Разсъждение

    И мъртвите усещат и знаят за добрите дела, направени за тях. В това християнинът не трябва да има никакво съмнение. Доброто дело като електрически ток се разпростира по целия небесен свят. Някой си царски чиновник Магистриян бил пратен някъде от царя по важна работа. Пътувайки, Магистриян видял [един] мъртъв бедняк, напълно гол. Той се съжалил, съблякъл своята дреха[1], облякъл мъртвеца и честно го погребал. След известно време нещастен случай постигнал Магистриян – той паднал от коня и счупил крака си. Дълго лежал болен на постелята си. Веднъж се събрали около него няколко лекари, за да се посъветват за болестта му. Лекарите намерили за необходимо кракът да се отреже. През тази нощ Магистриян не могъл да заспи, а само тъгувал и плачел. В полунощ изведнъж му се явил един човек и го попитал: „Защо плачеш?“. След като Магистриян му обяснил, непознатият човек разтрил с ръка болния крак и кракът оздравял. „Заради Бога, кажи ми кой си ти?“, попитал Магистриян. На това непознатият отговорил: „Погледни към мене и виж – това не е ли твоята дреха? Аз съм онзи, когото ти видя гол и мъртъв, и когото облече с тази дреха. И ето, за това добро дело Бог ме прати да те изцеля. Благодари на Бога!“.

БЕСЕДА за Христовата тъга

 Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час (Иоан 12: 27).      

В този земен свят няма нищо по-реално от Господ Иисус Христос – нищо по-реално като Бог и нищо по-реално като човек. И наистина, този свят извън Иисуса Христа изглежда като призрак. Нито земята, нито водата, нито въздухът, нито светлината се доближават с реалността си до реалността, която Той има. Гледай, всичко ще премине, а Той ще остане. Наистина, Той е крайъгълният камък на непреходния свят и само онзи или онова, което се прилепи твърдо към този камък, може да пребъде в този непреходен свят и в тази непреходна реалност. Бурните, ала немощни вълни на времето сърдито са удряли и днес удрят ту по божествената Христова реалност, ту по Неговата човешка реалност. Колкото трябвало да се трудят християните, за да отворят очите на безбожниците и да им докажат Христовото Божество, толкова трябвало да се трудят, за да отворят очите на еретиците и да им докажат Неговото човешко естество. Но Всезнаещият Свети Дух се постарал и чрез евангелистите предварително приготвил оръжие за християнските борци. Душата ми сега се нажали[2]. Нима Господ щял да изпитва тъга, ако не бил (и Е) истински човек, подвластен на всички немощи на телесното естество, освен на греха? И не само тъга, но и страх: Отче, избави Ме от тоя час. Това казва немощното човешко естество, което се ужасява от смъртта (защото иде реч за смъртта ), ала не грешното[3], а безгрешното Негово човешко естество, защото Господ веднага добавил: Но затова и дойдох на тоя час. Виждате ли колко е важна Христовата смърт? Ние сме изкупени с нея, с нея сме и спасени. Нека никой не остава единствено с Христовото учение, нека [всеки] се пренесе на Голгота и с ужас да види кървавата Жертва на Кръста, Която се принесе за [изкупление] на нашите грехове, и за нашето спасение от смрадните челюсти на преизподния змей.

      О, Господи Иисусе, Който пострада заради нас и нашето спасение, помилвай ни още веднъж и още веднъж. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – риза (бел. прев.).

[2] В синодалния български превод – Душата Ми сега се смути (бел. прев.).

[3] В смисъл – слабото, немощното, което при всички хора, с изключение на Господ, се огъва пред греха (бел. прев.).

Разсъждение

       Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25: 40), е казал Господ. Нещо подобно става при даване на милостиня, както и при [приемането на] причастието. При причастието, във вид на хляб и вино, ние приемаме Самия жив Господ Христос; при даването на милостиня, при даването на бедняка, ние даваме на Самия жив Господ Христос. Някой си човек в Цариград бил необикновено милостив. Като минавал по градските улици, той давал дара си в ръцете на сиромасите и веднага отминавал нататък, за да не слуша благодарността им и да не бъде познат. Когато един негов приятел го попитал как е станал толкова милостив, той му отговорил: „Веднъж в църквата чух свещеника да поучава, че който дава на сиромасите, дава в ръцете на Самия Христос. Тогава не повярвах на това, мислейки, как ще е възможно това, когато Христос е на небесата? Но веднъж, като си отивах у дома, видях един сиромах да стои и проси, а над неговата глава да сияе ликът на Христа. Някой мина и подаде на просяка хляб и аз видях как Господ протегна Своята ръка, взе хляба и благослови даващия. Оттогава винаги виждам над главите на просяците този образ и с голям страх давам[1] милостиня, колкото мога.

БЕСЕДА за възкръсналия и жив Господ, Който е възкресението и животът
 

Аз съм Възкресението и Животът (Иоан 11: 25).

      Тези свети слова е казал Господ Иисус Христос. И Той не само ги е казал, а ги доказал и на дело. Възкресявайки Иаировата дъщеря, сина на Наинската вдовица и Своя приятел Лазар, Той е доказал, че Той е Възкресението и Животът, и Възкресителят, и Живототворецът. Но със Своето Възкресение от мъртвите Той най-добре доказал това. Защото да си жив и да помогнеш на умрелите, все някак може и да се говори, ала да си бил мъртъв и погребан, и три дена да си лежал в гроба, и сам на себе си да помогнеш да оживееш – за това (е било немислимо) да се говори до Христовото възкресение. То е чудо над чудесата и доказателство за сила, превъзхождаща всяка друга сила. Това чудо е сътворено от нашия Господ. Тази Сила е показана от нашия Господ. Значи Неговите думи – Аз съм възкресението и животът – са истински, свети и утешителни за всички нас, които неизбежно вървим към телесната смърт, и които се надяваме да живеем и след гроба, и да видим нашия Господ в слава. Но нашият Господ е Възкресител не само на телата, Той е Възкресител и на душите. По време на земния Си живот Той е възкресил само няколко човешки тела и безброй души, та с това да покаже, че възкресението на душите е къде-къде по-важно от възкресението на телата. Когато Господ слязъл на земята, почти всички човешки души били мъртви, и Той ги възкресил със Своята Сила и ги напоил със Своя живот. И евреите, и езичниците били мъртви души, и Той оживил и едните, и другите. Да оставим, братя, и ние грижата за възкресението на нашите тела, а докато имаме време, да се потрудим за възкресението на нашите души. Защото ако Христос не възкреси и оживи нашите души, не можем да очакваме никаква радост от възкресението на мъртвите ни тела в Деня на съда, в Деня на гнева. Тогава телата на мъртвите души ще отидат не в живот, а във вечна мъка.

       О, Господи Иисусе, наше Възкресение и единствен наш Живот. Помогни ни с Твоята сила и по Твоята милост да възкръснем и живеем с Тебе за спасение и вечен живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – правя (бел. прев.).