Два года назад на Усекновение в селе К. двое мужчин копали колодец (хотя этот случай подробно описан в газетах и имена этих двоих упоминались, мы все же не будем здесь их называть из-за живущих родственников).
В пятницу, накануне Усекновения, они копали уже на глубине. Перед этим велели зажарить им ягненка – поесть, когда выберутся наверх. Но живыми не выбрались и ягненка не попробовали. Другие съели ягненка на их поминках. Дело в том, что земля обвалилась и засыпала этих двоих. Спасти их пытались вызванные солдаты со множеством местных людей, но тщетно. Один был сразу задавлен обвалившимся грунтом, а второй еще два дня был жив, откликался. Люди все делали, чтобы спасти его и, копая, подобрались совсем близко к нему, но в этот момент осыпалась земля и свела на нет их труд. Мы много расспрашивали о жизни этих несчастных. И получили вот какие сведения.
Один из них, по имени Д., был усыновлен, но совсем не уважал своих приемных отца и мать, все время их поносил и мучил, требуя, чтобы его отделили. Узнав, что он завален в колодце, его приемная мать кричала: «Не доставайте, пусть его земля пожрет, так как он меня пожирал. Он это заслужил, и Бог его наказал!»
О другом, которого звали М., рассказывали, что он был распутником, пьяницей, наибольшим сквернословом и богохульником во всей округе. Это он еще два дня подавал голос из обвалившегося колодца. Хотя и был уже явно в лапах смерти, он не вспомнил о священнике и покаянии, а просил водки, которой ему, понятно, не могли подать.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 СЕПТЕМВРИ
Разсъждение
Цялото ни богатство, слава и чест са като едно пиршество[1], което свършва със смъртта. От това пиршество никой не отнася на онзи свят нито трохичка. Блажен е онзи, който е разбрал, че душата му е единственото му притежание, което нищо, даже и смъртта, не унищожава[2]. Такъв [човек] мисли само за три неща[3]: за смъртта, за душата, и за Божия съд[4]. Авва Евагрий учи: „Постоянно помни предстоящия ти край и съда и ще запазиш душата си от грях“. Всички наши телесни грижи са грижи за храната, но всичко това скоро ще свърши. „Ежедневно имайте смъртта пред очите си – казва св. Исаия Отшелник, – непрестанно се грижете за това по какъв начин ще се разлъчите от тялото, по какъв начин ще може да преминете през властта на тъмнината, какво ще ви срещне във въздуха, по какъв начин благополучно да застанете пред Бога. Подгответе се за страшния ден, за отговор на Божия Съд, като че вече го виждате". Един ден при свети Саватий Соловецки дошъл някой си богат търговец Иоан и му донесъл много милостиня. Саватий не приел нищо, а казал на дарителя да раздаде всичко на бедните хора. Твърде много се натъжил Иоан, а светецът, за да го утеши и обясни, му рекъл: „Чедо Иоане, остани тук и си почини до утре, а утре ще видиш благодатта Божия“. Иоан го послушал. Сутринта влязъл в килията на Саватий, намерил стареца мъртъв, ала усетил дивно благоухание в килията. Който мисли за[5] края на своя живот, той не мисли за земното богатство.
БЕСЕДА за последната Христова молитва за верните
Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе (Иоан 17: 21).
Голяма е Божията милост, братя; праведникът, като я почувства, плаче, а като я почувства грешникът, се срамува. По милост Божия ние се очистваме, осветяваме се, спасяваме се, съединяваме се, осиновяваме се [от] със Самия Бог. Но никой да не мисли[6], че с това съединение , ние ставаме еднакви с Бога и равни на Бога. Никога не ще имаме едно битие с Бога, нито пък [ще бъдем] равни на Бога в онзи смисъл, в който Отец, Син и Духът Божий са единосъщни и равни по битие. Да бъдат всички едно, казва Спасителят на Своя Отец за Своите ученици, Както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, мислейки [подразбирайки] за единството на любовта, а не за единство на естеството. От любовта се ражда взаимно послушание, взаимопомощ, взаимна милост, кротост, смирение, добра воля и пожертвователност. И когато Господ заповядва: Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец (Мат. 5: 48), Той не мисли да изравнява [по съвършенство] хората с Бога, а да им покаже върховен пример на съвършенство във всяко добро. Защото много „учители на хората“ посочвали и посочват примери на съвършенство в нещо и в някой друг, а не в Бога; даже много „учители“ често са учели хората на зло и изтъквали злото като пример на съвършенство. Затова Господ учи хората да вземат небесния Отец като пример на всяко съвършенство, да се трудят и стремят към това истинско съвършенство, а не към някое друго. Ние сме осиновени по Божията благодат и всички сме едно в Христа Иисуса (Гал. 3: 28). Но не сме Богове; не сме равни с ипостасите на Света Троица. Не забравяйте, че е казано в Писанието: И небесата са нечисти в Неговите очи (Иов 15: 15), т. е. величествените небесни сили, а камо ли човекът. Но с благодатта Божия и заради страданията на Господа Иисуса вярващите се въздигат до единство с Бога по любов и дух. Да се трудим да изпълняваме волята Божия, та наистина да се извисим на такава голяма височина.
О, Господи Иисусе, Боже наш, Боже на всяка милост и доброта, подкрепяй ни докрай с Твоята милост, не ни се прогневявай и ни прости. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – ядене (бел. прев.).
[2] В ориг. – не прекратява (бел. прев.).
[3] В ориг. – факта (бел. прев.).
[4] В ориг. – Бога Съдията (бел. прев.).
[5] В ориг. – предвижда (бел. прев.).
[6] В ориг. – разбира (бел. прев.).
Кликнете в/у иконата за да се отвори цялата.
10 ОКТОМВРИ / 27 СЕПТЕМВРИ (СТАР СТИЛ)
СВ. КАЛИСТРАТ И ДРУЖИНАТА МУ
Тропарь мученикам Каллистрату и дружине его, глас 4
Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего:/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.
Кондак мученикам Каллистрату и дружине его, глас 4
Всяк труд днесь Це́рковь ны́не соверша́ющи, святи́и,/ восхваля́ет та́инственно,/ я́ко за ню страда́льчествовавшия,/ му́ченицы боже́ственнии,// добропобе́днии, всему́дрии.
Ин кондак мученикам Каллистрату и дружине его, глас 4
Многообра́зныя ра́ны претерпе́вше/ и венцы́ от Бо́га я́ве прии́мше,/ о нас моли́теся, блаже́ннии, Христу́,/ па́мять всепра́зднственную ва́шу соверша́ющих,/ велича́йший Каллистра́те со страда́вшими с тобо́ю,/ е́же умири́ти па́ству и лю́ди:// Той бо есть ве́рных утвержде́ние.
