Евангелие за истинския и за псевдобогомолеца
Лк. 18: 10 –17, Зач. 89
Един човек отишъл в гората, за да избере дърво за материал. Видял едно до друго две дървета. Едното било гладко и стройно, ала отвътре с изгнила сърцевина; другото било отвън грапаво и неугледно, ала отвътре било със здрава сърцевина. Въздъхнал човекът и рекъл на себе си: „За какво ми е това гладко и високо дърво, като е гнило и не става за материал? Това, второто, макар да е грапаво и неугледно, поне отвътре е здраво и като се потрудя малко повече по него, ще може да стане за материал в моя дом.“ И без повече да се колебае, избрал това дърво.
Тъй и Бог, между двама души, ще избере за Своя дом не онзи, който външно изглежда праведен, а онзи, чието сърце е изпълнено със здравата Божия правда.
На Бога не са мили горделивите, чиито очи постоянно са обърнати към небето, докато сърцата им са изпълнени със земя, а смирените и кротките, чиито очи са обърнати към земята, докато сърцата им са изпълнени с небето. Творецът на човеците повече обича хората, които разкриват пред Него своите грехове, отколкото своите добри дела. Защото Бог е Лекар, Който пристъпва към постелята на всекиго от нас и пита: „Какво те боли?“. Мъдър е онзи човек, който се възползва от присъствието на Лекаря и Му каже за всички свои болести и за всички свои немощи, а е малоумен онзи, който скрива своите болести и немощи и се хвали пред лекаря със здравето си. Сякаш че лекарят посещава хората заради здравето, а не заради болестите!
„Зло е да се греши – казва мъдрият Златоуст, – но тук може да се помогне; но да се греши и да се не говори за това, е най-голямото зло, защото тук не може да се помогне.“
Затова да бъдем мъдри и когато застанем на молитва пред Бога, да смятаме, че стоим пред най-добрия и най-милостивия Лекар, Който, загрижен и с любов, пита всекиго от нас: „Какво те боли?“. Никак да не се колебаем, а да му разкрием своята болест, своите рани и своите грехове.
На това, в днешното евангелско четиво, с притчата за митаря и фарисея, ни учи Господ Иисус. В Евангелието се казва, че тази притча Господ казал на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите. Нима не попадаш и ти между онези, за които Господ казал тази притча? Не се възмущавай, а разкрий своята болест, засрами се от нея и вземи лекарството, което най-добрият и най-милостивият Лекар ти предлага.
В една болница лежали много болни. Едни били с температура и едва чакали да дойде лекарят; други се разхождали, мислейки се за здрави, и не желаели да видят лекаря. Една сутрин лекарят дошъл да посети болните. С него бил и неговият приятел, който носел подаяния за болните. Приятелят на лекаря видял онези болни, които били с температура, и се съжалил над тях. „Има ли лекарство?“ – попитал той лекаря. А лекарят прошепнал на ухото му: „За тези, които са с температура, има лекарство, а за онези, дето се разхождат, лек няма… те боледуват от неизлечима болест; съвсем са зле вътрешно“. Приятелят на лекаря се зачудил твърде много, зачудил се върху тези две състояния: тайната на човешките болести и ненадеждността на човешките очи.
Представи си сега, че и ние боледуваме в тази светска болница. Болестта на всички нас се нарича с едно име – неправда. Тази дума обхваща всички страсти, всички пороци, всички грехове – с една дума, всички слабости и немощи на нашите души, на нашите сърца и на нашите умове. Едни болни са в началото на болестта, други – в разгара ѝ, а трети са на оздравяване. Но свойството на вътрешните болести на човека е, че само оздравяващите осъзнават колко страшна е болестта, от която са боледували и са я преживели. Най-болните най-малко знаят за своята болест. И при телесните болести човекът с висока температура не познава нито себе си, нито своята болест. Никой луд не казва за себе си, че е луд. Новоначалните в неправдата до някое време се срамуват от своята болест, но повтарянето на греховете бързо създава у тях навика да грешат, а от това следват опиянение и възхищение от неправдата, от които пък душата престава да усеща себе си и своята болест. Представи си, че лекарят влиза в болницата и пита: „Какво ви боли?“. Онези, при които болестта е в начален стадий, от срам не ще смеят да кажат за нея, а ще рекат: „Нищо!“. Онези, при които болестта е в разгара си, даже ще се засегнат от такъв въпрос, и не само ще кажат: „Нищо не ни боли!“ – а ще започнат да се хвалят със своето здраве. Само онези, които са пред оздравяване, с въздишка ще кажат на лекаря: „Всичко, всичко ни боли! Смили се над нас и ни помогни!“. „Ако се страхуваш да изповядаш своите грехове, то погледни към пъкъла, който само изповедта може да угаси“ (Тертулиан. За покаянието. I, с. 21).
Размислѝ, значи, за всичко това, чуй Христовата притча и сам прецени доколко тя се отнася за теб. Ако се чудиш и кажеш: „Тази притча не се отнася за мене“, това означава, че си в началото на болестта, която се нарича неправда. Ако пък с негодувание кажеш: „Аз съм праведен, това се отнася за тези грешници около мен“ – това означава, че си в разгара на болестта. Ако пък покайно се биеш в гърдите и отговориш: „Наистина съм болен и ми трябва лекар“, си на път да оздравееш.
Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Двама души, двама грешници, с тази разлика, че фарисеят не признавал себе си за грешник, а митарят се признавал. Фарисеят принадлежал към хората от най-уважаваната класа в тогавашното общество, а митарят – към най-презряната. Фарисеят стоял и се молел тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам. Той стоял най-отпред в храма, до самия олтар, според обичая на всички фарисеи да застават на първите места. Че фарисеят стоял най-отпред, е видно от следните редове, където се казва, че митарят… стоеше надалеч. Толкова е голяма гордостта на фарисея и самоувереността му в собствената праведност, т.е. в собственото му духовно здраве, че той не търси първенство само пред хората, а и пред Бога; не го търси само на гощавките и в събранията, а и при молитвите. Само това вече е достатъчно да покаже тежкото заболяване на фарисея от неправдата и закостенялостта в неправдата. Защо е казано: молеше се в себе си? Защо не на глас? Защото Бог внимателно слуша какво Му казва сърцето, а не езикът. Онова, което човек мисли и чувства, когато се моли, то е по-важно за Бога от онова, което казва езикът. Езикът може и да лъже, ала сърцето не лъже, а разкрива човека такъв, какъвто е – черен или бял.
Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци.
И така се осмелява в храма да говори пред лицето на Бога един грешен човек! Какво друго е храмът, освен място за среща на болния с Лекаря? Болният от греховете идва, за да изповяда своята болест на Лекаря Бог, да потърси лек и здраве от Онзи, Който е истински Изцелител на всички човешки страдания и немощи и Подател на всички блага. Отива ли здравият в болницата, за да се похвали на лекаря със своето здраве? Но този фарисей не е влязъл в храма като здрав и с изцелена душа, за да се похвали със здравето си, а като тежко болен от неправда, който от усилването на болестта си вече не я чувства. Веднъж, като посетих една болница за душевно болни, лекарят ме заведе пред решетка , зад която беше най-тежко болният в болницата.
– Как си? – попитах го аз. – Той веднага ми отговори:
Как да съм между тези побъркани около мене?
Ето така и фарисеят казва: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци! Всъщност той неблагодари на Бога, за да Му отдаде заслугата, че не е като другите хора. Не! Думите: Боже, благодаря Ти – не са нищо друго освен едни лъстиви думи и любезно обръщение към Бога, та Бог да благоволи да изслуша неговото самохвалство. Защото от всичко досега казано той не благодари на Бога въобще; напротив – той хули Бога, като хули останалите Божии творения. Той не благодарял на Бога за всичко онова, което казал за себе си, а го изтъквал като собствена заслуга, като че ли го е постигнал без Божия помощ. Той не казва, че не е разбойник, неправедник, прелюбодеец или митар, защото Бог го е запазил със Своята сила и със Своята милост да не е такъв. Не – а само това, че лично той е човек с изключителни качества и цена, че на него няма равен в целия свят. А освен, че е с такива изключителни качества, самият той полага усилия и принася жертви, за да се държи на тази голяма висота над останалите човеци. Именно – той пости два пъти през седмицата и дава десятък от всичко, което има. Ах, какъв лек път за спасение е избрал фарисеят – лекия от най-леките пътища към гибелта! От всички заповеди, които Бог дал на народа чрез Моисей, той избрал само двете най-леки. Но и тези две той всъщност не изпълнявал. Защото Бог дал тези две заповеди, не защото на Него му трябвало хората да постят два пъти в седмицата и да дават десятък. На Бога това и най-малко не му е необходимо. Бог не дал тези заповеди като самоцел, а както и всички останали заповеди – да принесат пред Бога плод на смирение, послушание към Бога и любов към Бога и хората; с една дума – да стоплят, смекчат и просветят човешкото сърце. Впрочем, фарисеят изпълнявал тези две заповеди формално. Той постил и давал десятък, ала мразел и презирал хората, и се гордеел пред Бога. И така оставал като безплодно дърво. Плодът не е в поста, плодът е в сърцето; плодът не е в нито една от заповедите; плодът е в сърцето. Всички заповеди и всички закони служат на сърцето; топлят сърцето, очистват сърцето, осветяват сърцето, напояват сърцето; ограждат го, плевят го, засяват го – само и само плодът на нивата на сърцето да зачене, порасте и узрее. Всички добродетели са средство, а не цел; метод, а не плод. Целта е сърцето и плодът е в сърцето.
По този начин фарисеят със своите молитви не постигнал каквото желаел; не разкрил красотата на своята душа, а изкривяването ѝ, не показал своето здраве, а болестта си. А Христос с тази притча искал точно това да покаже и то не само в един фарисей, а въобще във фарисейското общество, което тогава владеело израилския народ. Но с тази притча Господ искал да разкрие и да изобличи лицемерното „благочестие“ и измамното фарисейство във всички християнски поколения, па и в нашето поколение. Нима между нас и днес няма хора, които се молят Богу също тъй, както се молил този фарисей? Нима няма мнозина, които започват молитвата си с обвинения и хули против своите съседи, и завършват с хвалби за самите себе си? Нима няма мнозина, които застават пред Бога като кредитор пред длъжник? Нима много от вас не казват: „Боже, аз постя, ходя на църква, плащам данъци на държавата и правя дарения на църквата. Аз не съм като другите човеци, като разбойниците и клетвопрестъпниците, като безбожниците и прелюбодейците, които ми досаждат. Какво правиш, Боже? Защо ги не убиеш, а мене не наградиш за онова, което правя за Тебе? Нима ти, Боже, не виждаш чистотата на моето сърце и здравето на моята душа?“ Но знай, „че нито Бог може да те измами, нито ти Него“[1].
Говорят така. А Бог ги слуша и ги отпраща по домовете им без нищо, казвайки: „Аз не ви зная като такива.“ И на Страшния Съд ще им каже: „Не ви познавам.“ Защото Бог не разпознава Своите приятели по думите, а по сърцето; не цени смокинята по листата, а по плодовете.
