Поучение по словото за мълчанието, смирението и недопускането на отчаяние

       Някои от християните, паднали в някакъв смъртен грях, започват да мислят, че Бог няма да им прости и падат в отчаяние. Участта на такива хора обикновено е крайно горчива. Едни завършват живота си със самоубийство, а други се потапят в дълбините на злото и стават обиталище на дявола. Положението им е ужасно! Да, наистина е ужасно, защото грехът отчаяние се нарича хула против Светия Дух. Ако човек остане в този грях, няма да му се прости никога. Господ казва: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците (Мт. 12: 31). Какво да се прави? Разбира се, единствено отчаялите се трябва да отхвърлят своето отчаяние, да пристъпят към Бога с молитва за помилване и да не забравят, че няма грях, който може да победи Божието милосърдие.

       Един монах извършил смъртен грях и се предал на отчаяние, намислил да се самоубие. Отишъл до реката и искал да се хвърли във вълните ѝ. Но Бог, който не иска смъртта на грешника, а да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив (Иезк. 31: 11), го вразумил, и монахът дошъл на себе си. Върнал се в манастира, от който излязъл, затворил вратата на своята килия, наложил на себе си строг пост и започнал да умолява Бога за помилване.

Минала година. В навечерието на Пасха монахът взел съд, напълнил го с елей, сложил фитил, застанал на молитва и почнал да се моли: „Милосърдни Господи, Който си дошъл в света да спасиш грешниците, помилвай мене, защото много Те прогневих и извърших за радост на врага много съгрешения. Виж моето смирение. Прояви милост към мене. Чуй ме и оживотвори мене, съкрушения. Господи, ако аз, Твоят раб, наистина съм намерил милост пред очите Ти, заповядай сега поставеното от мене кандило да се запали само. Тогава ще разбера, че Си ми простил!“. Като се помолил така, монахът погледнал дали кандилото гори. Но, уви – не горяло. Тогава той отново паднал ничком с чело до земята и отново започнал да умолява Господа: „Господи, пощади ме. Ще се покая и няма да бъда съблазън за хората. И другите ще уча на Твоя страх. Да, Господи, оживотвори ме!“. Три пъти се помолил така и пак отишъл да види дали кандилото не се е запалило. О, какво чудо! Горяло и светело ярко. На монаха било простено. Останалите дни от живота си всецяло посветил в служение Богу.

       Затова, отчаяни, не се отчайвайте. Но когато смъртна тъга нападне душите ви, тогава бързо, със сълзи застанете пред Господа. Молете Го за помилване и Той ще ви помилва. Св. Давид казва: Сердце сукрушено и смиренно Бог не уничижит (Псл. 50: 19). Апостол Петър ни учи: Господ дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние (II Петр. 3: 9). Не само някои, а всички да се обърнат към покаяние (II Петр. 3: 9). Господ призовава всички грешници към покаяние и иска да прости на всички. Молете се и Господ ще ви прости. Като види вашето съкрушение, Той ще ви приеме така, както е приел блудния син. Ще види вашите сълзи, както е видял сълзите на Петър и на блудниците. Ще ви прости, както е простил на разбойника, който от дъното на душата си извикал: Помяни мя, Господи, егда приидеши во царствии Твоем (Лк. 23: 42). Амин.

https://blagovestnik.bg/30-11-2025/

Поучение по словото за мълчанието, смирението и неизпадането в отчаяние

       Някои монаси, за съжаление, са привикнали да оставят манастирите, в които живеят, и да прехождат от място на място. „Там – казват те –  игуменът е строг. Там братята са свадливи. Трудът е непосилен, а пък тук не се подвизават, както на нас ни се искa.“ Такива бягат нерядко от леност, често от гордост или поради своя свадлив характер. Бягат от своя манастир в друг, после в трети и т.н. Дали това е правилно? Не, лошо е. Лошо е защото:

1. Сам Спасителят забранява скитането: Не прехождайте от къща в къща (Лк. 10: 7). В който град… влезете…, там оставайте (Мт. 10: 11).

2. Има примери, които показват гибелните понякога последствия за монасите, оставящи манастирите си, в които Господ е отредил да живеят.

За вразумяването на такива скитници ще представим един от тези примери:

       Един монах, макар и да се считал за отшелник, но все пак живеел в манастира, се отличавал със своя благочестив живот. Мнозина идвали при него да го чуят и от думите му получавали полза. Но врагът на човешкия род не дремел и с козните си едва не го погубил. Вложил в монаха следната мисъл: „Не бива да приемаш услуги от другите и не бива ти да служиш на другите. Работи сам за себе си. Затова излез от манастира, продай ръкоделието си, купи си необходимото и почни да странстваш“. Монахът послушал съвета на дявола и напуснал манастира.

       Какво станало след това? Скоро след излизането от манастира той паднал в тежък, особено за монаха, смъртен грях, а после, като стигнал до отчаяние, решил да се самоубие.

       Затова, вие, които сте привикнали да обикаляте от манастир в манастир, оставете своя пагубен навик. Виждате, че и най-добродетелните от вас едва ли не са погинали от него, а вие, разбира се, може и съвсем да погинете от него. Няма да бъдете дълго играчка в ръцете на дявола. Той и светии е отклонявал от пътя на истината, а за вас няма и дума да се отваря, защото вие, със своето скитане от манастир в манастир, сами влизате в неговата паст. И това е точно така, защото у скитниците, подобни на вас, мислите винаги са объркани, нямат търпение, а за молитва и наум не им минава. Те са в ръцете на врага.

       Оставете своето неразумие. Живейте не там където ви се иска, а там, където Бог е заповядал. За да се укрепите в това, често си спомняйте следната мъдра поговорка: „Търси щастието не в мястото, а вътре в себе си“. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/29-11-2025/

Към съдебните заседатели

Поучение по словото за нелицеприятието

       На някои от вас, братя, е поверена съдбата на подсъдимите. От вас зависи да оправдаят или да осъдят някой човек. Длъжност, според нас, твърде тежка. Как например, да се осъди виновният, когато за вината му има обстоятелства, които са в негова полза? И как да бъде оправдан някой, когато  няма какво оправдание да се намери за него? Какво да се прави?

       В едно от словата на Пролога  за „негледане на лице“ се казва: „И лицеприятието, и човекоугодието, и едното, и другото, са зло. Ние сме длъжни да бягаме от тях. От лицемерните, лукавите и лъжливите думи често произлиза смут… Богатите представят пред съда [за свидетели] много другари, а бедните остават и без последния си приятел. Не бива да постъпваме така, а сме длъжни да бъдем справедливи…, трябва да спасяваме бедните от ръцете на грешниците и да ги избавяме от тях. Не е хубаво да сме малодушни и лицеприятни в съда. Апостол Иаков казва: Съдете без лицеприятие. Защото, ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, с бляскави дрехи, па влезе и сиромах с прости дрехи (Иак. 2: 1), не предпочитайте първия пред втория, защото ще имате грях и самите вие ще бъдете осъдени като законопрестъпници. Не бягайте от истината и не защитавайте нечестивия. Който оправдае такъв, става ненавистен в очите на хората, а който го изобличи, постъпва добре и ще бъде благословен. И Господ, за да ни научи на нелицеприятие, когато някой му казал: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да говорят с Тебе (Мт. 12: 47),  Той отговорил: Който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат и сестра, и майка (Мт. 12: 50).

       Ето какви трябва да бъдат съдиите, когато от тях искат да произнесат „Да“ или „Не“. Разбира се, трябва да се помни, че милостта бива похвалявана на съда (Иак. 2: 13), и доколкото е възможно, и колкото им позволява съвестта, да бъдат милостиви към подсъдимите. Какво да се прави, всички ние сме хора, а не ангели, и не сме застраховани от грешки. Затова апостолът казва: Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто (Рим. 7: 18).

Чухте от словото, че съдиите трябва да не проявяват лицеприятие, да са честни и да съдят, без да гледат на лице [без лицеприятие]. Но случва се, съдите, макар и невинаги, което не е похвално и оправдано, да оправдаят незаконно подсъдимия, от което могат да пострадат невинни, да се умножат беззаконията и правдата на земята да намалее.

Поради всичко това съдиите, разбира се, трябва да са внимателни и особено внимателни при произнасянето на присъдите. Трудно ли е ? Затова в случай на затруднение нека за вразумление да прибягват към Бога, и без съмнение, при трудни обстоятелства Той ще им покаже как да постъпят и ще ги насочи по правия път. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/28-11-2025/

Поучение по словото на свети Григорий, папа Римски, за излизането на душата от тялото

       Към вас, сестри, които заради Господа сте оставили света, ще бъде моето слово. Той е казал: Царството небесно ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца (Мт. 25: 1). А вие сте приели тези думи, утвърдили сте ги в сърцата си, всичко светско сте сметнали за нищо и сте тръгнали след Него. О, наистина, за всички благочестиви, и най-вече за вас, се отнасят Неговите думи към Мария: Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме (Лк. 10: 42). Няма да се отнеме. Но дали между вас няма такива, които сами искат да я отхвърлят от себе си? Ако има, нека да чуят следното:

       Имало три сестри – Тарсила, Емилиана и Гордиана. Всички те били благочестиви и богобоязливи девици. И трите пожелали да посветят себе си в служба на Бога и един ден се сподобили с монашество. Живеели в една килия и горели от любов към Господа. Със смирение предали себе си в послушание към старшите монахини в манастира, в който постъпили. Какво по-добро от такъв живот?! Но дяволът смутил покоя на мъдрите девици. Едната от тях обезумяла. Постепенно Гордиана започнала да изоставя монашеските подвизи, да общува с мирски девици, без въздържание да яде и пие, а накрая напълно нарушила монашеските обети и се омъжила. Тарсила и Емилиана спазвали своите обети докрай. Преди смъртта на първата ѝ се явил в небесна слава нейният покоен чичо – Феликс, епископ на Римската църква, и ѝ казал: „Бъди готова, скоро ще те приема в една света обител“. След това видение Тарсила се разболяла. Докато боледувала, се сподобила да види Господа и скоро блажено починала. Не след много време подир смъртта си тя се явила на сестра си Емилиана и ѝ казала: „Подготвяй се. На Рождество Христово бях без тебе, но на Богоявление ще бъдем заедно“. Емилиана запитала: „На кого ще оставя нашата сестра Гордиана?“. Тарсила отговорила: „Тя вече е в света“. Видението свършило, а думите на Тарсила се сбъднали. Наистина, преди Кръщение Господне, Емилиана преминала във вечния живот.

       Какво станало с Гордиана? Уви. Свети Григорий, папа Римски, казва: „Двете наследиха вечен живот, а тя (т.е. Гордиана) – вечни мъки“.

       Сестри в Господа! В полунощ ще се раздаде глас: „Младоженецът идва!“. Внимавайте да не би да загаснат вашите светилници! Ако загасват, побързайте да ги напълните с елея на усърдието и добри дела, защото после, когато се чуе този глас, ще е късно да го търсите при продавачите. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/27-11-2025/

Поучение за Сретение Господне

       В поучението за Сретение Господне, написано в Пролога, се казва следното: „Църквата е дом Божий. Тя служи за пристанище на християните, в Нея молитвата е особено приятна на Бога, тя е очистване на душата и тялото. Всеки, влизащ в Църквата, се спасява. В Нея се възнасят към Бога пеене и молитви за целия свят. В Нея е поставена светата Божия трапеза, наречена неизказан Божий хляб – Тялото и Кръвта на Божия Агнец, доброволно заклан за целия свят, Който е казал: Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз в него (Иоан 6: 56)“.

Това е от църковното поучение. В горенаписаните думи, както виждате, се изброяват тези блага, които ни дава Църквата. Но възниква въпрос – всички ли? Не знам какво ще кажете за това, братя мои, но аз ще ви река, че изброените блага далеч не са всички. Църквата ни дава още много блага, които също са спасителни и благотворни за нас, както и посочените в поучението. Какви са тези блага? Свети Иоан Златоуст казва: „Ах, колко великодаровит е Христос, нашият Спасител! На небесата Го славословят ангелските войнства. На земята, като им подражават, Го славословят човеците, които са изпълнение на [земната] Църква. На небесата серафимите пеят трисветата песен. На земята тази песен пее мночисленото събрание на човеците. Едно общо тържество на небесните и на земните обитатели. Едно и също благодарение и едно и също радостно ликуване. Неизказаното милосърдие на Господ ги свързало, Дух Светий ги съединил. Всеблагият Отец съгласувал тяхното пеене в една стройна песен. Свише произлиза това благозвучие на тонове – от Пресвета Троица, като от някакви гусли, се разнася тази сладка и блажена песен. Ангелско пеене… хармония. Нищо не услажда нашия живот така, както утешението, което получаваме в Църквата. В Нея радващите се усилват своята радост. В Църквата скърбящите намират утешение, а печалните – веселие; угнетените – отдих,  трудещите се – успокоение. Защото е казано: Дойдете при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя (Мт. 11: 28). Колко въжделени са тези слова, колко радостен е техният зов! На пир те кани Господ. Когато те вика в църквата, те вика за успокоение от трудовете ти, дава ти отдих от скърбите, облекчава тежестта на греховете ти. Лекува скръбта с духовна радост, тъгата – с веселие. Каква неизказана загриженост! Каква небесна покана!“.

       Затова, според думите на св. Златоуст, Църквата ни дава още много блага, за които не е казано в църковното поучение. Тя, както сега чухте, съединява, в славословието към Твореца, човека с ангелите, съединява небесната със земната Църква. Услажда нашия живот, дава ни утешение, което, освен в нея, никъде другаде не можем да намерим. Тя усилва радостта на радващите се, дава на скърбящите утешение, на печалните – веселие, на угнетените – отдих, и на трудещите се – успокоение. Най-после,  лекува душевната скръб и облекчава тежестта от греховете. Колко още блага, освен посочените в църковното поучение, ни дава светата църква! Какво ни остава да кажем след всичко това? Остава ни само да ви дам съвет, че вие, като цените благодеянията на Църквата, побързайте към Нея, както пчели към своята майка. Влизайте в Нея със страх и благоговение. Заедно с Давид пейте: Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе! (Псл. 40: 3). Колко са мили Твоите жилища. Господи на силите!
Копнее душата ми и чезне за Господните двори. (Псл. 83: 2–3). Защото един ден в Твоите двори е по-добър от хиляда дни. Желая по-добре да бъда при прага на Божия дом, отколкото да живея в шатрите на нечестието (Псл. 83: 11). Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/26-11-2025/

https://blagovestnik.bg/25-11-2025/

 Слава на нашия Господ Исус Христос и на Неговите благодеяния към човешкия род

Поучение по словото на св. Кирил Цариградски за Сретение Господне

       Св. апостол и евангелист Иоан Богослов на едно място в своето Евангелие казва за Господа Иисуса Христа: Ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца (Иоан 1: 14). На друго място в същото Евангелие сам Господ казва за Себе Си, че е проводен, за да бъде светът спасен чрез Него (Иоан 3: 17). Как да разбираме това? Каква е славата на Иисуса Христа? В какво се състои тя? Какво значат думите, че светът ще бъде спасен чрез Него? Нека поговорим за това.

       За славата Господня и за спасението на света от Него свети Кирил, архиепископ Цариградски, казва така: „Разберете, всички народи, и се покорете. Вижте и вярвайте. Ангелите славят Спасителя. Архангелите Му се покланят. От Него треперят властите. Хвалят Го силите. Служат Му херувимите. Благославят Го серафимите. Слави Го луната. Слънцето Му служи. Звездите Му се покоряват. Изворите и моретата Му се подчиняват“. За спасението на света от Господа архиепископът продължава: „Когато вратите на ада Го видели, сами се затворили, а райските врати се отворили. Когато адът го видял, се разтреперил. Господ чрез смъртта смъртта разрушил, победил дявола, унищожил проклятието, скръбта превърнал в радост, стъпкал главата на змията, разсякъл преградата между земята и небето и разкъсал книгата с греховете. Проклел идолските прелести, обновил всяка твар, спасил Адам, простил на Ева, всички народи извикал при Себе Си и осветил света“.

       Какъв е изводът от това?

       1. Славата на Господ се състои в това, че Бог Го високо въздигна [въздигнал] и Му даде [дал] име, което е по-горе от всяко име, та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца (Филип. 2: 9–11).

       2. Синът Божий със Своето служение на човешкия род и особено със Своите страдания и кръстна смърт наистина е спасил света, т.е. преобразил ни е от роби на греха и проклятието в чада на светинята, любовта и благословенията. От ада ни е привел и преселил в рая. Преселил ни е от мрак в светлина. От тъмница – на свобода. От чужбина – в отечеството ни. И в това се състои славата на Господа и спасението на света чрез Него.

       Какво да кажем в заключение? Да се помолим нашият Спасител да ни научи, достойно, с нестихващи песнопения и непрестанни славословия, да Го възхваляваме и да ни утвърди на пътя на спасението. Амин. 

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !