/ ПРОДЪЛЖЕНИЕ /

Възлюбени брате! От младини се предай на учение, и до седини ще намериш мъдрост (Сир. 6:18). От ранна възраст засей нивата си и гледай да не обрасне с плевели. Получи от  нея добър плод и въздай слава на Този, Който ти даде сила.

/ СЛЕДВА /

Какво си се уплашил? Бедняци са въстанали против твоето богатство и ти си се оставил на страха! Открай време е така: бедните гледат богатите с неприязън. Твоето богатство е твоята вяра. Тя обхваща небето, вечност­та, живота, истината, правдата, радостта, светлината, ангелите, песента. А онези, които нямат всичко това, се бунтуват срещу теб, притежателя на ис­тинското богатство. Ех, да бяха се бунтували, защото искат сами да станат богати, та да се радваме. Но не: те искат само да направят и тебе бедняк. В това е разликата между онези, които се бунтуват срещу светските богаташи, и онези, които въстават срещу духовните богаташи. Първите искат да отне­мат и да присвоят, а вторите - да отнемат и да захвърлят. Първите често са подтиквани от нужда, понякога и от завист, а вторите - от злоба. А злобата се храни от мрака на невежеството и в недрата си носи своето собствено наказание. Ако мразиш злобния, наказваш го двойно. Ако се страхуваш от него, наказваш себе си. „Не се стряскайте в нищо от противниците” - ни учи апостолът – „защото противенето им е тям доказателство за погибел, а вам - за спасение. И това е от Бога” (Фил. 1:28). Всевиждащият вижда и теб, и проти­вниците ти; непрестанно ви наблюдава от сутрин до вечер и от вечер до сутрин. Мисли за Него и няма да се страхуваш. Един храбър младеж ми писа как се бори за душата си. „Когато си представя, че Бог е до мен, ни най-малко не се страхувам от враговете; но щом мисълта за Божията близост ме напусне, обхваща ме страх." Дори овцата не се страхува, когато е край своя пастир. Долепи се и ти до добрия Пастир, до Христос. Моли Му се да не те оставя. Моли Му се също да отвори очите и сърцата на враговете на вярата, за да прогледнат и да видят, че са врагове единствено на себе си и на никой друг. За да прогледнат и да видят своето единствено спасение.

Мир на теб от Господа!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Разсъждение

Който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове. Така пише апостол Иаков (5: 20). Христовите апостоли не само са казали това, а са го потвърдили с дела. Св. Климент Александрийски разказва, че св. апостол Иоан на едно място в Мала Азия бил кръстил един младеж, дотогава езичник, и го поверил на грижите на местния епископ, а той отишъл по-нататък да проповядва Евангелието. В отсъствието на св. Иоан този младеж се покварил, започнал да се напива и да краде, а накрая влязъл в една разбойническа шайка, която от гората нападала хората и ги ограбвала. След известно време св. Иоан се върнал на това място и чул от епископа какво се е случило с онзи младеж. Тогава св. Иоан на часа поискал кон и водач и се понесъл към онази гора, където се намирала разбойническата шайка. Търсейки из гората, светецът намерил разбойниците и застанал пред разбойническия главатар. А онзи момък, като го видял и го познал, хукнал да бяга. Старецът Иоан се втурнал след него и въпреки старостта си го настигнал. Като видял, че е настигнат, момъкът паднал в нозете на апостола и от срам не смеел да го погледне в очите. Иоан го прегърнал и започнал да го целува като пастир, когато намери изгубена овца. После го върнал в града и повторно го утвърдил във вярата и добродетелния живот. След като угодил на Бога, този младеж се упокоил, когато му дошло времето.

БЕСЕДА за молитвата, вдъхновена от любов

Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина (Иоан. 17: 17).

Когато поведат майката на смърт, тя повече се безпокои за своите деца, които оставя след себе си, отколкото за себе си. Такава е връзката на голямата любов. Още по-голяма любов има Христос към Своите ученици, отколкото майката към своите деца. Тръгвайки на смърт, Господ се молил на Своя небесен Отец за Своите ученици. Той не се молил за това, че не може да направи всичко [потребно] за тях, а за да покаже единството на битието и любовта със Своя Отец. Но защо сега подчертава, че Отец е истината, като преди това нарекъл Духа Дух на истината и казал на учениците Си: Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина? За да покаже равенството на Отец с Дух Свети. Нима Господ първо не казал за Себе си: Аз съм… истината? (Иоан. 14: 6).  Не е ли нарекъл след това Дух Свети Утешителя Дух на истината? А виж, сега подчертава истината като притежание на Отца: Освети ги чрез Твоята истина!  Който би видял в това противоречие, той не би разбрал Бога като единство и троичност, единство по битие и троичност по ипостаси. Точно с подчертаването на истината на всяко едно от лицата на божествената Троица като нещо същностно и неразделно Господ изявява равенството на Отец, Син и Дух Свети. Защото ако едно от лицата на божествената Троица би имало истината в по-малка степен, То би било по-малко и по същност от другите две лица. А с недостига на истина е свързан недостигът на сила, любов и мъдрост. Затова Господ назовава истина и Себе Си, и Отец, и Дух Свети, та да знаят хората и да вярват в Тяхната пълна единосъщност. Никой, значи, от верните да не се съблазнява от еретическите учения за битийното различие на лицата на света Троица. Но нека всеки да се постарае да изчисти сърцето си от греха, така както огледало се избърсва от праха и тогава ще види истината на великия догмат за равенството на Отец, Син и Дух Свети.

О, триединна божествена Истино, просвети ни със Себе Си и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски