Св. Инокентий Пекински: "Напразно ние ще се стараем да убедим упорствуващите новокалендарци. Ако бихме привели дори и още по-солидни възражения против тяхната реформа, те така или иначе не биха обърнали внимание на словата на правдата. Така и трябва да бъде, защото те само външно са надянали на себе си маската на любов и ревност за благото на Църквата, а в действителност те се ръководят от съвсем други, далеч не религиозни цели, като изпълняват заповедите на тези, които вече много векове подриват устоите на Христовата Църква. Не е важно за тях въвеждането на григорианския, а отменянето на нашия православен календар и да се въведе чрез това разложение и смут в средата на вярващите, да се създаде разкол и да се угаси братската любов. Те отлично знаят, че са свети и премъдри Божествените канони и че те с необорима стена ограждат св. Църква от тленния дух на този свят, от тези, които са приели печата на антихриста; затова и полагат те всички усилия, за да отменят каноните, понеже след това св. Църква ще остане без кормило и ще бъде направена играчка на ветровете на този свят. Неуморно и упорито враговете Христови са подривали устоите на Неговата св. Църква, за да поставят на нейно място друга църква, светилище на самообожествилото се човечество, храм масонски, капище на сатаната".
От конопените стъбла не ще се получат тънки нишки, ако не ги бият дълго. При това колкото повече ги разнищват и очукват, толкова по-чисти и годни за употреба стават те. Точно по същия начин и боголюбивата душа, ако я изпитват и изнуряват с множество изкушения и скърби и ако тя мъжествено ги търпи, става по-чиста и годна за духовен труд. И накрая тя с радост ще достигне до дверите на Царството и ще бъде вечна наследница на чертога на небесните блага.
ДО ПИСАТЕЛЯ С. К.: ЗА СТОПАНИНА
Учудвате се, че аз не пиша „за нищо друго освен за Христос, когато трябва да се пише за мира в света, за културата, за просветата, за напредъка, за морала!". О, господине и братко, де да не можех да пиша за нищо друго освен за Христос и да не знам никого другиго освен Него! Де да можех да кажа като апостола: “Не намерих за добре да зная между вас нищо друго освен Иисуса Христа” (1 Кор. 2:2). Вслушайте се в разговорите на домашните - за кого говорят най-много, ако не за стопанина на дома? Слушайте и четете - кой се споменава най-често в една държава, ако не владетелят и управляващият? Нима тогава е възможно между жителите на света да не се говори най-вече за Стопанина на света, за Владетеля на Вселената, за Царя на небето и земята, за Спасителя на нашите души?
А да се говори за Христос означава да се говори за всяко съвършено благо на небето и на земята.
Когато се говори за Христос, говори се и за мира, защото в историята на нашата планета Той е истинският Мироносец и Дарител на мира.
Когато се говори за Христос, говори се и за културата, в добрия смисъл на тази дума (защото тя е чудовищно изопачена). Ето, Той е вдъхновителят на всичко най-благородно и най-свято в световната култура.
Да се говори за Христос означава да се говори и за просветата, защото цялото Негово учение се отнася до просвещаването на хората с истината и преобразяването им чрез духа.
Да се говори за Христос означава да се говори и за напредъка, защото единствено Той може да отведе хората далеч от гроба.
Да се пише и да се говори за Христос, естествено, означава да се говори и за морала, т.е. за поведението, за почтеността, за чистотата, за добротата, за милостта към страдащите, за любовта и т. н.
Наистина никак не е чудно, че моя милост пише и говори за Христос. Чудно и тъжно е, че хиляди други, по-талантливи и по-способни от мен, не мислят, не говорят, не пишат, не пеят за Иисус, Божия Син, Спасителя на света. “Жетвата е голяма, а работниците малко”. Да се молим на Господаря на жетвата да умножи работниците на нивата Си.
Моля Ви, потрудете се и Вие, за да влезете в онзи велик сонм от хора и ангели, които са насочили своя поглед единствено към Него и използват всичките си сили за утвърждаването на Неговото свято Евангелие в човешките сърца.
Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски
ВЪПРОС: Кога идва смъртта?
ОТГОВОР: „Господ прекратява живота на човека, само тогава, когато види, че е готoв [човека], да премине във вечността, или когато не вижда никаква надежда, за неговото изправление“. Прп. Амвросий Оптински
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 24 ОКТОМВРИ
Разсъждение
Когато свещено лице върши беззаконие, го настига много по-тежко наказание, отколкото ако такова беззаконие върши обикновен мирянин, който е по-малко посветен в тайните на Божията воля. Св. Арета бил монах в Печерския манастир, но бил много сребролюбив. В килията си натрупал голямо богатство, от което на никого не давал и копейка[1]. Но веднъж се разболял твърде тежко и видял наяве как дяволите отнемат душата му от ангелите, викайки: „Наш е, наш е!“, изтъквайки за доказателство Аретовото сребролюбие и коравосърдечие. Като оздравял от болестта, Арета изправил своя живот и оттогава имал всички земни блага за нищо. Човеколюбивият Бог му простил и впоследствие му дал голяма благодат. Един монах от манастира, където се упокоил блаженият цар Елезвой, навикнал често да се отбива в кръчмата, там се напивал, та чак безчинствал и с жени. Веднъж, през деня, като се връщал от кръчмата, го нападнала страшно голяма змия, и го подгонила по петите. В голямата си мъка и притеснение монахът извикал: „Заради [молитвите на] на свети праведни Елизвой, отстъпи от мене!“. И змията изведнъж спряла. А монахът чул как змията проговорила с човешки глас: „Ангел Божий ми заповяда да те ухапя заради твоята сквернота, защото си обещал да служиш на Господа в чистота, а сега омърсяваш своето тяло и гневиш Светия Дух“. Монахът се заклел повече никак да не съгрешава, върнал се в манастира и до смъртта си повече не съгрешавал. Така Бог, по молитвите на св. цар Елезвой, го наказал и помилвал.
БЕСЕДА за явното пришествие на Бога
Иде нашият Бог, и не в безмълвие (Пс. 49: 3).
Различно е призванието на съдията от призванието на воеводата. Воеводата не се разкрива веднага пред неприятеля, а оставя неприятеля да съди за него, както си иска; защото за воеводата е важна победата. Съдията пък веднага се показва на онези, които ще съди. Различно е и призванието на учителя от призванието на съдията. За учителя е важно да научи своите възпитаници; затова той често пъти слиза на нивото на своите възпитаници, и им говори като техен приятел. Съдията пък трябва от началото до края да бъде пред съдените като съдия и нищо друго. Друго е и призванието на лекаря от призванието на съдията; и различието в тези две призвания е толкова очевидно, колкото и в първите два случая. Бог, братя, се явил на света в човешка плът; явил се е като воевода, като учител и като лекар. Но още не се е явил на света като съдия. В първия случай Той премълчал да каже явно за Своето най-високо достойнство, а оставил неприятелите, възпитаниците и болните да съдят за Него, както си искат[2]. Който правилно е преценил, той Го познал като Бог, скрит в човешко тяло, и по думите, и по делата, и по човеколюбието, по небесните знамения при Неговото Рождество, при разпятието, при Възкресението и при Възнесението. Но комуто умът бил помрачен от някаква злобна страст, не успял да Го познае, нито признае за Бог. Ала когато дойде като Съдия, тогава никой няма повече да Го пита: „Ти ли Си?“, нито пък, „Кой Си Ти?“ – всички на мига ще разберат, че наистина е Той. Пред Него ще тръбят ангели; на небето ще сияе Неговият Кръст, пред Него ще гори огън и голяма буря ще се вижда около Него. Тогава и вярващ и невярващ, праведник и грешник ще погледнат и познаят [Него] – Съдията. Тогава ще се зарадват само онези, които по-напред са Го узнали като Бог – в пещерата и на Кръста. Ще се зарадват наистина онези, които в Съдията ще познаят Онзи, с Когото [заедно] са воювали, от Когото са се научили и от Когото са излекувани.
О, Спасителю преславни, помилуй нас и ни изправи преди Твоето пришествие. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – една лепта (бел. прев.).
[2] В ориг. – знаят (бел. прев.).
