ДО ГОСПОДИН СТЕВАН И. : МЯРА ЗА МЯРА
Сърдите се на един големец, че не е пожелал да Ви приеме, когато сте го посетили. Особено Ви е разгневило това, че Ви е излъгал. Когато сте се представили на неговия слуга, той се качил на горния етаж, върнал се веднага и съобщил: „Господинът не е у дома". А Вие сте знаели, че си е вкъщи. В своя гняв се питате: как може такъв уважаван господин да лъже? Както виждате, може. Лъжата се вмъква като дим и в палатите, както и в циганските шатри. Но не Ви ли е минавало през ум, че може и Вие да имате вина за лъжата на този господин? Дали и Вие не сте отпращали от своя дом някой посетител или просител, заръчвайки да му кажат, че не сте у дома? Ако наистина не сте, тогава лъжата на този големец пада върху неговата глава, а ако сте постъпвали така, тогава неговата лъжа е въздаяние за Вашата. Мяра за мяра. „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери” - е казал Бог. За същото се говори и в притчата за немилостивия слуга (Мат. 18). Потвърждение за това намираме и в случилото се с един високопоставен руски чиновник по времето на свети Серафим Саровски. Чиновникът дошъл в манастира на преподобния Серафим, желаейки да го види и да получи от него съвет. Когато почукал на килията на стареца, чул отвътре: „Не съм у дома! Не съм у дома!" Чиновникът се учудил, постоял малко и почукал втори път, като съобщил кой е. Но получил същия отговор. Объркан, чиновникът не посмял да чука повече и зачакал смутено пред вратата. Накрая старецът отворил и излязъл на прага. Разгневен, чиновникът му казал:
- Отче, аз идвах при вас вече пет пъти, а Вие не поискахте да ме удостоите с прием и благословение.
Прозорливият старец му отговорил:
- Аз постъпих така, както Вие често постъпвате с Вашите посетители. Когато някой помоли да го пуснат при Вас, слугите Ви отговарят: „Господинът не си е у дома".
С този нагледен и болезнен урок старецът искал да вразуми онзи чиновник. Мяра за мяра. Това е закон, от който човек може да се спаси само с покаяние. Ако се покае за своя грях към другите, тогава и другите не повтарят неговия грях спрямо него.
Мир на теб и радост от Господа!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
Разсъждение
В този живот човек се изправя пред избор: или земното царство, или Царството Небесно. Бог не принуждава никого към този избор, но всеки решава [го прави] свободно. Когато братята Марк и Маркелин били осъдени на смърт, езическият съдия им оставил един месец за размисъл: дали да се отрекат от Христа, или да бъдат погубени. Тогава в затвора дошли техните роднини с един съвет, а св. Севастиан – с друг. Роднините плачели и ги молели да изпълнят волята на съдията и да пощадят своята младост. Разплаканият им баща им показвал побелелите си коси и своите немощи[1]; майка им ги заклевала в млякото[2], с което ги била откърмила; децата им плачели около тях. Всъщност всички те им предлагали да се отрекат от Царството Небесно заради земното царство. А Севастиан ги съветвал противоположно на това, казвайки им: „О храбри Христови войници, нима заради ласките на своите роднини искате да загубите вечния венец… Нима заради женските сълзи ще изпуснете знамето на победата?... Този живот е преходен и толкова непостоянен и неверен, че даже и своите любители никога не може да запази. Каква полза от този живот, па ако ще някой и сто години да живее? Като дойде последният ден, не изглеждат ли всички изминали години и всички земни наслади, като че ли никога не са били? Наистинa е неразумно да се боите от изгубването на този скоропреходен живот, когато ви чака[3] вечният, в който насладите, богатството и веселието, като започнат, никога не ще се свършат, и остават безкрайни вовек-века. Спомнете си Господните слова: И врагове на човека са неговите домашни (Мт. 10: 36). Не са ви приятели онези, които ви разделят от Бога“. С тези и още много други думи св. Севастиан победил и светите мъченици още повече пожелали Царството Небесно пред земното царство и радостно отишли на смърт за Христа.
