Смутен сте от остротата, с която Христос отхвърлил молбата на един чо­век. Този човек пристъпил към Господа и казал:

„ Учителю, кажи на брата  ми да раздели с мене наследството”. Христос му отговорил: „Човече, кой Ме е поставил да ви съдя или деля”(Лук. 12:13-14)? Тези думи на Спасителя Ви се струват прекалено резки и едва ли не неприлични за Него. Позовавате се на друга Негови слова: „Искайте и ще ви се даде” и намирате тук противоречие. Но разбирате ли Вие какво е искал онзи човек от Христос? Искал е Той да му бъде съдия при подялбата на наследствения имот между него и брат му, Нима е уместно да се занимава с делби между братя Онзи, който е до­шъл на земята да помирява и обединява? Искал е от Царя на царете, Който  е слязъл от небето, за да направи хората царски синове, да се заеме с дребен съдебен процес. Искал е това с прикритото желание Христос да застане на негова страна против брат му. Искал е следователно най-праведният между праведниците да отсъди несправедливо и да извърши неправда над него­вия брат! Какво по-евангелско от това Господ решително да отхвърли една такава молба?

Имало един човек, чиято кръстна слава била в деня на св. Архангел Михаил. Той постоянно се хвалел, че неговият Архангел изпълнява всичките му молби. Но веднъж този човек се скарал със съседа си и започнал да се моли на светия Архангел да убие този съсед със своя меч. Когато молитвата  му останала нечута, той се разгневил и се зарекъл, че няма повече да праз­нува своята слава. Тогава светият Архангел му се явил и му казал: „Винаги, когато си искал нещо добро за теб или за друг, аз съм ти бил помощник, но сега, понеже дръзко искаш да стана палач на твоя съсед, аз те напускам". От този час човекът заболял и останал прикован към леглото, докато не се покаял и не се научил правилно да мисли и правилно да се моли.

Спомнете си как Господ отхвърлил молбата на двамата Свои апосто­ли, които искали от Него да изгори с огън едно негостоприемно село (Лук. 9:54). О, братко мой, Бог проявява Своята милост именно в това, че не из­пълнява всички наши молитви. Ако Той изпълняваше всяка молитва на все­ки човек, човешкият род щеше бързо да погине. Мислите ли, че майката,която не дава пистолет в ръцете на своето дете, е немилостива? Не, имен­но от огромна жалост към чедото си майката не изпълнява всички негови молби. Жестока би била майката, която би изпълнявала всички желания на невръстното си дете. Може ли то да знае кое е полезно за него и кое е гибел­но? Веднъж Господ казал на Своите любими ученици: „Не знаете какво искате” (Мат. 20:22). Свети апостол Павел пише: „Не знаем за какво да се помолим, както трябва”. Затова преди всичко трябва да се молим на нашия Творец да ни дарува Своя Дух. Защото който има в себе си Божия Дух, знае правилно да общува с Бога. Когато Божият Дух е с нас, тогава „Сам Духът се моли за нас (Рим. 8:26) . Тогава нашата молитва е правилна и винаги бива чута от Бога.

Нека и на Вас Бог дарува Своя Свят Дух!

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до 
други човеци !

ОТГОВОР: Онзи, който постоянно принуждава себе си да изпълнява Божиите заповеди.

(Преп. Захарий Египетски)

[Това в пълна сила се отнася и за миряните]

Разсъждение

Човек може да е много вещ в делата си, да е велик държавник или военачалник, но никой между хората не е по-велик от човека, велик във вярата, надеждата и любовта. Колко велик във вярата и надеждата в Бога бил св. Сава Освещени, най-добре показва следният случай. Един ден манастирският иконом казал на св. Сава, че идващата събота и неделя не ще може да удари клепалото и по обичая да призове [братята] на общата служба и трапеза, защото в манастира нямало и прашинка брашно, нито нещо друго за ядене и пиене. Даже и служба не можело да има поради тази причина. Без да се замисля, светията му отговорил: „Аз няма да изоставя божествената служба заради недостатъка на брашно. Верен е Онзи, Който ни е заповядал да се грижим за телесното, и е силен да ни изхрани по време на глад“. И св. Сава възложил цялата си надежда на Бога. В краен случай, той бил готов да прати в града нещо от църковните съсъди или одеяния и да ги продаде, само и само да не изоставя никак Божията служба и обичайната братска трапеза. Но преди да настъпи събота, хора, подбудени от Божия Промисъл, докарали в манастира 30 мулета, натоварени с пшеница, вино и елей. „Какво ще кажеш сега, брате? – казал Сава на иконома. – Дали да не ударим клепалото и да повикаме отците?“. Икономът се засрамил от своето маловерие и помолил игумена за прошка. Житиеписецът на св. Сава нарича този светец „суров спрямо демоните, а благ спрямо хората“. Веднъж, някои монаси се разбунтували против св. Сава и заради това, по нареждане на патриарх Илия, били изгонени от манастира. Те си направили колиби до Текутския поток, но във всичко търпели оскъдица. Чувайки, че гладуват, св. Сава натоварил едно магаре с брашно и лично им го закарал. Като видял, че нямат църква, съградил им и църква. Първоначално монасите го посрещнали с ненавист, но после на неговата любов отговорили с любов и се покаяли за предишни простъпки към него.

БЕСЕДА за отсъствие на зло в Божиите дела

И видя Бог, че това е добро (Бит. 1).

Първото откровение [дадено ни] на този свят, братя, което ни известява Свещеното Писание, е това, че светът произхожда от доброто, а не от злото; от Бога, а не от някаква сила, противоположна на Бога и не от някакво въображаемо смесване на доброто и злото. Второто откровение, братя, [дадено ни] на този свят е, че всяко добро е сътворено от добрия Бог. Добра е светлината, добър е небесният свод, добра е сушата, добро е морето, добри са тревата, растенията и плодните дръвчета, добри са небесните светила: слънцето, луната и звездите; добри са водните животни и птиците небесни, добри са всички живи твари според рода им, добра е стоката и дребните животни, и земните зверове; най-накрая добър е и човекът, господар над всички създания под Божието господство. И видя Бог, че това е добро. Не е [оценил], и не може да оцени достойнствата на този свят никой, който повърхностно и частично вижда света, [а това е възможно] само [за] Онзи, Който вижда всичко сътворено в неговата цялост и всичко поотделно, Който знае броя [на творенията], имената им, свойствата им, несравнимо по-добре от всички хора на земята. Той вижда, че всичко е твърде добро. И въпреки това, е имало хора, които клеветели Божието дело, казвайки, че този свят в същността си е зло, че са зло отделните творения и че материята, в която са облечени земните същества, е зло. Всъщност зло е грехът, а грехът е от злия дух; злото, значи, е в злия дух, а не в материята. Отпадналият от Бога дух е сеяч на злото в света. Оттук  са и плевелите в Божията пшеница. Злият дух се труди да използва като зъл орач човешкия дух и материалните неща въобще. Той е онзи, който навява в човешките умове мисълта, че целият сътворен свят е зло и че материята, в която са облечени творенията, е главното зло. Той клевети Божиите дела, та да наложи своите; обвинява Бога, за да не бъде обвинен той. О, братя мои, особено да се пазим от злите помисли, които той сее в нашия ум.

О, Господи Иисусе Христе, истински Просветителю и Спасителю наш, В Твоите ръце предаваме нашия ум и нашите сърца. Просвети ни с Твоята истинска светлина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски