Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1756223 Постинги: 3812 Коментари: 0
Постинги в блога от Декември, 2018 г.
2 3 4  >  >>
 

Из „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 18 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

                                                                                         

    В този живот човек се изправя пред избор: или земното царство, или Царството Небесно. Бог не принуждава никого към този избор, но всеки решава [го прави] свободно. Когато братята Марк и Маркелин били осъдени на смърт, езическият съдия им оставил един месец за размисъл: дали да се отрекат от Христа, или да бъдат погубени. Тогава в затвора дошли техните роднини с един съвет, а св. Севастиан – с друг. Роднините плачели и ги молели да изпълнят волята на съдията и да пощадят своята младост. Разплаканият им баща им показвал побелелите си коси и своите немощи[1]; майка им ги заклевала в млякото[2], с което ги била откърмила; децата им плачели около тях. Всъщност всички те им предлагали да се отрекат от Царството Небесно заради земното царство. А Севастиан ги съветвал противоположно на това, казвайки им: „О храбри Христови войници, нима заради ласките на своите роднини искате да загубите вечния венец… Нима заради женските сълзи ще изпуснете знамето на победата?... Този живот е преходен и толкова непостоянен и неверен, че даже и своите любители никога не може да запази. Каква полза от този живот, па ако ще някой и сто години да живее? Като дойде последният ден, не изглеждат ли всички изминали години и всички земни наслади, като че ли никога не са били? Наистинa е неразумно да се боите от изгубването на този скоропреходен живот, когато ви чака[3] вечният, в който насладите, богатството и веселието, като започнат, никога не ще се свършат, и остават безкрайни вовек-века. Спомнете си Господните слова: И врагове на човека са неговите домашни (Мт. 10: 36). Не са ви приятели онези, които ви разделят от Бога“. С тези и още много други думи св. Севастиан победил и светите мъченици още повече пожелали Царството Небесно пред земното царство и радостно отишли на смърт за Христа.

 

 БЕСЕДА за Рут

 

Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог… само една смърт ще ме раздели от тебе (Рут 1: 16–17).

 

   Удивителни са тези думи, когато ги каже син на баща си, дъщеря на майка си и жена на мъжа си. Но трижди по-дивни са, когато снаха ги каже на своята свекърва. А тези думи казала блажената Рут на своята опечалена свекърва Ноемин. Като умрели Ноемините синове в моавитската земя, където живеели като пришълци, старата им майка намислила да се върне в своето отечество Витлеем и там да остави костите си. Благородна и в болката си, Ноемин посъветвала младите си снахи [вдовици] да останат в земята си и да се омъжат повторно. Орфа останала, а Рут рекла: Само една смърт ще ме раздели от тебе. Прекрасен пример как свекърва може нежно да обича снахите си, а и как снаха може с цялото си сърце да бъде предана на своята свекърва! Но във Витлеем някой трябвало да храни тези две души. Кой ще ги храни? Бог и трудолюбивите[4] Рутини ръце. Ще тръгна по нивите и ще събирам класове – казала снахата на свекърва си. Иди, дъще моя, – отговорила Ноемин. В чужда нива, след чужди жетвари трябвало [Рут] да събира класове. Това не е само труд, това е и срам. Но от любов към старата си свекърва Рут взела на себе си и труда, и срама. Всевиждащият Бог видял тези две сладки души и се зарадвал. Зарадвал се техният Творец, наградил ги и ги прославил, както само той знае да награждава и прославя онези, които се боят от Него. И наредил Бог по своя промисъл, та Рут да иде на нивата на богатия Воз да събира класове. Видял Воз Рут и я поискал [за жена] от Ноемин. От този брак се родил Овид, Иесеев баща и дядо на цар Давид.

Прочие Рут се унизила до просякиня, а Бог я направил родоначалница на великия цар, от когото произлезли много царе, и най-после – Царят на царете, Господ наш Иисус Христос. О, всевиждащий Господи, Господи благий, колко Си дивен в Своя промисъл за праведните и милостивите. Напътствай ни и се смили над нас. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор  – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – своята болест (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – с млякото от гърдите ѝ (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – ще приемете (бел. прев.).

