Веднъж авва Мойсей бе силно нападан от блудна страст. И когато не можеше повече да седи в килията, той отиде и сподели това с авва Йосиф. Старецът го помоли да се върне в килията си, но той отказа и рече: „Не мога повече, авва“. Тогава аввата го взе със себе си, заведе го на покрива на една сграда и му казва:
-Погледни на запад.
Той погледна и вижда множество бесове. Те бяха в смут и крещяха като пред сражение.
Авва Йосиф пак му казва:
-Погледни на изток.
Той се обърна и видя безбройно множество свети ангели в цялата им слава. И старецът му рече:
-Това са тези, които Господ праща на помощ на светиите, а тези, които са на запад, са противниците им. Но тези, които са с нас, са повече. Така че се дръж и не се бой от нищо.
Тогава авва Мойсей благодари на Бога и като набра мъжество, се върна в килията си.
ДО ГОСПОДИН ЙОКСИМ П.: ЗА ЛОШИЯ СЛУГА
Говорейки за Своето Второ пришествие, Христос нарича хората ту стопани, ту слуги. Той предупреждава всеки с бдителност и внимание да очаква Него, Господа на славата и Съдията на света. Всеки човек е господар и стопанин на духовните блага, които са в душата му. Като такъв, той трябва да пази своето вътрешно богатство с поне толкова усърдие и предпазливост, с колкото един стопанин пази своето външно, земно богатство. „Ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата” (Мат. 24:23). Но който не знае кога ще настъпи това време, трябва да внимава постоянно, и денем, и нощем. Така постоянно трябва и ние да пазим душите си от демоните, от злите и невидими крадци, за да не разграбят нашето съкровище и да не оставят душата ни празна и пуста в деня на Христовото пришествие.
Господ ни нарича слуги, защото в този век ние използваме богатство, дадено ни назаем от Бога. На това място Той говори най-вече за народните водачи, които в името на Бога и като слуги Божии са длъжни да се грижат за народа. По-нататък Христос разделя народните водачи на верни и лоши. Верният и мъдър слуга - цар или свещеник, родител или учител - ще живее в непрестанно очакване на своя господар - т.е. Христос - и ще се старае да раздава на Божиите чеда храна навреме, т.е. правилно и методично. Това означава да ги храни със съвети и примери от Божието учение, да ги пази от всяко зло и да ги подготвя за Небесното Царство. А лошият слуга казва в сърцето си: „Няма да си дойде скоро господарят ми” и започва да бие и глобява народа, да прекарва времето си в преяждане и пиянство. Но господарят ще дойде неочаквано и ще накаже лошия слуга. Виждам, че Ви смущава именно това наказание. Как господарят ще накаже лошия и неверен слуга? Ще го разсече на две. Питате: какво би могло да означава „ще го разсече на две"? Мисля, че означава: ще отдели душата от тялото му и тялото ще предаде на земното тление, а душата - на адския огън, „където ще бъде плач и скърцане със зъби”.
Ето какво ще се случи с лошия слуга, който не очаква завръщането на господаря си, който поставя не себе си в служба на народа, а народа в служба на себе си.
От Бога Вам здраве и спасение!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Каквото се срамуваш да правиш пред хората, за него и да помисляш считай за неприлично.
(Авва Исая)
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 6 НОЕМВРИ
Разсъждение
Както Бог може да изведе вода от камъка за утеха на хората, може и огън да пусне от небето за наказание. Съдбата на Содом и Гомор представлява класически пример за Божието наказание над закоравелите грешници. Че Бог може да повтори това наказание и на друго място, Той показал над Цариград по времето на цар Лъв Велики и патриарх Генадий през 472 година. Тази година, на 6 ноември по пладне, изведнъж небето потъмняло от гъсти и черни облаци, от които се стъмнило на земята. Тези облаци били ту като запален огън, ту потъмнявали. Това явление траело над Цариград 40 дена. Изплашеният народ прибягнал към покаяние и молитви и заедно с царя и патриарха правел литийни шествия по улиците на града, от църква в църква, с плач и въздишки се молил на Бога. През последния ден от облаците започнала да пада гореща черна пепел и като дъжд падала от вечерта до полунощ, след което престанала. Утрото било чисто и ведро, ала черна пепел, педя дълбока, покривала земята. С голям труд хората почистили своите домове и улиците от тази черна пепел, но всички посеви по нивите безвъзвратно загинали. Всеки, който имал разум, проумял и усетил това явление като Божие наказание, и то като смекчено наказание Божие, заради бързото народно покаяние пред Господ Бог. Ако не било така бързо народното покаяние за големите натрупани грехове, кой би могъл да знае какво щяло да се случи с Цариград? Но благовременното покаяние на грешниците и молитвите на Пресвета Богородица, на многобройните цариградки светци и мъченици, това наказание било твърде смекчено.
БЕСЕДА за Главата на Църквата и тялото Христово
И покори всичко под нозете Му и Го постави над всичко Глава на църквата, която е Негово тяло (Ефес. 1: 22–23).
Обезглавеното човечество намерило своята глава в Господ Иисус – възкръсналия от мъртвите. Разделеното от главата тяло започнало да се прилепва към своята глава, част по част, член по член. Не всички хора са тяло, а само вярващите в Христос Господ; всички са призвани, но само отзовалите са приети под Главата. Откликналите съставляват Тялото, което се нарича Църква, чиято Глава е Господ. И както възкръснал и се прославил Човекът Иисус и се възвисил от Света Троица над всички и всичко на земята и на небето, така и Неговата Църква, Неговото Тяло, ще бъде възвисено до своята Глава, т.е. над всички и всичко. Цялата Църква, заедно с Главата Си, ще застане от дясната страна на Света Троица, защото където е главата, там е и тялото. До такава висота, величие и слава ще се издигнат изкупените и покаяли се грешници, някогашни грешници, заблудили се като блудния син, и обезглавени като мъртъв труп, а сега осиновени чрез Христа и заради Христа, и облечени в красотата на божествения живот и блясък. Защото са велики дела, братя, въплъщението на Сина Божий на земята и Неговото страдание на Кръста, и смъртта Му заради нас. Неговото пришествие на земята е донесло огромна промяна в съдбата на хората и в смисъла на всички неща. Той променил всичко и всичко обновил. Затова, братя, да не живеем и постъпваме като стария човек, а като новия, да не живеем в грях, а в правда, да не постъпваме плътски, а по дух. Та така да се удостоим с онази висота, величие и слава, към които сме призвани от нашия Глава.
О, Господи Иисусе, света Глава на Светата Църква, удостои и нас да бъдем вечно членове на Твоето пречисто Тяло. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