БЕСЕДА за Рут
Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог… само една смърт ще ме раздели от тебе (Рут 1: 16–17).
Удивителни са тези думи, когато ги каже син на баща си, дъщеря на майка си и жена на мъжа си. Но трижди по-дивни са, когато снаха ги каже на своята свекърва. А тези думи казала блажената Рут на своята опечалена свекърва Ноемин. Като умрели Ноемините синове в моавитската земя, където живеели като пришълци, старата им майка намислила да се върне в своето отечество Витлеем и там да остави костите си. Благородна и в болката си, Ноемин посъветвала младите си снахи [вдовици] да останат в земята си и да се омъжат повторно. Орфа останала, а Рут рекла: Само една смърт ще ме раздели от тебе. Прекрасен пример как свекърва може нежно да обича снахите си, а и как снаха може с цялото си сърце да бъде предана на своята свекърва! Но във Витлеем някой трябвало да храни тези две души. Кой ще ги храни? Бог и трудолюбивите[4] Рутини ръце. Ще тръгна по нивите и ще събирам класове – казала снахата на свекърва си. Иди, дъще моя, – отговорила Ноемин. В чужда нива, след чужди жетвари трябвало [Рут] да събира класове. Това не е само труд, това е и срам. Но от любов към старата си свекърва Рут взела на себе си и труда, и срама. Всевиждащият Бог видял тези две сладки души и се зарадвал. Зарадвал се техният Творец, наградил ги и ги прославил, както само той знае да награждава и прославя онези, които се боят от Него. И наредил Бог по своя промисъл, та Рут да иде на нивата на богатия Воз да събира класове. Видял Воз Рут и я поискал [за жена] от Ноемин. От този брак се родил Овид, Иесеев баща и дядо на цар Давид.
Прочие Рут се унизила до просякиня, а Бог я направил родоначалница на великия цар, от когото произлезли много царе, и най-после – Царят на царете, Господ наш Иисус Христос. О, всевиждащий Господи, Господи благий, колко Си дивен в Своя промисъл за праведните и милостивите. Напътствай ни и се смили над нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. – своята болест (бел. прев.).
[2] В ориг. – с млякото от гърдите ѝ (бел. прев.).
[3] В ориг. – ще приемете (бел. прев.).
[4] В ориг. – полезните (бел. прев.).
ЕВАНГЕЛИЕ ЗА СВЕТЛИНАТА В ЕГИПЕТСКАТА ТЪМНИНА
http://www.misioner.com/%C2%A0%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%82%D1%8A%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0
ДО МИСИОНЕРА ПЕТЪР С, КОЙТО ПИТА: КАКВО Е ТОВА ХУЛА СРЕЩУ СВЕТИЯ ДУХ?
Прочел си в Евангелието Христовите думи: „Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа Светаго няма да се прости на човеците - ни на този, ни на онзи свят”. И питаш: какво е това хула против Светия Дух? Това е хула против истината и живота, които са от Светия Дух, Бога. Безбожникът, който ненавижда и гони истината, хули Духа. Самоубиецът, който ненавижда и убива живота в себе си, хули Духа. Защото Светият Дух е наречен Дух на истината и Подател на живота. В Евангелието от Иоан пише, че Господ Христос три пъти е нарекъл Светия Дух „Дух на Истината" (Иоан. 14:26; 15:26; 16:13). Следователно онзи, който отрича истината и я осмива, отрича и осмива Светия Дух, отрича и осмива Бога, който е Дух и Истина. Питаш: защо този грях не може да бъде простен, когато всеки друг грях може да се прости? Ето, на Закхей е простено сребролюбието, на блудницата - плътските грехове, на разбойника на кръста - разбойничеството и на мнозина други - много други грехове. Защо тогава не би могло да се прости и отричането на истината, неверието, осмиването на Бог Дух Свети? Защото там има срам и покаяние, а тук няма. Там човекът, макар и да греши, но пак със срам и страх се обвързва с Бога. А тук всички връзки с Бога са прекъснати и човекът безбожник безкрайно и напълно се е отдалечил от Него. Там има слабост, тук - упорство. Там душата се скита в мрак, но поне жадува за светлина. А тук душата се скита в мрак и нарича мрака светлина. Когато човек няма ни най-малко желание да се спаси, Бог не иска да го спасява насила. Друг вид хула срещу Светия Дух е омразата към живота и самоубийството. Светият Дух е наречен Подател на живота, Дарител на живота. Когато човек получи живот от Духа на живота, но като не знае откъде е получил този дар, не благодари на Бога, може да му се прости. Дори и когато някой получи живот от Духа на живота и знае от Кого е получил този дар, но пак не благодари, и тогава може да му бъде простено. Но когато някой приеме живот от Духа на живота и с презрение го отхвърли, на него няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят. За да разберем това, трябва най-напред да проумеем какво означава „да бъде простено". Да бъде простено на грешника означава да му бъде върната пълнотата на живота, отново да му бъде даден живот. Но когато някой не желае живот и дори мрази и презира живота, Бог няма какво повече да му даде. Затова го заличава от Книгата на живота.
Моли се на Бога да опази теб и близките ти от тези непростими грехове, които представляват безумен бунт на творението срещу Твореца.
Бог да ти даде здраве и да те помилва!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
Постоянно очаквай, но не се страхувай от смъртта – и едното и другото са истински белези на мъдростта.
Св. Иоан Златоуст
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ДЕКЕМВРИ
Разсъждение
Чрез поста на първо място се придобива телесна чистота, а след телесната чистота и духовна чистота. Въздържанието в храненето, според думите на сина на благодатта, св. Ефрем Сирин, означава „не пожелавай и не искай много сладки и скъпи ястия; не яж нищо извън определеното време; не се предавай на духа на чревоугодието; не възбуждай в себе си глад, като гледаш вкусни гозби, и не желай ту едно, ту друго ястие“. Голяма заблуда е, че въздържанието в храненето и постната храна вредят на телесното здраве. Известен факт е, че постниците са живеели най-дълго и най-малко са боледували. Пример за това ни дава и св. пророк Даниил заедно с тримата момци във Вавилон. Когато царят наредил на евнуха си да храни тези младежи с ястия от царската трапеза и да ги пои с добро вино, Даниил рекъл на евнуха, че те не желаят да вземат царската храна и питиета, а само растителна храна. (Понеже Даниил не искал да яде ястия, поръсени с кръвта на идолските жертви). A евнухът се побоял момците да не отслабнат от постната храна и споменал за своя страх пред Даниил. Тогава пророкът му предложил да направи един опит и да се увери, че от постната храна няма да отслабнат; а именно – останалите младежи в царския двор да храни с ястията от царската трапеза, a тях четиримата в течение на десет дни да храни само с растителна храна, и после нека направи сравнение. Евнухът послушал Даниила и постъпил според предложението му. След десет дни лицата на четиримата младежи, които постили, били по-светли, a телата им по-силни, отколкото на вавилонските младежи, които яли и пили от царската трапеза.
БЕСЕДА за Иисус Навин
Не се отклонявай от него (от заповедите)[1] ни надясно, ни наляво... не се страхувай и не се ужасявай; защото Господ, Бог твой, е с тебе навред, където и да идеш (Ис. Нав. 1: 7 и 9).