 

[4] В ориг. – полезните (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 399 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 17 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Чрез поста на първо място се придобива телесна чистота, а след телесната чистота и духовна чистота. Въздържанието в храненето, според  думите на сина на благодатта, св. Ефрем Сирин, означава „не пожелавай и не искай много сладки и скъпи ястия; не яж нищо извън определеното време; не се предавай на духа на чревоугодието; не възбуждай в себе си глад, като гледаш вкусни гозби, и не желай ту едно, ту друго ястие“. Голяма заблуда е, че въздържанието в храненето и постната храна вредят на телесното здраве. Известен факт е, че постниците са живеели най-дълго и най-малко са боледували. Пример за това ни дава и св. пророк Даниил заедно с тримата момци във Вавилон. Когато царят наредил на евнуха си да храни тези младежи с ястия от царската трапеза и да ги пои с добро вино, Даниил рекъл на евнуха, че те не желаят да вземат царската храна и питиета, а само растителна храна. (Понеже Даниил не искал да яде ястия, поръсени с кръвта на идолските жертви). A евнухът се побоял момците да не отслабнат от постната храна и споменал за своя страх пред Даниил. Тогава пророкът му предложил да направи един опит и да се увери, че от постната храна няма да отслабнат; а именно – останалите младежи в царския двор да храни с ястията от царската трапеза, a тях четиримата в течение на десет дни да храни само с растителна храна, и после нека направи сравнение. Евнухът послушал Даниила и постъпил според предложението му. След десет дни лицата на четиримата младежи, които постили, били по-светли, a телата им по-силни, отколкото на вавилонските младежи, които яли и пили от царската трапеза.

 

БЕСЕДА за Иисус Навин

 

Не се отклонявай от него (от заповедите)[1] ни надясно, ни наляво... не се страхувай и не се ужасявай; защото Господ, Бог твой, е с тебе навред, където и да идеш (Ис. Нав. 1: 7 и 9).

 

 

Иисус Навин във всичко докрай послушал Господа, без да отстъпва нито надясно, нито наляво от Господните заповеди. Водейки народа през непознатата земя и през гъстите [военни] редове на неприятелите, той нито се побоял, нито се уплашил. Считал себе си за оръдие Божие и своите воини за Божии воини. Както верният войник слуша заповедите на своя воевода, така и той слушал и изпълнявал волята на Живия Бог. Нищо не приписвал на себе си; нищо добро; никаква сила; никаква заслуга, но всичко на Бога и само на Бога. Не се уповавал[2] ни най-малко ни на своята войска, ни на своето оръжие, ни на своята мъдрост, но на Бога и само на Бога, Всесилния и Всемъдрия. Вижте, братя, с какви хора е Бог!  О, да биха християнските владетели и воеводи видели и научили от Божия служител Иисус как се служи Богу! О, ако всички те веднъж биха разбрали, че най-добре се служи на народа, когато се служи на Бога, а не може да се служи на народа, [без]да не се служи Богу! Господ Бог изпълнил Своето обещание и бил с Иисус Навин до завършека на делата му и на неговия живот. А че Господ бил с него, показват великите и страшни чудеса, които Господ явил чрез Своя верен служител. Бог разделил Иордан, та народът без мост преминал по сухо; Бог направил така, че от гласа на тръбите паднали иерихонските стени; Бог отворил очите на Иисус, та да види великия Архангел с меч в ръка; Бог предал силните врагове в ръцете на израилтяните; Бог спрял слънцето над Гаваон и месеца над Айлонската долина. Наистина, никога и никъде Бог не оставил Своя служител Иисус, защото и Иисус не оставил неизпълнена нито една Божия заповед. Свидетелят на живия Бог и предобраз на Спасителя[3] на света вече остарял и в преклонна възраст поучавал своя народ, както и него Бог в началото учил:  [Не] се отклонявайте от него ни надясно, ни наляво…, а се привържете към Господа, вашия Бог (Иис. Нав. 23 гл.).

О, Господи Исусе, Сине Божи, Който чрез Твоя верен служител Иисус Навин си показал предивни чудеса, укрепи ни и охрабри нас, та да не отстъпим от Тебе нито надясно, нито наляво заради Твоята слава и нашето спасение. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] Поставеното в скоби е от св. Николай или от сръбския редактор на книгата „Охридски пролог“ (бел. прев.).

 

[2] В ориг. – не бил уверен (бел. прев.).

 

[3] В ориг. – Светителя (бел. прев.).

