Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1764648 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от Октомври, 2017 г.
<<  <  3 4 5 6 7


 Делото на монаха [и на всеки християнин], превъзхождащо и най-възвишените му дела, е това - да изповядва своите грехове пред Бога и пред своите старци, да укорява себе си и да бъде готов до самия край на земния си живот да посрещне благодушно всяко изкушение.

Категория: Други
Прочетен: 1263 Коментари: 0 Гласове: 0

 / ПРОДЪЛЖЕНИЕ /


Един брат бе гладен още от сутринта. Бореше се с помисъла си и реши да не яде, докато не настане третият час. Настъпи третият час и той пак се въздържа от храна, и реши да не яде, докато не настъпи шестият час. Дойде и шестият час. Той накисна хляб във вода и каза на помисъла:
Да изчакаме до деветия час.Настъпи деветият час и той се помоли. И видя как бесовското действие излиза като дим от ръкоделието и се вдига във въздуха. И гладът му тозчас изчезна.

 / СЛЕДВА /

Категория: Други
Прочетен: 979 Коментари: 0 Гласове: 0
 



ДО
 ГОСПОЖА Й.:

ЗА НЕОБЯСНИМОТО СТРАДАНИЕ

Оплаквате се от злата съдба на своята племенница. Казвате, че страдание­то ѝ е необяснимо. Нейният мъж, чиновник по професия, заразен от срамна болест, умрял в лудницата. Тя се заразила от своя мъж и сега също е в клиника за душевноболни. Вие я хвалите като добра и почтена жена и се чу­дите как всезнаещият Бог е допуснал изобщо да се стигне до този брак и едно невинно създание да страда така жестоко? Ако наистина Вашата родственица е добра, почтена и невинна, както Вие вярвате, то, разбира се, страданието я е сполетяло без неин личен грях. Тогава трябва да търсите причината в греха на нейните родители, понеже за Всевишния е казано, че за вината на бащите Той наказва децата и децата на децата до трета и четвърта рода (Изх. 34:7), Знам, в отговор Вие ще кажете, както обикновено казват: „Но защо децата да страдат за греховете на родителите?" Ще Ви попитам и аз: а как иначе Господ би възпрял хората да грешат, ако не пренасяше наказанието за техния грях върху децата им? Нашият народ от опит знае, че и децата страдат заради гре­ховете на родителите. Затова често онези, които се канят да лъжесвидетел­стват или да извършат друго зло, чуват предупреждението: „Внимавай, имаш деца!" Между другото тази библейска правда е прокарана и в обикновеното човешко законодателство в смисъл, че и децата губят имуществото си заради престъпленията на своите родители. Те претърпяват също и морални щети -губят репутацията си в обществото, и то не само децата, но дори внуците и правнуците. Наскоро тук се случи следното: един човек се сгоди, но като научи, че бащата на девойката е лежал в затвора, развали годежа.

Все пак не трябва да изпадаме в отчаяние заради това, защото тук не действа сляпата съдба. Милостивият Бог може да пресече наказанието на детето, ако бъде показано истинско покаяние и усърдна молитва за прош­ка към Него, Небесния Отец. Майката на св. Фанурий била безчестна жена, но наказанието за нейните грехове не постигнало сина ѝ. И не само не го постигнало - той дори станал светец. Но Фанурий, съзнавайки греховете на своята майка, непрестанно се молел Богу за нея. Молете се и Вие за родителите на Вашата родственица. Когато Бог прости на умрелите греш­ници, тогава грехът им се снема от раменете на техните потомци. В това е и смисълът на църковните молитви за мъртвите - Бог да прости греховете им и наказанието да не пада върху техните деца.

Мир Вам и милост от Бога!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 351 Коментари: 0 Гласове: 0



 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

    

                Самоубийството е смъртен грях и хула[1] против Светия Дух, който дарява живота. Самоубийството е по-страшен грях от убийството, защото за греха убийство човек може и да се покае, докато за греха самоубийство няма покаяние. Ето два случая на преголеми изпитания, при които малодушните биха извършили самоубийство, и в които светите Божии люде се проявили като герои. Св. Евстатий един ден попаднал в следното положение: на брега на една река оставил единия си син, пренесъл другия на отсрещния бряг и връщайки се да пренесе и другия си син, видял как лъв хванал момчето и го отнесъл. Погледнал към другия бряг и видял как вълк грабнал другия му син и го отнесъл. Малодушният в такъв случай би се удавил и сложил край на живота си. Евстатий, изпълнен с тъга, не извършил самоубийство, а с надежда в Бога, проживял 15 години като наемник. И дочакал този търпелив човек пак да види двамата свои синове. Така Бог наградил неговите вяра и търпение. Св. Иларион като младеж бил принуден да се потурчи. Но съвестта му започнала да го мъчи и той никъде нямал (душевен) мир. Върнал се в християнската вяра, замонашил се, предал тялото си на голям пост и всякакви тежки подвизи. Но душевният му мир не се върнал. Малодушният и маловерният би извършил самоубийство. Но Иларион избрал несравнимо по-добър път. Със своя духовен отец – Висарион – отишъл в Цариград и не само че явно изповядал Християнската вяра в султанския дворец, ами посъветвал и Баш агата да иде в Русия и да се кръсти. След поругаване и мъчения този храбър младеж бил посечен. И Бог го прославил и на небето, и на земята. Неговите свети мощи и до ден-днешен източват чудеса. А къде е славата на самоубийците? Къде са техните мощи?

 

БЕСЕДА за единствения Път, Истина и Живот

 

Аз съм пътят и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене (Иоан. 14: 6).

 

      Тези думи, братя, не само са казани, а са залети с кръв и потвърдени с възкресението, от Светия  Дух са насадени в сърцата на вярващите и Църквата от век във век ги е доказвала и доказва.
      От всички блага на земята хората най-много обичат живота. Хората обичат живота, даже повече от истината, макар че без истината няма живот. Ако върховно благо е животът, истината е темел на живота. Който обича живота, трябва да обича и истината. Но къде [кой] е пътят към истината? Аз съм пътят, казва Господ. Той не казва и Аз Съм път, та да не би някой да помисли, че има и друг път към истината, извън Господа Иисуса. Но Той не е само път, а и истина, и живот – да не помисли някой, че има някоя друга истина и някой друг живот извън Господа Иисуса. Той се родил като човек, за да покаже пътя на хората; затова се и разпнал, та със Своята Кръв да отбележи пътя. „Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Това трябва да разберат онези, които се залъгват, мислейки, че могат да познаят Бога и да влязат[2] в Царството Божие и без Господ Иисус Христос. Това е лъжлива надежда, това е отчаяна самоизмама, отсечена от Господ с горните слова. И апостолът, който чул тези думи и ги записал в Евангелието, ги изрича в своето послание такаКойто отрича Сина, няма и Отца (I Иоан. 2: 23).  

О, Господи Иисусе, благословени и извор на благословение, наистина Ти си нашият Единствен Път, Единствена Светлина, Единствена Истина, Единствен Живот и Животодавец. Тебе изповядаме пред човеците и пред ангелите като Единствен Бог и наш Спасител. Помилуй ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – предизвикателство, упорство, противене (бел. прев.).

 

[2] В ориг. –  да се сдобият (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 185 Коментари: 0 Гласове: 0
 


Гордостта и високоумието са свалили дявола от небето в преизподнята, смирението и кротост­та въздигат човека от земята на небето.

Категория: Други
Прочетен: 1041 Коментари: 0 Гласове: 0


 
/ ПРОДЪЛЖЕНИЕ /


Един старец отиде при авва Ахил и го видя да плюе кръв от устата си. Попита го какво му е.

Това - отговори аввата - е мисълта за един брат, който току-що ме огорчи. Борих се със себе си да не произнеса на глас помисъла. Помолих Господа да го махне от мен и думите станаха кръв в устата ми. Изплюх я, забравих за скръбта си и придобих мир.

/ СЛЕДВА /

Категория: Други
Прочетен: 3044 Коментари: 0 Гласове: 0
    

             
ДО  ШИВАЧКАТА  ДЖ.:    ЗА ПОБЕДАТА НАД ЗЛОТО

 

 

Има един начин за победа над злото, който и Вие сте изпитали с успех. Със своя почтен труд Вие, клетата вдовица, издържате себе си и чети­рите си деца. Но се случило така, че не сте успели да платите наема и хазяинът дошъл, за да опише вещите ви. Вие сте стояли разтреперана, децата плачели. Когато хазяинът видял, че всички описани вещи няма да покрият дължимото, започнал ядосано да крещи. Тогава Вие сте свалили от шията си огърлицата, венчален спомен от Вашия съпруг, извадили сте и часовника, който той, уми­райки, завещал на най-големия син със заръка да му го дадете, когато завърши училище. „Вземете и това!" - казали сте на хазяина. Вашата постъпка трогнала сърцето му - нали и той е човек - и той си отишъл, мърморейки: „Хайде, оста­нете, пък когато платите - платите". Вие сте постъпили по Христовите думи: „Не се противете на злота".

Нещо подобно се случило в село Сибница по време на австрийската окупация. Поради някакви подозрения окупаторите изпратили наказате­лен отряд, за да изгори селото. А в него живеел един Божи човек, чичо Тоджа. Стигнали и до неговата къща. Преди да я запалят, те му наредили да изнесе каквото пожелае. Чичо Тоджа не влязъл вътре, а отишъл при дръвни­ка и донесъл наръч дърва. Питали го защо прави това, той кротко отвърнал: „Ами за да ви помогна да запалите къщата!" Постъпката му трогнала сър­цата на войниците - нали и те са хора, - обърнали се и си отишли. Къщата на чичо Тоджа останала невредима.

Божието благословение да бъде върху Вас и Вашите деца!

Категория: Други
Прочетен: 200 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 19 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

    И мъртвите усещат и знаят за добрите дела, направени за тях. В това християнинът не трябва да има никакво съмнение. Доброто дело като електрически ток се разпростира по целия небесен свят. Някой си царски чиновник Магистриян бил пратен някъде от царя по важна работа. Пътувайки, Магистриян видял [един] мъртъв бедняк, напълно гол. Той се съжалил, съблякъл своята дреха[1], облякъл мъртвеца и честно го погребал. След известно време нещастен случай постигнал Магистриян – той паднал от коня и счупил крака си. Дълго лежал болен на постелята си. Веднъж се събрали около него няколко лекари, за да се посъветват за болестта му. Лекарите намерили за необходимо кракът да се отреже. През тази нощ Магистриян не могъл да заспи, а само тъгувал и плачел. В полунощ изведнъж му се явил един човек и го попитал: „Защо плачеш?“. След като Магистриян му обяснил, непознатият човек разтрил с ръка болния крак и кракът оздравял. „Заради Бога, кажи ми кой си ти?“, попитал Магистриян. На това непознатият отговорил: „Погледни към мене и виж – това не е ли твоята дреха? Аз съм онзи, когото ти видя гол и мъртъв, и когото облече с тази дреха. И ето, за това добро дело Бог ме прати да те изцеля. Благодари на Бога!“.

 

БЕСЕДА за Христовата тъга

 

 Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час (Иоан. 12: 27).      

 

В този земен свят няма нищо по-реално от Господ Иисус Христос – нищо по-реално като Бог и нищо по-реално като човек. И наистина, този свят извън Иисуса Христа изглежда като призрак. Нито земята, нито водата, нито въздухът, нито светлината се доближават с реалността си до реалността, която Той има. Гледай, всичко ще премине, а Той ще остане. Наистина, Той е крайъгълният камък на непреходния свят и само онзи или онова, което се прилепи твърдо към този камък, може да пребъде в този непреходен свят и в тази непреходна реалност. Бурните, ала немощни вълни на времето сърдито са удряли и днес удрят ту по божествената Христова реалност, ту по Неговата човешка реалност. Колкото трябвало да се трудят християните, за да отворят очите на безбожниците и да им докажат Христовото Божество, толкова трябвало да се трудят, за да отворят очите на еретиците и да им докажат Неговото човешко естество. Но Всезнаещият Свети Дух се постарал и чрез евангелистите предварително приготвил оръжие за християнските борци. Душата ми сега се нажали[2]. Нима Господ щял да изпитва тъга, ако не бил (и Е) истински човек, подвластен на всички немощи на телесното естество, освен на греха? И не само тъга, но и страх: Отче, избави Ме от тоя час. Това казва немощното човешко естество, което се ужасява от смъртта (защото иде реч за смъртта ), ала не грешното[3], а безгрешното Негово човешко естество, защото Господ веднага добавил: Но затова и дойдох на тоя час. Виждате ли колко е важна Христовата смърт? Ние сме изкупени с нея, с нея сме и спасени. Нека никой не остава единствено с Христовото учение, нека [всеки] се пренесе на Голгота и с ужас да види кървавата Жертва на Кръста, Която се принесе за [изкупление] на нашите грехове, и за нашето спасение от смрадните челюсти на преизподния змей.

      О, Господи Иисусе, Който пострада заради нас и нашето спасение, помилвай ни още веднъж и още веднъж. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[1] В ориг. – риза (бел. прев.).

 

[2] В синодалния български превод – Душата Ми сега се смути (бел. прев.).

 

[3] В смисъл – слабото, немощното, което при всички хора, с изключение на Господ, се огъва пред греха (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 243 Коментари: 0 Гласове: 0
 

/ ПРОДЪЛЖЕНИЕ / 

                     В какво се състои силата на тези, които искат да придобият добродетел? В това, че дори да паднат, не униват, а отново се залавят за работа. Нека и ние даположим всички усилия за развиване на добродетелите! Да потърпим Господа (ср. Пс. 26:14 според превода на седемдесетте), да Му покажем искреното си желание, да просим от Него помощ! И Той непременно ще ни стори милост и ще ни даде в изобилие благодатта Си. А с нея лесно и без мъчения ще постигнем всяко благо“.

Имаше един млад монах. Всеки път, щом се приготвяше да прочете правилото, се разтреперваше, пламваше в огън и получаваше страшно главоболие. Но си казваше: „Ето, разболях се, може би скоро ще умра. Хайде преди смъртта си да прочета правилото!“. С този помисъл се самопринуждаваше да си извърши правилото. Щом приключваше с молитвата, вътрешният огън и главоболието изчезваха, а когато отново настъпваше време за правило, се възобновяваха. И той пак си спомняше за онзи помисъл и пряко сили извършваше правило. И така с Божия помощ скоро бе избавен от тази борба.

/ СЛЕДВА /

Категория: Други
Прочетен: 1399 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ДО ЕДИН АНОНИМЕН ДОПИСНИКЗА ГЛАВНАТА РАЗРУШИТЕЛНА ДОГМА

 

 

Кой си и с какво се занимаваш - не пишеш, но си се подписал като „атеист и добър патриот". Казваш, че приемаш основната догма на руските безбожници за несъществуването на Бога, а всичко останало, което те проповядват, отхвърляш и си оставаш истински родолюбец. О, бедни човече, кой те подведе да тръгнеш по този хлъзгав път, по който е невъзможно да се задържиш, без да паднеш? За какво ще се хванеш, за да се върнеш на висотата, от която си се свлякъл в пропастта? Изгубил си вярата си - следователно си прекъснал връзката, която те е свързвала с Бога, протегнал си две ръце на сатаната и въпреки това мислиш, че мо­жеш да се задържиш там, където ти пожелаеш! Московските безбожници са последователни, а ти - не. Като са отрекли Бога, те последователно са отрекли и всички останали ценности: и брака, и отечеството, и душата, и съвестта, и морала. А ти, изоставяйки Бога, мислиш да задържиш всичко останало. Не е възможно да приемеш главната им догма, която влече след себе си разрушение във всички посоки и на всички нива на живота и да се задържиш там, където ти искаш. Трябва да избереш: или изобщо да не стъпваш на техния хлъзгав път, или да паднеш с тях в пропастта. Ако нямаше Бог, както те в безумието си твърдят, то тогава хората биха били една появила се случайно купчина гъсеници, които според тяхното мне­ние трябва да бъдат охранени за смърт. Това е втората им главна догма: да охранят еднакво всички преди жътвата на смъртта. Защото, отхвър­ляйки вярата във Всемогъщия Бог, те са останали с вярата във всемогъ­щата смърт. Затова, когато говорят за „земния рай", в действителност те говорят за трапеза, приготвена за смъртта.

Знай, че онзи, който изгуби Бога от сърцето и ума си, се усеща извед­нъж освободен от всичките си задължения, лишен от всичките си надежди, помрачен по ум и отровен по сърце. Тогава за него убийството и самоубий­ството са напълно оправдани, бракът е комедия, любовта към децата - глу­пост, любовта към родината - още повече, приятелството - сделка. За него целият свят е обор с животни без пастир, а животът - случайна плесен върху лицето на земята. Всичко това следва от отричането на Бога. А ти какво си наумил? „Атеист и истински патриот!" Тежко на земята с такива патриоти и на народа с такива слепи водачи. “Когато бъдат изтребвани грешниците, ти ще видиш” (Пс. 36:34). Нима досега не си виждал? Нима не си чувал каква е участта на безбожниците? Дълго време и много мастило ще са нужни, ако започна да ти изброявам техните имена от древността до днес. Ще съкруши, пази се, ще съкруши Всевишният безбожниците, както ги е съкрушавал в миналото, ще ги строши, както се строшава глинен съд, по думите на ве­ликия Исаия (срв. Ис. 30:14). Затова пази своя живот и разум. А те могат да бъдат запазени само с помощта на Дарителя на живота и разума.

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 223 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

       Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25: 40), е казал Господ. Нещо подобно става при даване на милостиня, както и при [приемането на] причастието. При причастието, във вид на хляб и вино, ние приемаме Самия жив Господ Христос; при даването на милостиня, при даването на бедняка, ние даваме на Самия жив Господ Христос. Някой си човек в Цариград бил необикновено милостив. Като минавал по градските улици, той давал дара си в ръцете на сиромасите и веднага отминавал нататък, за да не слуша благодарността им и да не бъде познат. Когато един негов приятел го попитал как е станал толкова милостив, той му отговорил: „Веднъж в църквата чух свещеника да поучава, че който дава на сиромасите, дава в ръцете на Самия Христос. Тогава не повярвах на това, мислейки, как ще е възможно това, когато Христос е на небесата? Но веднъж, като си отивах у дома, видях един сиромах да стои и проси, а над неговата глава да сияе ликът на Христа. Някой мина и подаде на просяка хляб и аз видях как Господ протегна Своята ръка, взе хляба и благослови даващия. Оттогава винаги виждам над главите на просяците този образ и с голям страх давам[1] милостиня, колкото мога.

 

БЕСЕДА за възкръсналия и жив Господ, Който е възкресението и животът
 

Аз съм Възкресението и Животът (Иоан. 11: 25).

 

      Тези свети слова е казал Господ Иисус Христос. И Той не само ги е казал, а ги доказал и на дело. Възкресявайки Иаировата дъщеря, сина на Наинската вдовица и Своя приятел Лазар, Той е доказал, че Той е Възкресението и Животът, и Възкресителят, и Живототворецът. Но със Своето Възкресение от мъртвите Той най-добре доказал това. Защото да си жив и да помогнеш на умрелите, все някак може и да се говори, ала да си бил мъртъв и погребан, и три дена да си лежал в гроба, и сам на себе си да помогнеш да оживееш – за това (е било немислимо) да се говори до Христовото възкресение. То е чудо над чудесата и доказателство за сила, превъзхождаща всяка друга сила. Това чудо е сътворено от нашия Господ. Тази Сила е показана от нашия Господ. Значи Неговите думи – Аз съм възкресението и животът  са истински, свети и утешителни за всички нас, които неизбежно вървим към телесната смърт, и които се надяваме да живеем и след гроба, и да видим нашия Господ в слава. Но нашият Господ е Възкресител не само на телата, Той е Възкресител и на душите. По време на земния Си живот Той е възкресил само няколко човешки тела и безброй души, та с това да покаже, че възкресението на душите е къде-къде по-важно от възкресението на телата. Когато Господ слязъл на земята, почти всички човешки души били мъртви, и Той ги възкресил със Своята Сила и ги напоил със Своя живот. И евреите, и езичниците били мъртви души, и Той оживил и едните, и другите. Да оставим, братя, и ние грижата за възкресението на нашите тела, а докато имаме време, да се потрудим за възкресението на нашите души. Защото ако Христос не възкреси и оживи нашите души, не можем да очакваме никаква радост от възкресението на мъртвите ни тела в Деня на съда, в Деня на гнева. Тогава телата на мъртвите души ще отидат не в живот, а във вечна мъка.

       О, Господи Иисусе, наше Възкресение и единствен наш Живот. Помогни ни с Твоята сила и по Твоята милост да възкръснем и живеем с Тебе за спасение и вечен живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски


[1] В ориг. – правя (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 1121 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  3 4 5 6 7
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1764648
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Октомври, 2017  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031