А ето как трябва да се моли истинският молитвеник:
А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника! Като стоеше надалеч! Истинският молитвеник не се бута напред, на първите места в църквата. Защо му е това? Бог го вижда, както най-отзад в църквата, така както и най-отпред. Истинският молитвеник винаги е истински каещ се. „Покаянието на човека е празник за Бога“ – казва свети Ефрем Сирин. Като стоеше надалеч! Той чувства своето нищожество пред Бога и се изпълва със смирение пред Божието величие. Иоан Кръстител – най-големият между родените от жени, казва: Аз не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му! Жената грешница умила Христовите нозе, мокрейки ги със своите сълзи. Истинският молитвеник, значи, е смирен и радостен, ако Бог го допусне дори и до нозете Си.
Не смееше дори да подигне очи към небето. Защо не смеел да подигне очите си към небето? Очите са огледало на душата. В очите се чете грехът на душата. Не виждате ли всекидневно, как човекът, извършил грях, отвръща очи пред хората? Как грешникът да не сведе поглед пред Бога Всевишни? Ето, всеки грях, сторен пред хората, е сторен пред Бога; и няма грях на земята, който да не засяга Бога. Истинският молитвеник съзнава това и, смирен, целият е изпълнен със срам пред Бога. Затова е казано:
Не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди. Защо се удрял в гърдите? С това да се покаже, че плътта [дава] повод за грешенето на човека. Плътските желания подтикват човека към най-тежки грехове. Лакомията ражда похот; похотта ражда грях, а гневът – убийство. Грижата за плътта отдалечава човека от Бога, ограбва неговата душа и убива божествената му смелост. Затова митарят на молитва удрял своето тяло, биейки така виновника за своите грехове, своето унижение и своя срам пред Бога. Но защо се удрял точно в гърдите, а не по главата или по ръцете? Защото в гърдите е сърцето, а от сърцето е изворът и на греха, и на добродетелта. Сам Господ казал: Което излиза от човека, то осквернява човека. Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, користолюбие (обиди), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство. Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека (Марк 7: 20 – 23). Ето защо митарят биел своето сърце.
И казвал: Боже, бъди милостив към мене грешника! Той не изрежда ни добрите, ни злите си дела. Бог знае всичко. И Бог не иска изреждане, но съкрушено покаяние за всичко. Боже, бъди милостив към мене, грешника! С тези думи е казано всичко. Боже, Ти Си Лекар, а аз – болник. Единствено Ти можеш да ме изцелиш и пред Тебе – единствения, припадам. Ти Си Лекар и Твоята милост е лекарството. Казвайки: Боже, бъди милостив към мене, грешника, каещият се, като че казвал: „Лекарю, дай на мене, болния, лекарство! Никой на света, освен Тебе, Боже, не може да ме излекува.“ Пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших (Псал. 50: 6). Хората, колкото и да са праведни, с нищо не могат да ми помогнат, ако Ти не ми помогнеш. Нищо не ще ми помогне – нито моят пост, нито даването на десятък, нито всичките ми добри дела, ако Твоята милост не ме помаже като мехлем на рана. Човешката похвала не ще излекува раните ми – тя повече ще ги възпали. Ти, Ти – Единственият, знаеш моята болест. И Ти – Единственият, имаш лекарство. Няма полза да ходя при друг и да моля някой друг. Ако Ти ме отхвърлиш, целият свят не може да ме опази от падение и гибел. Ти, Ти – Единственият, Господи можеш, ако искаш. Боже, прости ми и ме спаси! Боже, бъди милостив към мене, грешника!
Какво казва Господ за такава молитва: Казвам ви, че тоя отиде у дома си, оправдан повече, отколкото оня. На кого го казва Господ? На всички вас, които мислите за себе си, че сте праведници. Митарят си отишъл вкъщи оправдан, а не фарисеят. Смиреният изповедник на своите грехове отишъл оправдан в своя дом, а не гордият самохвалко. Срамуващият се каещ е оправдан, а не безочливият и надменен горделивец. Лекарят се смилил и изцелил болестта на онзи, който признал своята болест и потърсил лек, а върнал празен онзи, който дошъл при Него да се похвали със своето здраве.
Господ завършва Своята чудна притча със следното поучение: Понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат. Кой се превъзнася сам и кой сам се унизява? Въобще никой не може сам себе си да издигне и на йота, ако Бог не го въздигне. Но тук се подразбира този, който мисли да възвиси себе си, като бърза да заеме първото място и пред хората, и пред Бога: като се хвали със своите дела; като се гордее пред Бога и с охулване и презрение унизява другите човеци, та по този начин да изглежда нещо повече. С всички тези начини, чрез които той мисли да въздигне себе си, всъщност той принизява себе си. Защото колкото е по-нависоко в своите очи и в очите на хората, то толкова по-малък е в очите на Бога. Такъв и Бог ще понизи и някой ден ще му даде да усети понизяването. „Докато човек не придобие смирение, няма да получи награда за делата си. Наградата се дава не за делата, а за смирението“ (Св. Исаак Сирин, Слово 34). А кой се унизява сам. Не онзи, който се прави на по-малък отколкото е, а онзи, който вижда своето унижение от греха. Наистина, човек не може, и да иска, да унижи себе си повече от унижението от греха. И друго унижение Господ не иска от нас, освен усещането и признаването на своето греховно понизяване. А човек, който усети и признае своето унижение, в което е паднал от греха, не може да падне по-ниско. Грехът винаги може да ни свлече по-дълбоко от дълбините на пропастта, която виждаме и в която сме. Св. Макарий Велики казва: „Смиреният никога не пада. Къде ще падне онзи, който е по-ниско от всички? Високоумието е голямо унизение; а смирението е велика висота, чест и достойнство“ (Бес. 19).
С една дума – онзи, който постъпва като митаря, въздига себе си. Първият [фарисеят] е неизлечимо болен, който не вижда болестта си; вторият е болник, който е в процес на оздравяване, защото е видял своята болест, паднал е пред Лекаря, и е взел лекарството. Първият е като гладко и високо дърво с гнила сърцевина, което за нищо не служи на стопанина, а вторият е като чепато и грубо дърво, което влиза в работа, и стопанинът го взема, прави от него материал и го занася в дома си.
Господ да се смили над всички каещи се грешници и да изцели от греховните болести всички онези, които Му се молят със страх и трепет, славейки Го като милостив Отец, Единороден Син, и Пресвят Дух – Троица единосъщна и неразделна, сега и винаги, и вовеки веков. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] Изречение от Блаж. Максим ( + 1433, 11, ноем.) . От него са и следните изречения: „Всеки се кръсти, но не всеки се моли.“ Фарисеят е „По брада Авраам, а по дела Хам.“ (бел.авт.).
За това колко спасително е съкрушаването на сърцето и скръбта поради греховете
Поучение по словото за покаянието на грешниците
Ненапразно Словото Божие и светите отци, говорейки за нечистотата на душата, я сравняват с телесната нечистота, и не напразно, говорейки за покаянието на грешника и за очистването от греховната сквернота чрез покаяние, сравняват това очистване с телесното умиване. Наистина, както телесната нечистота е вредна за здравето, неприятна за очите и може да бъде заразна за другите, така и нечистотата на греха е убийствена за душата и противна за добродетелните хора и може да бъде вредна за мнозина. И както измиването на тялото допринася за здравето му и прави външния му вид светъл и приятен, така и измиването на душата от греховната сквернота помага за спасението на душата и е полезно за другите, като им дава спасителен пример, възбуждайки в тях желание за добро съревнование. Нека добавим още: умиването на тялото може да се извърши бързо; а когато Божията благодат докосне сърцето на грешника, умиването на душата също става бързо. Ще покажем това с пример.
Блаженият отец Павел, наричан Прости, разказвал следния случай от живота си:
Веднъж отишъл в един манастир, за да навести братята. Пристигнал по времето, когато те влизали в църквата за богослужение. Тъй като имал дар на прозорливост, той виждал кой в какво духовно разположение влиза в храма.
Видял, че всички влизат със светли лица, а ангелите пазители ги придружават с радост. Но видял, че един брат влиза в църквата черен, демоните се подигравали с нещастния, а един ангел го следвал отдалеч. Като видял това, Павел се натъжил и горчиво заплакал. Братята го забелязали и започнали да молят преподобния да им открие причината за плача си и да влезе в църквата. Но Павел не им дал никакъв отговор и останал неподвижен пред храмовата врата. Когато службата свършила, всички напуснали църквата, а с тях и грешният брат. Но какво било удивлението на Павел, когато го видял чист и светъл, придружаван с велика радост от Божия ангел, а демоните стояли далеч от него. Павел започнал с висок глас да слави Бога. Монасите го обкръжили и той им разказал в какво състояние е видял упоменатия брат да влиза и в какво състояние го е видял да излиза. След това бил попитан и самият брат, който разказал следното: „Аз съм грешен човек и съм прекарал всички дни на живота си, дори досега, в нечестиви дела. Но когато днес влязох в църквата, чух прочетеното от книгата на пророк Исая: Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защитавайте сирак, застъпяйте се за вдовица. Тогава дойдете – и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено – като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур – като вълна ще избеля. Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни (Исая 1: 16–19). Когато чух това, се умилих в душата си и в мислите си казах на Бога: „Сам Ти, Боже, си дошъл на земята, за да спасиш грешниците! Според казаното на пророците, спаси мен, грешния и недостойния. Давам ти дума, обещавам с уста и изповядвам в сърцето си, че няма да върша зло. Отмятам се от всяко беззаконие и ще се трудя за Теб с чиста съвест. Приеми ме сега, Владико, защото се кая и се отвръщам от всяко зло. С тези мисли завърших молитвата си, излязох от църквата, осъдих душата си и дадох обещание пред Бога да не греша“. Всички прославили Бога.
И така, братя, Господ бързо проявява милост към онези, които наистина се покайват! Нека прославим неизказаното Му милосърдие и да не пропускаме да се възползваме от него. Нека побързаме да отидем до благодатния извор и да измием нечистотата на душите си. Когато тялото стане мръсно, трябва бързо да го измием, за да не би нечистотата да ни докара болест. Но несравнимо повече трябва да се грижим за очистването на душата от нечистотата на греха, за да не надделяват над нас греховете и да не се превръщат в смъртоносна болест, която да ни лиши от благодатния живот. Да се събудим от греховния сън и да отворим сърцата си за Христос. По Своето неизказано милосърдие Той, без съмнение, ще дойде, ще ни очисти и ще се всели в нас и тогава ще се радваме с велика радост и никой няма да ни я отнеме. Амин.
Автор – Свт. Николай (Велимирович)
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
За това колко спасително е съкрушаването на сърцето и скръбта поради греховете
Поучение по словото за покаянието на грешниците
Ненапразно Словото Божие и светите отци, говорейки за нечистотата на душата, я сравняват с телесната нечистота, и не напразно, говорейки за покаянието на грешника и за очистването от греховната сквернота чрез покаяние, сравняват това очистване с телесното умиване. Наистина, както телесната нечистота е вредна за здравето, неприятна за очите и може да бъде заразна за другите, така и нечистотата на греха е убийствена за душата и противна за добродетелните хора и може да бъде вредна за мнозина. И както измиването на тялото допринася за здравето му и прави външния му вид светъл и приятен, така и измиването на душата от греховната сквернота помага за спасението на душата и е полезно за другите, като им дава спасителен пример, възбуждайки в тях желание за добро съревнование. Нека добавим още: умиването на тялото може да се извърши бързо; а когато Божията благодат докосне сърцето на грешника, умиването на душата също става бързо. Ще покажем това с пример.
