Говори се, че пещерата на авва Херемон Скитски била на четирийсет мили от църквата и на дванайсет мили от вода и от блатото, където събирали вейки за кошници. И старецът не унивал, макар постоянно да събирал материал за ръкоделие, да носел вода, а в неделни дни да му коствало големи усилия да ходи на църква...

 


ДО ЕДИН НАСТОЙНИК: ЗА СВЕЩЕНСТВОТО

 

Чул си някакви еретици да говорят: „Всички християни са свещеници, затова особени свещеници не са ни нужни. Всеки, който е кръстен, чрез кръщението е станал свещеник. Следователно всички християни - и мъже, и жени - могат да извършват всички свещенически длъжности, които сега извършват само ръкоположените за свещеници."

Знай, че това е голяма заблуда. В противен случай би могло да се каже, че всички християни са и апостоли. А ние знаем, че Господ е избрал за апостоли определени хора. От своя страна апостолите са ръкополага­ли най-напред дякони, после свещеници и епископи или презвитери на Църквата (Деян. 6:6; 14:26; 1 Тим. 3; 4:14; 5:17; 5:22; Тит. 1:5). И свети апос­тол Иаков твърди, че на църковните презвитери е дадена властта да из­вършват свещенодействия. Прочети в неговото послание тези думи: „Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елeй в името Господне” (Иак. 5:14). Както виждаш, това устройство на Църквата - презвитерите, овластени от Светия Дух да извършват Божиите тайнства и да водят кръстения народ към спасение -произхожда още от светите апостоли. Слава Богу, че е така. Защото, ако по Божи промисъл не беше така устроено, а всеки можеше сам себе си да про­възгласи за свещеник, още от самото начало в християнството би настъпил разпад. Настъпил би разпад както във вярата, така и в църковния ред. И при такъв разпад нима корабът на Църквата би преплувал успешно из­миналите деветнадесет столетия, подобни на деветнадесет бурни океана?

И по закона на Вехтия Завет не всеки е могъл да бъде свещеник, а само онзи, който е бил определен и посветен за това. Но и тогава са се явява­ли бунтовници, които са въставали срещу избраните свещеници, и които въпреки закона са си присвоявали правото да извършват свещеническите длъжности. В Светото Писание четем за Корей, Датан и Авирон, които въ­станали срещу Мойсей и Аарон, викайки: „Стига ви толкоз; цялото общество, всички са свети, и между тях е Господ! А вие защо се поставяте по-горе от народа Господен”? (Числ. 16:3). Но Бог им се разгневил и люто ги наказал: „И земята разтво­ри устата си и ги погълна. ..и те слязоха живи в преизподнята с всичко тяхно, и земята ги покри, и те изчезнаха изсред обществото”?

И така, ясно е и от двата Завета, че волята Божия не е всички вярващи да бъдат същевременно и свещеници. Но има едно достойнство, по-високо от свещеническото, което е приготвено за всички вярващи; и което ако ис­кат, могат да достигнат всички. Това е светостта. Апостолите са наричали първите християни светии. Имената на светците се вписват в календара и в Книгата на Вечния Живот. На много и много селяци и занаятчии това, че не са били свещеници, не е попречило да влязат в календара и в списъка на светците. А на някои свещеници - еретици и развратници, свещеническият чин не е помогнал да се спасят от ада на вечните мъки.

Мир на теб и здраве от Господа!

 

Автор - св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до 
други човеци !

 

 

ВЪПРОС:  С какво да започне новоповярвалият пътя си към Христа и спасението?

 

ОТГОВОР:  С ИЗПОВЕД !

Изповедта е едно от тайнствата на Църквата, задължително, за всички християни.

Св. Кръщение очиства първородния грях, и сторените до момента грехове. Но преди Кръщението, пристъпващия към него трябва в разговорна форма да сподели със свещеника всички неща, които обременяват неговата съвест.

  

 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 НОЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Бог допуска беди за праведниците, за да ги прослави повече. Защото преодоляната беда най-силно изявява славата Божия и славата на праведника. Свети Григорий Акраганитски във всичко бил праведник и угодник Божий. Но Бог допуснал за него беда, беда подобна на тази, която някога постигнала св. Атанасий и св. Макарий. А именно, свещениците Савин и Крискент, на които Григорий сторил много добрини, не могли да понасят Григориевите добродетели. Защото това е особеност на порочността – никак не може да търпи добродетелта. Савин и Крискент, значи, намерили една известна жена блудница и я подкупили да оклевети Григорий, че той имал връзка с нея. Веднъж, когато Григорий бил в църквата, жената се вмъкнала в спалнята му и когато той излязъл с народа от църквата, тази жена се появила от неговата стая. Тогава онези двамата свещеници започнали да хулят и укоряват Григорий като блудник[1]. Григорий запазил хладнокръвие и бил готов за всякакво страдание. Затворили го в тъмница и [после] го изпратили в Рим. Папата повярвал на клеветниците и две години и половина държал Григорий в тъмница, без съд и присъда. След това се свикал събор, на който да се разгледа делото на Григорий. Но преди людете да го осъдят, Бог отсъдил. Онази жена полудяла и като побъркана била доведена на събора. Като безумна, тя не можела нищо да каже. Чудотворецът Григорий се помолил Богу за нея и тя оздравяла, защото злият дух излязъл от нея. Плачейки, тя засвидетелствала, че е подкупена да оклевети Божия човек и веднага след това оклеветяване злият дух я завладял и държал в своя власт. А лицата на Савин и Крискент, заедно с лицата на другите клеветници – повече от 100 на брой, изведнъж почернели като главни. Клеветниците били наказани с прогонване. Свети Григорий бил върнат в своята епархия и с голяма тържественост посрещнат от народа.

 

БЕСЕДА за благодатта и даровете

 

А на всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов (Ефес. 4: 7).

 

Ето принципа на различие между християните. Първо апостолът изброява онова, което ни прави еднакви, а то е: един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог Отец на всички. А сега пък показва онова, което независимо от нашата воля, ни прави различни. Именно, нас ни прави различни мярката на дара Христов, според която ни се дава благодатта на Светия Дух. Христос е главата на цялото[2] тяло, което се нарича Църква. Той е построил това тяло, а и всеки член поотделно; Той е Строителят и Той е единственият знаещ плана на сградата. Той не допуска нито един член на тази сграда да е несъразмерно голям или несъразмерно малък. Той определя мярката на всичко и на всеки. Той дава на един пет таланта, на друг два, а на трети един. Никой да се не сърди и да не завижда. Да се не сърди, защото, ако малко е приел, за малко ще отговаря; да не завижда на този, който има много, защото то не е негово, а Божие. Ако има много, много и ще му се иска, точно както е казано в божествената притча за талантите. О, братя мои, нека всеки от нас, осъзнае мярката на своя дар и своята отговорност. Да почитаме и своя дар, и дара на нашия ближен[3], защото всички дарове са от Бога и Божии.

Господи Иисусе, Дарителю на  големи и различни дарове, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. – да викат на Григорий като на блудник (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – голямото (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – съсед (бел. прев.).