Към енориашите, живеещи сред разколниците безпоповци

       За да ви разлъчат от Православната Църква, разколниците, както на всички ви е известно, плетат всякакви козни. Даже и не споменавам вече, че някои от тях са променили, според собственото си мъдруване, обредите и писаното от светите отци, а вас заплашват с огнената геена и хулят реда в нашата Църква. И в какво, в какво ли не Я упрекват!

       Вземете за пример Нейното отношение към каещите се грешници. „Каква е тази ваша Църква? – ще чуете от тях – дава Причастие на всички! А може ли То да се дава на големите грешници? Прочетете какво пише в Номоканона. Какво е написано там? Някои за шест, други за десет, а трети и за двадесет години трябва да бъдат запретени от Причастие. Ето какво е написано там!“

       Да, там наистина е написано така. Но вижте, има и друго – св. Василий Велики, след четиридесет дена, след покаяние, въвел в храма и причастил със светото Причастие, един човек, който преди това се бил отрекъл от Христа, и бил продал себе си на демоните.

       Как да примирим това с Номоканона? Или как да примирим обстоятелството, че св. Мария Египетска, едва загърбила греховния живот, влязла в храма на св. Иоан Предтеча и се причастила с пречистите тайни? Но това е малко. Как да разбираме случаите, когато светите отци не налагали на велики грешници никакви запрещения? А такива случаи има – ето ви пример от живота на св. Серапион. Като обърнал блудницата към Христа и я завел в един женски манастир, казал на игуменката: „Приеми тази сестра и не ѝ давай никаква епитимия. И да иска – не ѝ давай“.

       Какво означава това? Правилата на Номоканона повеляват големи грешници да се запретяват от Причастие за няколко години, а светите отци, след разкаяние, ги допускат само след няколко дни. Как да се примири всичко това? Ще стане ясно, след като вие вземете под внимание, че времето за запрещение, определено от светите отци, не е безусловно, и че свещеникът, според обстоятелствата, има пълното право да съкращава или да увеличава срока на епитимията. Св. Василий Велики, в едно от своите правила, 84-тото, казва: „Ние не съдим по времето, а взимаме във внимание начина на покаянието“. Какъв е смисълът на тези думи? Според светоотеческото тълкуване за определеното запрещение, макар и срокът да е записан, не бива да се държи на времето, а на дълбочината на покаянието (в духа на Кормчия).

Чухте ли? Не трябва да се вторачвате във времето на запрещението, а да гледате усърдието в покаянието!

       Какво ще кажат, след всичко това, самозваните учители и изобличители? Най-доброто, което могат да сторят, е да видят сами себе си и да се покаят. Известно е, че изповедта на християнина се приема от законно ръкоположен свещеник. А кой от тях и при тях е такъв? Мирянин от мирянин очаква да получи прощение! Надява се, ама получава ли? Уви, това не е изповед. Но те, въпреки църковните правила, постъпват така. Те виждат сламката в окото на хората, а гредата в собственото си не виждат. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

С каещите се грешници трябва да се отнасяме кротко

Из разказа за свети Серапион как спасил блудницата

       Случва се и някои от най-големите грешници понякога да изпитат чувство на разкаяние. В тези минути те не намират утешение за себе си, отиват при някои от близките си, разкриват им скръбта си поради греховете си и ги молят да им кажат какво да правят, как да се спасят и т.н.

       Братя, ако при вас дойде такъв човек и започне да ви моли за помощ, как ще се отнесете към него? Не зная, но трябва да кажа, че някои ще го заклеймят като велик грешник, или ще го изгонят, или ще започнат да му четат такова наставление, след което той  няма да стъпи повече при тях. Да се постъпва така не бива. Струва ми се, че ако се отнасяме към грешниците кротко и снизходително, ако излеем върху раните им балсама на милосърдието, те ще се поправят.

       Веднъж се наложило на преподобни Серапион да излезе от пустинята и да отиде в града. Срещнал една блудница, съжалил се над нея и започнал усърдно да моли Бога за нейното спасение. Молитвата му била чута. Блудницата паднала в нозете му и през сълзи му казала: „Отче, бъди милостив, отведи ме където искаш, само и само да се спася, защото затова Господ те е пратил при мен!“. Серапион изпълнил молбата ѝ и я завел в един женски манастир. Поверил я на грижите на игуменката, на която, преди да си тръгне, поръчал: „Не я поставяй под никакво запрещение, а я остави да се спасява както ѝ е угодно“.

       Какво станало? Доброто отношение принесло и добри плодове. Колкото повече грешницата виждала кротостта и любовта на другите, толкова повече осъзнавала своите недостатъци и бързала да се освободи от тях. Като поживяла малко в манастира, пожелала да яде веднъж на ден, след това през ден, после поискала да се уедини и накрая да се затвори. Като се покаяла така, угодила на Господа и спасена, отишла при Него.

       Не със сурово изобличение, а с дух на евангелска кротост трябва да се отнасяме към каещите се грешници. За да се пресади дърво от лоша почва в добра, не го изскубват със сила от лошата, а с голямо внимание го откопават, защото иначе е възможно и съвсем да го унищожат. Както [се отнасяме] със загиващото, но все още възможно да бъде спасено дърво, така трябва да се отнасяме и към каещите се грешници. С кротост и внимание ние трябва да ги пресадим в Христовата градина. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

Доброто, което правим на ближните, се връща при нас

Из разказа за Мусх Десятник, сторил милост на една бедна жена, без да се допре до нея

       Петото блаженство Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани (Мт. 5: 7), ни учи, че желаещите блаженство трябва да бъдат милостиви. Това може да се изпълни материално и духовно. Делата на материалното милосърдие са: да се нахрани гладният, да се напои жадният, да се облече голият, да се посети затворникът, да се навести болният, да се подслони странникът, да се погребат нищите.

       Духовните дела на милосърдието са: да се научат незнаещите на истина и доброта, да се даде на ближния добър и благовременен съвет в затруднение или в незабелязана от него опасност, да се молиш за него, да утешиш печалния, да не се отвръща със зло, да се прощават от сърце обидите и да се отклонява грешникът от греха.

       Днес имам намерение да ви говоря за съединението на духовните с материалните дела на милосърдието.

       Колкото, братя, е голямо бедствието, надвиснало над човека, когато той е тръгнал по пътя на гибелта, толкова е и велика добродетелта на този, който спаси погиващия. Такъв човек ще спаси душата си от смърт и ще покрие много грехове (Иак. 5: 20).

       В град Тир имало един събирач на данъци, който се казвал Мусх. Той разказал следния случай от живота си: „Веднъж, късно вечерта, вървях из града. Срещнах една жена и ѝ казах да върви след мене. Тя се съгласи. Като пристигнахме у дома, ѝ предложих да вечеря с мене. Тя отказа. Забелязах, че лицето ѝ изразява отчаяние. Постоя малко и изведнъж заплака и занарежда: „Горко на мене – окаяната странница, погубих и душата, и тялото си!“. Като чух това, аз се удивих и я попитах за причината за плача ѝ. Тогава тя през сълзи ми разказа, че нейният мъж бил търговец, който претърпял крушение в морето. Превозвал негова и чужда стока и сега, заради чуждото имущество, е хвърлен в тъмница. „Нямам пари – продължила жената – да му купя и занеса парче хляб, аз се отчаях и се реших на грях, за да припечеля нещо за прехраната му“. „А колко дължи мъжът ти? – попитах аз“. „Пет литри злато – отвърна тя“. Взех злато, дадох ѝ го и казах: „Аз имам страх Божий. Вземи това, откупи мъжа си и се моли за мене многогрешния“.

       Мина година след тази случка. Наклеветиха ме пред царя, че съм крадец. Конфискуваха имуществото ми, а мене хвърлиха в тъмница. Лежах в тъмницата цяла година, облечен само с една- единствена риза. Чух, че царят се кани да ме накаже със смърт и изгубих всякаква надежда за избавление. Веднъж, намирайки се в това безрадостно положение, след горчиви сълзи и ридания заспах и сънувах жената, на която бях дал злато. Тя ми каза: „Какво се случи с тебе, господине? Защо страдаш тук?“.  Отговорих ѝ, че съм оклеветен пред царя и очаквам смъртта. „Искаш ли да помоля царя за твоето освобождение?“ – попита тя. „Че, царят познава ли те?“ „Познава ме.“ С това сънят свърши.

       Събудих се и въобще недоумявах какво може да означава този сън. На следващата нощ пак сънувах жената, Направо ми каза: „Не се страхувай. Аз ще те освободя“.

       След тази последна нощ бях извикан при царя. Като ме видя в такова окаяно положение, той ме съжали и каза: „Прощавам ти“. Повдигнах очи към него и с удивление видях до него същата жена, която го гледаше с усмивка.

След оказаната ми милост имаше и друго – имуществото ми бе върнато, царят ми даде богати подаръци, а след това бях назначен за началник на всички събирачи на данъци.

       След този щастлив ден, през нощта отново ми се яви същата жена и ме попита: „Познаваш ли ме? Аз съм тази, на която ти стори милост – откупи мъжа ми от тъмницата и мене спаси от грях. За тази твоя милост те избавих от бедата“.

В заключение – какво повече да добавя към този разказ? Ще завърша с думите на св. апостол Иаков: Ако някой между вас, братя, се отклони от истината и друг го обърне, нека тоя знае, че който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове (Иак. 5: 19–20). Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

http://blagovestnik.bg/29-10-2024/  

Привързаността към земните блага отдалечава човека от Бога

Из разказа за един игумен, който приел от Бога дар да изгонва бесовете от хората

       Който е доволен от положението си, е щастлив. Вижте, на практика, християнинът, макар и небогат, но трудолюбив и честен, е доволен от своето положение. Кой може да е по-щастлив от него? Той се радва, че може да се труди честно, че изпълнява Божията заповед, която ни заповядва с труда на ръцете си да изкарваме прехраната си. Той с радост яде честно заработения хляб. С удоволствие отделя от него и за нямащите, защото знае, че тази жертва е жертва Богу приятна. И Господ не го лишава от Своята милост, дарува му успех във всички добри дела. Утешава го с мир и любов между неговите домашни. Божието благословение съпътства такива хора по целия им житейски път. Колко жалко е, че в днешно време такива семейства са рядкост, и такива човеци са малко!

       Навсякъде властват страстта да се трупа и алчността за богатство. Виждаш, човекът мисли само за това как да се избави от беднотията, а след това да отдели нещо и за черни дни. А после започва да трупа една след друга стотачки и започва да мисли за хилядарки. Това все още не е беда, ама лошото е, че човекът спи и сънува тези хилядарки и мечтае за тях, виждайки в тях най-важното в живота и забравя за вечния живот. А дяволът това и чака. Той много добре знае, че за него няма нищо по-лесно да отдалечи човека от Бога, когато в него се зароди лакомия за земни блага, и да го покори на себе си.

       В един манастир всички братя се хранели от труда на ръцете си. Игуменът не приемал от посетителите нито храна, нито дрехи, нито пари и като напълно уповаващ се на Бога, им казвал: „Вземете си това и ни оставете на Христа. Той се грижи за нас. Ще ни бъде за осъждане донесеното от вас, когато имаме възможност да се изхранваме със собствените си ръце, а пък се утешаваме с чуждото“. Докато мислел и говорел така игуменът, Бог го обичал. Дал му власт над бесовете и славата от неговите добродетели се разнасяла надалеч. Но този игумен изоставил любовта към нестяжанието и вижте какво станало.

Славата за добродетелния живот на игумена стигнала и до царя. Той го повикал, защото желаел да изпроси молитвите му. Игуменът се явил. Царят беседвал с него и получил голяма полза. Като го изпращал, му дал злато.

       Не устоял старецът на изкушението – взел царския дар и се върнал в манастира. Но какво заварил – недоимък. Започнал да купува земя, волове, магарета. Наел работници. Започнал да се грижи за земното, а от Бога се отдалечавал все повече и повече. Накрая напълно изгубил Неговото благословение.

       Веднъж при игумена довели един бесноват, за да изгони от него беса. Старецът казал: „Излез от Божието създание“. „Не, повече няма да те слушам“ – отговорил бесът. „Защо?“ „Защото – отвърнал врагът на човешкия род – самият ти стана един от близките ни. Ти се потопи в житейски грижи, забрави Бога. Затова нямаш сила и власт над мене.“

       Братя, като чухте това, пазете се да не се пристрастите към земните блага и не забравяйте Господните думи: Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона (Мт. 6: 24). Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

http://blagovestnik.bg/28-10-2024/  

Против кощунството

Разказ за чудесата на св. великомъченик Артемий

       Третата Божия заповед Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог забранява греховете на богохулството, лъжливото даване на клетва, клетвопрестъпването, нарушаването на обетите, дадени на Бога, многобожието, ропота против Бога, разсеяната молитва, а заедно с това забранява и греха на кощунството, т.е. свещените предмети да се използват за шеги и поругание. Този грях е един от най-разпространените между християните. Колко много хора има днес, които злобно се подиграват с предметите на вярата и Църквата! Подиграват се и се присмиват над тях хора, които се имат за образовани, но въобще не искат и да знаят за Бога. Присмиват се много и от разколниците, особено много от новопоявилите се „угодници“ и „многоцелебните им мощи“. Присмиват се, накрая, и абсолютните невежи, непознаващи и нежелаещи да познаят истинската Христова вяра. А безгрижните шеги в обикновените разговори над свещените предмети не срещат отпор даже и от страна на благочестивите хора.

Трябва ли, братя да казвам, че кощунниците ще платят в бъдещия живот скъпо? Вие знаете, че Бог поругаван не бива (Галат. 6: 7). Но ще ви кажа, че кощунниците не остават ненаказани и в този живот. По този повод чуйте нещо от разказа за чудесата на св. Артемий.

       Един благочестив човек, който хранел любов към св. великомъченик Артемий, взел свещи и масло и отишъл при мощите му. По пътя го срещнал един познат и го запитал: „Приятелю, къде носиш тези свещи и това масло?“. Отговорът бил: „Отивам да се помоля на св. Артемий“. Познатият му се надсмял и казал: „Не забравяй да изпросиш от него някоя болест и като се върнеш, ми я донеси“. Тръгналият да се помоли на великомъченика не отвърнал нищо на подигравката, отишъл при мощите, помолил се и тръгнал да се връща. Но какво станало? По обратния път действително го връхлетяла жестока болест. Почувствал нетърпима болка в тялото си. То се покрило с отоци и той не бил в състояние да си отиде у дома. С голям труд се добрал до дома на присмехулника, който не бил далеч от пътя. Но там почувствал, че болестта му още повече се усилва. Изпаднал в нещо като беснуване – онемял. Изглежда, че болестта била смъртоносна. Но след известно време дошъл на себе си и предположил, че болестта го е постигнала заради думите на присмехулника и казал: „За какво страдам. Да не би да е заради подигравките на моя приятел?“. А оня пък, от своя страна, започнал да упреква болния и отново се подиграл. Работата между тях стигнала до явна кавга и много от преминаващите по пътя спирали и питали защо се карат. Болният им разказал за срещата си с приятеля си по пътя и за изговореното от него кощунство и в същия час се почувствал напълно здрав. Но, о, ужас! Неговата болест се вселила в кощунника, който започнал да крещи: „Горко ми! Горко ми!“. Присъстващите се ужасили, прославили Бога и св. угодник и казали: „Божият Съд е справедлив! Каквото си потърсил – намерил си. Да ти бъде за вразумление и дано не ти се вмени хулата за осъждане. Помни Божиите чудеса, ставащи чрез Неговите свети угодници“. 