Блаженият отец Павел, наричан Прости, разказвал следния случай от живота си:
Веднъж отишъл в един манастир, за да навести братята. Пристигнал по времето, когато те влизали в църквата за богослужение. Тъй като имал дар на прозорливост, той виждал кой в какво духовно разположение влиза в храма.
Видял, че всички влизат със светли лица, а ангелите пазители ги придружават с радост. Но видял, че един брат влиза в църквата черен, демоните се подигравали с нещастния, а един ангел го следвал отдалеч. Като видял това, Павел се натъжил и горчиво заплакал. Братята го забелязали и започнали да молят преподобния да им открие причината за плача си и да влезе в църквата. Но Павел не им дал никакъв отговор и останал неподвижен пред храмовата врата. Когато службата свършила, всички напуснали църквата, а с тях и грешният брат. Но какво било удивлението на Павел, когато го видял чист и светъл, придружаван с велика радост от Божия ангел, а демоните стояли далеч от него. Павел започнал с висок глас да слави Бога. Монасите го обкръжили и той им разказал в какво състояние е видял упоменатия брат да влиза и в какво състояние го е видял да излиза. След това бил попитан и самият брат, който разказал следното: „Аз съм грешен човек и съм прекарал всички дни на живота си, дори досега, в нечестиви дела. Но когато днес влязох в църквата, чух прочетеното от книгата на пророк Исая: Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетен, защитавайте сирак, застъпяйте се за вдовица. Тогава дойдете – и ще отсъдим, казва Господ. Да бъдат греховете ви и като багрено – като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур – като вълна ще избеля. Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни (Исая 1: 16–19). Когато чух това, се умилих в душата си и в мислите си казах на Бога: „Сам Ти, Боже, си дошъл на земята, за да спасиш грешниците! Според казаното на пророците, спаси мен, грешния и недостойния. Давам ти дума, обещавам с уста и изповядвам в сърцето си, че няма да върша зло. Отмятам се от всяко беззаконие и ще се трудя за Теб с чиста съвест. Приеми ме сега, Владико, защото се кая и се отвръщам от всяко зло. С тези мисли завърших молитвата си, излязох от църквата, осъдих душата си и дадох обещание пред Бога да не греша“. Всички прославили Бога.
И така, братя, Господ бързо проявява милост към онези, които наистина се покайват! Нека прославим неизказаното Му милосърдие и да не пропускаме да се възползваме от него. Нека побързаме да отидем до благодатния извор и да измием нечистотата на душите си. Когато тялото стане мръсно, трябва бързо да го измием, за да не би нечистотата да ни докара болест. Но несравнимо повече трябва да се грижим за очистването на душата от нечистотата на греха, за да не надделяват над нас греховете и да не се превръщат в смъртоносна болест, която да ни лиши от благодатния живот. Да се събудим от греховния сън и да отворим сърцата си за Христос. По Своето неизказано милосърдие Той, без съмнение, ще дойде, ще ни очисти и ще се всели в нас и тогава ще се радваме с велика радост и никой няма да ни я отнеме. Амин.
Автор – Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
https://blagovestnik.bg/31-01-2026/
Щастието на децата не е в богатството, което родителите им оставят
Родителите, повече от всичко, са преследвани от мисълта „С какво ще останат децата ми след мен?“. Тази мисъл изглежда добра, ако някой трябва да се погрижи за щастието на своите деца и в бъдеще време. Но тази мисъл става греховна и вредна, когато тя премине всякакви граници. А при мнозина това става често. Виждаме мнозина да почват да трупат пари, отначало без особена привързаност към тях, за подсигуряване на децата си. А после тази загриженост се превръща в алчност, без самите те да забелязват това. Страстно се привързват към парите, превръщат се в скъперници и парите, само парите, стават смисъл на живота им. За християнско възпитание и дума не става. Не учат децата си на страх Божий и любов към Бога. Как завършва това? Децата, невъзпитани в Божия Закон, в по-голямата си част, още от най-млада възраст се потапят единствено в светските удоволствия. А като почине баща им или майка им, и като алчно пипнат натрупаните за тях пари, погиват с тях.
Впрочем, малко ли са примерите, които в последно време виждаме? Бащата не обръща внимание на религиозно-нравственото възпитание на своя син, а се грижи да му остави колкото може повече земни блага. Синът пък, тайно от баща си, живее безпорядъчно, а след смъртта на родителя си току-виж разпилее събраното от него с голям труд богатство и всичко стане на прах.
Какъв е изводът от това? Това, че родителите, преди всичко, трябва да се погрижат не за тленно богатство за своите деца, а за богатство духовно, т.е. да ги възпитат във вяра и благочестие. Да се стараят да им оставят в наследство не пари, а пример от собствените си добри дела, да връчат бъдещето на децата не на парите, а на Бога. Тогава децата ще са истински щастливи, защото ще бъдат с Бога и Бог – с тях.
Един от светите отци учи за това, като пита бащата скъперник: „Защо не подаваш на нуждаещите се?“. И онзи му отговаря: „Имам деца и искам да ги оставя богати“. „Ако тъй направиш, няма да им дадеш надеждна опора. А ако ги предадеш на Бога, Пазителя и Промислителя, това ще е повече от златно съкровище. Остави децата на Божия Промисъл, който е Творец на телата и душите им и им е дал всички блага. Ако искаш децата ти да са богати, направи Бога техен длъжник (като раздаваш на бедните) и ще им бъде въздадено [на децата].
От казаното дотук е ясно, че не парите могат да бъдат щастието на нашите деца, а само Бог. А Той, както виждате, ще им бъде Пазител и Покровител само тогава, когато ние с дълбока вяра ги предадем Нему, и се стараем чрез делата на милосърдието да измолим Неговата милост за чедата ни. Да оставим свръхголемите грижи за светското щастие на децата и да положим особени грижи да им оставим, преди всичко, нетленно богатство. Затова трябва да се стараем да възрастваме и да укрепяваме в тях духовния живот, като им внушаваме от най-ранна възраст любов към Бога и ближните, здрави понятия за православната вяра и ги научим да посещават Божия храм. Да ги отделяме от лоши компании. Самите ние да им бъдем за пример и да ги възпитаваме заедно с апостола в учение и наставление Господне (Ефес. 6: 4). Това да бъде за децата ни непреходно богатство, което ще им е от полза. Амин.
Автор – Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
https://blagovestnik.bg/30-01-2026/
https://blagovestnik.bg/29-01-2026/
За почитането на светите икони
Спомен за преподобния наш отец и изповедник – Евстатий, епископ Витанийски
Преподобният наш отец и изповедник – Евстатий, епископ Витанийски, живял по времето на иконоборците (хората, отхвърлящи поклонението на светите икони). Той понесъл от иконоборците заплахи, заплюване, бой, тъмница. Видял много метежи и въстания в паството си. Бил бит с железни пръчки и палици и най-накрая бил лишен от сан и осъден на изгнание, където прекарал много години. Там бил оскърбяван, мразен, търпял лишения, глад, жажда, голота и в тези скръбни обстоятелства починал. И не само той изтърпял такива мъки от иконоборците. Хиляди православни християни заради поклонението на иконите изтърпели от еретиците това, което изтърпял и св. Евстатий.
Какво показва това, че иконоборците се отнасяли тъй озлобено със светите икони? Да не би да са били прави в отричането им? Не! Не, братя, не са били прави. И ние сега ще разкрием защо.
В православното Богословие е написано: „Достоверното предание свидетелства, че евангелист Лука, който бил лекар и живописец, е нарисувал и оставил след себе си икони на Богоматер. В първите три века на християнството, макар че употребяването на икони не било всеобщо, поради трудните обстоятелства за Църквата, все пак, без съмнение, е известно, че изображението на Иисуса Христа е било в употреба. През четвърти век с възтържествуването на Църквата навсякъде заедно с иконите на Христа Спасителя се появяват като благолепно украшение и предмети на почитание и икони на Божиите светии. Св. Василий в словото за мъченик Варлаам желае този мъченик да бъде изобразен на дъска и заедно с него – възлагащият му венец – Иисус Христос. Св. Атанасий нарича горди и глупави тези, които отхвърлят изображенията на светиите. По-късно, в нещастните времена на иконоборството, избухнало страшно гонение срещу иконопочитателите. Догматът [за почитане на иконите] бил подпечатан с кръвта на много велики и свети мъже на Църквата – изповедници, и накрая решително утвърден със съборния глас на Църквата на Седмия Вселенски събор, където е провъзгласено отлъчването на отхвърлящите и наричащи светите икони идоли (Догматическо богословие).
Затова иконоборците, отхвърлящи светите икони и наричащи ги идоли, не са прави. Ние не сме идолопоклонници. Почитаме иконите, но не ги боготворим. Гледаме към светите икони, почитаме ги, възнасяме молитвите си към Бога и Неговите светии, но не почитаме дървото, боите, изкуството, а образите – и то не заради самите тях, а изобразените на тях светии. Благоговеем и се покланяме пред иконите, но нашето поклонение отнасяме към Бога и Неговите светии, които са наши молитвеници пред Него.
Нека иконоборците да знаят това и да прекратят своите хули за светите икони и към нас, които им се покланяме. Амин.
Автор – Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
https://blagovestnik.bg/28-01-2026/
Къде се намират душите на грешниците след раздялата им от телата
Поучение по разказа за един военен – Таксиот, който възкръснал от мъртвите
Къде, братя, се намират душите на грешниците след раздялата им от телата? Да поговорим за това за наше назидание.
Имало в град Картаген един човек, казвал се Таксиот. Живеел греховно. Веднъж в Картаген избухнала заразна болест, от която умирали много болни. Таксиот се обърнал към Бога и се покаял за греховете си. Напуснал града и с жена си се отдалечил в едно село, където се отдал на богомислие. След известно време паднал в грях с жената на един земеделец. Но след няколко дни го ухапала змия и той умрял. Наблизо до това място имало манастир и жената на Таксиот отишла в манастира, и помолила монасите да вземат тялото на покойника и да го погребат в църквата. Погребали го в третия час на деня (9 часа). Когато настанал деветият час (15 часа), от гроба се чул силен вик: „Помилвайте ме! Помилвайте ме!“. Чули вика, монасите отишли при гроба, веднага го разкрили и намерили Таксиот жив. В ужас и удивление го попитали какво е станало с него. Но от силен плач той не могъл нищо да им разкаже, а само молел да го заведат при епископ Тарасий. Завели го. Епископът три дена го питал какво е видял на онзи свят, но чак на четвъртия Таксиот започнал да говори и разказал следното: „Когато умирах, видях един етиопец, застанал пред мен. Видът му беше страшен, душата ми се смути. След това видях двама юноши – много красиви. Душата ми се устреми към тях. В същия миг като че ли почнахме да се издигаме от земята и да се възнасяме към небето. Стигнахме до митарствата, където спират душата на всеки човек и започват да я изпитват за греховете. На едно – за лъжите, на друго – за завистта, на трето – за гордостта. Така всеки грях във въздуха има своите изпитващи. Там видях ангелите да държат едно ковчеже, в което бяха всичките ми добри дела, които те сравняваха с лошите ми дела. Така преминахме през митарствата. Когато наближавахме небесните порти, застанахме пред митарството на блудството. Стражите ме спряха там и започнаха да показват всичките ми блудни плътски дела, извършени от мене още от детството ми, та до смъртта ми. Придружаващите ме ангели ми казаха: „Всички телесни грехове, които си сторил, когато беше в града, Бог ти ги е простил, защото си се покаял за тях“. Но демоните казаха: „Но когато излезе от града и отиде на полето, извърши грях с жената на земеделеца“. Ангелите, като чуха това, не намериха добро дело, което да противопоставят на този ми грях. Оставиха ме и си отидоха. Тогава злите духове започнаха да ме бият и ме събориха. Земята се разтвори, през ниски тунели, през тъмни и смрадни кладенци стигнах до най-дълбоките тъмници на ада, където са заключени душите на грешниците, където няма живот за хората, а единствено вечна мъка, безутешен плач и неизказано скърцане със зъби. Там постоянно се раздава отчаян вик: „Горко ни, уви, уви!“. Невъзможно е да предам всички тамошни страдания, не мога да преразкажа всички мъки и болки, които видях. Стенат от дълбочината душите и никой не се смилява над тях, плачат и няма утешител, молят се и никой не им обръща внимание и не ги избавя. Аз бях заключен в тези мрачни, пълни с ужасна скръб, места. Плачех и горчиво ридаех от третия до деветия час. След това видях малко светлина. Дойдоха два ангела и аз започнах много да ги моля да ме изведат от това бедствено място, та да се разкая пред Бога. Ангелите ми казаха: „Напразно се молиш. Никой няма да излезе оттука, докато не настане времето за всеобщото възкресение“. Но тъй като продължавах усилено да ги умолявам и обещах да се разкая за греховете, единият ангел каза на другия: „Гарантираш ли за него, че ще се покае с цялото си сърце, както обещава?“. Другият каза: „Гарантирам“. Подаде ми ръка и ме изведоха на земята. Оставиха ме в ковчега, където лежеше тялото ми, и рекоха: „Влез в това, от което се отдели“. Видях душата си да блести като бисер, а мъртвото тяло – черно като кал, издаващо зловоние, и затова не исках да вляза в него. Ангелите ми рекоха: „Не е възможно да се покаеш без тялото, с което си извършил греховете“. Но аз ги умолявах да не ме връщат в него. Ангелите ми заповядаха: „Влизай! Иначе те връщаме пак там, откъдето те взехме“. Тогава оживях и започнах да викам: „Помилвайте ме!“.
Тогава светител Тарасий му казал: „Хапни нещо“. Но той не искал нищо да яде, а обикалял от църква в църква, падал ничком и със сълзи и дълбоки въздишки изповядал греховете си, и на всички казвал: „Горко на грешниците! Очаква ги вечна мъка. Горко на непокайващите се, докато още имат време! Горко на оскверняващите телата си!“.
След своето възкресение Таксиот живял още четиридесет дена и очистил себе си с покаяние. Три дни преди да умре, той предвидил смъртта си и отишъл при Милостивия, Човеколюбив Бог, изваждащ от ада и даващ спасение, Комуто слава вовеки.
И тъй, Бог е жив, има бъдещ живот и страшни мъки за грешниците. О, гледайте, грешници, да не ви се наложи и на вас да крещите: „Помилвайте ме, помилвайте ме!“. Да не ви се наложи и на вас никога да не чуете гласа на Авраам: Освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават (Лк. 16: 26). Молете се Господ преди края да ви даде покаяние, за да поправите живота си, докато не е късно. Амин.
Автор – Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
ПРЕПОДОБНИ ОТЦИ, ИЗБИТИ В СИНАЙ И РАИТА
СВ. НИНА, ПРОСВЕТИТЕЛКА НА ГРУЗИЯ
Тропарь равноапостольной Нине, просветительнице Грузии, глас 4
Сло́ва Бо́жия служи́тельнице,/ во апо́стольстей пpо́поведи пеpвозва́нному Андpе́ю/ и пpо́чим апо́столом подpажа́вшая,/ пpосвети́тельнице Иве́pии и Ду́ха Свята́го цевни́це,/ свята́я pавноапо́стольная Ни́но,/ моли́ Хpиста́ Бо́га // спасти́ся душа́м на́шим.
Кондак равноапостольной Нине, просветительнице Грузии, глас 2
Прииди́те днесь вси́,/ воспои́м избра́нную от Христа́/ равноапо́стольную пропове́дницу Бо́жия сло́ва,/ му́друю благове́стницу,/ лю́ди Картали́нии приве́дшу на путь живота́ и и́стины,/ Богома́тере учени́цу,/ усе́рдную засту́пницу и неусыпа́ющую храни́тельницу на́шу,// Ни́ну прехва́льную.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 ЯНУАРИ
Разсъждение
Ако понякога догматите на вярата ти се сторят твърда храна, то постарай се тогава първо да изпълниш догматите на християнския морал и ще ти се даде разбиране на догматите на вярата. Любопитното разглеждане на възвишени предмети, без труд за изправяне на собствения живот, не носи никаква полза. Веднъж едни египетски монаси разсъждавали за Мелхиседек. Па като не могли да достигнат до никаква яснота за тайнствената личност на този древен цар и първосвещеник, поканили авва Коприй в своето събрание и го запитали за Мелхиседек. Чувайки това, Коприй три пъти се ударил по устата и казал: „Тежко ти Коприе! Изоставил си онова, което Бог ти е наредил да правиш, а изпитваш онова, което Бог не търси от тебе“. Чувайки това, монасите се засрамили и се разотишли. Златоуст пише: „Ако изповядаме истинските догмати, а не се грижим за поведението си, няма да имаме никаква полза; също тъй, ако се грижим за поведението си, а истинските догмати пренебрегваме, няма да получим нищо полезно за нашето спасение. Ако желаем да избегнем геената и да придобием Царството, трябва и от двете страни да сме украсени – с истинските догмати, и с честен живот“.