Иисус Навин във всичко докрай послушал Господа, без да отстъпва нито надясно, нито наляво от Господните заповеди. Водейки народа през непознатата земя и през гъстите [военни] редове на неприятелите, той нито се побоял, нито се уплашил. Считал себе си за оръдие Божие и своите воини за Божии воини. Както верният войник слуша заповедите на своя воевода, така и той слушал и изпълнявал волята на Живия Бог. Нищо не приписвал на себе си; нищо добро; никаква сила; никаква заслуга, но всичко на Бога и само на Бога. Не се уповавал[2] ни най-малко ни на своята войска, ни на своето оръжие, ни на своята мъдрост, но на Бога и само на Бога, Всесилния и Всемъдрия. Вижте, братя, с какви хора е Бог! О, да биха християнските владетели и воеводи видели и научили от Божия служител Иисус как се служи Богу! О, ако всички те веднъж биха разбрали, че най-добре се служи на народа, когато се служи на Бога, а не може да се служи на народа, [без]да не се служи Богу! Господ Бог изпълнил Своето обещание и бил с Иисус Навин до завършека на делата му и на неговия живот. А че Господ бил с него, показват великите и страшни чудеса, които Господ явил чрез Своя верен служител. Бог разделил Иордан, та народът без мост преминал по сухо; Бог направил така, че от гласа на тръбите паднали иерихонските стени; Бог отворил очите на Иисус, та да види великия Архангел с меч в ръка; Бог предал силните врагове в ръцете на израилтяните; Бог спрял слънцето над Гаваон и месеца над Айлонската долина. Наистина, никога и никъде Бог не оставил Своя служител Иисус, защото и Иисус не оставил неизпълнена нито една Божия заповед. Свидетелят на живия Бог и предобраз на Спасителя[3] на света вече остарял и в преклонна възраст поучавал своя народ, както и него Бог в началото учил: [Не] се отклонявайте от него ни надясно, ни наляво…, а се привържете към Господа, вашия Бог (Иис. Нав. 23 гл.).
О, Господи Исусе, Сине Божи, Който чрез Твоя верен служител Иисус Навин си показал предивни чудеса, укрепи ни и охрабри нас, та да не отстъпим от Тебе нито надясно, нито наляво заради Твоята слава и нашето спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] Поставеното в скоби е от св. Николай или от сръбския редактор на книгата „Охридски пролог“ (бел. прев.).
[2] В ориг. – не бил уверен (бел. прев.).
[3] В ориг. – Светителя (бел. прев.).
Из житието на преподобни Алипий
Мълвата правеше великия Алипий известен навсякъде и мнозина, не само мъже, но и жени, се обръщаха към покаяние. А понеже броят им вече нарасна, той построи две сгради на разстояние една от друга, в които настани поотделно едните и другите. При това даде на подвижничките правило, или по-точно даже заповед, никога да не се показват пред очите на лица от мъжки пол и никога да не ги гледат. И те толкова строго спазваха тази заповед, че макар светият неведнъж да им позволяваше да се видят с родителите си, било по повод на смърт, било поради други обстоятелства, те винаги отказваха. С това желаеха да покажат, че заповедта на духовния отец е по-важна от нуждите на естеството.
Случи се така, че и майката на преподобния живееше заедно с тях. Тя спазваше същото правило, което всички спазваха, но не искаше да приеме монашески образ като тях, макар, както вече бе казано, да бе жена с удивителна добродетел. Напротив, на многобройните молби от страна на сина си отговаряше с отказ, казвайки, че между прислужница и монахиня няма разлика. Но едно божествено съновидение я убеди в обратното и тя сама започна горещо да моли сина си за това.
А и се присъни, че чува как тези свети жени пеят в строен хор. Възрадва се духом и пожела да влезе в дома, откъдето се чуваше чудният хор, за да се присъедини към него и да стане една от пеещите. Но този, който стоеше на входа, не и позволи да влезе и каза, че на Божиите отроковици не им прилича да общуват с нея, ако не е приела същия образ като тях. Тогава я обзе смут и тя се събуди.
Веднага отиде при светия, разказа му видението си и започна да го моли за това, от което преди с такова упорство се бе отказвала.
Така, като прие монашество, тя се присъедини към тези, на които и дотогава приличаше по начин на живот. А сега, след като пося толкова много семена на праведност, с радост жъне плодове на безсмъртие.
Предлагам за четене три проповеди от св. Николай Велимирович. Превода не е от професионалист, затова всички редакторски и коректорски предложения не само ще са приети благодушно, но са и желани. Ползотворно четене.
http://www.misioner.com/%C2%A0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%85%D0%BB%D1%8F%D0%B1-%D0%B2-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0
http://www.misioner.com/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86%D0%B0-0
http://www.misioner.com/%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D1%8A%D0%B4%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B8-0
Ако си корумпиран, значи не си християнин. Православните отци на Църквата не са позволявали нито да бъдат подкупвани, нито да бъдат заплашвани. Вземането на подкуп заради верски истини е равносилно на Иудиното предателство към Христа за пари; такъв подкуп е бил свойствен само за някои еретици.
Св. Николай, еп. Жички и Охридски
ДО ЗЕМЕДЕЛЕЦА МАНОЙЛО Й.: КОЙТО ИМА, ЩЕ МУ СЕ ДАДЕ
Учудват те думите на Спасителя: „Който има, нему ще се даде и ще му се преумножи, а който няма, и това, що има, ще му се отнеме” (Мат. 13:12). Нима е справедливо, питаш, да се отнема от бедния и малкото, което има, а да се дава на богатия? Ти разсъждаваш така, воден от духа на нашето злокобно време, когато мисълта за материалното е засенчила първостепенните въпроси за човешкия живот на земята, за неговия смисъл и неговата цел. Ако тук ставаше дума за благата на този свят, наистина щеше да бъде несправедливо да се вземе от бедняка и да се даде на богаташа. Това би било в противоречие с други думи на Христос: „Който ти проси, давай”. Би било в противоречие и с притчата за богаташа и бедния Лазар. Ето, в Небесното царство от немилостивия богаташ е отнето всичко, а на убогия Лазар всичко е дадено. Следователно тук не може да става дума за материално имущество. Макар в живота да се случва богатият да забогатява все повече, а бедният все повече да обеднява; макар понякога да се отнема и последното имущество на бедняка и да се дава на богатия - всичко това е само символ (образ) на случващото се в духовната реалност. Истинският смисъл на тези Христови думи става ясен, ако се вземе предвид онова, което ги предхожда, а именно притчите за сеяча и семето и за светлината, която не може да бъде скрита (Лук. 8:16). Светлината - това е истината. Който е вкусил сладостта на истината като Божи дар и жадува и се старае да я придобие в още по-голяма мяра, нему ще се даде и ще се преумножи, за да може да я възвестява и на други. Света Варвара нямала учител, но имала стремеж към истината и душа, готова да я приеме, затова Бог и́ открил богатството на истината. А някои съвременни еретици стискат в шепа само една частичка от Христовата истина, отхвърляйки пълнотата и́, съхранявана от Православната Църква. Както слугата с единия талант, те са закопали присвоената от тях частица и ревностно я пазят от умножаване. Затова и тази малка частичка ще се вземе от тях и ще се върне на онези, от които са я взели. Те мислят, че притежават цялата Христова истина. Понякога евангелистите се допълват и поясняват един друг. Така и в дадения случай Лука допълва и пояснява думите на Матея. У Лука четем: „А който няма, ще му се отнеме и това, що мисли, че има” (Лук. 8:18).
Мнозина високоумни философи не притежават истината, но мислят, че я имат и не се стремят да я познаят и приемат, а тя идва само от Христос. Затова тяхната мнима истина ще бъде отхвърлена и няма да даде плод, а Божият дар, който са употребили за пагубно възгордяване против своя Творец, ще им бъде отнет от Дарителя на всички дарове и ще бъде даден на други, които имат страх Божи, ревност, вяра и любов. „Така постъпваме и ние - казва свети Иоан Златоуст. - Когато виждаме, че някой ни слуша разсеяно и оставя без внимание всички наши доводи, ние спираме да говорим, защото колкото повече настояваме, толкова повече неговата небрежност се увеличава." Тогава му обръщаме гръб и предлагаме словото на истината на онези, които имат по-голямо желание да слушат. Бог постъпва като стопанин, който първо сее семето си и край пътя, и на каменисто място, и в тръни, и на добра земя, но като види какво се случва със семето в първите три случая, той посвещава цялата си грижа само на добрата земя. Колкото повече ражда една нива, толкова по-грижливо я обработва и засява стопанинът. А земята, която се намира край пътя и на каменисто място, и в тръни, той постепенно изоставя, виждайки, че тя не му принася плод. И събира семето, което е хвърлил в нея, и го засява в плодородната земя.
Всичко това се отнася до Божието слово, посято от Христос по целия свят. Ако някой отхвърли Божието слово или злоупотреби с него, то се взима от него и се дава в излишък на онзи, който вече го има и се радва да придобие още и още.
Мир на теб и радост от Господа!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ДЕКЕМВРИ
Разсъждение
Голям труд полагали светите, за да oбуздаят в себе си гордостта и самочинието и да навикнат на пълно послушание и преданост, било към своите [духовни] ръководители, докато били живи, било към самия Бог. Манастирът на св. Сава Освещени се отличавал с особена дисциплина, ред и безропотно послушание. Когато св. Иоан Дамаскин постъпил в този манастир, никой от знаменитите духовници не се осмелил да вземе за свой послушник толкова прославен царедворец и писател. Тогава игуменът го предал [в послушание] на един прост, но строг старец. Старецът наредил на Иоан да не прави нищо без негово знание и одобрение. Случило се обаче да умре един калугер, който имал в същия манастир роден брат. Този монах неутешимо скърбял за умрелия си брат. За утеха на брата Иоан написал посмъртни стихири за умрелия – познатите песнопения на опелото, които Църквата и до ден-днешен изпълнява. След като ги написал, Иоан почнал да ги пее. Неговият старец, като чул пеенето, много се разгневил и прогонил Иоана от себе си. Като чули за Иоановото изгонване, някои братя се осмелили, отишли при стареца и почнали да го молят да прости на Иоан и да го приеме обратно. Но старецът останал непоколебим. Иоан горко плачел и ридаел, че престъпил заповедта на своя старец. Братята още веднъж замоли стареца да му наложи някаква епитимия и след това да му прости. Тогава старецът наложил на своя ученик такава епитимия – ако желае прошка, със собствените си ръце да почисти и измие всички клозети по килиите в манастира. Натъжените братя съобщили това на Иоан, мислейки, че Иоан по-скоро ще напусне манастира, отколкото да стори това. Но като чул поръката на стареца, Иоан се зарадвал твърде много и с радост изпълнил заповедта му. Като видял това, старецът се разплакал, прегърнал Иоан и през сълзи казал: „О, какъв страдалец родих в Христа. О, какъв човек, истински син на светото послушание“.
БЕСЕДА за Мойсей
А Мойсей беше най-кроткият човек между всички човеци на земята (Числа 12: 3).
Мъж избран, велик чудотворец, предобраз на Господ Иисус Христос в чудотворството, победител в Египет, победител в пустинята, вожд на народа – как да не се възгордее! Но ако се беше възгордял, Мойсей не би бил всичко онова, което е бил. Възгордяват се онези, които мислят, че вършат своето дело на този свят, а не делото Божие, и които мислят, че със своята сила го вършат, а не с Божията. А великият Мойсей знаел, че той е извършител на Божието дело, и че силата, с която го вършел, е Божията сила, а не неговата. Затова не се възгордял нито от страшните чудеса, които извършил, нито от великите победи, които постигнал, нито от мъдрите закони, които дал на народа си. Господ е моя сила и моя слава – казал Мойсей (Изх. 15: 2). От целия сонм Израилев, в пустинята никой не е чувствал толкова силно своята собствена немощ като този – най-великия сред това множество. Във всяка работа, на всяко място, във всеки миг той очаквал помощ само от Бога. „Какво да направя?“ – викал той към Бога и непрестанно очаквал да чуе Божия отговор и [проявата] на Божията сила. Най-кроткият човек между всички човеци на земята. Защото всички други са криели нещо в себе си, уверени били в себе си, а той – нищо. Той бил всецяло потопен в Бога и съкрушен пред Бога. Когато трябвало да нахрани и напои народа, той се обръщал към Бога; или трябвало да се бори с неприятелите, вдигал ръце към Небето; или трябвало да укротява народния бунт, той викал към Бога. Кротък и прекротък Мойсей! И Бог наградил Своя верен служител с велика слава. Бог го удостоил на Тавор да се яви заедно с Илия пред Господ Спасителя.
О, Господи, Боже кроткий, Пастирю добрий, направи нас кротки, подобни на Мойсей и апостолите. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Да не ограничаваме нашето усърдие само в слушане, но да започнем да прилагаме казаното на дело.
Св. Иоан Златоуст