       О, вие, които не се боите да поругавате великите Божии дела и Неговите свети угодници! Внимавайте да не би да ви дойде до главата и вие, още в този живот, да викате: „Горко ми, горко ми!“. А че няма да се отървете от това в бъдещия живот, е несъмнено, защото са верни Божиите думи: Горко вам, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете (Лк. 6: 25). Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

http://blagovestnik.bg/27-10-2024/  

Грешно е да се предаваме на безнадеждна скръб за починалите деца

За блажена Клеопатра и сина ѝ Иоан

       Родителите понасят тежко скръбта от смъртта на децата си. Цялата тежест на тази скръб могат напълно да разберат и почувстват само тези, които са се лишили от децата си. Но колкото и да е тежка тази мъка, грешат онези родители, които, поради загубата на децата си, изпадат в малодушие и униние, та даже и до крайно отчаяние.

       За вразумлението на такива предлагаме един случай от живота на блажена Клеопатра, чиято памет Църквата отбелязва на 19 октомври.

       Тази благочестива вдовица имала особена любов към св. мъченик Уар, чието тяло било погребано в нейния имот. В негова чест тя построила храм и пожелала да пренесе мощите му в него. В деня на пренасянето усърдно молела светия мъченик да приеме под своето покровителство единствения ѝ дванадесетгодишен син, комуто предстояло да отиде на служба във войската. Молитвата ѝ била чута. Мъченикът действително взел под покровителството си сина ѝ, само че не във войнишката служба. Случило се, че в същия ден момчето се разболяло тежко и през нощта починало. Вместо да се смири пред волята Господня и неведомите Негови пътища, Клеопатра се предала на велико отчаяние. Стигнала дотам, че даже смятала за причина на загубата на сина си светия мъченик и го укорявала за това. Но това изкушение не продължило дълго. Св. Уар ѝ се явил заедно със сина ѝ и казал: „Защо ме укоряваш? Затова, дето взех сина ти във войнството на небесния Цар ли?“. След мъченика и синът ѝ се обърнал към нея с думите: „Майко моя, защо тъй безнадеждно скърбиш? Сега аз съм зачислен във войнството на Царя Христос и заедно с ангелите предстоя пред Него, а ти искаш от царството да отида в окаяния свят“.

       Като чула тези думи и видяла сина си, облечен в небесна слава, учудена и зарадвана, майката възкликнала: „Щом е така, вземете и мене с вас!“. „Имай търпение – отговорил мъченикът – и се разпореди с имуществото си за слава на Господа, а след това и ти ще дойдеш във вечните жилища.“

       Видението свършило, а с него и отчаянието на Клеопатра. След погребението на сина си тя постъпила с имуществото си действително така, както я посъветвал мъченикът, т.е. раздала го на бедните и след това, в продължение на една година, всеки неделен ден се удостоявала да вижда сина си, заедно с мъченик Уар, облечен в ангелски одежди, а след това, като угодила на Бога, спокойно починала.

       Братя, ако сте възпитали своите деца в истинската вяра и благочестие, и ако не само с думи, а и с примери сте ги научили на християнски живот, ако се случи на Господа да е угодно да вземе при Себе Си някое от тях, раздялата не бива да ви докарва до ужас и да падате в отчаяние. По непосредственото и всевластно покровителство на общия ни Отец те ще са защитени от всякакво зло. Ще пребивават в добър и прекрасен свят, а освен това като молитвеници ще послужат и на вас, докато сте на земята, и неизказано ще ви зарадват при срещата им с вас в бъдещия живот. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !