Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1765654 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от 17.10.2017 г.


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 4 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Видение на св. Андрей: Не само апостол Павел е бил възнесен в рая и е чул неизказани думи (II Кор. 12: 4). След апостол Павел, през 850 г. това се случило и със св. Андрей. Една зимна нощ Андрей лежал на бунището между две кучета, за да стопли премръзналото си тяло. Тогава му се явил ангел Божий и го възнесъл в Рая (с тяло ли или без тяло, това и Андрей не можал да каже), две седмици го държал в небесния свят и го завел до третото небе. „Видях себе си облечен в пресветла одежда, сякаш изтъкана от светкавица, с венец от цветя на главата ми и препасан с царски пояс, и твърде много се радвах на тези красоти, и се удивлявах с ума и сърцето си на неизказаната хубост на Божия Рай, ходих из него и се веселях…“. След това Андрей описва как видял Христа Господа: „Като че ли огнена ръка дръпна завеса и видях моя Господ, както някога [го видял] пророк Исая, седейки на висок и превисок престол, а серафимите стояха около Него. Беше облечен в червена одежда[1]. Лицето Му бе пресветло, а очите с голяма любов гледаха към мен. Като го видях, паднах ничком пред Него, кланяйки се на сияйния и страшен престол на Неговата слава. Каква радост ме обзе, като видях Неговото лице, не може да се изкаже; и сега, като си спомням за това видение, се изпълвам с неизказана радост. И чух моя премилосърден Творец да ми казва с пресладките Си уста три слова, които толкова усладиха сърцето ми и разпалиха любов към Него, та се топях като восък от духовна топлина…“. Свети Андрей пожелал да види и Пресвета Богородица, но му било казано, че в този момент Тя не е на небето, а е слязла на земята да помага на бедните и да утешава нещастните.

 

БЕСЕДА за полезния гняв 

Като се гневите, не съгрешавайте (Пс. 4 : 5).

 

Гневете се, братя, на себе си, и повече не грешете. Гневете се на своите грехове, на помислите и делата, и повече не грешете. Гневете се на сатаната, бащата на лъжата, и не изпълнявайте повече волята му. Гневете се на греха в света и на охулването на Божията Църква от безбожниците, но се пазете да не би да лекувате греха с грях. Гневете се и на вашите приятели, но се гневете с намерението да ги изправите, а не да ги озлобите повече. Гневът на приятел към приятел и на родители към техните деца – какво говоря? –  и на Бога към хората – не е буря, която изкоренява дървото, а вятър, който укрепява дървото и събаря от него гнилите плодове, та здравите плодове да станат още по-добри и хубави. Но гневът ти да е с мярка, та да е лековит, а не отровен. А за да има мярка в греха ти, дръж Бога пред себе си. Гневът не може да има по-яка стена и преграда от Бога. Всеки друг гняв, който не е в името Божие и Божията правда, е грях. Не се гневи напразно, а се гневи на онова, на което и Бог се гневи. Ако твоята воля е утвърдена в Божия закон, ти винаги ще се гневиш, дето трябва и колкото трябва. Всичко това не може да се изкаже [само] с думи, нито пък да се обясни на невежия. О, мои братя, виждате ли как в нашите души са положени различни сили, които човек може да употреби със свободната си воля и за живот, и за смърт. Гневът, сам по себе си, не бива да се препоръчва. Вижте, каква дивна гледка – колкото повече човек се учи да се гневи на себе си, по-малко се гневи на другите. Защото, когато е зает със своите слабости, той не вижда чуждите, или и да ги вижда, е снизходителен.

О, Господи едничък праведни, дай ни да помним за Деня на праведния Твой гняв, та да се запазим от душевен грях. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – риза (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 211 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 3 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

      

Видение на св. Андрей: Андрей, ходейки по цариградските улици, един ден видял голямо и пищно погребално шествие. Бил умрял някой си богаташ и погребалната процесия била забележителна. Но като се загледал внимателно, Андрей видял множество черни хора[1], които весело скачали около мъртвеца – едни се смеели като блудници, други лаели като псета, трети грухтели като свине, четвърти изсипвали върху тялото на мъртвеца някаква смрадна течност. И всички се подигравали с пеещите и казвали: „Пеете над псе“. Зачуден, Андрей размишлявал какви ли са делата на този човек. Огледал се и видял прекрасен юноша да стои и плаче до една стена. „За Бога, кажи ми защо плачеш[2]?“, попитал Андрей. Тогава юношата му казал, че той е бил ангелът пазител на умрелия, но онзи с греховете си тежко е оскърбил Бога, отхвърлил от себе си съветите на ангела и напълно се предал на черните дяволи. Ангелът казал, че този човек бил голям и непокаял се грешник – лъжец, човекомразец, скъперник, клетвопрестъпник и блудник. Триста човешки души бил осквернил с блуд. Напразно бил почитан от царя и уважаван от хората. Напразно било и това погребално шествие. Смъртта го сварила неразкаян и го пожънала ненадейно.

 

БЕСЕДА за страха и радостта в Бога
 

Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет (Пс. 2: 11).
 

 

Тези слова на Божия пророк са към земните царе и съдии. Защото, заради силата и богатството, което им се дава, са склонни към охолство и разкош. О, царе и съдии, [които сте] прах и пепел[3], не забравяйте, че вие сте само Божии слуги, наемници от днес до утре! За какво мисли наемникът цял ден, като копае на нивата? За надницата, която вечерта  ще получи. С какво се гордее наемникът? С труда, потта или с надницата? С надницата. И вашата служба на нивата на този живот е наемен труд, о, царе и съдии. Затова служете със страх на вашия Господар, който ви е наел, защото не знаете как накрая ще оцени вашият Господар труда ви и каква награда ще ви даде. Служете с голямо смирение, казвайки сами на себе си: ние сме слуги негодни (Лк. 17: 10) Не е известно дали награда ще получите, или наказание, когато слезете в гроба и застанете пред Царя и Съдията. Този страх трябва да изпълва всички дни на вашата служба. Радвайте се (пред Него) в трепет. Радвайте се с чиста и свята радост, както и ангелите се радват на живия и непристъпен Бог. На чистота и святост ухае райската радост, а адското злорадство е придружено с разюздан смях. Затова райската радост е вечна[4], а адският кикот се сменя от гняв и вопли. Служете… със страх, защото Господ е праведен; Радвайте се (пред Него) в трепет, защото Господ е възвисен и свят.

О, Господи Боже наш, праведни и възвисени, страшни и свети, целият ни живот на земята е служение на Тебе и радост в Тебе. Ако не служим на Тебе, служим за собствената си погибел; и ако не се радваме в Тебе, радваме се на черните си злодеяния. Кланяме Ти се и Те молим, помогни ни да вършим нашето служение със страх пред Тебе и с чиста, трепетна радост в Тебе. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – негри. В агиографията обичайно название за видимите образи, в които нечистите духове се явяват на хората. Често срещано название е етиопци (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – каква е причината за твоя плач (бел. прев.).      

 

[3] В ориг. – парченца, бучки прах (бел. прев.).

 

[4] В ориг. – трайна (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 190 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 2 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Някой си монах в Цариград бил известен като подвижник и духовник и народът много се уповавал на молитвите му. Но този монах имал таен порок – сребролюбието. Събирал пари и никому не давал. Св. Андрей го срещнал на улицата и видял обвита около врата му страшна змия. Съжалил се над него св. Андрей, пристъпил и почнал да го поучава: „Защо, брате,  погубваш душата си? Защо си се обвързал с демона на сребролюбието? Защо си му дал място[1] в себе си? Защо събираш злато, като че то ще дойде с тебе в гроба, а не в ръцете на другите? Защо се задушаваш от скъперничество, докато други гладуват, търпят жажда и умират от студ, а ти се веселиш, като гледаш многото злато? Нима това е пътят на покаянието? Нима това е заниманието на монаха?...Виждаш ли това?“. В тази минута очите на монаха се отворили, видял черния демон и твърде много се ужасил. А демонът оставил монаха и побягнал, гонен от силата на Андрей. Тогава пресветъл ангел Божий пристъпил към монаха, защото сърцето му се обърнало към доброто. И веднага монахът отишъл и раздал своето събрано злато на нищите и бедните. След това угодил на Бога във всичко и се прославил повече отпреди.

 

БЕСЕДА за волята на праведника в Божията воля

 

А в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем (Пс. 1: 2).

 

Блажен е онзи човек, братя, трижди блажен е онзи, чиято воля е подчинена на волята Божия, чиито ум нищо не умува против Божиите поучения, и чието сърце не желае нищо противно на Божието желание. Умът е кормчия на волята и сърцето. Ако умът е насочен постоянно към Бога, той непрестанно[2] ще размишлява денем и нощем, и не ще отива в събранието на нечестивци, и ще търси истината и обяснение на всичко в Божия закон. Ако умът така е насочен към Бога, тогава и човешкото  сърце, и човешката воля скоро ще се насочат към Бога. Тогава волята, като изпълнителен орган на вътрешния човек, ще върши само това, което е съгласно с волята Божия, и каквото е записано в Божия закон. Тогава човек няма да отива в пътя на грешници нито ще стои в сборището на развратители, т.е. няма да върши грях, нито ще вкарва в грях другите хора. В началото на този псалом пророк Давид хвали човека, невършещ три злини. А сега продължава да го хвали, [когато] извършва две добри неща. Три са злите неща: да търси мъдрост от грешника; да живее живот на  грешник; и да съблазнява с лошия си пример другите хора. Двете добри неща са пълно съобразяване на собствената воля с Божия закон и насочване на ума да размишлява денем и нощем за Божия закон.

О, братя мои, колко жалък е плиткият ум на всички онези, които не познават закона Божий! Дълбочината на човешкия ум се измерва по задълбоченото познаване на Божия закон. Който се поучава в тайните на Божия закон, е с дълбок, широк и възвисен ум. А умът е кормчия на сърцето и волята. О, братя мои, колко е слаба[3], променлива и развратна волята на всички онези, които не подчиняват своята воля на волята Божия. Наистина плачевно плитка, променлива и развратна! Какво е Божият закон, братя? Той е израз на Божията воля. Къде се намира този закон? В Свещеното Писание и в преданията на светиите[4] на Божията църква. Блажен е онзи, които познава волята Божия и я изпълнява.

О, Господи Боже, велики и силни, милостиви и праведни, просвети нашия ум с Твоя свят закон и насочи нашата воля да търси Твоята воля, воля човеколюбива и спасителна. На тебе слава и хвала. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                                                            


[1] В ориг. –  почивка (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – жадно (бел. прев.).

 

[3] В ориг. –  плитка (бел. прев.).

 

[4] Т.е. Творенията на светите Отци. Свещеното Предание (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 250 Коментари: 0 Гласове: 1


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 1 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Пресвета Богородица често се явявала на светите люде поради някаква необходимост, било да ги ободри в техните подвизи, било да ги изцели от болестите им, или пък да им открие някоя тайна. Два, донякъде сходни и удивителни случая, по различно време станали в Лаврата на Света Гора със св. Иоан Кукузел и със св. Григорий Монах. След [Богогородичния] Акатист, който се чете през Великия пост, Иоан се изморил и седнал на стол пред Богородичната икона. Като седнал, заспал. Тогава му се явила Светата Пречиста и му казала: „Радвай се, Иоане! Пей и не спирай, Аз затова няма да те оставя“. Като казала това, Тя оставила в Иоановата ръка една жълтица. Когато Иоан се събудил от сън, жълтицата била в ръката му. Поразителни чудеса след това се случвали, както от Богородичната икона, така и от тази жълтица. Друг случай имало с монаха Григорий. И той като Кукузел бил певец в църквата. Патриарх Калист бил установил на света Василиева литургия вместо „Достойно есть“ да се пее „О Тебе радуется“. Неговият наследник, патриарх Филотей, отменил това и наредил да се пее винаги, като по-кратко, „Достойно“. Но веднъж, срещу Богоявление, в присъствието на Григорий, патриарх Александрийски, [монах] Григорий изпял „О Тебе радуется“. Веднага след това, като на Кукузел, му се явила Светата Пречиста, сложила в ръката му една жълтица и рекла: „Много ти благодаря за твоето пеене в Моя чест“. Затова оттогава е установено на св. Василиевата литургия винаги да се пее „О Тебе радуется“.

 

БЕСЕДА за блажения човек [1]



 

Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи (Пс. 1: 1).

 

Блажен е оня човек, братя, който не е закоравял толкова [много] от греха, за да може да чуе и изпълни Божия съвет, който идва чрез пророка. Нечестиви са онези, чиито мисли са мисли срещу Бога и волята Божия; грешници са онези, които вървят по пътя на своите желания и своите мисли срещу Бога и Божия закон; развратители са онези, които погубват себе си със злите си дела, а и другите опропастяват. И тъй – първо идва злият помисъл (злият съвет), после злото дело, после злият пример – съблазняването. Блажен е, значи, човекът, който не търси съвет от нечестивите хора, нито се съгласява със своите нечестиви мисли, но всичко, което му е необходимо за спасението, намира в Божия закон. Блажен е оня човек, който никога не отива в пътя на грешниците, или [ако е ходил] се е покаял и се е върнал в пътя на живота, който е от Господа. Блажен е оня човек, който не стои в сборището на развратители, та със своя съблазнителен пример да съблазнява и развращава и други души. Защото за съблазнителя е казано: За него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина (Мт. 18: 6). Братя мой, блажени сте вие, и мъже и жени, които внимателно се отклонявате от тези три злини: от нечестивите мисли и съвети, от грешните дела, и от съблазняване на другите. Всички тези три злини са като една отровна змия, която от малко змийче пораства и се превръща в една огромна змия.

О, Господи благий, Сътворителю наш, помогни ни с Твоята сила и Твоята доброта да се спасим от тази люта змия, която Ти, Христе, победи с оръжието на Твоя непобедим Честен Кръст. Помогни ни да слушаме само Твоя съвет, да вървим само по Твоя път, да се освещаваме само от Твоя пример. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин. 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски  

                                                                                                      

 


[1] Св. Николай се придържа към църк. слав. текст – Блажен муж, иже не иде на совет нечестивых, и на пути грешных не ста, и на седалищи  губителей не седе (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 355 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1765654
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Октомври, 2017  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031