БЕСЕДА за съзерцаването на невидимия свят
Имаме пред очи не видимото, а невидимото. (2 Коринт. 4: 18).
Ние виждаме този материален свят, ала съзерцаваме и другия свят – духовния и безсмъртния. Наблюдаваме земната веселба, често прекъсвана от плач и въздишки, и накрая завършваща със смърт, но съзерцаваме и духовната радост [царяща] между ангелите и светиите Божии на небесата, радост непрестанна и вечна. Виждаме страданията и неуспехите на праведниците в този живот, но виждаме и тяхната слава и тържество в другия свят. Ние наблюдаваме много успехи, слава и чест на неправедните в този живот, но виждаме и тяхното поражение, осъждане и мъки в неизказаната вечност. Ние често виждаме Божията Църква унижавана и гонена на този свят, но виждаме и нейната окончателна победа над всичките ѝ врагове и противници – видими и невидими. Ние, братя, често виждаме насилниците и грабителите като властници и богаташи в този свят, а светиите като нищи, потиснати и забравени, но виждаме и едно друго Царство, в което светиите ще царуват, където няма да има един, нито един насилник и грабител – Царството Божие, вечно, безгрешно и безсмъртно.
О, Господи дълготърпеливи и многомилостиви, отвори духовните ни очи, та да видим какво ни очаква след този кратковременен живот, та да се потрудим да изпълним Твоя закон. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Милостивите Господ ги награждава и със земни блага
Поучение по словото за пренебрегналите богатството, но възлюбили Бога
Всички ние знаем Господните думи: Търсете царството на Бога и Неговата правда и всичко това (т.е. всичко необходимо за живота) ще ви се предаде (Мт. 6: 3). Знаем ги, но постъпваме иначе – преди всичко се грижим не за Божието Царство, а за земните блага. Това произлиза от нашето маловерие. Повече ни преследва мисълта: „Какво ще стане с мене, когато остарея? Кой ще ме храни? Кому ще му трябват моите деца?“ и т.н.
Човек се потапя в светските сметки, а грижата за душата му, за него, едва ли не, е последната грижа. Но какво обикновено се случва? Човек погубва и душата си, а и световните блага не му се дават, което е и съвсем естествено. Защото, където няма Божието благословение, там никога нищо не ще има. Ако постъпва според Господнето Слово, и душата си ще спаси, и необходимото би му се дало достатъчно. Св. цар и пророк Давид казва: Не видях изоставен праведник, нито потомците му хляб да просят (Псл. 36: 25).
Веднъж се случило един от светите отци да бъде в Константинопол. Когато бил в храма, към него се приближил непознат човек, поздравил го и подхванал разговор за спасението на душата: „Наистина, блажен е онзи, който възлага цялата си надежда на Бога и всецяло се предава Нему“. След това продължил: „Аз бях син на богат човек, който, при все това, беше необикновено милостив към бедните. Веднъж той ме повика, показа ми всичките си съкровища и ме попита: „Синко, какво искаш да ти оставя след мене? Цялото си богатство или Христа?“. Аз отговорих: „Христа, защото земните съкровища са тленни и скоропреходни“. След това моят баща стана още по-щедър и раздаде всичко на бедните. След неговата смърт останах бедняк и цялата си надежда възложих само на Господ. Какво стана? Имаше в нашия град един богат и славен, а заедно с това и благочестив човек. И жена му беше такава. Те имаха единствена дъщеря. Когато тя стана на възраст за омъжване, благочестивата майка казала на съпруга си: „Имаме дъщеря. Богатството ни е голямо. Значи ние трябва да ѝ търсим не богат годеник, а кротък и богобоязлив, който би я направил щастлива и би запазил нашето богатство“. Мъжът отговорил: „Правилно каза. Аз мисля да предоставя избора на Самия Бог. Да отидем в храма, да се помолим усърдно и след това, когото Господ първи прати в църквата, нека бъде и мъж на нашата дъщеря“. Отишли, помолили се и зачакали. Тогава влязох аз. Извикаха ме при себе си и започнаха да ме питат кой съм и къде съм роден. Когато произнесох името на баща ми, когото те познаваха добре, и като чуха, че не съм женен, прославиха Бога и казаха: „Сам Христос те избира за мъж на нашата дъщеря. Вземи я, вземи нашето богатство и живейте, като имате страх Божий“. Съгласих се, взех дъщеря им и заедно с нея и богатството им. Сега се грижа само за това да постъпвам така, както постъпваше и благочестивият ми баща“.
Виждате ли как Господ награждава и със земни блага търсещите, преди всичко, Божието Царство и Неговата правда? И това не е единственият пример. Четете житията на светиите и ще се убедите в тези думи. Св. Филарет Милостиви раздал всичко, което имал, на бедните. Но когато в дома му останали само голи стени, при него отишли царски пратеници и внучката му станала съпруга на императора. А колко примери има, когато светите настоятели на различни манастири всичко раздали на бедните, а братята останали и без троха хляб, и изведнъж невидима Ръка препълвала манастирските хамбари с жито, та даже от излишък и вратите им било трудно да се затворят. Подобни примери има много.
Първом търсете царството на Бога и Неговата правда и всичко това ще ви се придаде (Мт. 6: 33). Амин.
Автор – Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
