Господ е сътворил [света] премъдро, но това не изключва бедите и скърбите, защото всичко служи за нашето спасение и блаженство
Спомен за преподобния наш отец Никон, ученик на блажени игумен Сергий, Новгородски чудотворец
Когато ни постигнат особено тежки скърби и нещастия, тогава по-голямата част от нас губят вярата си, оплакват се и роптаят: „Защо търпя такава скръб? Защо Господ я допуска върху мене? Защо ме наказва? Къде е правдата и къде е милосърдието?“. Така се оплакваме, когато ни връхлети скръб. Но се оплакваме без основание. Бог не изключва бедите и скърбите, защото всичко е направил премъдро и всичко служи за спасението ни. Сега ще разгледаме това.
Св. Златоуст казва: „Фараонът заповядал да хвърлят децата в реката. Но ако не бил сторил това, то нямало да бъде спасен Моисей и нямало да бъде възпитан в царските палати. Когато живял в разкош, не бил на почит. А когато бил в изгнание, бил почитан. Преди го заплашвал един евреин: „Да не би да искаш и мене да убиеш?“ И това му било от полза, защото чрез него имал видение в пустинята, след което станал известен. И колкото повече иудеите заставали срещу него, толкова повече се прославял. Същото се случило и с Аарон. Върху него възложили първосвещенически одежди и кидар (митра) върху главата му, та никой повече да не се съмнява в неговото достойнство и божественото му избраничество. Тримата отроци били хвърлени в пещ, но чрез това били прославени. Даниил бил хвърлен в яма, но след това станал славен.
Виждате ли? Великите напасти служат тук за полза. Даже и не споменавам за бъдещия живот… Затова да не роптаем, а да се радваме, когато ни сполетят скърби, защото те са лекарства, полезни за нашите рани и макар да са от една страна горчиви, от друга са сладки… Да сме благодарни Богу и за скърбите, защото Той ги е допуснал не без промисъл, но чрез тях прави полезното за душите ни“ (Пролог 7 август). Ето какво е казал за ползата от скърбите св. Златоуст.
Да разгледаме и следващия пример:
Скоро след кончината на преподобни Сергий към Троицката лавра настъпили пълчищата на беззаконният татарски хан Елдегий. Монасите били в ужас. Тогавашният игумен Никон също бил във велика скръб. Ден и нощ се молил Богу за избавление от враговете. Веднъж, след всенощна молитва, заспал. Сънувал преподобни Сергий с двама московски светители – Петър и Алексий. Те казали на преподобни Никон: „Каквото се случва, е по неизповедимия Божи Промисъл. Ти, чедо, не скърби заради нашествието на Елдегий. След него обителта ще разцъфти още повече“. След това явилите се благословили Никона и станали невидими. Както казали, така и станало. Варварите опожарили манастира. Скоро след като се оттеглили, били построени нова, каменна църква, трапезария и килии за монасите, а впоследствие още храмове и Троицкият манастир станал, едва ли не, първенствуващ в нашето отечество.
Братя, след казаното тук трябва да се съгласите, че Бог е сътворил [света] премъдро, но това не изключва бедите и скърбите, защото всичко служи за нашето спасение и блаженство.
Какво казва св. Златоуст за скърбите? „Той ги е допуснал не без промисъл, но чрез тях прави полезното за душите ни.“
Какво ни показва посоченият пример? Показва, че нещастието се обръща в щастие и бедите – във веселие. Като знаем това, да не униваме, когато ни споходи нещастие или скръб. Да не бъдем малодушни и да не роптаем, да не се оплакваме и да не се отчайваме. Да помним, че Бог е над нас и ни обича повече, отколкото който и да е баща обича своите деца. Всевиждащият и всемогъщ Бог никога не ще допусне да бъдем изкушени повече, отколкото можем да понесем. Той винаги е готов да ни помогне, да ни спаси, защити и запази, и избави от беди. Да помним това и да прибягваме към Него – нашия Помощник. И той, Милосърдният, ще чуе нашата молитва и ще ни прати Своята благодатна сила, която ще даде на душите ни търпение и великодушие или пък напълно ще ни избави от всички скърби и беди. Амин.
Автор – Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
https://blagovestnik.bg/30-11-2024/
Размислите за огнената геена и за добродетелите целомъдрие и милосърдие, принасящи на човека голяма полза
Душеполезна повест за Захарий Седлар и Иоан
Да ви е известно, братя, че размишленията за вечните мъки на грешниците, за тяхното отстраняване от блаженото съзерцание на Божието лице и за вечната тъмнина, в която те ще се мъчат, а заедно с това, и размислите за двете велики добродетели – целомъдрието и милосърдието – принасят на човека велика полза.
Те правят християнина съд на Божествената благодат, осветяват го и даже го правят чудотворец. Сега ще ви убедим във всичко това.
Някой си Иоан, жител на Цариград, раздал голямото си имане на бедните. След това отишъл в храма на молитва. Една нощ застанал пред храма на св. София. Вратите били затворени и той легнал да си почине в преддверието. След известно време видял една светла звезда, която предвождала един мъж. Иоан се зарадвал на това видение и зачакал да види какво ще се случи. Мъжът, като стигнал до храма, коленичил пред прага и дълго време се молил. Заключената врата се отворила сама. Той влязъл вътре и паднал пред иконата на Богоматер. Докато се молел, от него сияела необикновена светлина. След това отишъл пред царските двери, които също се отворили сами. Като се помолил с издигнати ръце в олтара, той излязъл от храма. Дверите се затворили сами, тъй както се и отворили. Иоан, желаейки да узнае кой е този чуден мъж, тръгнал след него. Влязъл в бедната му колиба и паднал в нозете му, като го умолявал със сълзи на очи да му открие кой е той и какви са добрите му дела.
„Раб Божий – казал Иоан, – открий ми твоя богоугоден живот, защото видях чудото, което твоята молитва направи!“.
„Прости ми, заради Господа, старче – отговорил домакинът, – видял си привидение, а не нещо истинско. Аз съм грешен човек, един неграмотен седлар. Казвам се Захарий и нищо добро не съм сторил.“
„Заклевам те в Бога – настоявал Иоан, – не скривай своите високи добродетели, кажи ми истината.“
Тогава Захарий станал от мястото си, поклонил се до земята пред Иоан и заговорил:
„Брате мой, през целия си живот не съм мислил за нищо повече отколкото за сторените от мене грехове. Ежечасно си представям приготвения за грешниците адски огън и всяка нощ отивам в Божия храм. Там моля Господ да ме помилва и спаси от този огън. Жената, която виждаш, е моята невеста. Тя е девица. Под предлог, че сме бездетни, ние крием от хората телесната си чистота. Разполагам с три и половина сребърника. С тези пари купувам кожи, от които правя конски сбруи. Издържаме се единствено с моя занаят. Парите, които получавам, разделям на две части. По-голямата, чрез ръцете на бедните, давам на Христа, а другата оставям за нас“.
Надявам се, братя, че сега ще се съгласите с нас, че размислите за адския огън и добродетелите целомъдрие и милосърдие наистина правят човека съд на Божията благодат, свят и чудотворец.
Не е ли удивително, че пред бедняк от простолюдието църковната врата се отворила и затворила сама след него? Че пред него вървяла звезда, а от него сияела необикновена светлина?
Разбира се, че е удивително случилото се. Но защо? Защото Захарий постоянно мислил за адския огън, живял целомъдрено и бил милостив.
Тази повест, братя, да ви послужи за спасение на душите ви. Да заостри вашето внимание за често размишление за вечните мъки, а също и за добродетелите целомъдрие и милосърдие.
Размислите за вечните мъки ще ви накарат да се отдалечите от всякакво нечестие и пороци. Целомъдрието ще даде с чисти сърца да видите Бога. А милостта ви ще бъде похвалена от Бога в този свят и на съда (Псл, 40: 2; 111: 3; Иаков 2: 13). Амин.
Автор – Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
https://blagovestnik.bg/29-11-2024/
Можем да се спасим във всяко звание
Поучение по словото за пастира Евхарист
Неведнъж съм казвал, че не само в манастир, а и в света, и при това – във всяко звание, можем да се спасим. За да ви убедя в това, много пъти съм ви посочвал примери от живота на светиите, които, подобно на вас, са имали обикновен живот и не са били образовани.
Днес отново имам намерение да ви докажа това и се надявам примерът, който ще ви посоча, да ви е полезен.
Двама старци, живеещи в пустинята, молели Бога да им открие кои подвизи са му най-угодни. Молитвата им била чута и глас свише им възвестил, че те не могат да се сравняват със светия живот на един обикновен човек, на име Евхарист, и неговата жена – Мария, които живеят в едно от селата на Египет.
