Как да устоя против страстите и бесовете?

И старецът отговори:

Всеки от нас бива изкушаван от собствената си похот.

Необходимо ли е свещениците да се изповядат?

ОТГОВОР: ДА.

Свещениците не са небожители, които от време на време слизат на земята. Свещeниците са хора с грехове, като всички останали. Духовния сан не прави човека безгрешен.

Разсъждение

Св. Иларион Мегленски е водил голяма борба против богомилите. Веднъж богомилските първенци се събрали около Иларион и започнали да се препират с него за вярата. Богомилите учели, че Бог е сътворил духовния свят, а дяволът – материалния. На това Иларион им отговорил, че в Свещеното Писание пише: Бог е Цар на цяла земя (Пс. 46: 8), и още: Господня е земята и онова, що я изпълня (Пс. 23: 1). Богомилите твърдели, че Старият Завет е от дявола. На това светията отговорил: „Ако Старият Завет наистина е от дявола, нима Христос би рекъл: Изследвайте Писанията… И те са, които свидетелстват за Мене (Иоан. 5: 39)? И нима би признал за най-голяма заповедта за любовта към Бога и към ближния, която някога е дадена от Мойсей?“. Богомилите твърдели още, че Тялото Христово е слязло

[1] от небето. На това св. Иларион им отговорил, че ако това е тъй, то Тялото Христово не би усещало ни глад, ни жажда, ни умора, ни страдание, нито би било подвластно на смъртта. Тогава богомилите изразили своето негодувание против кръстното знамение, което православните християни употребяват. На това светията им отговорил: „А какво ще правите, когато на небето се появи знамението на Сина Човечески – Неговият Кръст, и когато заплачат всички народи по земята, които не са вярвали в Кръста?“. И добавил: „Как казвате, че всяко зло е от злата материя, а не искате да се поклоните на онова Дърво, с което се освещава целият материален свят?“.

БЕСЕДА за призванието на всички християни да бъдат свети
 

До намиращите се в Ефес светии (Ефес. 1: 1).
 

Апостолът нарича християните в Ефес светии. Не нарича светии един или двама от тях, или една част от тях, а всички. Не е ли това удивително Божие чудо, хора, които не са в пустинята, а в град, и то в един идолопоклоннически и покварен град, да бъдат светии?  И да са свети женени хора, които търгуват и работят! Такива, наистина, са били първите християни. Тяхната преданост и вярност, както светостта и чистотата на живота им, напълно оправдавала названието светии. Ако в последните времена светиите ще станат изключение, в онези първи времена несветиите са били изключение. Така че светиите са били правило. Впрочем, не трябва да се чудите защо апостолът нарича всички кръстени души в Ефес светии, защото освен това той има още едно по-високо название за всички християни, а именно – синове, синове Божии (Гал. 4: 6). Правото да се наричаме така ни го дал сам Христос Господ, когато ни е научил да назоваваме Бога: Отче наш! О, братя мои, не казваме ли всеки ден на Бога: „Светий Боже?“. Не наричаме ли ангелите свети? Не наричаме ли Божията Майка света. Ами пророците, мъчениците, праведниците? Кой [друг], значи, може да се всели в светото царство, освен светиите? Ако имаме надежда за спасение, имаме и надежда за святост.

О, Святий Боже, Който живееш в святост и почиваш всред светиите, и светиите призоваваш и милваш при Себе Си, помогни нам да се осветим – в думите, мислите и делата. За Твоя слава и наше спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                                      

[1] В ориг. – донесено (бел. прев.).