Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1765840 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от 30.10.2017 г.
 
ДО ЕДНА ЖЕНАЗА ЛУДИТЕ

 

 

Пишеш колко много мъки си претърпяла от своя мъж. Ругал те е, гонил те е от дома, дори те е бил. Но с молитва и с надежда на Всевиждащия ти си намерила в себе си сили да понесеш всичко, без да се оплакваш на никого и без да изнасяш от къщи какво става във вашия дом. Страданието е смекчило душата ти, изкоренило е всяка гордост и е породило у теб още по-силна привързаност към живия Бог. По едно време си мислела, че ще полудееш. Но не си полудяла ти, а той - твоят мъж. Сега си загрижена за неговата душа и питаш: има ли спасение за лудите?

Щом вярваш в Бога и в Божия промисъл, вярвай напълно и докрай. Ако, по думите на Христос, нито едно врабче не може да падне на земята без волята на нашия Отец, то как човек би могъл да падне в страдания и болест без Неговата воля? А основната Божия воля за хората е: „Да се спасят всички човеци”. Значи и лудостта е допусната за твоя мъж - мъчител заради неговото спасение. Ако милостивият Творец не желаеше да го спаси, Той не би го поразил с тази страшна болест, а би му изпратил смърт в греховете му. С всяка болест и страдание небесният Лекар лекува човешките души. Зато­ва трябва да изпитваме жал не толкова към онези, които боледуват тежко и умират, колкото към здравите телесно, които смъртта грабва в греховете им. Казано е: В каквото те заваря, в това и ще те съдя; ако бъдем заварени в грях - тогава осъждане, ако ли в покаяние - тогава опрощение и награда.

Ти обаче можеш да кажеш: но той сега не може нито да се кае, нито да се моли Богу. Затова тъкмо ти ще се молиш за него и ще принасяш жертви. А той, в сегашното си състояние, може само да страда - на себе си за спасе­ние, а на другите - за страх. Всяка болница сочи с пръст Бога, но нито една така, както психиатричната.

Възложи надеждата си на Господа и бъди спокойна!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 676 Коментари: 0 Гласове: 2


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

Второ явяване на св. мъченик Лонгин. Когато св. Лонгин се явил на сляпата вдовица, той ѝ обещал да ѝ върне зрението, а нейния син да ѝ покаже във велика слава. Когато намерила мощите на св. мъченик и се докоснала с ръце до тях, веднага прогледнала. Тъй едното обещание се изпълнило. През следващата нощ св. Лонгин се явил на вдовицата в голяма светлина, държейки за ръка нейния син, облечен в бляскава дреха. Като баща помилвал детето и рекъл на вдовицата: „Виж, жено, твоя син, заради когото толкова много плачеш! Виж в каква чест и слава е, виж го и се утеши. Бог го причисли към небесните чинове, които живеят в Царството Му. Сега го взех от Спасителя и никога няма да бъде отделен от мен. А сега вземи моята глава и тялото на своя син и ги погреби в един ковчег, па не тъгувай повече за своя единствен син и да се не смущава повече сърцето ти, защото му е дадена от Бога велика радост, слава и безкрайно веселие“. Като видяла и чула всичко това, жената се върнала в своя дом и казала сама на себе си: „Исках телесни очи, а намерих и очи духовни. Бях тъжна заради смъртта на моя син, а сега го имам на небето, където в слава стои с пророците и непрестанно се радва с тях“.

БЕСЕДА за гнойните рани

 

Смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми (Пс. 37: 6).
 

За раните от греха говори пророкът, който и сам преди е грешил и в себе си е усетил смрадта на греха. Както от това признание се вижда нечистотата на предишните грехове, така се вижда и последващата чистота на покаялия се. Защото, докато човек ходи по гнойния път на греха, не усеща задушаващата смрад на греха, но когато тръгне по чистите пътеки на праведността, чак тогава забелязва неизмеримата разлика между чистотата и нечистотата, между пътя на добродетелта и пътя на порока. Представете си чувството на човек, който е прекарал нощта в смрадна и задушлива кръчма, и който сутринта се е озовал в розова градина. Там е смрад и отрова, унижение на душата и тялото, ярост и раздор, измъчване на себе си и на другите; тук великото Божие слънце над главата, красиви цветя наоколо, свеж въздух и благоухание, тишина и здраве. Но още по-голяма е разликата между греховния път и пътя Божий. Смърдят и гноясват моите рани – така великият цар описва своето греховно минало. Нищо така не смърди както греха, нищо така не гноясва, както греха. Смрадта от телесните рани само донякъде напомня за непоносимата смрад на грешната душа. Затова от такава душа се отдалечава всичко свято[1]. Чистите небесни духове се отдалечават от нас, а нечистите адски духове търсят нейното приятелство. Всеки нов грях е нова рана на душата, всеки грях е гной, всеки грях е смрад. Но от какво идва грехът? Поради безумието ми  обяснява пророкът. Умът, изхвърлен от своя божествен коловоз, води човека към грях. Докато умът не се очисти, не може и човекът да се очисти. А ние имаме ум Христов (I Кор. 2: 16), казва апостолът, т.е. имаме ум, върнат отново в онзи коловоз, в който е бил Адамовият ум преди греховната смрад. Затова, братя, цялата православна наука за подвижничеството съсредоточава своето внимание върху една главна точка – върху човешкия ум, на очистването и поправянето на ума.

О, Господи Иисусе Христе, Чистота и вечни Изворе на чистота, помогни ни да отхвърлим нашето безумие, помогни ни да разсъждаваме[2] според Твоя ум. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
 

                                              


[1] В ориг. –  всяка светиня (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – умуваме (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 326 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1765840
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Октомври, 2017  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031