Осъден си на затвор. Сега седиш в килията и мълчаливо пресяваш своя живот като през дребно сито. Чудиш се как бързо се е развило всичко, сякаш кълбо се е търкулнало от хълм. Дните ти са текли мирно и благополучно, докато не си лъжесвидетелствал в полза на своя брат. Самооправдавал си се: брат ми е! На кого другиго ще помогна, ако не на него, та макар и с лъжлива клетва? Такива мисли са се въртели в ума ти и с тях си се защитавал пред съдиите. Но един съдия ти е казал: „В края на краищата всички сме братя. Какво ще стане, ако всички започнат да постъпват като теб?" Едва тогава си разбрал, че тези грешни мисли са те довели до престъпление.

Веднъж един лъжесвидетел ми разказа следната история: „Дадох лъж­ливо свидетелство заради един вол. Но нямаше да ме осъдят, ако аз сам не се бях предал на съда. А трябваше да се предам, защото човешкото наказание е по-леко от Божието. В продължение на две години след моето лъжесвиде­телство домът ми се превърна в ад. Първата беда, която ме сполетя, беше тази: воловете ми, впрегнати в колата, паднаха в пропаст и така ги загубих - и тях, и колата. С тази вест ме посрещна жена ми вечерта на същия ден, когато след даденото от мен лъжливо свидетелство се върнах от околийския център у дома. След няколко седмици гръм удари кошарата ми и уби всич­ките ми овце. Два пъти ме ограбиха крадци. Жена ми започна да слабее, взех пари назаем за лечението и, но тя издъхна в мъки. Едното ми дете, до­тогава напълно здраво, се разболя тежко, започна да получава припадъци денем и нощем, да изкарва пяна от устата си и да скърца със зъби. Обеднял, затънал в дългове, отчаян, един ден се оплаках на мой приятел от злата си съдба. А той ме попита: „Да не би някога през живота си да си свидетелствал лъжливо?" Въпросът му ми дойде като гръм от ясно небе. Аз сякаш се пробу­дих като залят със студена вода, спомних си всичко и всичко ми стана ясно. Без да отговоря нищо на приятеля си, незабавно отидох в съда и всичко си признах. Излежах присъдата си и сега започнах отново да устройвам живота си. Но веднъж завинаги се научих да се боя от Бога."

Виждаш ли колко беди могат да сполетят лъжесвидетеля? Защото Бо­жият закон, брате мой, е като огън: не можеш да го погазиш и да не се изго­риш. Когато нарушиш недодяланите човешки закони, които се сменят така често, както гората сменя шумата си, спохождат те неволи и мъки. Колко повече, когато погазиш огнения и вечен закон на Живия Бог.

  ,,Не лъжесвидетелствай”! е Божия заповед, написана и в двата Завета - Стария и Новия. Не е дребна работа да изречеш лъжа пред лицето на Бога и Божиите ангели. Не е дребна работа да застанеш гологлав пред Кръста и

Евангелието и да извикаш: заклевам се пред Живия и Всемогъщ Бог, че тази

истина е лъжа или че тази лъжа е истина - и нека Бог ми въздаде по моята правда. Не е чудно тогава, че Бог на истината и правдата удря със Своя бич лъжесвидетелите - един по ръцете, друг по краката, трети по очите, четвърти по близките му, пети по добитъка му и т.н. Сред нашите съседи има жив пример за това, как невидимият Божи бич ударил един лъжесвидетел

по очите. Този човек дал лъжлива клетва заради едно парче земя, голямо колкото черга, което заплатил по-скъпо от милиони жълтици, защото го заплатил с душата си. Ходил преди това по своята нива леко и свободно, но

щом прекрачил от нея върху това проклето парче земя, изгубил зрението си. Невидимият Божи бич го ударил по очите. И ето, сега седи сляп край своето огнище.

Ето какво се случва по Божия свят с онези, които мислят, че светът е техен, а не Божи.

А ти чети Светото Писание и имай страх от Бога. Тогава ще се просве­тиш и занапред всичко ще ти бъде добре.

Милост и мир от Бога!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Разсъждение

     Който дава[1] на сиромах, дава на Христа. Това е смисълът на евангелското учение, което се е потвърдило от опита на светиите. След покаянието си Петър Милостиви започнал да дава милостиня на сиромасите, където и когато му се удавал случай. Веднъж го срещнал някой си корабокрушенец, който едва спасил голото си тяло и му поискал някаква дреха. Петър съблякъл от себе си скъпоценното си палто и облякъл голия. Но не след много време Петър видял своето палто в дюкяна на някой си търговец, който бил го изложил за продан. Той много се наскърбил, задето онзи корабокрушенец продал неговото палто, наместо той сам да го употребява. „Не съм достоен – говорел сaм на себе си Петър, – Господ не приема моята милостиня.“ Но насън му се явил Господ във вид на благообразен човек с кръст на Своята глава и с Петровото палто върху себе си. „Защо тъжиш, Петре?“, попитал Господ. „Как да не тъжа, Господи мой, като видях онова, което дадох на бедния, да се продава на пазара?“ Тогава Господ го попитал: „Познаваш ли тази дреха върху мене?“. Тогава Петър му отговорил: „Познавам я Господи, това е моята дреха с която облякох голия“. Тогава Господ пак му рекъл: „Не тъжи – ти си я дал на сиромаха, а Съм я приел Аз и похвалям твоето дело.

Беседа за Бог Дух Свети, който от Отца изхожда

А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене (Иоан 15: 26).

     Недостижими са дълбочините на Божието битие, братя. Но Бог нито се Е скрил съвсем от нас, нито пък ни е открил всичко. Колкото може нашата немощ да понесе, толкова ни е открито; колкото ни е потребно за спасение, толкова ни е открито. За Дух Светий ни е открито, че Той от Отца изхожда и се изпраща от Сина. Нека никой не изследва[2] повече, за да не би да падне в заблуда. Щом от Отца изхожда, значи има едно битие с Отца; щом от Сина се изпраща да продължи служението на Сина, значи е равен на Сина. Отец…свидетелства за Мене, казал първо Господ Иисус; а сега казва за Духа на истината: Той ще свидетелства за Мене. Двамата свидетели са еднакви [единосъщни], затова Господ се позовава ту на единия, ту на другия. И Онзи, Който е свидетелствал, и Онзи, Който ще свидетелства, са еднакви по битие [единосъщни], защото Господ не би приел[3] Свидетелят за бъдещето да е по-малък от Свидетеля от миналото. Това говорим по човешки, относно времето, а всъщност Трима свидетелстват на небето, според думите на евангелиста: Защото Трима са, Които свидетелстват на небето: Отец, Слово и Свети Дух; и Тия Тримата са Едно.

       Има хора, които твърдят, че Дух Свети изхожда от Отца и от Сина. Кой и кога им е открил това? Ние знаем, че Дух Свети изхожда от Отца, защото това ни е открито от Сина Божий, Господ наш Иисус Христос. Затова отхвърляме тези добавка към нашата православна вяра, защото не се съгласува със словата на Самия Господ. Но за да се приемат тези думи на пречистия Господ, е необходима голяма сърдечна чистота. Затова да се трудим повече да очистим нашето сърце от страстите, отколкото с нечисто сърце любопитно да насочваме ума си в безкрайните дълбини на Божието битие, защото, който е вършил това, е падал в ерес и е погубвал своята душа.

     О, Господи Боже, велики и силни, благодарим Ти, че ни Си се явил чрез нашия Спасител Господ Иисус Христос, та да знаем, че не сме деца на тъмнината, а синове на светлината. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – отделя (бел. прев.).

[2] В ориг. –  търси (бел. прев.).

[3] В ориг. – оставил (бел. прев.).

