Щом Бог поради дълготърпението Си ни прощава, когато постъпваме лошо, нима няма още повече да ни помага, когато пожелаем да вършим добро?

Смущава те онова, което трябва да те радва. Смущава те, че Светото Пи­сание е така евтино - по-евтино от всички останали книги. Ти мислиш, че тази спасителна книга трябва да бъде скъпа и рядка. Не знам как си стигнал до този извод, но християнският свят не би могъл да го приеме. Нима  не виждаш, че в природата всичко най-необходимо за живот се намира в  изобилие? Въздухът, светлината и водата са достъпни напълно безплатно  за всяко живо същество. Ако за тези три неща се заплащаше, мнозина не  биха могли да оцелеят. Или ако земята не служеше за постеля; ако, да кажем,  хората не можеха да намерят отдих и сън никъде, освен в своята стая и на своето легло, то колко от тях биха загинали без сън и почивка? И нашият Спасител често си е почивал на тревата и спал на земята. Ами ако хлябът не  беше най-евтината храна - как биха се изхранили толкова народи?

Така е и с Божието слово. И Божието слово присъства навсякъде и е  достъпно за всеки като въздуха, светлината, водата, хляба и земята.  И ця­лата природа всъщност е Божие слово, предадено в образи и достъпно за всеки, който иска да се замисли. Защо тогава евангелското слово, Словото на живота, да бъде ограничено, скъпо и рядко? Защо, щом то е по-нужно на хората от въздуха, водата и хляба, както Вечният живот е по-важен от този преходен живот? Господ е казал на Своите ученици: “Идете по цял свят и про­повядвайте Евангелието на всички твари” (Марк. 16:15). И тъй, нека и Светото   Писание се разпространява по целия свят и бъде достъпно за всяка Божия твар. И не само да бъде по-евтино от всички останали книги, непотребни и вредни, но да даде Бог да стане и напълно безплатно, подобно на най-необ­ходимите ни природни стихии. Помисли: най-скъпо е онова, което е луксоз­но и излишно. И всички отрови са скъпи и прескъпи. Попитай в аптеките и ще видиш, колко скъпи са те. Така е и с книгите. Религиозните книги на нехристиянските народи - на древните египтяни, индийци и персийци - ви­наги са били много скъпи и по тази причина недостъпни за широките маси. Разбира се, това е по Божи Промисъл - за да се ограничи заблудата и да не се разпространява лесно сред народа. По Божи промисъл също е устроено и Книгата на Живота да бъде отворена и достъпна за всички.

Словото Божие да те просвети!

Автор - Св. Николай, еп. Жички

Разсъждение

Колкото е удивителна строгостта на светите хора към себе си, също толкова е удивително тяхното милосърдие към другите. Отсъствие на самолюбие, но загриженост за другите. Св. Иларион, нямайки с какво да заплати плаването до Сицилия, предложил на корабовладелеца своето Евангелие, което той на младини преписал със собствената си ръка. Когато пък изцелил някой си княз от нечист дух, князът пожелал да му подари десет литра[1] злато. Светията не приел златото, показал на княза един ечемичен хляб и казал: „Който се храни с такъв хляб, гледа на златото като на кал!“. А когато хората го молили да им изпроси с молитва дъжд, или да ги избави от наводнение, или от отровна[2] змия, тогава св. Иларион се отзовавал и им помагал с молитвата си. Така постъпил и св. Аверкий. Виждайки много народ в мъки и болести, той коленичил на едно място и се помолил на Бога да отвори извор с топла лековита вода, та да може всички страдащи[3] да се лекуват и да прославят Бога. И Бог със Своята сила отворил на това място извор с топла вода. А когато св. Аверкий излекувал царската дъщеря от лудост, царят му предложил много злато, сребро и други подаръци. А светецът рекъл на царя: „На онзи, който смята хляба и водата за царски обед, не му трябва богатство“. Не желаейки нищо за себе си, Аверкий помолил царя да стори две благодеяния на неговото паство в Иарапол, а именно – да направи баня над онази лековита вода и всяка година да дава достатъчно количество пшеница на бедните иараполски граждани. Царят се съгласил и изпълнил молбата на светията.

БЕСЕДА за Христовата красота, надвишаваща всяка красота

Ти си най-прекрасният от синовете човечески (Пс. 44: 3).

Свещеното Писание не придава някаква особена цена на телесната хубост, както изобщо и на нищо преходно. Затова всеки читател на Свещеното Писание трябва да е достатъчно внимателен и мъдър, за да разбере, че похвалата за телесната хубост се отнася за духа и духовната полза. Несъмнено духовната красота дава някаква чудна привлекателност и на най-нестройното тяло, както и грозната душа прави отвратително и най-стройното тяло. Пророк Давид изрича добро слово и говори на своя Цар, Христос Господ: Ти си най-прекрасният от синовете човечески. Господ сам е сътворил телесния си вид[4] такъв, какъвто Той желаел. Ако е искал да се яви в света като най-красивия човек между синовете човешки, Той е можел да го стори. Но ние нямаме в Евангелието и намек за това Той с външността[5] си да е привличал хората към Себе Си и с телесна красота[6] да е влияел на хората. Самият Той е казал: Плътта нищо не ползва (Ин.6: 63). Ясно е, че Давид не говори за телесната красота на Царя Христос, а за Неговата духовна и божествена красота. Това, впрочем, веднага се вижда от следващите слова на Псалмопевеца: Благодат се изля от Твоите уста. Ненадмината красота на Божия Син не е, значи, в очертанията и изгледа на Неговата уста, а в изобилната благодат, която се излива от устата Му. Ние Го видяхме и в Него нямаше изглед – отново Исаия говори за Христа (Ис. 52: 2). Как, значи, да се съгласува Исаия с Давид? Съвсем лесно – Давид говори за Христовата вътрешна красота, а Исаия за Христовото външно унижено състояние. Не Го видяхме като цар и богаташ – иска да каже Исаия, – а Го видяхме като слуга и страдалец.

О, Господи Иисусе Христе, за нас Ти си по-красив от всички хора и ангели – слава на безсмъртната и неувяхваща Твоя красота. Молим ти се, поправи, Господи благий, поправи грозотата на нашите повредени от греха души. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1]   Древна мярка за тежина. Подобно на таланта, мината и други подобни единици, различавала се е исторически и географски. Затова в превода думата е запазена. Иде реч за огромно количество злато.

[2]  В ориг. – зла (бел. прев.).

[3]  В ориг. – нещастници (бел. прев.).

[4]  В ориг. – телесното си наметало (бел. прев.).

[5]  В ориг. – тялото (бел. прев.).

[6] В ориг – стройност (бел. прев.).