ВЪПРОС: Зависи ли нашето спасение от външни обстоятелства ?

 

ОТГОВОР: НЕ !

 

Нашето спасение не зависи от нищо външно; не е важно дали  ли си знатен или не, дали ли си богат или беден, но от това, дали си добродетелен, дали вярваш, грижиш ли се за духовното преуспяване и обичаш ли Бога.

(Св. Климент Александрийски)

За всичките си провинения трябва да обвиняваме не бесовете, а себе си. Защото Божията помощ е толкова голяма, че дори бесовете не могат да навредят на усърдния.  Бог допуска на хората да им се случват изкушения според силата им.

ВЪПРОС: Допустимо ли е за християните да пушат цигари?

 

ОТГОВОР: НЕ!

 

Както в Божия храм е недопустимо да се пушат цигари, така е недопустимо да се пуши където и да е. Апостол Павел казва: „Тялото ви е храм на Духа Светаго“ (I Коринт. 6: 19).

  

 ДО НАЧИНАЕЩИЯ ВЪВ ВЯРАТА:  ЗА ВРЪЩАНЕТО КЪМ ВЯРАТА

 

 

Сега, връщайки се от ледените предели на неверието към топлото ог­нище на бащината вяра, Вие се чувствате като странник, който се завръща у дома от далечни страни. Трудностите, които срещате, не са непознати за Църквата. Тя от опит знае какво се случва с хората, когато се  отдалечават от вярата и какво - когато се връщат към нея. В първия слу­чай демоните ги гонят напред, а във втория ги дърпат назад, използвайки всевъзможни хитрини и уловки. Така е и с Вас: ту ви хвърлят в отчаяние, ту услаждат в очите ви напуснатия от Вас път, по който преди сте вървели стремглаво към пропаст; ту подстрекават Вашите бивши спътници да  се присмиват, ту Ви подсещат за известни безбожници, които и като такива са „славни между хората". Налага се да водите борба с невидими неприятели. Със сигурност ще ги победите, но само ако не изпускате от очи образа на Христос, Вашият най-голям благодетел. Той е единственият съвършен, нормален човек, който е живял на земята, откакто на нея има хора. Прибягвайте до Него, молете Му се, взирайте се в Него. Съзерцавай­те Го как се ражда в пещера заради Вас, съзерцавайте Го как се труди и принизява себе си за Вас. Съзерцавайте Го как изцерява телесни болести,  които са символи на Вашите духовни болести. Съзерцавайте Го разпънат на кръста заради Вас. Съзерцавайте Го как сега Ви гледа от небесната Си слава, Той - Възкръсналият и Възнеслият се. Срещнете Неговия поглед и очистителен срам ще обземе душата Ви - срам, че досега сте били далеч от Него и против Него. И викнете на демона, който Ви лъже и препъва: а ти какво си направил за мен?

Казвате, че с наслада четете Светото Писание и че всички останали кни­ги са Ви станали неприятни и отвратителни; не Ви се иска дори да ги вземе­те в ръка. Така обикновено се случва с духовно изгладнелите; не могат да се наситят на Словото Божие, след като дълго са се тъпкали с човешки думи. Само молитвата, казвате, все още никак не Ви се удава. Ще стане и това; не се съмнявайте. Когато в сърцето Ви се разгори любов към Онзи, Който ви обича, тогава и Вие ще търсите жадно всички начини за общуване с Него. А засега опитайте с една кратка молитва, да кажем: „Свети Боже", „Пресветая Троице", „Отче наш" или „Богородице Дево". Повтаряйте тази молитва пет пъти дневно; приемете това като правило и иска Ви се или не, не отстъпвайте от него. Защото четенето на Светото Писание дава светлина, а молитвата добавя топлина. Към това присъединете и милостиня, колкото и към когото можете. Милостинята действа като духовна влага, която заедно със светли­ната на Светото Писание и топлината на молитвата прави душата да расте, да се разширява, да се задълбочава и възвисява и да принася добър плод. Така душата Ви ще се върне в своето здраво, нормално състояние и ще бъде като добро дърво. А всяко добро дърво, по думите на Непогрешимия, дава добри плодове.

Мир Вам и радост от Христос!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

„Трябва да се оградиш с железния пръстен на заповедите. Всяко свое действие, трябва да предприемаш само след като провериш дали то е съгласно със заповедите, със Свещеното Писание. И даже думите трябва да произнасяш след като се помолиш и ги изпиташ [дали са полезни]“.

Преп. Никон Оптински

 

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 ОКТОМВРИ

 

Разсъждение

 

Покрай другите тайнствени усещания[1] от духовния свят светците са имали и усет за благоуханието на добрите дела и за смрадта от нечистите духове. При всяка проява на светли и чисти духове се разливало животворно благоухание а при всяка поява на тъмните нечисти духове с разнасяла задушаваща и непоносима смрад. Според смрадта [когато тя се разнасяла] светиите можели да узнават от каква страст е обзет даден човек. Така св. Ефтимий Велики усетил смрадта от блудната страст на някой си монах Емилиан от лаврата на св. Теоктист. Отивайки веднъж на утреня, Евтимий минал покрай килията на Емилиан и усетил смрадта на блудния демон. Емилиан не вършел никакъв грях, освен това дето в този момент имал блудни помисли, нявявани в сърцето му от нечистия демон. И светията усетил присъствието на този демон край този монах. Още по-чудна сила на това усещане се проявила веднъж при св. Иларион Велики. Някой си човек, скъперник и сребролюбец, бил пратил нещо от своите зеленчуци. Когато ги поставили пред Иларион да хапне, светецът рекъл: „Махнете ги оттук, не мога да търпя смрадта, която излиза от този зеленчук! Нима не чувствате как смърди на скъперничество?“. Когато братята се зачудили на тези думи, Иларион им рекъл да занесат зеленчуците на воловете и ще видят, че воловете няма да ги ядат. Исихий, Иларионов ученик, занесъл зеленчуците и ги сложил пред воловете. Воловете само ги помирисали и, ревейки, отвърнали глави.

 

БЕСЕДА за бягството от света и пребиваването в пустинята

 

Далеч бих се отстранил и бих останал в пустинята.(Пс. 54: 7).
 

От кого, братя, пророкът избягал в пустинята? От злите неприятели, от страстите и суетата. Защо избягал в пустинята? Защото това е начин за победа над злите неприятели, над страстите и над светската суета. Малко са тези, дето искат[2] пустинята, затова е избягал там. Хората се борят за градове и земя, за власт и богатство, а не за пустинята. И вътрешните врагове на човека, страстите и суетата, в градовете непрестанно се разпалват с нов огън, докато в пустинята угасват и изчезват. Смъртни ужаси ме нападнаха – казва пророкът преди това. И това е причина да бяга в пустинята. Трябвало да подготви душата си за другия свят, за срещата с Бога. Даже и царят не може да избяга от смъртта, нито може да избяга от съда. Живеейки в разкош и непрестанно веселие, човек наистина е като замаян[3] от питиетата на този свят. Но сред разкоша и веселието мисълта за смъртта ще го изтръгне и пробуди. Ах, трябва да се мре! Този свят трябва да се остави! Пред Бога и пред ангелите трябва да се застане! Къде ми е душата? Къде ми са делата? С какво ще си отида от този свят и с какво ще отида на онзи свят? Хиляди и хиляди са онези, които са се пробуждали с такова питане от греховния сън, бягали са в пустинята, та ден и нощ да изправят душата си и да чистят своето сърце с покаяние, пост, молитва, бдение и останалите доказани средства, с които човек убива страха от смъртта и се осиновява от Бога.

О, Господи Иисусе Христе, Наставниче наш премъдри и преблаги, Който и сам Ти си се отдалечавал понякога от хората в усамотение, помогни ни да съберем душата си и да се подготвим за Твоето пресветло Царство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. – наблюдения (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – грабят (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – приспан (бел. прев.).