Един брат бе гладен още от сутринта. Бореше се с помисъла си и реши да не яде, докато не настане третият час. Настъпи третият час и той пак се въздържа от храна, и реши да не яде, докато не настъпи шестият час. Дойде и шестият час. Той накисна хляб във вода и каза на помисъла: “Да изчакаме до деветия час”.Настъпи деветият час и той се помоли. И видя как бесовското действие излиза като дим от ръкоделието и се вдига във въздуха. И гладът му тозчас изчезна.

 / СЛЕДВА /

ДО ГОСПОЖА Й.:

ЗА НЕОБЯСНИМОТО СТРАДАНИЕ

Оплаквате се от злата съдба на своята племенница. Казвате, че страдание­то ѝ е необяснимо. Нейният мъж, чиновник по професия, заразен от срамна болест, умрял в лудницата. Тя се заразила от своя мъж и сега също е в клиника за душевноболни. Вие я хвалите като добра и почтена жена и се чу­дите как всезнаещият Бог е допуснал изобщо да се стигне до този брак и едно невинно създание да страда така жестоко? Ако наистина Вашата родственица е добра, почтена и невинна, както Вие вярвате, то, разбира се, страданието я е сполетяло без неин личен грях. Тогава трябва да търсите причината в греха на нейните родители, понеже за Всевишния е казано, че за вината на бащите Той наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода (Изх. 34:7), Знам, в отговор Вие ще кажете, както обикновено казват: „Но защо децата да страдат за греховете на родителите?" Ще Ви попитам и аз: а как иначе Господ би възпрял хората да грешат, ако не пренасяше наказанието за техния грях върху децата им? Нашият народ от опит знае, че и децата страдат заради гре­ховете на родителите. Затова често онези, които се канят да лъжесвидетел­стват или да извършат друго зло, чуват предупреждението: „Внимавай, имаш деца!" Между другото тази библейска правда е прокарана и в обикновеното човешко законодателство в смисъл, че и децата губят имуществото си заради престъпленията на своите родители. Те претърпяват също и морални щети -губят репутацията си в обществото, и то не само децата, но дори внуците и правнуците. Наскоро тук се случи следното: един човек се сгоди, но като научи, че бащата на девойката е лежал в затвора, развали годежа.

Все пак не трябва да изпадаме в отчаяние заради това, защото тук не действа сляпата съдба. Милостивият Бог може да пресече наказанието на детето, ако бъде показано истинско покаяние и усърдна молитва за прош­ка към Него, Небесния Отец. Майката на св. Фанурий била безчестна жена, но наказанието за нейните грехове не постигнало сина ѝ. И не само не го постигнало - той дори станал светец. Но Фанурий, съзнавайки греховете на своята майка, непрестанно се молел Богу за нея. Молете се и Вие за родителите на Вашата родственица. Когато Бог прости на умрелите греш­ници, тогава грехът им се снема от раменете на техните потомци. В това е и смисълът на църковните молитви за мъртвите - Бог да прости греховете им и наказанието да не пада върху техните деца.

Мир Вам и милост от Бога!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

                Самоубийството е смъртен грях и хула[1] против Светия Дух, който дарява живота. Самоубийството е по-страшен грях от убийството, защото за греха убийство човек може и да се покае, докато за греха самоубийство няма покаяние. Ето два случая на преголеми изпитания, при които малодушните биха извършили самоубийство, и в които светите Божии люде се проявили като герои. Св. Евстатий един ден попаднал в следното положение: на брега на една река оставил единия си син, пренесъл другия на отсрещния бряг и връщайки се да пренесе и другия си син, видял как лъв хванал момчето и го отнесъл. Погледнал към другия бряг и видял как вълк грабнал другия му син и го отнесъл. Малодушният в такъв случай би се удавил и сложил край на живота си. Евстатий, изпълнен с тъга, не извършил самоубийство, а с надежда в Бога, проживял 15 години като наемник. И дочакал този търпелив човек пак да види двамата свои синове. Така Бог наградил неговите вяра и търпение. Св. Иларион като младеж бил принуден да се потурчи. Но съвестта му започнала да го мъчи и той никъде нямал (душевен) мир. Върнал се в християнската вяра, замонашил се, предал тялото си на голям пост и всякакви тежки подвизи. Но душевният му мир не се върнал. Малодушният и маловерният би извършил самоубийство. Но Иларион избрал несравнимо по-добър път. Със своя духовен отец – Висарион – отишъл в Цариград и не само че явно изповядал Християнската вяра в султанския дворец, ами посъветвал и Баш агата да иде в Русия и да се кръсти. След поругаване и мъчения този храбър младеж бил посечен. И Бог го прославил и на небето, и на земята. Неговите свети мощи и до ден-днешен източват чудеса. А къде е славата на самоубийците? Къде са техните мощи?

БЕСЕДА за единствения Път, Истина и Живот

Аз съм пътят и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене (Иоан. 14: 6).

      Тези думи, братя, не само са казани, а са залети с кръв и потвърдени с възкресението, от Светия  Дух са насадени в сърцата на вярващите и Църквата от век във век ги е доказвала и доказва.
      От всички блага на земята хората най-много обичат живота. Хората обичат живота, даже повече от истината, макар че без истината няма живот. Ако върховно благо е животът, истината е темел на живота. Който обича живота, трябва да обича и истината. Но къде [кой] е пътят към истината? Аз съм пътят, казва Господ. Той не казва и Аз Съм път, та да не би някой да помисли, че има и друг път към истината, извън Господа Иисуса. Но Той не е само път, а и истина, и живот – да не помисли някой, че има някоя друга истина и някой друг живот извън Господа Иисуса. Той се родил като човек, за да покаже пътя на хората; затова се и разпнал, та със Своята Кръв да отбележи пътя. „Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Това трябва да разберат онези, които се залъгват, мислейки, че могат да познаят Бога и да влязат[2] в Царството Божие и без Господ Иисус Христос. Това е лъжлива надежда, това е отчаяна самоизмама, отсечена от Господ с горните слова. И апостолът, който чул тези думи и ги записал в Евангелието, ги изрича в своето послание така: Който отрича Сина, няма и Отца (I Иоан. 2: 23).  

О, Господи Иисусе, благословени и извор на благословение, наистина Ти си нашият Единствен Път, Единствена Светлина, Единствена Истина, Единствен Живот и Животодавец. Тебе изповядаме пред човеците и пред ангелите като Единствен Бог и наш Спасител. Помилуй ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – предизвикателство, упорство, противене (бел. прев.).

[2] В ориг. –  да се сдобият (бел. прев.).