26 ОКТОМВРИ / 13 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)
СВ. БОГОРОДИЦА „ИВЕРСКА“ (МОСКОВСКА)
СВ. МЪЧЕНИЦИ КАРП И ПАПИЛА
СВ. ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ЗЛАТА МЪГЛЕНСКА
Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иверской», глас 1
От святы́я ико́ны Твоея́,/ о Влады́чице Богоро́дице,/ исцеле́ния и цельбы́ подаю́тся оби́льно,/ с ве́рою и любо́вию приходя́щим к ней./ Та́ко и мою́ не́мощь посети́,/ и ду́шу мою́ поми́луй, Блага́я,// и те́ло исцели́ благода́тию Твое́ю, Пречи́стая.
Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иверской», глас 8
А́ще и в мо́ре вве́ржена бысть свята́я ико́на Твоя́, Богоро́дице,/ от вдови́цы, не могу́щия спасти́ сию́ от враго́в,/ но яви́лася есть Храни́тельница Афо́на/ и Врата́рница оби́тели И́верския, враги́ устраша́ющая/ и в Правосла́вней Росси́йстей стране́// чту́щия Тя от всех бед и напа́стей избавля́ющая.
Тропарь мученикам Карпу, Папиле, Агафадору и мученице Агафонике, глас 4
Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего,/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.
Кондак мученикам Карпу, Папиле, Агафадору и мученице Агафонике, глас 4
Я́ко сокро́вище многоце́нное, Влады́ка,/ и исто́чник, источа́ющ то́ки исцеле́ний,/ су́щим на земли́ подаде́ мо́щи ва́ша,/ неду́ги у́бо отъе́млющия страсте́й разли́чныя,/ благода́ть же даю́щия душа́м непреста́нно./ Те́мже согла́сно любо́вию// ва́ше, му́ченицы Боже́ственнии, соверша́ем торжество́.
Тропарь великомученице Злате Мегленской, глас 4
А́гница Твоя́, Иису́се, Зла́то,/ зове́т ве́лиим гла́сом:/ Тебе́, Женише́ мой, люблю́,/ и Тебе́ и́щущи страда́льчествую,/ и сраспина́юся и спогреба́юся креще́нию Твоему́,/ и стражду́ Тебе́ ра́ди,/ я́ко да ца́рствую в Тебе́, и умира́ю за Тя,/ да и живу́ с Тобо́ю,/ но я́ко же́ртву непоро́чную приими́ мя, с любо́вию поже́ршуюся Тебе́./ Тоя́ моли́твами,// я́ко Ми́лостив, спаси́ ду́ши на́ша.
Кондак великомученице Злате Мегленской, глас 2
Храм Твой всечестны́й,/ я́ко цельбу́ душе́вную обре́тше, вси ве́рнии/ велегла́сно вопие́м ти:/ де́во му́ченице Зла́то, великоимени́тая,// Христа́ Бо́га моли́ непреста́нно о всех нас.
Разсъждение
С какво светиите толкова много са се възвисили и прославили в очите на небето и хората? Главно – със смирение и служение. Св. Мартин, още преди кръщението си, като офицер имал един слуга, на когото гледал повече като на брат, а не като на слуга. Често пъти той служил на слугата си, без да се срамува от това, а напротив – радвал се. Когато св. Иларий пожелал да го ръкоположи за свещеник, той със сълзи отклонил тази чест и замолил епископа само да му се позволи да бъде монах в някое затънтено място. Веднъж св. Мартин пътувал от Франция за Панония да навести своите родители. Като преминавал Алпите, го хванали разбойници и искали да го убият. Когато един от разбойниците замахнал да го посече, Мартин не се уплашил, не поискал и не замолил за пощада, а останал напълно спокоен, като че ли нищо не се е случило. Разбойникът се зачудил на такова поведение, свалил меча и попитал Мартин кой е той. Мартин казал, че е християнин и затова не се уплашил, защото знае, че Бог по великата Си милост винаги, и най-вече в часове на опасност, е близо до хората. Всички разбойници се удивили на рядко срещаната добродетел на този Божи човек, а онзи, който замахнал с меча върху Мартин, повярвал в Христа, кръстил се и по-късно се замонашил. Когато епископската катедра в Тур овдовяла, всички желаели да поставят Мартин за епископ, ала Мартин не искал и да чуе за това. Но някои граждани на Тур с хитрост го извели от манастира и го отвели. А именно, те дошли пред портата на Мартиновия манастир и съобщили на игумена, че някой си болен чака пред портата и го моли да излезе и да го благослови. Когато Мартин излязъл, те го взели, отвели го в Тур и го поставили за епископ. Като остарял, предузнал за своята близка смърт и съобщил за това на братята, а те заплакали силно и го молели да не ги оставя. Светецът, за да ги утеши, се помолил пред тях на Бога, казвайки: „Господи, ако още съм потребен на твоите люде, не се отказвам да се потрудя. Нека бъде Твоята свята воля!“.
БЕСЕДА за вечерния плач и утринната радост
Вечер настъпва плач, а сутрин – радост (Пс. 29: 6).
Бог наказва и Бог весели. Една покайна мисъл вече смекчава Божия гняв. Защото Бог не се гневи на хората, както се гневи неприятелят, а като баща на своите деца. Неговият гняв е за миг, Неговата милост – безкрайна. Ако вечер наказва, сутринта вече радва. Та да го познаят хората и в наказанието, и в помилването. О, братя мои, ако хората започнат да познават Бога като Добротворец, не биха го познавали като наказващ Съдия. Вижте, и Бог се радва повече, когато го познаваме по милостта, а не по гнева. Но има хора твърде неблагодарни и несмислени, които никак не се сещат за Бога, когато Бог им дава и ги милва, а се сещат за Него само тогава, когато Той започне да ги бие и наказва било с болести, или смърт на роднини, или с неуспех и срам между хората, или с огън, или с меч, или със земетресения, или с наводнения, или с многобройни други тояги и пръчки, с които Той шиба непробудените, опомня неблагодарните, вразумява оглупелите, подсеща всички и всеки, че Той е Творец и Господар, и Дарител, и Съдия.
Вечер настъпва плач, а сутрин – радост. Тези [слова] още означават, че нощта е за плач, молитва, покаяние и богомислие. Нощта е особено [подходяща] за плач, а без плач няма истинско покаяние. През нощта човек безпрепятствено мисли за своите дела, своите думи и мисли и се кае за всичко, което е вършил против Божия закон. Ако човек плаче покайно през нощта, през деня ще се радва, ще се радва като новороден, като окъпан, като освободен от бремето на греха. Ако пък прекарва нощта в грях и безумна веселба, ще съмне денят му скръбен и плачевен.
О, Господи Иисусе, Спасителю и Учителю наш, наказвай ни, но ни прощавай, бичувай ни, но ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Это случилось в румынском селе Магловит. В нынешних газетах пространно и витиевато пишется о крестьянине Петраке Лупе, полтора десятка лет пасущем чужих овец, человеке женатом, имеющем ребенка. Он был совсем глухой и почти немой, так что объяснялся больше жестами, чем языком. И вот как-то в пятницу после Троицы явился ему на дороге седобородый старец, который велел пойти призвать народ к покаянию, чтобы засуха не уничтожила все. Пастух, испугавшись видения, не исполнил того, что было велено. В следующую пятницу тот же старец на том же месте ему опять явился и повторил наказ. Пастух и на этот раз не исполнил. В третью пятницу – то же видение, на том же месте. Да старец уже строго пригрозил: если не выполнит то, что велено, плохо будет. В этот момент пастух обрел слух и речь. Он тотчас же пошел, рассказал односельчанам и священнику все, что видел и что было велено. И сразу на душе у него стало легко. Тогда пошел народ к нему тысячами, и он повторял и до сегодняшнего дня повторяет рассказ о своем видении. И многие, кто искренне верит, исцеляются: слепые начинают видеть, глухие – слышать, немые – говорить. Врачи подтвердили, что все случаи чудесного исцеления достоверны. Государство предоставило скидки на проезд по железной дороге в село Магловит. Румынский Патриарх благословил построить на месте чудесного явления церковь. Для этих целей сразу же был собран миллион лей. Интерес к этому в Румынии огромный. Сотни тысяч людей направляются ежедневно к селу Магловит, чтобы увидеть человека Божиего.
25 ОКТОМВРИ / 12 ОКТОМВРИ
ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА „ИЕРУСАЛИМСКА
СВ. МЪЧЕНИЦИ ПРОВ, ТАРАХ И АНДРОНИК
Тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иерусалимской», глас 4
Богоpа́дованная Влады́чице,/ пpепpосла́вленная Ма́ти Щедpо́т и человеколю́бия,/ всеми́лостивая о всем ми́pе Хода́таице!/ Пpиле́жно pаби́ Твои́ ко Твоему́ пpедста́тельству пpибега́ем,/ и ко пpечу́дному о́бpазу Твоему́ со умиле́нием пpипа́дающе мо́лимся:/ моли́тву те́плую Сы́ну Твоему́ и Бо́гу на́шему сотвоpи́,/ о Всепе́тая Цаpи́це Богоpо́дице,/ да от вся́ких боле́зней и печа́лей нас Тебе́ pа́ди изба́вит,/ и от гpехо́в вся́ких свободи́в,/ Ца́pствия Своего́ Небе́снаго насле́дники ны пока́жет:/ ве́лие бо и неизpече́нное я́ко Ма́ти к Нему́ деpзнове́ние и́маши,/ и вся от Него́ испpоси́ти мо́жеши,// Еди́на во ве́ки пpеблагослове́нная.
Ин тропарь Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иерусалимской», глас 3
Твоего́ предста́тельства увере́ние/ и милосе́рдия Твоего́ явле́ние/ ико́на Иерусали́мская нам, Влады́чице, показа́ся/ пред не́ю же ду́ши на́ша в моли́тве излива́ем/ и ве́рою Тебе́ вопие́м:/ воззри́, Милосе́рдная, на лю́ди Твоя́,/ вся ско́рби на́ша и печа́ли утоли́,/ утеше́ние благо́е в сердца́ на́ша низпосли́// и спасе́ние ве́чное душа́м на́шим, Пречи́стая, испроси́.
Кондак Пресвятой Богородице пред иконой Ея «Иерусалимской», глас 5
Не отри́ни, о Милосе́рдая Ма́ти,/ слез и воздыха́ний на́ших,/ но проше́ния на́ша ми́лостивно прии́мши,/ пред Иерусали́мскою ико́ною Твое́ю/ моля́щихся люде́й ве́ру укрепи́,/ умиле́нием сердца́ их испо́лни,/ и крест земна́го жития́ нести́ им помози́,// ели́ка бо хо́щеши мо́жеши.
Тропарь мученикам Прову, Тараху и Андронику Аназарвским, глас 5
Святы́х му́ченик исправле́нием/ Небе́сныя си́лы преудиви́шася,/ я́ко в те́ле сме́ртнем,/ безтеле́снаго врага́ си́лою Креста́,/ подвиза́вшеся до́бре, победи́ша неви́димо./ И мо́лятся Го́споду// поми́ловатися душа́м на́шим.
Кондак мученикам Прову, Тараху и Андронику Аназарвским, глас 2
Тро́ицы на́м сла́ву яви́ша,/ до́блии Христо́вы ору́жницы и му́ченицы,/ с Тара́хом Про́в же и Андрони́к:/ обличи́ша бо все́ мучи́телей безбо́жие,/ ве́рою до́блественне страда́льчествовавше.
Тропарь преподобному Косме, епископу Маиумскому, творцу канонов , глас 8
Правосла́вия наста́вниче,/ благоче́стия учи́телю и чистоты́,/ вселе́нныя свети́льниче,/ архиере́ев Богодухнове́нное удобре́ние,/ Космо́ прему́дре,/ уче́ньми твои́ми вся просвети́л еси́, цевни́це духо́вная,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.
Кондак преподобному Косме, епископу Маиумскому, творцу канонов, глас 8
Укра́шен доброде́тельми, Космо́ Богодухнове́нне,/ Це́ркве Христо́вы украше́ние был еси́:/ пе́сньми бо украси́л еси́ сию́, блаже́нне./ Но моли́ся ко Го́споду изба́витися нам от вся́ких ко́зней ра́тника,/ тебе́ зову́щим:// ра́дуйся, о́тче требога́те.
