-Какъв е смисълът от тези мъчения? Ще ида да живея близо до водата.

Току-що бе произнесъл това, когато чу, че някой върви след него. Обърна се и видя, че някой върви след него и брои крачките му.

-Ти кой си? - го попита старецът.

-Ангел Господен - отговори онзи. - Изпратиха ме да броя крачките ти и да ти дам награда.

Щом чу това, старецът се ободри и доби кураж. Нещо повече, премести килията си с пет мили по- навътре в пустинята, така че разстоянието до водата стана седемнайсет мили.

Живеете в голяма оскъдица с мъжа ти и с по-малкия ти син. Големият е чиновник, но бил напълно прекъснал връзка с вас. С години не се обаждал, не ви писал, нито се сещал да изпрати подарък на клетите си гри­жовни родители. Баща му не искал повече и да чуе за него, но Вие сте се ста­раели да смекчите отношението му, застъпвайки се за сина ви и намирайки различни извинения за неговото нехайство към вас. А тайно сте проливали сълзи и сте се молили Богу за блудния си син. Така изминали няколко го­дини. Майчината Ви душа била препълнена със страх и срам; страх - да не би бащата да прокълне сина си, и срам - да не се отрече открито от него. Заради това все по-често и все по-усърдно сте възнасяли молитви към Онзи, Който единствен би могъл да помогне. Молили сте се, постили сте, пали­ли сте свещи, давали сте милостиня и сте вършили всичко онова, което ни предписва вярата. Непрестанно, денем и нощем - ето вече седем години. Без да изнемогнете и без да се усъмните.

И накрая, след седем години, сте получили онова, за което сте молели Бога. Загрубялото сърце на сина се обърнало към родителите. За миналия Великден сте получили от него покайно писмо и пощенски запис. Моли ви за прошка. Чуди се сам на себе си как е могъл толкова дълго да бъде безду­шен към своите родители. Сякаш сърцето му е било затворено в някаква твърда черупка. Обещава редовно да пише и да изпраща помощ. Обеща­нието си изпълнява. Всяка седмица пристига писмо от него, а всеки месец -запис. Майчината радост няма край. Вашата благодарност към Бога превъз­хожда думите и се излива в сълзи.

И аз се радвам на вашата радост и благодаря на Бога, уважаема гос­пожо. Наричам Ви госпожа с цялата си сериозност. Вашето господство не е в изобилието на земно имущество, не е във временното богатство, нито в човешката суета. Господството Ви се основава не на благородническа кръв, а на благороден дух. Вие сте възнесли душата си до Царя на царете и Госпо­даря на господарите. С Него общувате мислено, с Него разговаряте молит­вено. Той е въздухът и светлината на Вашата душа и винаги присъства пред духовния Ви взор. С когото и да говорите, Вие разговаряте като с някой тре­ти. Защото винаги Бог е вторият между Вас и всеки Ваш събеседник. Преди да кажете нещо, с мислите си винаги сте в Бога и на всекиго чрез Бога говорите. Вие сте Божия послушница, а затова и дъщеря Божия. Оттук е Вашето господство и Вашето благородство. Това е единственото господство, което не се губи; единственото благородство, което е вечно. То се получава с вяра и се запазва с молитвени сълзи. Господ тайнствено е отговорил на Вашите молитви, както някога на хананейката: „0, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти” ! И станало така, както сте искали. Господ върнал блудния ви син на правия път; спасил го от бащина клетва, която води сина до вечна смърт, а бащата - до отчаяние. Вас пък Господ ще възнагради за вярата Ви и с това, че все по-силно ще укрепва Вашето духовно господство и благородство, докато не преминете във вечното царство, където господстват Христовите благородници.

Мир Вам и благословение от Бога!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 21 НОЕМВРИ

Разсъждение

Покори се на  Божията воля и не изследвай прекомерно Божиите отсъди, защото може да полудееш. Защото Божиите съдби са безбройни и непостижими. Един монах в пустинята, мислейки за себе си, че е постигнал съвършенство, молил Бога да му открие Своите различни отсъди за живота на хората. Бог му внушил да отиде надалеч, при един духовен старец, и да пита за това. Към монаха, когато вече бил на път, се приближил ангел Божий на вид като обикновен човек и му казал, че и той иска да отиде при онзи старец. Пътувайки така заедно, отседнали да нощуват при един боголюбив човек, който хубаво ги нагостил, поднасяйки им храната в сребърно блюдо. Като се нахранили, ангелът взел блюдото и го хвърлил в морето. Монахът се зачудил и наскърбил, но замълчал. На втория ден отново отседнали при един гостолюбив човек, който ги посрещнал сърдечно и с подобаваща почит. При тръгването им човекът извел единствения си син, та пътниците да го благословят. А Божият ангел хванал детето за гърлото и го удушил. Натъжил се монахът и попитал ангела кой е той и защо върши такива злодеяния. Ангелът кротко му отговорил, че онзи, първият човек, във всичко бил Богу угоден и нямало в неговия дом нищо спечелено с неправда, освен онова сребърно блюдо. „По Божие нареждане, аз изхвърлих това откраднато блюдо, та онзи човек, да бъде във всичко чист[1] пред Бога. И онзи, вторият мъж, е богоугоден и няма нищо в неговия дом, което би навлякло Божият гняв, освен сина му, който, ако беше пораснал, щеше да бъде голям злодей и демонски съсъд. Затова по Божията отсъда удуших детето, та да спася душата му за вечността заради бащините му добродетелите, а и баща му да запазя от много беди. Ето, такива са тайнствените и недостижими Божии отсъди. А ти старче, иди в килията си и не се труди напразно да изпитваш онова, което е във властта единствено на Бога“.

БЕСЕДА за вярващите като едно тяло и един дух

Едно тяло сте и един дух (Ефес. 4: 4)

Вярващите да се стараят да бъдат едно тяло и един дух – заръчва светият апостол. Под едно тяло разбира една вяра, без разделения, без ереси, без самоволие. Цялата Църква е едно тяло, чиято Глава е Христос. Под един дух се разбира любовта, любов пламенна към Христос, от Когото произлиза и взаимната любов. Всички да са едно – много хора като един човек. Това е чудо на християнската вяра и на християнската любов. Няма такава сила на света, която може да бъде по-яка връзка между хората. Нито общата[2] кръв, нито общият език, нито общото огнище, нито общите родители, никакви материални интереси – нищо от това, даже отдалеч, не прилича на здравата връзка [между християните] на вярата и християнската любов. С тази здрава и неразкъсваема връзка са свързани помежду си всички членове на Църквата. И Божията Църква пребъдва във времето и във вечността – едно тяло и един дух. На това чудно единство нищо не противоречи така, както гордостта на отделни хора. Гордостта изопачава вярата и охладява любовта; гордостта ражда ереси, разделя Църквата и жертва общото благо за лична изгода. Гордостта всъщност е липса на вяра и любов. Нека Бог, братя, да ни запази от гордостта, този прастар недъг на човешкия род.

Да бъдем винаги едно тяло и един дух в нашия Господ Иисус Христос. На Тебе Господи Иисусе, на Тебе Глава на Църквата, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – прав (бел. прев.).

[2] В ориг. – еднаквата (бел. прев.).