Безстрашният дух и презрението към опасностите се дължат на една от двете причини - или на жестокосърдечие, или на голяма вяра в Бога. При това на жестокосърдечието е присъща гордост, а на вярата - смирение на сърцето.

/ СЛЕДВА /

Пишете, че отдавна сте забелязали действието на Божия Промисъл във Вашия живот. Виждате го не само във важните и тежки житейски пре­вратности, но и в съвсем дребните и наглед незначителни случки и събития. Вие привеждате пример, който с Ваше позволение публикувам. Искали са да Ви изместят от длъжността, която като дългогодишен лекар сте заемали, на друга, далеч по-низша, но Вие от все сърце сте се обърнали с молитва към Бога и всичко завършило с това, че Ви било дадено много по-високо назна­чение от онова, което сте очаквали. Привеждате и друг пример, който може да бъде полезен на читателите на тези „Мисионерски писма".

Канели сте се да тръгнете на път със своя малък син. Една съседка поис­кала от Вас да занесете топло зимно палто на сина ѝ. Без никакво желание и след упорито настояване от нейна страна Вие неохотно сте се нагърбили с тази куриерска услуга. Няколко часа след като сте потеглили с влака на път настъпила рязка промяна на времето и силно застудяло. През нощта детето Ви измръзнало и започнало да кашля. Тогава сте се сетили за топлото палто, което Ви била дала съседката, извадили сте го и сте загърнали в него своето дете. „Благий Господи - възкликнали сте Вие - колко далновидно е окото Ти и колко велика е милостта Ти към нас, недостойните!" И с чувство на бла­годарност към Господа и на вътрешен срам пред онази майка сте стигнали благополучно до крайната цел на Вашето пътуване.

Професор Михайло Пупин, нашият славен сънародник и учен, който живее в Америка, ни е разказвал много за това, как навсякъде в своя живот вижда пръста на Всемогъщия - от момента, в който е тръгнал от Банат, до ден днешен. Великият поет владика Негош също постоянно се е чувствал „под влиянието на тайнствения Промисъл". А Псалмопевецът, изброявай­ки всички Божии благодеяния към своя народ и към самия себе си, възкли­ква: „Дойдете, послушайте всички, които се боите от Бога, и аз ще ви разкажи, какво стори Той за душата ми” (Пс. 65:16).

Мир на Вас и на Вашия дом.

Автор – Св. Николай Велимирович

Разсъждение

          Много хора, поради неразбиране, се трудят много да облекчат теготите[1] на старостта и предсмъртните болести, вместо [да се потрудят] как да се избавят след старостта и смъртта от адските мъки в задгробния живот. Имало един неженен човек, голям сребролюбец, който от година на година, с все по-голяма страст събирал непотребни богатства. Като го питали за какво се труди толкова и събира имане, което е премного за неговия живот, той отговарял: „Събирам за старини. Това имане ще ме лекува и храни в старост и болести“. И наистина – предчувствието му се сбъднало. На старост го налегнала тежка и продължителна болест. Той раздал събраните пари[2] на лекарите да го лекуват и на слугите да го гледат и хранят. Но имането се свършило, а болестта продължила. Лекарите и слугите го зарязали, а той изпаднал в отчаяние. До смъртта му съседите му подавали по малко хляб, а като умрял го погребали на общински разноски. За каквото събирал своето богатство, за това го е раздал. Бог изпълнил по волята му и му пратил болест, за която той говорил, и за която събирал голямо богатство. Всичкото му богатство все пак не могло да облекчи страданията му на този свят, а как ли ще ги облекчи на онзи? С какво, след като не взел със себе си ни вяра, ни надежда, ни дела на милосърдие, ни молитва, нито покаяние?

Някой си видял един починал човек в голяма райска слава и го попитал как се е удостоил с тази слава? Човекът отговорил: „В земния си живот бях наемник на един злосторник, който никога не ми плащаше надницата; но аз търпях всичко и служих докрай, с надежда на Бога“. Видял и друг в още по-голяма слава и като го попитал, онзи отговорил: „Аз бях прокажен и до края [на живота си] принасях благодарност на Бога за това“. А оногова, който трупаше пари за болест и старост, никой никога не го е видял на онзи свят в райска слава.

БЕСЕДА за познаването на Отца и Сина
 

Отче праведний! Светът Те не позна, но Аз Те познах (Иоан. 17: 25).

Еднаквият най-добре познава еднаквия. По-малкият не познава по-големия, нито смъртният – безсмъртния. Старозаветните пророци и някои мъдреци от старозаветно време знаели [познавали] за Бога като Сътворител и Промислител, но никак не знаели за Него като за Родител. Онези, които Го познавали в древност, са Го познавали чрез творението, а не чрез рождението. Чрез творението са познавали нещо от праведността, мъдростта и силата Божия, но не са познавали Неговата любов, защото любовта се познава чрез рождението. Родителят познава тайната на родения и роденият познава любовта на родителя. Светът Те не позна, защото светът гледаше на Тебе като на Господар, а на себе си като на роб. Но Аз Те познах, защото те виждам като Родител и чувствам Твоята неизказана любов. Светът те вижда през завесата на Твоите дела, а Аз Те виждам лице в лице във вечната красота на Твоята любов. Този пламък на вечната родителска и синовна любов е донесен от Господ между хората. Та да видят човеците Бога в този [чрез] пламък, в тази нова и дотогава непозната светлина. Това ново богопознание Господ чрез любовта е предал на Своите апостоли. И то е достигнало до нас. О, да би се разгорял и в нас този пламък на непреходната божествена любов! Та да познаем Бога като Родител, а себе си като Негови деца, осиновени чрез жертвата на Единородния Син Божи.

О, трипламенни Боже, Отче, Сине и Душе Свети, осветли и нас – помрачените от греха, с вечното сияние на Твоята любов. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – мъките (бел. прев.).

[2] В ориг. – спестените богатства (бел. прев.).