Авва Серен каза:

„Не е възможно един и същ демон да внушава на човека всяка страст. За всяка страст има определени духове, които внушават само нея. Едни изпитват наслада от нечистота, от сквернотата на похотите и от тяхната смрад, други - от богохулства, един се радва на гняв и ярост, а друг - на униние, един - на тщеславие, а друг - на гордост. И на всеки дух му харесва да внушава именно страстта, която, както той забелязва, душата приема с охота.

ДО МОНАХ СИМЕОН: ЗА ДЕНЯ И НОЩТА (Лук. 17)

 

 

В беседата си за края на света и идването на Сина Човечески Господ Иисус Христос използва последователно думите „ден" и „нощ". Той сравнява Своето Второ пришествие с внезапността и бързината на мълнията и казва: „Тъй ще бъде и Син Човеческий в Своя ден”. След това продължава: „В оня ден, кой­то бъде на покрива да не слиза” И малко след това: „В нея нощ ще бъдат двама на една постелка”.Говори за едно и също време, а използва ту израза „в оня ден", ту израза „в оная нощ". Питаш: как да си обясним това?

Безпогрешна е всяка дума, изречена от Христовите уста, безпогрешни са и тези Негови думи. Говорейки за Своя ден, Той има предвид Своето Вто­ро пришествие, а говорейки за онази нощ - края на този свят и век. Това е едно и също време; по-точно това е границата между времето и вечността, между смъртта на времето и живота на вечността. Когато слънцето потъм­нее, за да не възсияе никога повече, и се яви светлото знамение на Сина Човечески, за да засияе завинаги, тогава и времето ще свърши. Времето ще свърши и ще настъпи Денят Господен, в който цялата тази материална все­лена с шум ще премине, стихиите ще пламнат и ще се разрушат, а земята и всички неща по нея ще изгорят. Това ще бъде последната среща на деня и нощта и вечната им раздяла. А когато се говори за последната среща и ве­чната раздяла на деня и нощта, няма особено значение дали ще бъде казано: „в оня ден" или в „оная нощ". Това, което сега и засега, докато в кръговрата на времето се сменят последователно ден и нощ, изглежда противоречиво, на прага на съдбоносната граница между преходното и вечното ще изгуби своята противоречивост.

Мир на теб и благословение от Бога.

 

Автор Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 ВЪПРОС:  Коя е произнасяната от свещеника формула при миропомазването?

 

 

ОТГОВОР:  „ПЕЧАТ НА ДАРА НА СВ. ДУХ“.

При произнасянето свещеникът помазва кръстообразно новокръстения със свето миро по челото, очите, ноздрите, устата, ушите, гърдите, ръцете и нозете, като на всяко помазване казва:  „ПЕЧАТ НА ДАРА НА СВ. ДУХ“.

 

  

 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“– 10 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Пречудни са пътищата на Божия Промисъл, проявил се и при един изключителен случай в манастира Дохиар, по времето на блажени Неофит – племенник на св. Евтимий. След Евтимиевата смърт Неофит започнал да гради нова и по-голяма църква на св. Николай Чудотворец, но средствата не му достигнали, и той почнал да моли Бога за помощ. И Бог му помогнал по чуден начин. Срещу Дохиарския манастир се намирал остров Лонгос, или Сика. На този остров Неофит имал един малък метох, до който наблизо имало една каменна статуя на човек. На тази статуя било написано: „Който ме удари по главата, ще намери много злато“. Мнозина са удряли статуята по главата, но нищо не са намирали. Неофит пратил [на острова] с някакво поръчение манастирския послушник Василий. Този Василий един ден стоял пред статуята и се чудил на тайнствения надпис. Тъкмо тогава изгряло слънцето и статуята хвърлила сянката си на запад. Василий взел камък и ударил главата на сянката, започнал да копае и намерил котел, пълен със златни монети. Веднага отърчал и известил на игумена Неофит. Игуменът наредил на трима честни[1] монаси да отидат с манастирската ладия и Василий и да донесат златото. Отишли, значи монасите, натоварили златото на ладията и веднага потеглили назад. Но като били в морето, дяволът вкарал в главите им мисълта да присвоят това злато за себе си. И тази троица честни монаси, прелъстени от дявола, завързали Василий с въже, на врата му повесели камък и го хвърлили в морето. Когато Василий потънал на дъното, изведнъж му се явили като двама светли юноши архангелите Михаил и Гавриил, взели го и го пренесли в Дохиарската църква, и го оставили в заключената църква пред царските двери. На другия ден монасите, като отишли в църквата, намерили Василий вързан да лежи пред олтара. Игуменът го разпитал и узнал за чудесния случай с него. В това време пристигнали и онези трима монаси, които, като видели Василий жив, останали като от гръм ударени. Техният игумен заслужено ги наказал, а златото взел и довършил църквата, но не я посветил на св. Николай, а на св. архангели Михаил и Гавриил. Ето защо, старата Евтимиева църква се нарича църквата на св. Николай, пък новата – „Св. архангели Михаил и Гавриил“.

 

БЕСЕДА за единствения мир и Помирителя

 

Защото Той е нашият мир. Който направи от двата народа един. (Ефес. 2: 14).

 

Между израилтяните и езичниците е зеела бездна, която никой от смъртните не можел да запълни и изравни. Единствено Господ Христос е могъл да го стори и го сторил. Онова, що било отдалечено, Той го приближил и съединил. С какво? Със Своята Кръв. Именно със Своята [само]жертва Той заменил всички останали жертви. С това Той изкупил и заменил със Себе си цялата природа, от която хората взимали и принасяли жертва на Богa

 

(или на богове)[2]. Една жертва е достатъчна и за израилтяните и за езичниците – това е Христовата жертва. По-нататък животинската кръв е разделяла израилтяните и езичниците и по място, където е била пренасяна, и по божеството, на което е била пренасяна, и по вида на животните, от които е пренасяна, и по начина, по който е пренасяна. Сега Христовата пречиста кръв е пролята[3] вместо всички тези кърви и тази кръв Христова обединява и побратимява израилтяните с езичниците. И едните, и другите стават кръвни братя така, както и ние всички вярващи сме кръвни братя чрез кръвта Христова, с която сме изкупени от проклятието, и с която сега се храним[4]. Той разрушил стените и оградите, които разделяли израилтяните и езичниците, и съчетал в едно ръцете и сърцата им. С какво? Със Своето Тяло. Т.е. с живата истина – с въплътената в Себе Си истина. Истината заменила сянката на закона при израилтяните и басните при езичниците. Той отдалечил и двете[5] и показал живата Истина в Тяло. Светът я видял и се зарадвал.

О, Господи Иисусе Христе, преблаги Изкупителю наш, съедини сърцата на нас, верните Твои [раби]. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                           

 

 

 

[1] Свт. Николай не е поставил кавички около определението, но то по-скоро е иронично, което ще проличи от следващите редове (бел. прев.).

 

[2] Т. е. на идолите (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – дошла (бел. прев.).

 

[4] Т.е. св. Причастие (бел. прев.).

 

[5] Т.е. сянката на закона и езическите басни (бел. прев.).