ЕВАНГЕЛИЕ ЗА СВЕТЛИНАТА В ЕГИПЕТСКАТА ТЪМНИНА
http://www.misioner.com/%C2%A0%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%82%D1%8A%D0%BC%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B0
ДО МИСИОНЕРА ПЕТЪР С, КОЙТО ПИТА: КАКВО Е ТОВА ХУЛА СРЕЩУ СВЕТИЯ ДУХ?
Прочел си в Евангелието Христовите думи: „Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа Светаго няма да се прости на човеците - ни на този, ни на онзи свят”. И питаш: какво е това хула против Светия Дух? Това е хула против истината и живота, които са от Светия Дух, Бога. Безбожникът, който ненавижда и гони истината, хули Духа. Самоубиецът, който ненавижда и убива живота в себе си, хули Духа. Защото Светият Дух е наречен Дух на истината и Подател на живота. В Евангелието от Иоан пише, че Господ Христос три пъти е нарекъл Светия Дух „Дух на Истината" (Иоан. 14:26; 15:26; 16:13). Следователно онзи, който отрича истината и я осмива, отрича и осмива Светия Дух, отрича и осмива Бога, който е Дух и Истина. Питаш: защо този грях не може да бъде простен, когато всеки друг грях може да се прости? Ето, на Закхей е простено сребролюбието, на блудницата - плътските грехове, на разбойника на кръста - разбойничеството и на мнозина други - много други грехове. Защо тогава не би могло да се прости и отричането на истината, неверието, осмиването на Бог Дух Свети? Защото там има срам и покаяние, а тук няма. Там човекът, макар и да греши, но пак със срам и страх се обвързва с Бога. А тук всички връзки с Бога са прекъснати и човекът безбожник безкрайно и напълно се е отдалечил от Него. Там има слабост, тук - упорство. Там душата се скита в мрак, но поне жадува за светлина. А тук душата се скита в мрак и нарича мрака светлина. Когато човек няма ни най-малко желание да се спаси, Бог не иска да го спасява насила. Друг вид хула срещу Светия Дух е омразата към живота и самоубийството. Светият Дух е наречен Подател на живота, Дарител на живота. Когато човек получи живот от Духа на живота, но като не знае откъде е получил този дар, не благодари на Бога, може да му се прости. Дори и когато някой получи живот от Духа на живота и знае от Кого е получил този дар, но пак не благодари, и тогава може да му бъде простено. Но когато някой приеме живот от Духа на живота и с презрение го отхвърли, на него няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят. За да разберем това, трябва най-напред да проумеем какво означава „да бъде простено". Да бъде простено на грешника означава да му бъде върната пълнотата на живота, отново да му бъде даден живот. Но когато някой не желае живот и дори мрази и презира живота, Бог няма какво повече да му даде. Затова го заличава от Книгата на живота.
Моли се на Бога да опази теб и близките ти от тези непростими грехове, които представляват безумен бунт на творението срещу Твореца.
Бог да ти даде здраве и да те помилва!
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !
Постоянно очаквай, но не се страхувай от смъртта – и едното и другото са истински белези на мъдростта.
Св. Иоан Златоуст
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ДЕКЕМВРИ
Разсъждение
Чрез поста на първо място се придобива телесна чистота, а след телесната чистота и духовна чистота. Въздържанието в храненето, според думите на сина на благодатта, св. Ефрем Сирин, означава „не пожелавай и не искай много сладки и скъпи ястия; не яж нищо извън определеното време; не се предавай на духа на чревоугодието; не възбуждай в себе си глад, като гледаш вкусни гозби, и не желай ту едно, ту друго ястие“. Голяма заблуда е, че въздържанието в храненето и постната храна вредят на телесното здраве. Известен факт е, че постниците са живеели най-дълго и най-малко са боледували. Пример за това ни дава и св. пророк Даниил заедно с тримата момци във Вавилон. Когато царят наредил на евнуха си да храни тези младежи с ястия от царската трапеза и да ги пои с добро вино, Даниил рекъл на евнуха, че те не желаят да вземат царската храна и питиета, а само растителна храна. (Понеже Даниил не искал да яде ястия, поръсени с кръвта на идолските жертви). A евнухът се побоял момците да не отслабнат от постната храна и споменал за своя страх пред Даниил. Тогава пророкът му предложил да направи един опит и да се увери, че от постната храна няма да отслабнат; а именно – останалите младежи в царския двор да храни с ястията от царската трапеза, a тях четиримата в течение на десет дни да храни само с растителна храна, и после нека направи сравнение. Евнухът послушал Даниила и постъпил според предложението му. След десет дни лицата на четиримата младежи, които постили, били по-светли, a телата им по-силни, отколкото на вавилонските младежи, които яли и пили от царската трапеза.
БЕСЕДА за Иисус Навин
Не се отклонявай от него (от заповедите)[1] ни надясно, ни наляво... не се страхувай и не се ужасявай; защото Господ, Бог твой, е с тебе навред, където и да идеш (Ис. Нав. 1: 7 и 9).
Иисус Навин във всичко докрай послушал Господа, без да отстъпва нито надясно, нито наляво от Господните заповеди. Водейки народа през непознатата земя и през гъстите [военни] редове на неприятелите, той нито се побоял, нито се уплашил. Считал себе си за оръдие Божие и своите воини за Божии воини. Както верният войник слуша заповедите на своя воевода, така и той слушал и изпълнявал волята на Живия Бог. Нищо не приписвал на себе си; нищо добро; никаква сила; никаква заслуга, но всичко на Бога и само на Бога. Не се уповавал[2] ни най-малко ни на своята войска, ни на своето оръжие, ни на своята мъдрост, но на Бога и само на Бога, Всесилния и Всемъдрия. Вижте, братя, с какви хора е Бог! О, да биха християнските владетели и воеводи видели и научили от Божия служител Иисус как се служи Богу! О, ако всички те веднъж биха разбрали, че най-добре се служи на народа, когато се служи на Бога, а не може да се служи на народа, [без]да не се служи Богу! Господ Бог изпълнил Своето обещание и бил с Иисус Навин до завършека на делата му и на неговия живот. А че Господ бил с него, показват великите и страшни чудеса, които Господ явил чрез Своя верен служител. Бог разделил Иордан, та народът без мост преминал по сухо; Бог направил така, че от гласа на тръбите паднали иерихонските стени; Бог отворил очите на Иисус, та да види великия Архангел с меч в ръка; Бог предал силните врагове в ръцете на израилтяните; Бог спрял слънцето над Гаваон и месеца над Айлонската долина. Наистина, никога и никъде Бог не оставил Своя служител Иисус, защото и Иисус не оставил неизпълнена нито една Божия заповед. Свидетелят на живия Бог и предобраз на Спасителя[3] на света вече остарял и в преклонна възраст поучавал своя народ, както и него Бог в началото учил: [Не] се отклонявайте от него ни надясно, ни наляво…, а се привържете към Господа, вашия Бог (Иис. Нав. 23 гл.).
О, Господи Исусе, Сине Божи, Който чрез Твоя верен служител Иисус Навин си показал предивни чудеса, укрепи ни и охрабри нас, та да не отстъпим от Тебе нито надясно, нито наляво заради Твоята слава и нашето спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] Поставеното в скоби е от св. Николай или от сръбския редактор на книгата „Охридски пролог“ (бел. прев.).
[2] В ориг. – не бил уверен (бел. прев.).
[3] В ориг. – Светителя (бел. прев.).