Разсъждение

Може ли грешникът за десет дена да се покае за своите грехове? По неизмеримото Божие милосърдие може. По времето на цар Маврикий, в околностите на Цариград, имало един прочут разбойник. И в околностите, и в самата столица владеел страх и трепет от него. Цар Маврикий му пратил кръст в знак на уверение, че няма нищо да му стори, ако се предаде. Разбойникът приел кръста и се предал. Дошъл в Цариград, паднал в нозете на царя и го помолил за прошка. Царят удържал думата си, помилвал го и го пуснал на свобода. Но веднага след това разбойникът се разболял тежко и предчувствал, че се приближава смъртта му. Той почнал горчиво да се кае за всичките си грехове и плачейки, молил Бога, та и Бог да му прости, както му простил и царят. Много сълзи пролял, като се молел, та и кърпата, с която бършел сълзите си, цялата била мокра от сълзи. След десет дена, плачейки и молейки се, разбойникът умрял. Същата нощ, когато умрял, лекарят, който го лекувал, имал на сън чудно видение: когато разбойникът на постеля изпуснал душата си, около него се струпали някакви черни демони с много книги, в които били написани греховете на умрелия. Явили се и два светли ангела. Между демоните се поставил кантар и демоните весело хвърлили на него всички онези книги, и тасът [на кантара] натежал, защото от другата страна бил празен. „Какво да сложим ние? – питали се ангелите. –Да потърсим нещо добро в неговия живот!“. И в ръката на единия се озовала кърпата, напоена с покайни сълзи. Ангелите бързо я сложили откъм своята страна на кантара и тяхната страна изведнъж натежала повече от всички онези книги. Тогава демоните, като завили, жално избягали, а ангелите, като взели душата я отнесли в рая, славейки Божието човеколюбие.

БЕСЕДА за греховете на езика

Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си (Пс.38: 2).

Грехът с езика е най-честият и най-бързо вършещият се грях. Който не греши с дума, той е съвършен (Иак.3: 2). Когато каещият се стъпи на Божия път, т.е. когато започне да живее по Божиите заповеди, нека се потруди най-напред да не греши с език. Такова правило е бил поставил за себе си и каещият се Давид. Особено бил решил да мълчи пред своите противници: Ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене. Това е прекрасно правило за онзи, който се лекува от греха. Когато го обвиняват, той не отговаря; когато го клеветят, той мълчи. Наистина, каква полза да се говори на разярения неправедник, който няма Бога пред себе си? Ако му говориш за злото, ще се раздразни още повече, ако му говориш за доброто, ще го направиш хулител на светините. Пред Пилат Христос мълчал. На мене ли не отговаряш? (Иоан 19: 10) – Му рекъл Пилат. Какво да ти отговори, като нямаш уши да чуеш, нито разум да разбереш? Виж, мълчанието на праведника пред неправедника може най-добре да повлияе на неправедника. Оставен сам да тълкува мълчанието на праведника, неправедникът може да го изтълкува за полза на своята душа, докато всеки отговор „да“ или „не“[1] може да изтълкува за зло и осъждане на другия и за оправдание на себе си. Блазе на онзи, който се е научил да владее езика си.

О, Господи Иисусе Христе, Боже наш, Ти, Който си ни дал пример за какво и кога трябва да говорим, и си ни показал кога и как трябва да мълчим. Помагай ни с Твоя Дух Свети да не грешим с езика си. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 

 Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – бял или черен (бел. прев.).