Разсъждение
Както, по Божий промисъл, на осветената вода или на осветения елей се дава целебна, чудотворна сила, така също такава сила се дава и на иконите. За един удивителен пример [за проява] на чудотвoрна сила от света икона споменава св. Атанасий Велики. В град Верит [дн. Бейрут], под наем, в някоя си къща живял един християнин. Като се преселил от тази къща, той забравил в нея една икона на Спасителя. След него в същата къща се заселил един евреин. В този град имало много евреи и то особено озлобени срещу християнската вяра. Прочие, като намерили иконата, евреите я изнесли и отнесли в събранието си и започнали да се гаврят с нея, както някога техните предци се гаврили с живия Спасител. Евреите сторили на иконата същото, каквото и предците им сторили на Спасителя, а именно – проболи ръцете и нозете с гвоздеи, наквасили устните на иконата с оцет и по всякакъв начин поругавали образа на Спасителя. Най-после, някой от тях взел копие и пробол божествения лик в ребрата. Но, о чудо, от прободеното място потекли кръв и вода, както някога от прободеното тяло[1] на разпнатия Господ. Страхът и ужасът на евреите не можели да се опишат. Тогава подложили съд, в който да изтича кръвта, и довели много болни, слепи, глухи, хроми, бесновати. Всички, които се помазали с тази кръв, се изцелили. За това чудо се разчуло, събрал се целият град и всички прославили Христа Бога. Всички евреи в града повярвали в живия и животодаряващия Господ Христос.
БЕСЕДА за гласа Господен над водите
Гласът Господен се носи над водите (Пс. 28: 3).
Когато св. Иоан Кръстител кръстил Спасителя, над Иордан се чул гласът Господен. Над Галилейско море, всред бурята и вятъра се чул гласът Христов и бурята утихнала и вятърът спрял. Гласът Господен се чул на сватбата в Кана Галилейска и водата се превърнала във вино. Над Червено море се разнесъл гласът Господен и морето се разделило и отворило път за народа Божий. В пустинята прозвучал гласът Господен и от сухата скала потекла вода. Какво означава [казаното] „Гласът Господен се носи над водите“? Означава, че водната стихия е дело Божие и чрез нея Бог твори чудеса, както желае и когато пожелае. Не по-малко са творения Божии и останалите стихии – огън, въздух и земя. И чрез тях Бог твори чудеса, както желае и когато пожелае. Във вид на огън Бог Дух Свети се явил на Петдесетница. Във вавилонската пещ пламъкът изгубил своята сила и по думата Господня не навредил на блажените момци, огън паднал от небето и изгорил Гедеоновата жертва (Съд. 6). Илия свалил огън от небето. Къпината горяла и не изгаряла (Изх. 3). Огън паднал от небето и запалил жертвата, [предназначена] Богу (III Цар. 18). Огнен стълб вървял пред израилтяните. И всичко това било по думата Господня. Земята се отворила и погълнала неправедните Корей, Датан и Авирон (Изход 16). Земята се отворила и скрила Елисавета и младенеца Иоан от Иродовия меч. Земята се потресла, когато Господ издъхнал на Кръста, и [много] гробове се отворили. По въздуха Господ се възнесъл на Небето. По въздуха светите апостоли били принесени в Иерусалим от различни страни на света. По въздуха ангелът пренесъл пророк Авакум за миг във Вавилон. И всичко това [станало] по гласа Господен, по заповедта Господня. О, ако да бяха и хората така послушни на Господния глас, както са послушни неразумните природни стихии! Но под водите наистина се разбират и хората послушни на гласа Господен – апостолите и [другите] светии. Като вода те се разлели по целия свят с проповедта за Христа Бога. Като с вода напоили жадния свят от извора на вечния Живот, светът се обновил и разцъфтял. Както над обикновената вода, така и над тях се явили безброй Божии чудеса, защото били покорни на волята Божия и послушни на Божия глас като водата, също като водата.
О, Господи, помогни ни да бъдем послушни на Твоя глас. Помогни ни да се засрамим от бездушните[2] стихии, които са по-послушни на Тебе, отколкото ние на Теб. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – „живото тяло”. Но така написано, не съответства на евангелското повествование. При пробождането на ребрата Му от римския войник Господ Иисус Христос вече бил издъхнал (срв. Иоан.19:34) (бел. прев.).
[2] В ориг. – мъртвите (бел. прев.).
Мы много читали и слышали, как люди чувствуют сильный страх, когда к ним приближается злой дух. Но такой страх неиспорченный человек чувствует и при близости человека-врага. И это чувство не обманывает. С архимандритом Амвросием из монастыря Милькова известен один случай, о котором он неоднократно рассказывал своим друзьям.
Он, в миру Владимир Зиновьевич Курганов, окончил философский факультет университета и поступил в юнкерское училище. Там застала его революция. На собраниях народных он открыто выступал против коммунистов, из-за чего подвергся преследованиям как их враг. Почувствовав себя в опасности, он на коне отправился в село на юг России, где жил его дядя-священник. После долгого пути ночью он прибыл в это село. Но когда был уже у самого дома дяди, почувствовал такой страх и такую печаль, что не мог от них избавиться. Успокаивал себя, подбадривал, хотел сойти с коня, но не мог. Так и проехал мимо дядиного дома, направился в другое село и там заночевал. А назавтра узнал, что агенты большевиков произвели обыск в доме дяди, разыскивая его, Курганова. Таким образом он спасся, а впоследствии перебрался на Балканы.
СВ. АП. ФИЛИП
СВ. ТЕОФАН НИКЕЙСКИ
Тропарь апостолу от 70-ти Филиппу, одному из семи диаконов, глас 3
Апо́столе святы́й Фили́ппе,/ моли́ Ми́лостиваго Бо́га, да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.
Кондак апостолу от 70-ти Филиппу, одному из семи диаконов, глас 4
Язы́ков лове́ц пречу́дный и ученико́в Христо́вых собесе́дник,/ апо́столов предизбра́нный,/ Фили́пп днесь ми́ру исцеле́ний подае́т бога́тство,/ покрыва́ет от обстоя́ний того́ хва́лящия./ Тем согла́сно зове́м ему́:// спаса́й вся моли́твами твои́ми, апо́столе.
Тропарь преподобному Феофану, епископу Никийскому, творцу канонов, глас 8
Правосла́вия наста́вниче,/ благоче́стия учи́телю и чистоты́,/ вселе́нныя свети́льниче, архиере́ев Богодухнове́нное удобре́ние,/ Феофа́не прему́дре,/ уче́ньми твои́ми вся просвети́л еси́,/ цевни́це духо́вная,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.
Кондак преподобному Феофану, епископу Никийскому, творцу канонов, глас 2
Возгреме́в Христо́во Боже́ственное воплоще́ние,/ безпло́тныя враги́ до конца́ обличи́л еси́,/ чу́дне Феофа́не./ Сего́ ра́ди вси ве́рно и благоче́стно вопие́м ти:// моли́ непреста́нно о всех нас.
Разсъждение
По Божи промисъл най-големите чудеса и небесни явления стават по време на страдания на Божиите слуги. В онзи ден, когато латинците тръгнали за манастира Зограф, един старец монах имал послушание в лозето, отдалечено на половин час от манастира, и в определеното време започнал да чете акатист пред иконата на Божията Майка. Но като започнал да казва: „Радвай се“, изведнъж от иконата се чул глас: „Радвай се и ти, старче! Бягай по-бърже оттука, за да не те сполети нещастие; иди извести на манастирските братя да се заключат, защото богопротивните латинци нападнаха тази Гора, която Аз [Си] избрах, и вече са наблизо“. Уплашеният старец паднал ничком на земята и със страх извикал: „Как така Тебе, Царице, моя застъпнице, ще те оставя тука?“. Но пак се чул глас: „Не се грижи за Мене, а бързо върви!“. Старецът веднага отишъл в манастира. Но като пристигнал пред манастирската порта, погледнал и видял пред вратата онази същата своя икона на Божията Майка. Иконата по чуден начин била стигнала преди него. Удивен, старецът разказал на игумена и на братята всичко, което видял и чул, и всички, като чули за това, прославили Бога и Божията Майка. Веднъж, по време на празнуването [паметта] на 26 мъченици в Зограф, на 10 октомври 1873 г. имало голямо всенощно бдение. Нощта била безлунна. В полунощ, когато монасите в храма пеели и четели житието на св. мъченици, внезапно се чул някакъв шум, а над храма, от небето до земята се появил огнен стълб и толкова светел, че навън всичко се виждало надалеко като по пладне. Това чудно явление продължило около четвърт час и след това изчезнало.