Монасите веднага тръгнали да открият тези хора и скоро намерили техния дом. Евхарист го нямало и отците останали да го чакат. Вечерта той се върнал със стадото си и като видял старците, умил нозете им, приготвил им храна и ги умолявал да хапнат. „Не –казали монасите, – първо ни разкажи за твоите добри дела, а после ни предлагай храна. Докато не ни разкажеш за тях, няма да ядем нищо!“ Смиреният Евхарист отговорил: „Какви добри дела имам? Аз съм пастир. А това е жена ми“. Старците настоявали на своето, а той мълчал. Виждайки неговата непреклонност, накрая му казали: „Отговори ни, защото сам Бог ни прати при тебе!“. Като чул това, Евхарист се уплашил и им рекъл: „Овцете, които виждате, са ми наследство от моите родители. Всичко, което добивам от тях, разделям на три части. Едната давам на бедните, другата употребявам за приемане на странници, а третата оставям за себе си. Откакто Мария стана моя жена, ние пазим целомъдрие. През нощта се обличаме във власеници и досега това не е известно никому“.
Като чули това, старците се удивили, прославили Бога и се върнали в пустинята. Тъй простият пастир бил в Божиите очи по-голям от старците, оставили всичко в света заради Бога! Чрез какво Евхарист достигнал до такава висока степен в духовния живот? Чрез смирение, с любов към бедните, с гостолюбие и целомъдрие. Има ли нещо, което да ви пречи да му подражавате в тези добродетели? Разбира се – не. А щом е така, подражавайте му, бъдете смирени, милостиви към ближните и живейте целомъдрено. Помнете, че съпружеството е установено за благословено раждане и възпитание на деца, а не за похот. Като живеете така, вие може да се спасите и в света. Амин.
Автор – Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
https://blagovestnik.bg/28-11-2024/
За любителите на църковното пеене
Поучение по словото на авва Памво към неговия ученик
Има много християни, които обичат църковното пеене и участват в него. Даже и не говоря, че църковното пеене е приятно за певците, то е и полезно за тях. Божията Църква, в едно от прошенията към Господ, изпросва от Него особено благоволение за тях.
Но много жалко е, братя, че някои от певците допускат грешка, като пеят. Те обикновено извисяват глас над другите и така нарушават общата хармония на пеенето, и въвеждат в съблазън молещите се, като предизвикват в тях гняв или подигравки. За вразумлението на такива, мисля, не е излишно да посоча мнението на един от светите отци за неблагоприличното пеене, и заедно с него, да предложа урок за истинското пеене.
Преподобни Памво пратил веднъж по работа един от своите ученици в град Александрия. Монахът останал там петнадесет дена и често посещавал храма на св. Марк. Тъй като службата много му харесвала, той напуснал града тъжен и се върнал в манастира. Св. Памво забелязал тъгата му и го запитал: „Да не се е случило с тебе някакво нещастие?“. Монахът отговорил: „Небрежно живеем ние, отче. Видях църковния ред и чух как пеят в Александрия, и затова съм тъй много опечален. Защо ние не пеем така?“.
Старецът отговорил: „Горко ни, чедо! Как може да има умиление, когато стоим в храма, а ревем като волове? Ако стоим пред Бога, трябва да стоим с умиление, а не да се превъзнасяме с пеенето. Не бива безумно да викаме, да пляскаме с ръце и да вършим неприлични движения. Трябва с голям страх, трепет и със сълзи да умоляваме Бог. С умиление и въздишки, с тих и смирен глас да принасяме молитвите си“.
Изводът, братя, е, че ако имате усърдие чрез пеенето да послужите Богу, пейте с умиление, въздишки, благонравно, с тих и смирен глас. Амин.
Автор – Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
https://blagovestnik.bg/27-11-2024/
Скърбите са полезни
Поучение от св. Иоан Златоуст
В едно от църковните поучения от Пролога (7 август) между другото е казано и следното: „Да не негодуваме, а да се радваме при печал, защото тя е лекарство, полезно за нашите рани. Макар от една страна да е горчиво, от друга е сладко… Да благодарим Богу и за скърбите, защото Той ни ги праща не без промисъл, а за полза на душите ни“.
Правилно ли е казано това, братя? Наистина ли скръбта е лекарство за нашите рани? Вярно ли е, че от една страна е горчива, от друга – сладка? Вярно ли е, че Бог ни я праща не без промисъл, а за полза на душите ни?
Да, така е, братя, и сега ще го докажем чрез словото на вселенския учител св. Златоуст.
„Който в този живот не иска да търпи скърби, беди и всякакви напасти, то е малък пред Бога. А който живее с вяра и върши добродетели, търпи страдания и всякакви напасти приема с радост, той е велик пред Бог, уважаван от хората и прославян от ангелите. Тези, които грешат, а не ги постигат беди, ще получат големи мъчения. Търпящите пък беди, възхваляващи Бога, ще имат равен жребий с ангелите. Не вярвате? За да се уверите – спомнете си за бедствията на Иов, за страданията на апостолите и най-вече за Павловите скърби. Когато Иов раздавал милостиня и живял богоугодно, бил малък пред Бога. А когато понесъл беди, тогава станал велик пред Него и славен между светиите. Също и апостолите, когато правели чудеса и живеели добродетелно, не били славни. А когато понесли много беди и скърби, били прославени навсякъде. Павел понесъл най-много скърби, затова получил и по-голям венец от другите. Той е Божий избраник и чрез него всички избраници ще получат, а някои вече са и получили, спасение. Помнете, че както златото се пречиства чрез огън, тъй и светиите са прославени чрез страдания. Затова, да понасяме скърбите, за които Бог изобилно ще ни даде небесните блага.“
Вярно е казано в Пролога, че скръбта е лекарство, полезно за нашите рани. Макар от една страна да е горчиво, от друга е сладко, ние трябва да благодарим на Бога за скърбите, защото Той ни ги е пратил не без промисъл.
Както чухте от Златоуст, скърбите ни изплитат венци и ни водят към вечна слава. Затова, да сме благодушни, когато те ни сполетят, да не изнемогваме, да не падаме в малодушие и униние. Винаги да помним истината, че колкото по-голяма е битката, толкова по-славна е победата, и че колкото по-труден е подвигът, толкова по-големи са венците. Амин.
Автор – Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
https://blagovestnik.bg/26-11-2024/
За скръбните размисли
Поучение по словото на св. Иоан Златоуст за вечните мъки и Царството небесно; винаги да помним смъртта
Словото Божие ни напомня, че трябва да размишляваме и за скръбните неща. Господ казва: Обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание (Иоил 2: 12). А премъдрият Иисус, син Сирахов, учи: Помни за твоя край (Сирах. 7: 39).
Защо ни се заповядва да имаме такива размишления за греха и за смъртта? За да се спасим от вечната скръб. Не ние ще ви разкрием тази истина, а ще предоставим на вселенския учител, св. Златоуст, да стори това. Чуйте:
„Възлюбени, да се вслушаме в гласа на съвестта си и да размислим за греховете си и сами себе си да осъдим, за да не бъдем осъдени на Божия Съд. О, колко страшен ще бъде този Съд! Как страшно е това място, където тече огнена река! Ето, явяват се ангелите, а жилището на грешниците се заключва, светлината изчезва, а грешниците се хвърлят в огнена пещ. Всички наши тайни грехове ще се открият пред лицето на всички народи; няма ли да поискаме земята да се разтвори и да ни погълне? Какво ще правим, когато нашите грехове се открият пред цялата вселена, пред всички, които ни познават и не ни познават? Кажете ми, какво ще сторим, когато ни хвърлят в огнената геена.
Тези размишления са полезни за нас, защото, като си представим, че ще бъдем лишени от небесното Царство, болките, геената, оковите, външната тъмнина, незаспиващия червей, скърцането със зъбите, скръбта, огнената река, неугасимия огън, като си представим всичко това, ще оставим неправедното богатство. Ще се погрижим за нетленно такова, ще избегнем вечното осъждане и ще се сподобим с бъдещите блага.
Затова, да поскърбим тук, за да се веселим вечно там. А ако тук не скърбим, ще скърбим във вечността. Защо тогава да не поскърбим тук, та чрез тукашната скръб да получим вечна почивка?
Умолявам ви, да поплачем тук, а не там. Плачът в този живот е добродетелен и полезен за нас, а от плача в бъдещия живот няма да има полза.
Наистина, и тук има кратковременно веселие, но след него върви вечна скръб. Да поскърбим, възлюбени, докато още има време.“
И тъй, казахме ви истината, че Словото Божие ни заповядва да размишляваме за вечната скръб, за да се спасим и влезем в бъдещия живот. Чухте ли какво казва св. Златоуст? Трябва тук да скърбим, за да можем после вечно да се веселим. Ясно е, че Бог всичко е направил премъдро, и всичко служи за нашето спасение и нашето блаженство. И плачът е нужен, и скръбните размисли са полезни. Да не ги загърбваме. Да размишляваме за съда и за вечните мъчения на грешниците; да изповядваме греховете си и да се съкрушаваме пред Господа за тях. Със съкрушени сърца и упование в безпределната милост на Христа Спасителя да Го молим да прости греховете ни. Чрез Своите неизказани заслуги да заличи вината ни. Да ни прати Своята благодат и тя да ни ръководи по пътя на спасението. Амин.
Автор – Виктор Гурев
Превел – Епископ Сава (Тинков)
(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !
https://blagovestnik.bg/25-11-2024/
