Скъпете времето. Това гласят думите на светия наш отец апостол Павел. Питаш: какво значи „скъпете времето"?

Иероним Блажени тълкува тези думи така: „Когато употребяваме вре­мето за добри дела, тогава го скъпим". Св. Теофан Затворник казва: „Обър­нете времето в своя полза, за своите вечни цели". Думите на апостол Павел имат значение, подобно на значението на Божиите думи: „Търгувайте, докле се завърна” (Лук. 19:13). А когато Той се върне, т.е. когато Христос дойде от­ново, за да съди света, ще ни попита как сме търгували с дадените ни та­ланти. Как сме използвали времето на своя живот? Дали сме давали евтино за скъпо като Иаков, или скъпо за евтино като Исав?  Дали сме се поддали на съблазните на този преходен век и сме продали душата си за сладките земни горчилки, или пък сме дали всичко за душата си?

Затова изпълнявай Христовите заповеди всеки ден според обстоятел­ствата. По този начин ще скъпиш дните, подарени ти от Бога. Защото да скъпиш нещо означава да не го пилееш, да не го продаваш евтино. И така, аргатувай малко, за да царуваш вечно, защото нашият Творец ни е обещал вечно царуване във вечния живот. Даже и ако някой е окован и затворен в тъмница, нека да не мързелува и да не казва: аз не съм в състояние да напра­вя нищо! Нека се кае и моли Богу от сутрин до вечер в тъмничния мрак. И това Бог ще му зачете толкова, колкото и на онзи, който с богатството си гра­ди църкви. Нашият Творец вижда житейските обстоятелства на всеки човек и иска от него това, което може да направи при тези обстоятелства.

Превий врата на всеки ден - нека послужи на душата ти. Изпълни го с диханието на Божия Дух, Който вдъхновява за всяко добро. Ако не на­правиш това, той ще те смачка като парцал и ще те завлече в пропаст. По­добно на буйния поток, който неизкусните не умеят да отбият към своята воденица, и той ги повлича надолу по течението си - в бездната. Така е и с времето на нашия живот тук на земята. Разумните спасява и вдига на крила, а безумните поваля и търкулва в пропаст. На едни служи, над други властва. За едни е седло, а за други - ездач.

Христовата светлина нека те просвети!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Разсъждение

                Самоубийството е смъртен грях и хула[1] против Светия Дух, който дарява живота. Самоубийството е по-страшен грях от убийството, защото за греха убийство човек може и да се покае, докато за греха самоубийство няма покаяние. Ето два случая на преголеми изпитания, при които малодушните биха извършили самоубийство, и в които светите Божии люде се проявили като герои. Св. Евстатий един ден попаднал в следното положение: на брега на една река оставил единия си син, пренесъл другия на отсрещния бряг и връщайки се да пренесе и другия си син, видял как лъв хванал момчето и го отнесъл. Погледнал към другия бряг и видял как вълк грабнал другия му син и го отнесъл. Малодушният в такъв случай би се удавил и сложил край на живота си. Евстатий, изпълнен с тъга, не извършил самоубийство, а с надежда в Бога, проживял 15 години като наемник. И дочакал този търпелив човек пак да види двамата свои синове. Така Бог наградил неговите вяра и търпение. Св. Иларион като младеж бил принуден да се потурчи. Но съвестта му започнала да го мъчи и той никъде нямал (душевен) мир. Върнал се в християнската вяра, замонашил се, предал тялото си на голям пост и всякакви тежки подвизи. Но душевният му мир не се върнал. Малодушният и маловерният би извършил самоубийство. Но Иларион избрал несравнимо по-добър път. Със своя духовен отец – Висарион – отишъл в Цариград и не само че явно изповядал Християнската вяра в султанския дворец, ами посъветвал и Баш агата да иде в Русия и да се кръсти. След поругаване и мъчения този храбър младеж бил посечен. И Бог го прославил и на небето, и на земята. Неговите свети мощи и до ден-днешен източват чудеса. А къде е славата на самоубийците? Къде са техните мощи?

БЕСЕДА за единствения Път, Истина и Живот

Аз съм пътят и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене (Иоан 14: 6).

      Тези думи, братя, не само са казани, а са залети с кръв и потвърдени с възкресението, от Светия  Дух са насадени в сърцата на вярващите и Църквата от век във век ги е доказвала и доказва.
      От всички блага на земята хората най-много обичат живота. Хората обичат живота, даже повече от истината, макар че без истината няма живот. Ако върховно благо е животът, истината е темел на живота. Който обича живота, трябва да обича и истината. Но къде [кой] е пътят към истината? Аз съм пътят, казва Господ. Той не казва и Аз Съм път, та да не би някой да помисли, че има и друг път към истината, извън Господа Иисуса. Но Той не е само път, а и истина, и живот – да не помисли някой, че има някоя друга истина и някой друг живот извън Господа Иисуса. Той се родил като човек, за да покаже пътя на хората; затова се и разпнал, та със Своята Кръв да отбележи пътя. „Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Това трябва да разберат онези, които се залъгват, мислейки, че могат да познаят Бога и да влязат[2] в Царството Божие и без Господ Иисус Христос. Това е лъжлива надежда, това е отчаяна самоизмама, отсечена от Господ с горните слова. И апостолът, който чул тези думи и ги записал в Евангелието, ги изрича в своето послание така: Който отрича Сина, няма и Отца (I Иоан 2: 23).  

О, Господи Иисусе, благословени и извор на благословение, наистина Ти си нашият Единствен Път, Единствена Светлина, Единствена Истина, Единствен Живот и Животодавец. Тебе изповядаме пред човеците и пред ангелите като Единствен Бог и наш Спасител. Помилуй ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – предизвикателство, упорство, противене (бел. прев.).

[2] В ориг. –  да се сдобият (бел. прев.).