БЕСЕДА за страданията на Давид и пророчеството за Христовите страдания
Псета ме окръжиха, сбирщина злосторници ме обиколи, пробиха ми ръце и нозе (Пс. 21: 17).
Това е тайнствено преживяване на Давид, и в същото време ясно пророчество за Христовите страдания. Па и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Иисуса, ще бъдат гонени (II Тим. 3: 12) – говори апостол Павел. Когато цар Давид грешал, дяволите не са му се явявали и не го тревожили. Но когато започнал да се кае и да насочва живота си по Божия път, злите дяволи го наобиколили, почнали да го възпират [от покаянието] и да го мъчат. Иде реч не за хората, а за демоните, които или се явяват сами на каещия се, или го измъчват чрез хора. Давид не би нарекъл хората – короната на Божието творение – псета; псета нарекъл демоните, които се явяват на праведните човеци като псета или като змии или като черни хора, или като лъвове, или в някакъв друг образ. А че тук, под псета разбира злите духове, може да се уверим от живота на великите подвижници, на които демоните, за да ги плашат, се явявали във вид на псета. В това може да се уверим и от словата на Господ Спасителя, които изрекъл на Кръста: „Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят! (Лк. 23: 34). Това значи, че те не изпълняват своята воля, а някоя чужда воля, а именно – демонската. Много псета, в злобна глутница, се събрали да погубят Христа Господа. Дяволът изкусител, като не успял на планината на изкушенията да победи Господа със своите лъжливи обещания, мобилизирал цялата си сила да Го погуби чрез хората с позорна смърт на Кръста. Братя, вижте колко ясно е пророчеството! „Пробиха ми ръце и нозе“. Тези думи за никого във всемирната история не могли да бъдат отнесени, освен за разпнатия Спасител. В това пророчество са показани всички подробности: „Делят помежду си дрехите ми и за одеждата ми хвърлят жребие“. Всичко се сбъднало, както е пророкувано – абсолютно всичко! Но дяволът се излъгал в сметката си. Той мислел със смъртта да унищожи По-Силния от смъртта. Той мислел да опозори Онзи, Който единствен облича в чест всяко творение. Господ Христос със Своето славно Възкресение е посрамил дявола и всички негови псета и дал на хората власт над тях. Целият езически свят не е могъл да прогони нито един демон; а ние с Христовото име на уста и с Неговия Кръст можем да разсеем като дим легиони демони, защото те след [пришествието на] Христа са станали като бити и плашливи псета.
О, Господи, Победителю и Спасителю, на Тебе слава и хвала. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Рассказывал нам владыка Димитрий из Харбина:
«Госпожа Корней, супруга русского полковника, подарила храму харбинского Дома милосердия две старые иконы. Одна – Пресвятой Богородицы, другая – святителя Николая. Известный русский художник Волоченко, проживавший в Харбине, исследовал обе иконы и определил, что им примерно по двести лет. Богородичная икона представляла «Всех скорбящих радость». Лик Богоматери на ней можно было распознать лишь в контурах. А вокруг Ее изображения по обе стороны располагались лики святых, из которых можно было узнать только святителя Николая. Эта икона Богородицы постоянно находилась на аналое для целования, так что была известна всем православным города. И вдруг люди стали замечать, что икона светлеет и становится все выразительнее. Художник Волоченко приходил в храм каждое воскресение и каждый раз видел икону все более светлой и более отчетливой. В конце концов она обрела совершенную выразительность. Отчетливо стал виден лик Богородицы, а также тринадцати святых с одной стороны от Нее и тринадцати – с другой. Все святые оказались узнаваемыми. Среди них был и лик святого Антипы Пергамского, упоминаемого в Откровении. Это особенно обрадовало госпожу Корней, так как в их семье особо почитали и прославляли святого Антипу. Более всего нас удивляло то, что золотой ореол вокруг главы Богородицы сиял даже из-под воска, то есть сквозь воск, которым икона была закапана. Это обновление иконы воодушевило и обрадовало всех русских на Дальнем Востоке».
23 ОКТОМВРИ / 10 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)
СВ. БОГОРОДИЦА „АКАТИСТНА- ПРЕДВЪЧВЕСТИТЕЛКА -ЗОГРАФСКА“
СВ. МЪЧЕНИЦИ ЕВЛАМПИЙ И ЕВЛАМПИЯ
СВ. АМВРОСИЙ ОПТИНСКИ
Твоите мъченици, Господи,
при своите страдания приеха от Тебе, нашия Бог, нетленни венци,
защото, имащи Твоята сила,
мъчителите повалиха и съкрушиха на демоните безсилната дързост:
с техните молитви спаси нашите души.
Тропарь мученикам Евлампию и Евлампии
глас 4
Му́ченицы Твои́, Го́споди,/ во страда́ниих свои́х венцы́ прия́ша нетле́нныя от Тебе́, Бо́га на́шего:/ иму́ще бо кре́пость Твою́,/ мучи́телей низложи́ша,/ сокруши́ша и де́монов немощны́я де́рзости./ Тех моли́твами// спаси́ ду́ши на́ша.
Кондак мученикам Евлампию и Евлампии
глас 3
До́блия му́ченики и бра́тию по пло́ти,/ му́драго Евла́мпия и Евлампи́ю, почти́м:/ ти́и бо пребеззако́нных козноде́йства посрами́ша си́лою Распе́ншагося:// сего́ ра́ди яви́шася му́чеников сла́ва, ку́пно и похвала́.
Тропарь преподобному Амвросию Оптинскому, глас 5
Я́ко к целе́бному исто́чнику/ притека́ем к тебе́, Амвро́сие, о́тче наш./ Ты бо на путь спасе́ния нас ве́рно наставля́еши,/ моли́твами от бед и напа́стей охраня́еши,/ в те́лесных и душе́вных ско́рбех утеша́еши,/ па́че же смире́нию, терпе́нию и любви́ науча́еши./ Моли́ Человеколю́бца Христа́/ и Засту́пницу усе́рдную// спасти́ся душа́м на́шим.
Кондак преподобному Амвросию Оптинскому, глас 2
Заве́т Пастыренача́льника испо́лнив/ ста́рчества благода́ть насле́довал еси́,/ боле́знуя се́рдцем о всех, с ве́рою притека́ющих к тебе́,/ те́мже и мы, ча́да твоя́, с любо́вию вопие́м ти:/ о́тче святы́й Амвро́сие,// моли́ Христа́ Бо́га спасти́ся душа́м на́шим.
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ОКТОМВРИ
Разсъждение
Как Бог наказва и милва ние виждаме ясно от живота на последните сръбски деспоти по време на турското завоюване на сръбската земя. Турците не дошли самовластно и самоволно на Балканите и поробили християнските народи на гърците, българите и сърбите, а по допущение Божие, също както Новуходоносор не със своята сила, а по допущение Божие е покорил Иерусалим и отвел евреите в робство. Заради греховете на народните князе и големци пострадал люто сръбският народ, но още по-лошо пострадали самите князе и големци. Деспот Джурадж [Георги] е умрял като изгнаник, синовете му – Григор и Стефан[1] били ослепени от турците, дъщеря му насила трябвало да стане жена на султана, неговият среден син въстанал против майка си Ирина и брат си Григор и насилствено завзел разклатения престол в Смедерево, но скоропостижно умрял. Слепият Стефан, тъкмо що станал деспот, трябвало да бяга в Албания, а след това и в Италия, където умрял като изгнаник и бедняк. Всичко това е наказание Божие. А къде е милостта? Бог прославил с вечна слава Стефана и неговата жена Ангелина, и техните деца Максим и Иоан. След като 8 години тялото му лежало в гроба, било откопано и намерено цяло и изпълнено с благоухание. А и много чудеса станали от тези свети мощи. Също така се прославили в святост жена му и неговите синове.
БЕСЕДА за това, че само безумните отричат Бога
Рече безумец в сърце си: „няма Бог“… Извършиха гнусни дела (Пс. 13: 1).[2]
Умът е кормчия на цялото човешко битие. Той съветва, той убеждава, той ръководи. И душата, и тялото се управляват от ума. Ако умът е чист пред Бога, целият човек е чист. Ако умът е нечист пред Бога, целият човек е нечист. Ако някой само си помисли: „няма Бог“, това първо си проличава по делата му. Първо идва злият помисъл, а след него следват злите дела. Виждате ли как вдъхновеният пророк познава човешката природа? Той първо посочва причината, а след това – следствията. От злите помисли непременно произлизат зли дела. Затова, братя, не вярвайте на онзи, който казва: „Не вярвам в Бога, ама върша добро“. Преди всичко, онзи, който не вярва в Бога, не знае какво е добро, нито може да различава доброто от злото. С неверието в Бога човек отсича себе си от главното Добро и от извора на всяко добро. По-нататък погледнете внимателно и ще видите, че всички дела на безбожника са гнили и мерзки; гнили са, защото са зли, нечестиви и мимолетни; мерзки – защото са против волята на живия Бог. Безбожникът не може да различава доброто от злото, защото само в светлината на закона Божий може да се определи кое е добро и кое – зло. Но се случва някой да казва, че вярва в Бога, а върши гнили и мерзки дела. Т.е. с уста изповядва Бога, а с делата си го отрича. Добро нещо е да изповядваме Бог с уста, но то далеч не е достатъчно; трябва още и със сърце да Го изповядваме, и с делата на вярата да потвърждаваме [вероизповедта]. А се случва човек и със сърце да вярва, и с уста да изповядва, и пак да греши. Това е или поради слаба воля, или отново от дяволски изкушения[3]. Такъв нека се покае веднага и ще му се прости. Покаянието е спасително и за безбожника, а още повече за вярващия. Докато човек е на земята, има време за покаяние. Но кой може да е сигурен, че неговото време тази нощ няма да изтече? Затова отлагането на покаянието е пълно безумие.
О, преблаги Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помогни ни да се покаем, тъй както ни помагаш да дишаме. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – Гргур и Стеван (бел. прев.).
[2] Сръбският текст се различава от синодалния български превод, но смисълът е същият (бел. прев.).
[3] В ориг. – стрели (бел. прев.).
22 ОКТОМВРИ / 9 ОКТОМВРИ (СТАР СТИЛ)
СВ. АПОСТОЛ ИАКОВ АЛФЕЕВ
СВ. АНДРОНИК И АТАНАСИЯ
Тропарь апостолу Иакову Алфееву, глас 3
Апо́столе святы́й Иа́кове,/ моли́ Ми́лостиваго Бо́га,/ да прегреше́ний оставле́ние// пода́ст душа́м на́шим.
Кондак апостолу Иакову Алфееву, глас 2
Тве́рдо му́дрости догма́ты в ду́ши благочести́вых вложи́вшаго/ похвала́ми да ублажи́м я́ко Боговеща́теля вси Иа́кова:/ Престо́лу бо сла́вы Влады́чню предстоя́/ и со все́ми А́нгелы ра́дуется,// моля́ непреста́нно о всех нас.
Тропарь преподобному Андронику Антиохийскому, глас 1
Пусты́нный жи́тель и в телеси́ А́нгел и чудотво́рец показа́лся еси́,/ Богоно́сне о́тче наш Андрони́че,/ посто́м, бде́нием, моли́твою Небе́сная дарова́ния прии́м,/ исцеля́еши неду́жныя и ду́ши ве́рою притека́ющих к тебе́./ Сла́ва Да́вшему тебе́ кре́пость,/ сла́ва Венча́вшему тя,// сла́ва Де́йствующему тобо́ю всем исцеле́ния.
Кондак преподобному Андронику Антиохийскому, глас 4
Благоро́дия нра́вом тя че́стно похва́лим, Андрони́че,/ и́же Госпо́дь в лик преподо́бным отце́м сочета́,// я́ко вои́стинну благоро́дия Боже́ственныя сла́вы вене́ц улучи́.
