РАЗСЪЖДЕНИЕ

          Много хора поради неразбиране се трудят много да облекчат теготите[1] на старостта и предсмъртните болести, вместо [да се потрудят ] как да се избавят след старостта и смъртта от адските мъки в задгробния живот. Имало един неженен човек, голям сребролюбец, който от година на година, с все по – голяма страст, събирал непотребни богатства. Като го питали за какво  се труди толкова и събира имане, което е премного за неговия живот, той отговарял: „Събирам за старини. Това имане ще ме лекува и храни в старост и болести“. И наистина – предчувствието му се сбъднало. На старост го налегнала тежка и продължителна болест. Той раздал събраните  пари[2] на лекарите да го лекуват и на слугите да го гледат и хранят. Но имането се свършило, а болестта продължила. Лекарите и слугите го зарязали, а той паднал в отчаяние. До смъртта му съседите му подавали по малко хляб, а като умрял го погребали на общински разноски. За каквото събирал своето богатство, за това го е раздал. Бог изпълнил по волята му и му пратил болест за която той говорил, и за която събирал голямо богатство. Всичкото му богатство, все пак не могло да облекчи страданията му на този свят, а как ли ще ги облекчи на онзи?  С какво, след като не взел със себе си ни вяра, ни надежда, ни дела на милосърдие, ни молитва, нито покаяние? Някой си видял един починал човек в голяма райска слава и го попитал, как се е удостоил с тази слава? Човекът отговорил: В земния си живот бях наемник на един злосторник, който никога не ми плащаше надницата; но аз търпях всичко и служих до край, с надежда на Бога“. Видял и друг в още по-голяма слава, и като го попитал онзи отговорил: „Аз бях прокажен и до края [на живота] принасях благодарност на Бога за това“. А оногова, който трупаше пари за  болест и старост, никой, никога не го е видял на онзи свят в райска слава.

БЕСЕДА за познаването на Отца и Сина
 

Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах (Иоан 17, 25)

Еднаквият най-добре познава еднаквия. По-малкият не познава по- големия, нито смъртният безсмъртния. Старозаветните пророци и някои мъдреци от старозаветно време знаели [познавали] за Бога като Сътворител и Промислител, но никак не знаели за Него като за Родител. Онези, които Го познавали в древност, са Го познавали чрез творението, а не чрез рождението. Чрез творението са познавали нещо от праведноста, мъдростта и силата Божия, но не са познавали Неговата любов, защото любовта се познава чрез рождението. Родителят познава тайната на родения, и роденият познава любовта на родителя. Светът Те не позна, защото светът гледаше на Тебе като на Господар, а на себе си като на роб; Но Аз Те познах, защото те виждам като Родител и чувствам Твоята неизказна любов. Светът те вижда през завесата на Твоите дела, а Аз Те виждам лице в лице, във вечната красота на Твоята любов. Този пламък на вечната родителска и синовна любов е донесен от Господ между хората. Та да видят човеците Бога в този [чрез] пламък, в тази нова, и дотогава непозната светлина. Това ново богопознание, Господ чрез любовта е предал на Своите апостоли. И то е достигнало до нас. О, да би се разгорял и в нас, този пламък на непреходната божествена любов! Та да познаем Бога като Родител, а себе си като Негови деца, осиновени чрез жертвата на Единородният Син Божи.
О трипламенни Боже, Отче, Сине и Душе Свети, осветли и нас помрачените от греха, с вечното сияние на Твоята любов. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. - мъките

[2] В ориг. – спестените богатства