ДО БРАТСТВОТО „СВЕТИ  АПОСТОЛИ” : ЗА ПРЕИМЕНУВАНЕТО НА ХРАМА

 

Едно време във вашия град имало храм, посветен на светите лечители. С течение на времето храмът бил разрушен и от него останали само осно­вите. Върху тези основи на древната църква народът пали свещи по празни­ци, а в деня на светите лечители там се събират за молитва много хора. Ина­че за духовните си нужди прибягвате до един отдалечен от града манастир.

Наскоро един от вашите заможни съграждани изявил желание да построи нова църква върху основите на старата, но само при условие тя да  бъде посветена на свети пророк Илия. Питате дали това е допустимо. Смя­там, че преименуването на храма би било неразумно, а и на народа това няма да бъде по сърце. Хората ще продължат да се стичат при светите лечи­тели и да се им се молят, както и досега.

Вашият земляк няма никакви сериозни основания да променя светци­те, на които е посветен храмът. Единствените му доводи са, че самият той се нарича Илия и че според него свети Илия е по-голям светец от светите лечители. Първото му основание може да накара хората да мислят, че той е издигнал църква на себе си, а не на пророка. А второто му основание е оскърбително за Бога, Небесния Отец на всички светци. Защото Бог обича всички свои светии, както баща обича децата си. И който огорчи децата, огорчава техния баща. Светите лечители са велики светци. Бог е проявявал чрез тях своята милост и сила в света също така, както и чрез свети Илия. Вашите предци не случайно са посветили своята църква на тях. Навярно те са имали за това важни причини. А предците трябва да бъдат почитани. Вашият заможен земляк ще направи най-добре, ако обнови църквата на светите лечители върху старите основи. Ако не иска да направи това, тога­ва би могъл да построи храм на свети Илия, но не на същото място, а там, където му бъде дадено благословение. В противен случай, ако той изпъл­ни сегашния си замисъл, у хората ще настъпят недоумения по отношение действието на светците.

В стари времена в Чехия, докато тя била православна страна, се случи­ло следното: княгиня Драгомира, майката на свети Вацлав, убила Людми­ла - бабата на същия този крал светец. Върху гроба на убитата започнали да се случват много чудеса и народът масово се занизал натам. Княгиня Дра­гомира се изплашила от народния гняв и решила да си послужи с хитрост.

Върху гроба на мъченицата тя издигнала църква на свети архангел Миха­ил, та народът да приписва чудесата на него. Но това не помогнало. Хората продължили да посещават гроба на Людмила и да приписват чудесата на нея, а не на светия архангел. Да не би и при вас да се случи така - да посве­тите църквата на свети Илия, а народът да продължи да се моли на светите лечители и да очаква помощ от тях. Или което е още по-лошо, да настъпи разделение заради светците, както някога между коринтяните, които се ка­рали, казвайки: едните - аз съм Павлов, а другите - аз съм Аполосов (1 Кор. 3:4). | Да не бъде това между вас.

Мир вам и радост от Господа!

 

Автор - св. Николай , еп. Жички и Охридски

 Не е беден този, който няма нищо, а този, който иска това, което няма.

(Свт. Иоан Златоуст)

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Нищо няма да ни помогне, ако не сме снизходителни към слабостите на хората, и ако не им прощаваме. Защото, как можем да се надяваме Бог да ни прости, ако не прощаваме? Веднъж св. Спиридон продал на един търговец според уговорената цена 100 кози. Светителят казал на търговеца да остави парите. Търговецът знаел, че Спиридон никога не брои парите, оставил пари за 99 кози, а за една ги задържал. След това Спиридон му преброил сто кози. Но когато търговецът със слугите си подкарал козите, една от тях,  блеейки, се върнала. Той я подгонил, но тя пак се върнала. И тъй, козата непрестанно се връщала обратно в обора, като никак не искала да тръгне с останалите кози. Тогава светителят прошепнал тихо на ухото му: „Виж синко, животинката не напразно прави така. Да не би да си задържал нейната цена?“. Търговецът се засрамил и признал своя грях. И като заплатил задържаното, козата веднага тръгнала с останалите. Друг път крадци влезли в кошарата на Спиридоновите овце. Като уловили няколко животни, колкото искали, тръгнали да излизат от кошарата. Ала невидима сила ги приковала към земята и те не могли да мръднат. Като се разсъмнало, епископът дошъл в кошарата и видял крадците, смъмрил ги благо и ги поучил в бъдеще да живеят от своя труд, а не да крадат. После взел един овен, подарил им го и казал: „Вземете това, та вашите мъки и всенощното ви бдение да не са напразно“. И ги освободил с мир.

 

БЕСЕДА за Мелхиседек

 

Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков (Псл. 109: 4; Евр. 7).

 

О, колко тайни и верни служители има Господ, които му служат ден и нощ! О, колко светещи комети на звездното небе, познато на хората, се появяват изведнъж, блеснат и се изгубват във вселенското пространство, оставяйки спомен за себе си! Праведният Авраам, със своето потомство, е като познатото небе над нашите глави, а Мелхиседек е като блестяща комета, която се появила ненадейно, и пред която познатото нам звездно небе се поклонило, и която изведнъж се скрила. Кой е този Мелхиседек?  Цар салимски…свещеник на Бога Всевишни! (Бит. 14: 18). Той изнесъл на Авраам хляб и вино; той благословил Авраама; и Аврам му даде десетата част от всичко.[1] А щом Авраам е благословен от Бога, колко ли ще да е благословен онзи, който благословил Авраама? О, неизследима бездна на Божия Промисъл! Човешката мисъл е от днес до утре, а Божият Промисъл прониква във всичко, до последните времена. Мелхиседек, по думите на апостол Павел, е предобраз на самия Господ Иисус Христос (Евр. 7). Защото, докато Авраам бил дивен и богоугоден труженик, този Мелхиседек бил цар и свещеник. И Господ наш е Цар и Свещеник. Мелхиседек предложил на Авраам хляб и вино. Нашият Господ предлага на целия човешки род Своето Тяло и Кръв. Авраам се поклонил на Мелхиседек и доброволно му дал данък. Истинското Авраамово потомство, т.е. християните, се покланя на Господ Иисус и Му принася доброволна жертва – дар за дар, дар за Тялото и Кръвта на Кръста. Рода Му кой ще обясни? И Христовия, и Мелхисидековия? Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва (Иоан 8: 56). Това Господ казал на евреите. Как го видял? Видял го с духа си. А в този дивен и славен Мелхиседек, цар и свещеник на Бога Всевишни, видял и предобраза Христов.

О, Господи Иисусе, благослови и нас, както Си благословил верните си служители Мелхиседек и Авраам. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] В един определен момент, Бог нарежда Аврам да да се нарича Авраам. За да не се затруднява  читателя, тук е изписано ( с изключение на библ. стих ) Авраам. (бел. прев.).