Из житието на преподобни Алипий

Мълвата правеше великия Алипий известен навсякъде и мнозина, не само мъже, но и жени, се обръщаха към покаяние. А понеже броят им вече нарасна, той построи две сгради на разстояние една от друга, в които настани поотделно едните и другите. При това даде на подвижничките правило, или по-точно даже заповед, никога да не се показват пред очите на лица от мъжки пол и никога да не ги гледат. И те толкова строго спазваха тази заповед, че макар светият неведнъж да им позволяваше да се видят с родителите си, било по повод на смърт, било поради други обстоятелства, те винаги отказваха. С това желаеха да покажат, че заповедта на духовния отец е по-важна от нуждите на естеството.

Случи се така, че и майката на преподобния живееше заедно с тях. Тя спазваше същото правило, което всички спазваха, но не искаше да приеме монашески образ като тях, макар, както вече бе казано, да бе жена с удивителна добродетел. Напротив, на многобройните молби от страна на сина си отговаряше с отказ, казвайки, че между прислужница и монахиня няма разлика. Но едно божествено съновидение я убеди в обратното и тя сама започна горещо да моли сина си за това.

А и се присъни, че чува как тези свети жени пеят в строен хор. Възрадва се духом и пожела да влезе в дома, откъдето се чуваше чудният хор, за да се присъедини към него и да стане една от пеещите. Но този, който стоеше на входа, не и позволи да влезе и каза, че на Божиите отроковици не им прилича да общуват с нея, ако не е приела същия образ като тях. Тогава я обзе смут и тя се събуди.

Веднага отиде при светия, разказа му видението си и започна да го моли за това, от което преди с такова упорство се бе отказвала.

Така, като прие монашество, тя се присъедини към тези, на които и дотогава приличаше по начин на живот. А сега, след като пося толкова много семена на праведност, с радост жъне плодове на безсмъртие.

 

Предлагам за четене три проповеди от св. Николай Велимирович. Превода не е от професионалист, затова всички редакторски и коректорски предложения не само ще са приети  благодушно, но са и желани. Ползотворно четене.

 

http://www.misioner.com/%C2%A0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%85%D0%BB%D1%8F%D0%B1-%D0%B2-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0

 

http://www.misioner.com/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86%D0%B0-0

 

http://www.misioner.com/%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D1%87%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D1%8A%D0%B4%D1%80%D0%B5%D1%86%D0%B8-0

 

 

 

 

 

 

        Ако си корумпиран, значи не си християнин. Православните отци на Църквата не са позволявали нито да бъдат подкупвани, нито да бъдат заплашвани. Вземането на подкуп заради верски истини е равносилно на Иудиното предателство към Христа за пари; такъв подкуп е бил свойствен само за някои еретици. 

Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 ДО ЗЕМЕДЕЛЕЦА МАНОЙЛО Й.:   КОЙТО ИМА, ЩЕ МУ СЕ ДАДЕ

 

Учудват те думите на Спасителя: „Който има, нему ще се даде и ще му се пре­умножи, а който няма, и това, що има, ще му се отнеме” (Мат. 13:12). Нима е справедливо, питаш, да се отнема от бедния и малкото, което има, а да се дава на богатия? Ти разсъждаваш така, воден от духа на наше­то злокобно време, когато мисълта за материалното е засенчила първосте­пенните въпроси за човешкия живот на земята, за неговия смисъл и него­вата цел. Ако тук ставаше дума за благата на този свят, наистина щеше да бъде несправедливо да се вземе от бедняка и да се даде на богаташа. Това би било в противоречие с други думи на Христос: „Който ти проси, давай”. Би било в противоречие и с притчата за богаташа и бедния Лазар. Ето, в Небесното царство от немилостивия богаташ е отнето всичко, а на убогия Лазар всичко е дадено. Следователно тук не може да става дума за матери­ално имущество. Макар в живота да се случва богатият да забогатява все повече, а бедният все повече да обеднява; макар понякога да се отнема и последното имущество на бедняка и да се дава на богатия - всичко това е само символ (образ) на случващото се в духовната реалност. Истински­ят смисъл на тези Христови думи става ясен, ако се вземе предвид онова, което ги предхожда, а именно притчите за сеяча и семето и за светлината, която не може да бъде скрита (Лук. 8:16). Светлината - това е истината. Който е вкусил сладостта на истината като Божи дар и жадува и се старае да я придобие в още по-голяма мяра, нему ще се даде и ще се преумно­жи, за да може да я възвестява и на други. Света Варвара нямала учител, но имала стремеж към истината и душа, готова да я приеме, затова Бог и́ открил богатството на истината. А някои съвременни еретици стискат в шепа само една частичка от Христовата истина, отхвърляйки пълнотата и́, съхранявана от Православната Църква. Както слугата с единия талант, те са закопали присвоената от тях частица и ревностно я пазят от умножа­ване. Затова и тази малка частичка ще се вземе от тях и ще се върне на онези, от които са я взели. Те мислят, че притежават цялата Христова ис­тина. Понякога евангелистите се допълват и поясняват един друг. Така и в дадения случай Лука допълва и пояснява думите на Матея. У Лука четем: „А който няма, ще му се отнеме и това, що мисли, че има” (Лук. 8:18).

Мнозина високоумни философи не притежават истината, но мислят, че я имат и не се стремят да я познаят и приемат, а тя идва само от Хрис­тос. Затова тяхната мнима истина ще бъде отхвърлена и няма да даде плод, а Божият дар, който са употребили за пагубно възгордяване против своя Творец, ще им бъде отнет от Дарителя на всички дарове и ще бъде даден на други, които имат страх Божи, ревност, вяра и любов. „Така постъпваме и ние - казва свети Иоан Златоуст. - Когато виждаме, че някой ни слуша раз­сеяно и оставя без внимание всички наши доводи, ние спираме да говорим, защото колкото повече настояваме, толкова повече неговата небрежност се увеличава." Тогава му обръщаме гръб и предлагаме словото на истината на онези, които имат по-голямо желание да слушат. Бог постъпва като стопа­нин, който първо сее семето си и край пътя, и на каменисто място, и в тръни, и на добра земя, но като види какво се случва със семето в първите три слу­чая, той посвещава цялата си грижа само на добрата земя. Колкото повече ражда една нива, толкова по-грижливо я обработва и засява стопанинът. А земята, която се намира край пътя и на каменисто място, и в тръни, той по­степенно изоставя, виждайки, че тя не му принася плод. И събира семето, което е хвърлил в нея, и го засява в плодородната земя.

Всичко това се отнася до Божието слово, посято от Христос по целия свят. Ако някой отхвърли Божието слово или злоупотреби с него, то се взи­ма от него и се дава в излишък на онзи, който вече го има и се радва да при­добие още и още.

Мир на теб и радост от Господа!

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Голям труд полагали светите, за да oбуздаят в себе си гордостта и самочинието и да навикнат на пълно послушание и преданост, било към своите [духовни] ръководители,  докато били живи, било към самия Бог. Манастирът на св. Сава Освещени се отличавал с особена дисциплина, ред и безропотно послушание. Когато св. Иоан Дамаскин постъпил в този манастир, никой от знаменитите духовници не се осмелил да вземе за свой послушник толкова прославен царедворец и писател. Тогава игуменът го предал [в послушание] на един прост, но строг старец. Старецът наредил на Иоан да не прави нищо без негово знание и одобрение. Случило се обаче да умре един калугер, който имал в същия манастир роден брат. Този монах неутешимо скърбял за умрелия си брат. За утеха на брата Иоан написал посмъртни стихири за умрелия – познатите песнопения на опелото, които Църквата и до ден-днешен изпълнява. След като ги написал, Иоан почнал да ги пее. Неговият старец, като чул пеенето, много се разгневил и прогонил Иоана от себе си. Като чули за Иоановото изгонване, някои братя се осмелили, отишли при стареца и почнали да го молят да прости на Иоан и да го приеме обратно. Но старецът останал непоколебим. Иоан горко плачел и ридаел, че престъпил заповедта на своя старец. Братята още веднъж замоли стареца да му наложи някаква епитимия и след това да му прости. Тогава старецът наложил на своя ученик такава епитимия –  ако желае прошка, със собствените си ръце да почисти и измие всички клозети по килиите в манастира. Натъжените братя съобщили това на Иоан, мислейки, че Иоан по-скоро ще напусне манастира, отколкото да стори това. Но като чул поръката на стареца, Иоан се зарадвал твърде много и с радост изпълнил заповедта му. Като видял това, старецът се разплакал, прегърнал Иоан и през сълзи казал: „О, какъв страдалец родих в Христа. О, какъв човек, истински син  на светото послушание“.

 

БЕСЕДА за Мойсей  

 

А Мойсей беше най-кроткият човек между всички човеци на земята (Числа 12: 3).

 

 

Мъж избран, велик чудотворец, предобраз на Господ Иисус Христос в чудотворството, победител в Египет, победител в пустинята, вожд на народа – как да не се възгордее! Но ако се беше възгордял, Мойсей не би бил всичко онова, което е бил. Възгордяват се онези, които мислят, че вършат своето дело на този свят, а не делото Божие, и които мислят, че със своята сила го вършат, а не с Божията. А великият Мойсей знаел, че той е извършител на Божието дело, и че силата, с която го вършел, е Божията сила, а не неговата. Затова не се възгордял нито от страшните чудеса, които извършил, нито от великите победи, които постигнал, нито от мъдрите закони, които дал на народа си. Господ е моя сила и моя слава – казал Мойсей (Изх. 15: 2). От целия сонм Израилев, в пустинята никой не е чувствал толкова силно своята собствена немощ като този – най-великия сред това множество. Във всяка работа, на всяко място, във всеки миг той очаквал помощ само от Бога. „Какво да направя?“ – викал той към Бога и непрестанно очаквал да чуе Божия отговор и [проявата] на Божията сила. Най-кроткият човек между всички човеци на земята. Защото всички други са криели нещо в себе си, уверени били в себе си, а той – нищо. Той бил всецяло потопен в Бога и съкрушен пред Бога. Когато трябвало да нахрани и напои народа, той се обръщал към Бога; или трябвало да се бори с неприятелите, вдигал ръце към Небето; или трябвало да укротява народния бунт, той викал към Бога. Кротък и прекротък Мойсей! И Бог наградил Своя верен служител с велика слава. Бог го удостоил на Тавор да се яви заедно с Илия пред Господ Спасителя.

О, Господи, Боже кроткий, Пастирю добрий, направи нас кротки, подобни на Мойсей и апостолите. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски