Сърдите се на един големец, че не е пожелал да Ви приеме, когато сте го посетили. Особено Ви е разгневило това, че Ви е излъгал. Когато сте се представили на неговия слуга, той се качил на горния етаж, върнал се веднага и съобщил: „Господинът не е у дома". А Вие сте знаели, че си е вкъщи. В своя гняв се питате: как може такъв уважаван господин да лъже? Както виждате, може. Лъжата се вмъква като дим и в палатите, както и в цигански­те шатри. Но не Ви ли е минавало през ум, че може и Вие да имате вина за лъжата на този господин? Дали и Вие не сте отпращали от своя дом някой посетител или просител, заръчвайки да му кажат, че не сте у дома?  Ако наистина не сте, тогава лъжата на този големец пада върху неговата глава, а ако сте постъпвали така, тогава неговата лъжа е въздаяние за Вашата. Мяра за мяра. „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери” - е казал Бог. За същото се говори и в притчата за немилостивия слуга (Мат. 18). Потвърж­дение за това намираме и в случилото се с един високопоставен руски чи­новник по времето на свети Серафим Саровски. Чиновникът дошъл в мана­стира на преподобния Серафим, желаейки да го види и да получи от него съвет. Когато почукал на килията на стареца, чул отвътре: „Не съм у дома! Не съм у дома!" Чиновникът се учудил, постоял малко и почукал втори път, като съобщил кой е. Но получил същия отговор. Объркан, чиновникът не посмял да чука повече и зачакал смутено пред вратата. Накрая старецът от­ворил и излязъл на прага. Разгневен, чиновникът му казал:

- Отче, аз идвах при вас вече пет пъти, а Вие не поискахте да ме удос­тоите с прием и благословение.

Прозорливият старец му отговорил:

- Аз постъпих така, както Вие често постъпвате с Вашите посетители. Когато някой помоли да го пуснат при Вас, слугите Ви отговарят: „Господи­нът не си е у дома".

С този нагледен и болезнен урок старецът искал да вразуми онзи чи­новник. Мяра за мяра. Това е закон, от който човек може да се спаси само с покаяние. Ако се покае за своя грях към другите, тогава и другите не повта­рят неговия грях спрямо него.

Мир на теб и радост от Господа!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Разсъждение

В този живот човек се изправя пред избор: или земното царство, или Царството Небесно. Бог не принуждава никого към този избор, но всеки решава [го прави] свободно. Когато братята Марк и Маркелин били осъдени на смърт, езическият съдия им оставил един месец за размисъл: дали да се отрекат от Христа, или да бъдат погубени. Тогава в затвора дошли техните роднини с един съвет, а св. Севастиан – с друг. Роднините плачели и ги молели да изпълнят волята на съдията и да пощадят своята младост. Разплаканият им баща им показвал побелелите си коси и своите немощи[1]; майка им ги заклевала в млякото[2], с което ги била откърмила; децата им плачели около тях. Всъщност всички те им предлагали да се отрекат от Царството Небесно заради земното царство. А Севастиан ги съветвал противоположно на това, казвайки им: „О храбри Христови войници, нима заради ласките на своите роднини искате да загубите вечния венец… Нима заради женските сълзи ще изпуснете знамето на победата?... Този живот е преходен и толкова непостоянен и неверен, че даже и своите любители никога не може да запази. Каква полза от този живот, па ако ще някой и сто години да живее? Като дойде последният ден, не изглеждат ли всички изминали години и всички земни наслади, като че ли никога не са били? Наистинa е неразумно да се боите от изгубването на този скоропреходен живот, когато ви чака[3] вечният, в който насладите, богатството и веселието, като започнат, никога не ще се свършат, и остават безкрайни вовек-века. Спомнете си Господните слова: И врагове на човека са неговите домашни (Мт. 10: 36). Не са ви приятели онези, които ви разделят от Бога“. С тези и още много други думи св. Севастиан победил и светите мъченици още повече пожелали Царството Небесно пред земното царство и радостно отишли на смърт за Христа.

 БЕСЕДА за Рут

Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог… само една смърт ще ме раздели от тебе (Рут 1: 16–17).

Удивителни са тези думи, когато ги каже син на баща си, дъщеря на майка си и жена на мъжа си. Но трижди по-дивни са, когато снаха ги каже на своята свекърва. А тези думи казала блажената Рут на своята опечалена свекърва Ноемин. Като умрели Ноемините синове в моавитската земя, където живеели като пришълци, старата им майка намислила да се върне в своето отечество Витлеем и там да остави костите си. Благородна и в болката си, Ноемин посъветвала младите си снахи [вдовици] да останат в земята си и да се омъжат повторно. Орфа останала, а Рут рекла: Само една смърт ще ме раздели от тебе. Прекрасен пример как свекърва може нежно да обича снахите си, а и как снаха може с цялото си сърце да бъде предана на своята свекърва! Но във Витлеем някой трябвало да храни тези две души. Кой ще ги храни? Бог и трудолюбивите[4] Рутини ръце. Ще тръгна по нивите и ще събирам класове – казала снахата на свекърва си. Иди, дъще моя, – отговорила Ноемин. В чужда нива, след чужди жетвари трябвало [Рут] да събира класове. Това не е само труд, това е и срам. Но от любов към старата си свекърва Рут взела на себе си и труда, и срама. Всевиждащият Бог видял тези две сладки души и се зарадвал. Зарадвал се техният Творец, наградил ги и ги прославил, както само той знае да награждава и прославя онези, които се боят от Него. И наредил Бог по своя промисъл, та Рут да иде на нивата на богатия Воз да събира класове. Видял Воз Рут и я поискал [за жена] от Ноемин. От този брак се родил Овид, Иесеев баща и дядо на цар Давид.

Прочие Рут се унизила до просякиня, а Бог я направил родоначалница на великия цар, от когото произлезли много царе, и най-после – Царят на царете, Господ наш Иисус Христос. О, всевиждащий Господи, Господи благий, колко Си дивен в Своя промисъл за праведните и милостивите. Напътствай ни и се смили над нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор  – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – своята болест (бел. прев.).

[2] В ориг. – с млякото от гърдите ѝ (бел. прев.).

[3] В ориг. – ще приемете (бел. прев.).

[4] В ориг. – полезните (бел. прев.).