Казвате, че Вашият баща е считал вторника за нещастен ден и че така смя­тате и Вие. Аз мисля, че и двамата сте съгрешили пред свети Иоан Кръ­стител, считайки неговия ден за нещастен. При това Вашата кръстна слава е именно на празника на св. Иоан. Или може би не знаете, че Църквата е посве­тила вторника на този велик и дивен светец? Не един, а всеки вторник в годи­ната. Но преди всичко позволете ми едно кратко обяснение за посветеността на дните от седмицата.

Православната Църква, ръководена от Божия Дух, е посветила: поне­делниците на светите ангели, вторниците на свети Иоан Кръстител, срядите на честния Господен Кръст, четвъртъците на светите Божии апостоли, петъ­ците на честния Господен Кръст, съботите на светите мъченици, неделите на Христовото възкресение.

Съобразно с тези посвещения са определени четивата, песнопенията и молитвите за всеки ден от седмицата, които Вие като „добър правосла­вен", както се наричате, би трябвало да четете и знаете. И всяко такова посвещение ни служи като залог за нашата победа в борбата и подвига за спасението на нашата душа. Като наши пазители и спътници, непобеди­мите Божии ангели постоянно ни подкрепят, за да не падаме духом. Свети Иоан е победил и себе си, и своите убийци, и времето. Честният Господен Кръст е вечен символ на победата на Божията истина над лъжата и на Пра­вдата над неправдата. Светите Божии апостоли са победили света. Светите мъченици са съкрушили чрез честната си смърт всичките си мъчители и всички адови сили. А Христос е главният Победител на греха, ада и смърт­та. Той е вдъхновение и синтез на всички добри победи. Затова тъкмо не­делята представя победата на победите. Ние, християните, вярваме, че над дните владеят победните сили на светлината, а не някаква предначертана астрологична съдба. Чрез Христос човек е по-велик от всички звезди и по-силен от всички съзвездия.

И така, вторникът, денят на великия Пророк и Предтеча Господен, няма в себе си нищо зло, освен злото, с което хората го обременят. Защото дните  и времената са в Божия власт. И Бог ни дава дните като чисти, неизписани листове, осветени от яркото слънце. За да остави човек върху всеки от тях отпечатъка на своята душа, от раждането до смъртта. Тъй, както Спасителят

е оставил отпечатъка на лицето Си върху кърпата на света Вероника. Пред­ставете си колко уродливи и гнусни наши отпечатъци ще бъдат изнесени на Божия съд, ако не се покаем и не се поправим навреме. Но ако се покаем, Господ ще избели всички наши опетнени дни и ще превърне обезобразени­те ни лица в сияйни ангелски ликове. Според пророческите думи: „Да бъдат греховете ви като багрено, като сняг ще избеля, казва Господ” (Ис. 1:18).

Не разбирате ли, че не дните ни правят нещастни нас, а ние - дните? Не несполуката на дните пада върху хората, а несполуката на грешните хора пада върху дните. Като тъмни петна. Вие напомняте, че косовската битка е била във вторник. С това нищо не доказвате. Защото сърбите са пострадали на Косово поле не заради злокобността на вторника, а заради злокобните си първенци. Народната душа не е осъдила вторника, нито свети Лазар, който е започнал битката във вторник. Тя е търсила и е наме­рила причините за поражението далеч преди онзи косовски вторник. И е изрекла праведен съд: „Големците, Бог да ги убие, образа си грозно поквариха. Станаха надменни, горделиви, на коне дохождаха във църква, нафората с копие бодяха”.

Но все пак съществува една страшна тайна, свързана с дните. Случило се, че някой си запалил къщата на своя съсед в петък. Виновникът останал неразкрит. Минало известно време и децата на подпалвача, играейки си, запалили неговия дом - в петък. Нима петъкът е злокобен ден? Не, грехът е злокобен.

Един от византийските владетели, иконоборец, изхвърлил иконите от храма „Света София" на Рождество Христово. На следващата година той бил убит от заговорници на влизане в „Света София" - на Рождество. Злокобен ден ли е тогава Рождество Христово? Не, грехът е злокобен. Кой­то вижда в това някаква сляпа фаталност на деня, той е гадател. А който счита такива случаи за предупреждения или знаци на Всевиждащия, той размишлява мъдро.

Обикновено хората се боят от онзи ден, в който са извършили някакво престъпление. Но този ужасен страх влива в тях отново Онзи, Всевиждащият, а не самият ден. Всички Божии дни са чисти и невинни.

Мир на теб и радост от Господа!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Разсъждение

Дивно милосърдният Бог ръководи онези, които са предали своята воля на Неговата и [поверили себе си] на Неговите грижи. Както свещарят от мекия восък прави такива свещи, каквито пожелае, така и премъдрият Бог прави от верните Свои слуги безсмъртни светилници в небесното царство. Св. новомъченик Игнатий бил изцяло предан на Бога още като дете и желаел да стане монах и мъченик за вярата. По време на Карагеоргиевото въстание турците събирали войска от българите против сърбите; стигнали и до дома на Георги – Игнатиевия баща, да видят има ли някой годен за войската. Видели, че Георги е физически добре сложен и силен мъж, турците поискали да го вземат във войската. Ала Георги решително казал: „Не мога да ида против едноверни християни“. Разярените турци веднага го убили на място. Младият Игнатий се скрил в някаква съседна къща, след това избягал в Румъния, но желанието за монашество го отвело на Св. Гора. Ала той искал нещо повече от монашество – искал мъченичество. Една нощ, като се молил със сълзи пред иконата на Пресвета Богородица, Тя да му отвори пътя за мъченичество, чул някакъв шум и видял как от иконата се отделил венец и застанал върху неговата глава. Скоро след това той пострадал мъченически от турците и приел венеца на вечната слава. 

БЕСЕДА за старите и новите сказания за Божиите чудеса

Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни (Пс. 41: 1).

Така цар Давид говори от името на своя народ. И изброява няколко Божии дела, които Бог направил за Израилския народ. За всички тези дела Божии и ние научаваме[1], братя, от Свещеното Писание – и за още колко и какви, за които Давид не знаел, защото станали след него! Освен това, за което Давид бил чул, не чуваме ли ние за несравними по-чудни и по велики дела на Божия Промисъл и Божието човеколюбие? Синът Божий се въплътил от Пречистата Дева и живял между хората, предложил им[2] мъдрост, направил чудеса, умъртвил смъртта, посрамил дявола, дал сила на Своите последователи. За това Давид не е слушал, а ние сме чули, защото това са ни го показали[3] нашите духовни отци – апостолите, мъчениците, праведниците – целият лик светии от време оно, от стари времена до ден днешен. И не само те са ни го показали, а Дух Свети ни го показва чрез [и в] светата Църква, чрез [и в] благодатните тайнства, чрез безбройните и безбройни чудеса. Ето причина за голяма радост, ала и за голям страх. Защото много ни е дадено, но много и ще се иска от нас. На нас е дадено по-голямо духовно богатство, отколкото на всички живели преди Христа, по-голяма мъдрост и знание, по-голяма слава Божия и сила, много, много повече примери за Божията любов към хората и любовта на хората към Бога. Запитайте се, богаташи над богаташите, какво сте дали за всичко това и какво ще дадете на Бога? Потрудете се, за да не се посрамите на Божия Съд. Като сън изчезват и ще изчезнат[4] скоро всичките ви дни на земята. Скоро гласът на ангелската тръба ще призове всички народи и всички хора на Страшния Божи Съд. Потрудете се да не се посрамите. Защото не ще може да кажете: „Не сме знаели, не сме имали!“. Знаете и имате повече откровения, отколкото са имали Давид и Соломон. И от вас повече ще се иска, отколкото от тях.

О, Сине Божий, велики и чудни Господи Боже и Спасителю наш, всеки ден и всеки час ни напомняй за Твоята свята Кръв, проляна за нас. Да не забравяме, Господи, и да [не се подхвърлим ] на вечно осъждане. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – слушаме (бел. прев.).

[2] В ориг. – излял (бел. прев.).

[3] В ориг. – явили (бел. прев.).

[4] В ориг. – отдалечават, избягват (бел. прев.).