Разсъждение

Когато човек усети върху себе си Божията милост, сякаш се събужда от глупав и безчувствен сън и се срамува от дълговременната си слепота за непрестанното Божие милосърдие. По времето на цар Иустиниан главен царски събирач на данъците за Африка бил някой си Петър – човек много богат, но крайно коравосърдечен и твърде немилостив. Веднъж просяците се оплаквали помежду си, че никой от тях нито веднъж не е получил милостиня от Петър. Тогава един от просяците се обзаложил, че той ще успее да изпроси някаква милостиня от Петър. Отишъл при скъперника и непрестанно го молил за милостиня, докато онзи така се ядосал, че го ударил  с един хляб, понеже нямал нищо друго под ръка. Радостен, просякът взел хляба и побягнал. Веднага след това Петър ненадейно се разболял тежко и имал такова видение: видял себе си в другия свят, изтезаван от демоните. На едната страна на везните демоните натрупали Петровите грехове, така че везната съвсем натежала. От другата страна стояли ангелите, натъжени, че нямат нито едно добро дело от живота на Петър, та да го сложат от празната страна на везните. Един от ангелите казал „Наистина нямаме какво да поставим освен един хляб, с който [Петър] удари просяка”. Тогава ангелите бързо поставили хляба върху празната страна на везните и този един хляб натежал повече от всички Петрови грехове, поставени от другата страна на везните. Когато видението свършило, Петър рекъл сам на себе си: „Действително, не бе привидение това, а живата истина, защото видях всичките си грехове още от младини. А щом толкова ми помогна един хляб, който хвърлих по просяка, колко ли могат да помогнат многобройните дела на милостиня, направени от сърце и с кротост”. Оттогава Петър станал най-милостивият човек в своя град. Целия си имот раздал на сиромасите; като приключил с имота, продал за 30 жълтици самия себе си в робство, па и тази сума раздал като милостиня на бедните в името Христово. Затова бил наречен Петър Милостиви.

БЕСЕДА за Бог Дух Утешител

И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки (Иоан 14: 16).

Там, където има любов, братя, няма заповед, а молбата заменя заповедта. При тези, които се обичат, молбата има по-голяма сила отколкото заповедта при тези, които не се обичат. Светата Троица представлява върховно царство и величие на любовта. Исаия нарича Светата Троица велик съвет (Ис. 9: 6), а въплътеният Син Божий, Чуден Съветник, Ангел, т.е. Пратеник[1].

Как се съгласува съветът в Божието единство? И ти си един, но се съветваш сам със себе си. Твоят ум пита твоята воля: можеш ли – и пита сърцето: искаш ли? А волята и сърцето питат твоя ум: можеш ли? Но въпреки това съветване вътре в тебе, ти си един човек, една личност. Разбира се, това е само бледа прилика и сянка на Света Троица и Нейния съвършен съвет. Защото в Света Троица има пълна равнопоставеност и хармония между Нейните ипостаси. Онова, което Отец желае, веднага го пожелава и Синът, и Дух Светий. И ще ви даде друг Утешител. Виждате как Синът Божий е сигурен, че за каквото Той и да замоли и посъветва, веднага ще бъде възприето от Великия Божествен Съвет. И Отец ще се съгласи да изпрати Духът, и Духът ще се съгласи да отиде. Син Божий не казва: Аз ще помоля Отца да ви даде и вярвам, че Той ще ви даде; не това; [а казва]: И Аз ще помоля… и ще ви даде. Той предварително знае, че Отец ще даде онова, което би поискал. Той знае това, ако може така да се каже, от предвечния си опит. Защото през цялата вечност между Отца, и Сина, и Духа Светаго владее хармония. Ще ви даде друг Утешител. С тези думи се разкрива пълното равенство на Сина и Светия Дух. Отец ще ви прати друг Утешител, равносилен с Мене, единосъщен с Мене, равночестен с Мене. Той може напълно да Ме замени по Свой начин, съгласно Своята дивна ипостас, по която единствено се различна от Сина.

О, Братя мои, виждате ли как цялата Света Троица взима участие в нашето спасение? Виждате ли чии сме? Виждате ли какво достойнство е дадено на нас, смъртните и грешните? О, пресвета и преславна Троице, Боже наш, помилуй и спаси нас. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] Според славянския превод, в съгласие с превода на 70-те тълковници, там Господ е наречен „Ангел на Великия Съвет” (гръц. Μεγάλης βουλῆς ἄγγελος). В синодалния превод на български това определение на Бог Син не се открива, а в стих 6, глава 9 от Книгата на пророк Исаия следва направо: „Чуден, Съветник, Бог Крепък…” –  (коментар на Г.)

Разсъждение

Ако твърдо сме решили да живеем според Божия закон, не трябва да се боим от никакво насилие от неразумни хора, защото на онзи, който истински е започнал да живее по Божия закон, всичко, което му се случва от хората, се случва за негова полза и за слава Божия. Особено не бива да се боим от принудително преселване от място, което обичаме, на място, което не искаме. Вместо напразен страх и плиткоумно вайкане, по-добре да изпитваме промисъла Божий за нас. С какво е навредила на Иосиф злобата на неговите братя? Нима насилственото му отвеждане в Египет не го прославило, нима не спасил братята си от глад и не станал първопричина[1] за чудните Божии дела чрез Мойсей впоследствие в Египет и в пустинята? Езичниците и еретиците често прогонвали православните християни във варварските земи[2]. И какво са постигнали с това? Дали са унищожили Православието? Не, утвърдили го още по-силно в душите на прогонените и го разпространили между варварските народи. Злобният еретик Луций прогонил от Египет двамата славни Макариевци[3] заедно с неколцина тавенски отшелници на един варварски остров, където всички жители били идолопоклонници. Но тези свети мъже, с поученията и живота си, скоро успели да покръстят жителите на целия остров. По- късно този остров бил наречен „Остров на Покаянието“.

БЕСЕДА за Божеството на Сина и единосъщието с Отца

Който е видял Мене, видял е Отца (Иоан 14: 9).

Господи, покажи ни Отца и стига ни – казал Филип. На тези думи Господ Иисус му отговорил: Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца. Така отговорил Господ на Своя ученик. Филип пожелал да види Бога с телесните си очи. Три години гледал той Христос и не го познал като Бог. Защо? Защото преди слизането на Дух Свети, Филип гледал с тялото в тяло, т.е. с телесните си очи гледал Господа Христа като човек. Той още не виждал Божеството във Въплътения Син Божий, а искал да види Отца!

Който е видял Мене, видял е Отца. С това Господ не казва, че Той е Бог Отец, не, а че Той и Отец имат едно битие. Доколкото е било възможно Бог да се покаже на хората, Той се показал чрез Бог Син, Който се явил на хората като човек. Бог Отец не се е въплътил; само Бог Син се е въплътил. Как, иначе да покаже Той Своя Отец пред телесните очи на смъртния човек? Затова първо Синът се въплътил, та чрез Себе Си да покаже на хората и Себе Си, и Отца, и Светия Дух – единосъщно Божество, троично по ипостас.

Който е видял Мене, видял е Отца. Тук Господ подразбира Своето Божествено естество. В него Той е напълно еднакъв и единосъщен с Отец. Ако Филип е могъл да види в това време Божественото естество Христово, не би поставил това искане: покажи ни Отца. Естествено той не можел да види Божественото естество, което е духовно и невидимо, ала е могъл да види, и то да види ясно, великите Христови дела като проява на Неговото Божествено естество. И днес, братя, някои хора казват: покажете ни Бога, па щем да повярваме! Кажете им: Ето, показваме ви Господ Христос – вярвайте! Деветнадесет века Съм с вас, хора, нима още не сте Ме познали? Деветнадесет века са изпълнени с Неговата слава, с чудеса, сила, благодат, милост, светии и мъченици! А малоумните още питат: къде е Бог?

О, Христе Господи, Боже наш, отвори духовните очи на онези, които още не виждат величието на Твоята слава. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. –  създал условия (бел. прев.).

[2] В ориг. – предели (бел. прев.).

[3] Св. Макарий Велики и св. Макарий Александрийски (Гражданинът) (бел. прев.).

Скъпете времето. Това гласят думите на светия наш отец апостол Павел. Питаш: какво значи „скъпете времето"?

Иероним Блажени тълкува тези думи така: „Когато употребяваме вре­мето за добри дела, тогава го скъпим". Св. Теофан Затворник казва: „Обър­нете времето в своя полза, за своите вечни цели". Думите на апостол Павел имат значение, подобно на значението на Божиите думи: „Търгувайте, докле се завърна” (Лук. 19:13). А когато Той се върне, т.е. когато Христос дойде от­ново, за да съди света, ще ни попита как сме търгували с дадените ни та­ланти. Как сме използвали времето на своя живот? Дали сме давали евтино за скъпо като Иаков, или скъпо за евтино като Исав?  Дали сме се поддали на съблазните на този преходен век и сме продали душата си за сладките земни горчилки, или пък сме дали всичко за душата си?

Затова изпълнявай Христовите заповеди всеки ден според обстоятел­ствата. По този начин ще скъпиш дните, подарени ти от Бога. Защото да скъпиш нещо означава да не го пилееш, да не го продаваш евтино. И така, аргатувай малко, за да царуваш вечно, защото нашият Творец ни е обещал вечно царуване във вечния живот. Даже и ако някой е окован и затворен в тъмница, нека да не мързелува и да не казва: аз не съм в състояние да напра­вя нищо! Нека се кае и моли Богу от сутрин до вечер в тъмничния мрак. И това Бог ще му зачете толкова, колкото и на онзи, който с богатството си гра­ди църкви. Нашият Творец вижда житейските обстоятелства на всеки човек и иска от него това, което може да направи при тези обстоятелства.

Превий врата на всеки ден - нека послужи на душата ти. Изпълни го с диханието на Божия Дух, Който вдъхновява за всяко добро. Ако не на­правиш това, той ще те смачка като парцал и ще те завлече в пропаст. По­добно на буйния поток, който неизкусните не умеят да отбият към своята воденица, и той ги повлича надолу по течението си - в бездната. Така е и с времето на нашия живот тук на земята. Разумните спасява и вдига на крила, а безумните поваля и търкулва в пропаст. На едни служи, над други властва. За едни е седло, а за други - ездач.

Христовата светлина нека те просвети!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Разсъждение

                Самоубийството е смъртен грях и хула[1] против Светия Дух, който дарява живота. Самоубийството е по-страшен грях от убийството, защото за греха убийство човек може и да се покае, докато за греха самоубийство няма покаяние. Ето два случая на преголеми изпитания, при които малодушните биха извършили самоубийство, и в които светите Божии люде се проявили като герои. Св. Евстатий един ден попаднал в следното положение: на брега на една река оставил единия си син, пренесъл другия на отсрещния бряг и връщайки се да пренесе и другия си син, видял как лъв хванал момчето и го отнесъл. Погледнал към другия бряг и видял как вълк грабнал другия му син и го отнесъл. Малодушният в такъв случай би се удавил и сложил край на живота си. Евстатий, изпълнен с тъга, не извършил самоубийство, а с надежда в Бога, проживял 15 години като наемник. И дочакал този търпелив човек пак да види двамата свои синове. Така Бог наградил неговите вяра и търпение. Св. Иларион като младеж бил принуден да се потурчи. Но съвестта му започнала да го мъчи и той никъде нямал (душевен) мир. Върнал се в християнската вяра, замонашил се, предал тялото си на голям пост и всякакви тежки подвизи. Но душевният му мир не се върнал. Малодушният и маловерният би извършил самоубийство. Но Иларион избрал несравнимо по-добър път. Със своя духовен отец – Висарион – отишъл в Цариград и не само че явно изповядал Християнската вяра в султанския дворец, ами посъветвал и Баш агата да иде в Русия и да се кръсти. След поругаване и мъчения този храбър младеж бил посечен. И Бог го прославил и на небето, и на земята. Неговите свети мощи и до ден-днешен източват чудеса. А къде е славата на самоубийците? Къде са техните мощи?

БЕСЕДА за единствения Път, Истина и Живот

Аз съм пътят и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене (Иоан 14: 6).

      Тези думи, братя, не само са казани, а са залети с кръв и потвърдени с възкресението, от Светия  Дух са насадени в сърцата на вярващите и Църквата от век във век ги е доказвала и доказва.
      От всички блага на земята хората най-много обичат живота. Хората обичат живота, даже повече от истината, макар че без истината няма живот. Ако върховно благо е животът, истината е темел на живота. Който обича живота, трябва да обича и истината. Но къде [кой] е пътят към истината? Аз съм пътят, казва Господ. Той не казва и Аз Съм път, та да не би някой да помисли, че има и друг път към истината, извън Господа Иисуса. Но Той не е само път, а и истина, и живот – да не помисли някой, че има някоя друга истина и някой друг живот извън Господа Иисуса. Той се родил като човек, за да покаже пътя на хората; затова се и разпнал, та със Своята Кръв да отбележи пътя. „Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Това трябва да разберат онези, които се залъгват, мислейки, че могат да познаят Бога и да влязат[2] в Царството Божие и без Господ Иисус Христос. Това е лъжлива надежда, това е отчаяна самоизмама, отсечена от Господ с горните слова. И апостолът, който чул тези думи и ги записал в Евангелието, ги изрича в своето послание така: Който отрича Сина, няма и Отца (I Иоан 2: 23).  

О, Господи Иисусе, благословени и извор на благословение, наистина Ти си нашият Единствен Път, Единствена Светлина, Единствена Истина, Единствен Живот и Животодавец. Тебе изповядаме пред човеците и пред ангелите като Единствен Бог и наш Спасител. Помилуй ни и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – предизвикателство, упорство, противене (бел. прев.).

[2] В ориг. –  да се сдобият (бел. прев.).

Разсъждение

    И мъртвите усещат и знаят за добрите дела, направени за тях. В това християнинът не трябва да има никакво съмнение. Доброто дело като електрически ток се разпростира по целия небесен свят. Някой си царски чиновник Магистриян бил пратен някъде от царя по важна работа. Пътувайки, Магистриян видял [един] мъртъв бедняк, напълно гол. Той се съжалил, съблякъл своята дреха[1], облякъл мъртвеца и честно го погребал. След известно време нещастен случай постигнал Магистриян – той паднал от коня и счупил крака си. Дълго лежал болен на постелята си. Веднъж се събрали около него няколко лекари, за да се посъветват за болестта му. Лекарите намерили за необходимо кракът да се отреже. През тази нощ Магистриян не могъл да заспи, а само тъгувал и плачел. В полунощ изведнъж му се явил един човек и го попитал: „Защо плачеш?“. След като Магистриян му обяснил, непознатият човек разтрил с ръка болния крак и кракът оздравял. „Заради Бога, кажи ми кой си ти?“, попитал Магистриян. На това непознатият отговорил: „Погледни към мене и виж – това не е ли твоята дреха? Аз съм онзи, когото ти видя гол и мъртъв, и когото облече с тази дреха. И ето, за това добро дело Бог ме прати да те изцеля. Благодари на Бога!“.

БЕСЕДА за Христовата тъга

 Душата Ми сега се смути, и що да кажа? Отче, избави Ме от тоя час? Но затова и дойдох на тоя час (Иоан 12: 27).      

В този земен свят няма нищо по-реално от Господ Иисус Христос – нищо по-реално като Бог и нищо по-реално като човек. И наистина, този свят извън Иисуса Христа изглежда като призрак. Нито земята, нито водата, нито въздухът, нито светлината се доближават с реалността си до реалността, която Той има. Гледай, всичко ще премине, а Той ще остане. Наистина, Той е крайъгълният камък на непреходния свят и само онзи или онова, което се прилепи твърдо към този камък, може да пребъде в този непреходен свят и в тази непреходна реалност. Бурните, ала немощни вълни на времето сърдито са удряли и днес удрят ту по божествената Христова реалност, ту по Неговата човешка реалност. Колкото трябвало да се трудят християните, за да отворят очите на безбожниците и да им докажат Христовото Божество, толкова трябвало да се трудят, за да отворят очите на еретиците и да им докажат Неговото човешко естество. Но Всезнаещият Свети Дух се постарал и чрез евангелистите предварително приготвил оръжие за християнските борци. Душата ми сега се нажали[2]. Нима Господ щял да изпитва тъга, ако не бил (и Е) истински човек, подвластен на всички немощи на телесното естество, освен на греха? И не само тъга, но и страх: Отче, избави Ме от тоя час. Това казва немощното човешко естество, което се ужасява от смъртта (защото иде реч за смъртта ), ала не грешното[3], а безгрешното Негово човешко естество, защото Господ веднага добавил: Но затова и дойдох на тоя час. Виждате ли колко е важна Христовата смърт? Ние сме изкупени с нея, с нея сме и спасени. Нека никой не остава единствено с Христовото учение, нека [всеки] се пренесе на Голгота и с ужас да види кървавата Жертва на Кръста, Която се принесе за [изкупление] на нашите грехове, и за нашето спасение от смрадните челюсти на преизподния змей.

      О, Господи Иисусе, Който пострада заради нас и нашето спасение, помилвай ни още веднъж и още веднъж. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – риза (бел. прев.).

[2] В синодалния български превод – Душата Ми сега се смути (бел. прев.).

[3] В смисъл – слабото, немощното, което при всички хора, с изключение на Господ, се огъва пред греха (бел. прев.).

Разсъждение

       Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25: 40), е казал Господ. Нещо подобно става при даване на милостиня, както и при [приемането на] причастието. При причастието, във вид на хляб и вино, ние приемаме Самия жив Господ Христос; при даването на милостиня, при даването на бедняка, ние даваме на Самия жив Господ Христос. Някой си човек в Цариград бил необикновено милостив. Като минавал по градските улици, той давал дара си в ръцете на сиромасите и веднага отминавал нататък, за да не слуша благодарността им и да не бъде познат. Когато един негов приятел го попитал как е станал толкова милостив, той му отговорил: „Веднъж в църквата чух свещеника да поучава, че който дава на сиромасите, дава в ръцете на Самия Христос. Тогава не повярвах на това, мислейки, как ще е възможно това, когато Христос е на небесата? Но веднъж, като си отивах у дома, видях един сиромах да стои и проси, а над неговата глава да сияе ликът на Христа. Някой мина и подаде на просяка хляб и аз видях как Господ протегна Своята ръка, взе хляба и благослови даващия. Оттогава винаги виждам над главите на просяците този образ и с голям страх давам[1] милостиня, колкото мога.

БЕСЕДА за възкръсналия и жив Господ, Който е възкресението и животът
 

Аз съм Възкресението и Животът (Иоан 11: 25).

      Тези свети слова е казал Господ Иисус Христос. И Той не само ги е казал, а ги доказал и на дело. Възкресявайки Иаировата дъщеря, сина на Наинската вдовица и Своя приятел Лазар, Той е доказал, че Той е Възкресението и Животът, и Възкресителят, и Живототворецът. Но със Своето Възкресение от мъртвите Той най-добре доказал това. Защото да си жив и да помогнеш на умрелите, все някак може и да се говори, ала да си бил мъртъв и погребан, и три дена да си лежал в гроба, и сам на себе си да помогнеш да оживееш – за това (е било немислимо) да се говори до Христовото възкресение. То е чудо над чудесата и доказателство за сила, превъзхождаща всяка друга сила. Това чудо е сътворено от нашия Господ. Тази Сила е показана от нашия Господ. Значи Неговите думи – Аз съм възкресението и животът – са истински, свети и утешителни за всички нас, които неизбежно вървим към телесната смърт, и които се надяваме да живеем и след гроба, и да видим нашия Господ в слава. Но нашият Господ е Възкресител не само на телата, Той е Възкресител и на душите. По време на земния Си живот Той е възкресил само няколко човешки тела и безброй души, та с това да покаже, че възкресението на душите е къде-къде по-важно от възкресението на телата. Когато Господ слязъл на земята, почти всички човешки души били мъртви, и Той ги възкресил със Своята Сила и ги напоил със Своя живот. И евреите, и езичниците били мъртви души, и Той оживил и едните, и другите. Да оставим, братя, и ние грижата за възкресението на нашите тела, а докато имаме време, да се потрудим за възкресението на нашите души. Защото ако Христос не възкреси и оживи нашите души, не можем да очакваме никаква радост от възкресението на мъртвите ни тела в Деня на съда, в Деня на гнева. Тогава телата на мъртвите души ще отидат не в живот, а във вечна мъка.

       О, Господи Иисусе, наше Възкресение и единствен наш Живот. Помогни ни с Твоята сила и по Твоята милост да възкръснем и живеем с Тебе за спасение и вечен живот. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – правя (бел. прев.).