 

Категория: Други
Прочетен: 279 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 16 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Голям труд полагали светите, за да oбуздаят в себе си гордостта и самочинието и да навикнат на пълно послушание и преданост, било към своите [духовни] ръководители,  докато били живи, било към самия Бог. Манастирът на св. Сава Освещени се отличавал с особена дисциплина, ред и безропотно послушание. Когато св. Иоан Дамаскин постъпил в този манастир, никой от знаменитите духовници не се осмелил да вземе за свой послушник толкова прославен царедворец и писател. Тогава игуменът го предал [в послушание] на един прост, но строг старец. Старецът наредил на Иоан да не прави нищо без негово знание и одобрение. Случило се обаче да умре един калугер, който имал в същия манастир роден брат. Този монах неутешимо скърбял за умрелия си брат. За утеха на брата Иоан написал посмъртни стихири за умрелия – познатите песнопения на опелото, които Църквата и до ден-днешен изпълнява. След като ги написал, Иоан почнал да ги пее. Неговият старец, като чул пеенето, много се разгневил и прогонил Иоана от себе си. Като чули за Иоановото изгонване, някои братя се осмелили, отишли при стареца и почнали да го молят да прости на Иоан и да го приеме обратно. Но старецът останал непоколебим. Иоан горко плачел и ридаел, че престъпил заповедта на своя старец. Братята още веднъж замоли стареца да му наложи някаква епитимия и след това да му прости. Тогава старецът наложил на своя ученик такава епитимия –  ако желае прошка, със собствените си ръце да почисти и измие всички клозети по килиите в манастира. Натъжените братя съобщили това на Иоан, мислейки, че Иоан по-скоро ще напусне манастира, отколкото да стори това. Но като чул поръката на стареца, Иоан се зарадвал твърде много и с радост изпълнил заповедта му. Като видял това, старецът се разплакал, прегърнал Иоан и през сълзи казал: „О, какъв страдалец родих в Христа. О, какъв човек, истински син  на светото послушание“.

 

БЕСЕДА за Мойсей  

 

А Мойсей беше най-кроткият човек между всички човеци на земята (Числа 12: 3).

 

 

Мъж избран, велик чудотворец, предобраз на Господ Иисус Христос в чудотворството, победител в Египет, победител в пустинята, вожд на народа – как да не се възгордее! Но ако се беше възгордял, Мойсей не би бил всичко онова, което е бил. Възгордяват се онези, които мислят, че вършат своето дело на този свят, а не делото Божие, и които мислят, че със своята сила го вършат, а не с Божията. А великият Мойсей знаел, че той е извършител на Божието дело, и че силата, с която го вършел, е Божията сила, а не неговата. Затова не се възгордял нито от страшните чудеса, които извършил, нито от великите победи, които постигнал, нито от мъдрите закони, които дал на народа си. Господ е моя сила и моя слава – казал Мойсей (Изх. 15: 2). От целия сонм Израилев, в пустинята никой не е чувствал толкова силно своята собствена немощ като този – най-великия сред това множество. Във всяка работа, на всяко място, във всеки миг той очаквал помощ само от Бога. „Какво да направя?“ – викал той към Бога и непрестанно очаквал да чуе Божия отговор и [проявата] на Божията сила. Най-кроткият човек между всички човеци на земята. Защото всички други са криели нещо в себе си, уверени били в себе си, а той – нищо. Той бил всецяло потопен в Бога и съкрушен пред Бога. Когато трябвало да нахрани и напои народа, той се обръщал към Бога; или трябвало да се бори с неприятелите, вдигал ръце към Небето; или трябвало да укротява народния бунт, той викал към Бога. Кротък и прекротък Мойсей! И Бог наградил Своя верен служител с велика слава. Бог го удостоил на Тавор да се яви заедно с Илия пред Господ Спасителя.

О, Господи, Боже кроткий, Пастирю добрий, направи нас кротки, подобни на Мойсей и апостолите. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 1594 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 15 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

За неволно убийство земният съд освобождава убиеца. Но Църквата налага епитимия на неволния убиец, епитимия много по-лека, отколкото на преднамерения убиец, но не го оставя без епитимия. Ако свещеник убие неволно, Църквата доживотно му забранява свещенослужение. Християнинът с чувствителна душа и изострена съвест налага на себе си по-тежка епитимия от отредената от Църквата. Св. Пард, бидейки колар, веднъж отишъл в Иерихон. Като оставил своите мулета пред гостилницата, той влязъл в нея. В това време едно дете паднало под мулето и мулето го стъпкало с крака,  и го умъртвило. Когато Пард видял мъртвото окървавено дете, убито от неговото муле, тъй се съкрушило сърцето му, като че ли самият той бил умишлено виновен за смъртта на детето. И този съвестен човек наложил на себе си тежка епитимия; зарязал занаята си, напуснал света и макар да бил съвсем млад, се отдалечил в пустинята на тежък телесен подвиг, духовен труд и покаяние. С много плач принесъл покаяние пред Бога за убитото дете. Желаел да заплати за живота на детето със своя живот. Молил Бога, та Бог да нагласи това. Дразнил лъв, та лъвът да го разкъса, но лъвът побягнал от него. Лягал на тясна пътека, по която минавал лъвът, та звярът да го умъртви, но лъвът го прескачал и не искал да го докосне. Виждайки в това волята Божия да живее, а да не погине, той се успокоил, но до смъртта си съкрушено се  каел… Не е ли това чувствителна, човеколюбива и богобоязлива душа? Не е ли това една изтънчена и изострена съвест на един истински християнин?

 

БЕСЕДА за Иосиф

 

Но той, като остави дрехата си в ръцете ѝ, затече се и избяга навън (Бит. 39: 12).

 

Две големи и тежки изкушения претърпял и победил незлобният и целомъдрен Иосиф; изкушение от злобната завист от страна на родните му братя и изкушение от блудната страст на една египтянка – жена съблазнителка. Завистта го продала за роб, а блудната страст го хвърлила в тъмницата. И в единия, и в другия случай той се отплатил на злото с добро: нахранил гладните си братя и спасил живота и престола  на изплашения цар, и на народа. Братята му замислили да го убият, но Бог го запазил; блудната жена замислила да го унищожи, но Бог го запазил. От роб и затворник, Бог го увенчал със слава и неограничена власт. Тогова, когото злобните му братя можели с един удар да убият, и когото силната Пентефриева жена можела в миг да умъртви, Бог направил всесилен господар над живота на много милиони човеци и единствен хранител на гладните негови братя. Тъй чудна е Божията милост към праведниците! Тъй Господ умее да запазва и да прославя незлобливите и праведниците. Във величието на Иосифовата съдба ние виждаме величието на Божията милост. Едно Око никога не спи, братя мои. Да бъдем незлобливи и целомъдрени и да се не боим нито от злобата, ни от клеветите, ни от тъмница, нито от поругание, нито от беди. Напротив, да се радваме, когато заради незлобливост и целомъдрие ни сполети всичко това, да се радваме и с вяра да очакваме проявата на чудо Божие с нас. Във всяка буря и гръм да очакваме Божията правда и тишина.

О, Господи тайнствени, който тайно, но бдително провождаш праведника в робство и в тъмница, и в Свое време явяваш милостта Си, помогни ни да бъдем незлобливи целомъдрени. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 2608 Коментари: 0 Гласове: 1

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 14 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Има три вида похвална ревност: ревност за очистване на себе си от греховните желания и помисли, ревност за верските истини и ревност за правдата Божия между хората. И трите вида ревност изпълвали душата на св. Николай Чудотворец  до съвършенство. Ревност за очистване себе си той проявявал през целия си живот, като пазил внимателно сърцето си. Особена ревност за истините на вярата проявил на Първия Вселенски събор в Никея, където влязъл в страшен конфликт с Арий. Особена ревност за правдата Божия между хората показал в два знаменити случая, когато спасил по трима невинни човеци от смъртно наказание. Веднъж, по време на отсъствието му от град Мир, сребролюбивият воевода Евстатий  осъдил трима души на смърт чрез посичане с меч, като за това взел подкуп от някои техни неприятели. Като научил за това, с най-голяма бързина, св. Николай пристигнал в Мир. Осъдените били вече изведени на мястото за посичане. Палачът вече вдигал меча над невинните хора. В този миг Николай хванал ръката на палача, изтръгнал меча от нея и освободил осъдените. След това укорил воеводата Евстатий, с което го накарал да се засрами и покае. Тъй също били наклеветени пред царския епарх Евлавий и пред царя трима царски воеводи – Непотиан, Урс и Ерпилион, и царят подписал смъртната им присъда. В навечерието на деня на погубването им тримата воеводи се молили на Бога, казвайки: „Боже Николаев, избави нас, невинните, от смърт!“. Същата нощ св. Николай се явил насън на царя и епарха, изобличил ги за неправдата и им заповядал веднага да освободят от тъмницата тримата воеводи. На другия ден царят и епархът си разказали еднаквото нощно видение и веднага освободили воеводите и от смърт, и от тъмницата.

 

БЕСЕДА за Иаков

 

Видях Бога лице с лице, и се запази душата ми (Бит. 32: 30).

 

Бог Авраамов и Исааков бил и Бог Иаковов, Бог на верните, послушните, милостивите и кротките. Кротък боговидец може да се нарече Иаков. Защото наистина бил кротък и видял Бога, и говорил с Бога, видял и ангели Божии, и стълба от земята до небето. Със своята кротост победил Лаван, своя тъст, и Исав, своя брат; с кротостта си въдворил мир между своите жени, Лия и Рахил; заради кротостта си бил мил и на фараона. Иаковата кротост е предобраз на Христовата кротост. Блажени кротките – е казал Господ, – защото те ще наследят земята (Мт. 5: 5). Тези думи се изпълнили и за Иаков. Той наследил земята на своите отци; неговото потомство се освободило от Египет и наследило обещаната земя; а чрез потомъка си по плът – Христос Господ – той наследил цялата земя. Това е Църквата Божия, която се е разпростряла по цялата земя. Видях Бога лице с лице. Иаков видял Бога в образ на човек, ала не като истински човек. И това видение е само предсказание за истинското въплъщение на Бога като човек. Душата му се избавила от страх и всякаква неправда. Но щом Иаков се избавил, виждайки само предобраза на Бога, колко по-лесно е за нас да се спасим, ние, които познаваме Бога като истински човек, като Богочовек.

 О, Господи кроткий, сило и славо на кротките, както си спасил Иаков с Твоя предобраз, спаси и нас с истинските Твои Тяло и Кръв. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 279 Коментари: 0 Гласове: 0
27.12.2018 05:25 - !!!
 

      Суета и лъжа отдалечи от мене [Господи](Притчи 30:80. Това е молитвата на премъдрия цар. Суета е всичко, което не служи на Бога, и всичко, което се противи на Божиите заповеди е лъжа. Победи суетата със служение на Бога, а лъжата победи с проповядване на истината.

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

Категория: Други
Прочетен: 549 Коментари: 0 Гласове: 0
  
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 13 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

         Да се дава милостиня от това, което е необходимо за човека – това е истинската милостиня. Да не се съгрешава тогава, когато човекът е подложен на изкушение – това е стойностното пред Бога. Когато св. Лучия видяла, че болната ѝ майка е чудесно изцелена, ѝ предложила да раздаде имота си като милостиня на бедните. На това майка ѝ отговорила, че не желае да се раздели с имота си до смъртта си, но се съгласила той да бъде употребен за целта, която Лучия желаела. „Първо затвори очите ми“  –  рекла майката, – тогава прави с имота каквото ти е угодно“.  „Не е много Богу угоден онзи, който дава на Него онова, което сам не може да вземе (в гроба), нито онова, което е непотребно на него самия, но ако искаш да сториш богоугодно дело, дай Му онова, което самата ти ползваш. След смъртта ти нищо не ще ползваш и тогава ще Му предложиш, онова, което не можеш да отнесеш със себе си. Затова, докато си жива, подай на Христа каквото имаш; и всичко, което си събрала за мене, веднага почни да го даваш на Него“. Добрата майка на мъдрата щерка се съгласила с това. Когато мъчителят Пасхасий принуждавал тази света девойка към телесен грях, Лучия даже и не помислила да се съгласи на това. А когато я заплашил, че неговите хора насила ще я осквернят, с насмешка рекъл: „Като бъдеш осквернена, Дух Свети ще избяга от тебе“. На това благодатната Лучия отговорила: „Тялото не може да се оскверни без съгласието (съизволението) на ума“. И света Лучия тръгнала на смърт, като [предварително] раздала своето имущество, а своето младо и чисто тяло запазила неосквернено.

 

БЕСЕДА за Исаак

 

 И… му се яви Господ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе (Бит. 26: 24). 

 

       Открай време, братя, е тесен пътят, по който ходят праведниците. Винаги са притеснявани от ония, които не вярват в Бога, или от ония, които вярват неправилно. Авел бил притеснен от своя брат Каин. Ной и Лот – от покварените човеци, а Авраам, Исаак и Иаков – от езичниците. Но Бог не оставя праведника сам на тесния път. Това виждаме и при Исаак. Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се. Исаак разбрал тези многозначителни слова.  С тези думи Бог го окуражавал и предупреждавал. Той  искал да каже: „Заради Авраам ще те благословя; и както закрилях Авраам посред езичниците, така ще закрилям и тебе“; и още: „ Бъди Ми верен като Авраам, твоя баща“. И Исаак следвал примера на своя баща, и не отстъпил от Бога през целия си живот. Бил ратай и пастир като баща си; бил праведен и кротък, избягвал свадите с хората и правел добрини на човеците. Видяхме, че Господ е с тебе (Бит. 26: 28), трябвало най-накрая да признаят мразещите го негови гонители. И Исаак се удостоил Бог да се назове негов Бог; както се назовал Бог Авраамов, така после се назовал и Бог Исааков.
О, Господи, Който си дивен в Своите светии, помени в Твоето Царство и нашите имена между имената на Твоите праведници и светии. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски                                                         

 [1] В ориг. – Първо покрий очите ми със земята (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 3360 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“  12 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Нищо няма да ни помогне, ако не сме снизходителни към слабостите на хората, и ако не им прощаваме. Защото, как можем да се надяваме Бог да ни прости, ако не прощаваме? Веднъж св. Спиридон продал на един търговец според уговорената цена 100 кози. Светителят казал на търговеца да остави парите. Търговецът знаел, че Спиридон никога не брои парите, оставил пари за 99 кози, а за една ги задържал. След това Спиридон му преброил сто кози. Но когато търговецът със слугите си подкарал козите, една от тях,  блеейки, се върнала. Той я подгонил, но тя пак се върнала. И тъй, козата непрестанно се връщала обратно в обора, като никак не искала да тръгне с останалите кози. Тогава светителят прошепнал тихо на ухото му: „Виж синко, животинката не напразно прави така. Да не би да си задържал нейната цена?“. Търговецът се засрамил и признал своя грях. И като заплатил задържаното, козата веднага тръгнала с останалите. Друг път крадци влезли в кошарата на Спиридоновите овце. Като уловили няколко животни, колкото искали, тръгнали да излизат от кошарата. Ала невидима сила ги приковала към земята и те не могли да мръднат. Като се разсъмнало, епископът дошъл в кошарата и видял крадците, смъмрил ги благо и ги поучил в бъдеще да живеят от своя труд, а не да крадат. После взел един овен, подарил им го и казал: „Вземете това, та вашите мъки и всенощното ви бдение да не са напразно“. И ги освободил с мир.

 

БЕСЕДА за Мелхиседек

 

Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков (Псл. 109: 4; Евр. 7).

 

О, колко тайни и верни служители има Господ, които му служат ден и нощ! О, колко светещи комети на звездното небе, познато на хората, се появяват изведнъж, блеснат и се изгубват във вселенското пространство, оставяйки спомен за себе си! Праведният Авраам, със своето потомство, е като познатото небе над нашите глави, а Мелхиседек е като блестяща комета, която се появила ненадейно, и пред която познатото нам звездно небе се поклонило, и която изведнъж се скрила. Кой е този Мелхиседек?  Цар салимски…свещеник на Бога Всевишни! (Бит. 14: 18). Той изнесъл на Авраам хляб и вино; той благословил Авраама; и Аврам му даде десетата част от всичко.[1] А щом Авраам е благословен от Бога, колко ли ще да е благословен онзи, който благословил Авраама? О, неизследима бездна на Божия Промисъл! Човешката мисъл е от днес до утре, а Божият Промисъл прониква във всичко, до последните времена. Мелхиседек, по думите на апостол Павел, е предобраз на самия Господ Иисус Христос (Евр. 7). Защото, докато Авраам бил дивен и богоугоден труженик, този Мелхиседек бил цар и свещеник. И Господ наш е Цар и Свещеник. Мелхиседек предложил на Авраам хляб и вино. Нашият Господ предлага на целия човешки род Своето Тяло и Кръв. Авраам се поклонил на Мелхиседек и доброволно му дал данък. Истинското Авраамово потомство, т.е. християните, се покланя на Господ Иисус и Му принася доброволна жертва – дар за дар, дар за Тялото и Кръвта на Кръста. Рода Му кой ще обясни? И Христовия, и Мелхисидековия? Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва (Иоан 8: 56). Това Господ казал на евреите. Как го видял? Видял го с духа си. А в този дивен и славен Мелхиседек, цар и свещеник на Бога Всевишни, видял и предобраза Христов.

О, Господи Иисусе, благослови и нас, както Си благословил верните си служители Мелхиседек и Авраам. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] В един определен момент, Бог нарежда Аврам да да се нарича Авраам. За да не се затруднява  читателя, тук е изписано ( с изключение на библ. стих ) Авраам. (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 4223 Коментари: 0 Гласове: 1
23.12.2018 21:40 - !!!
 
Сърповете и плуговете трябва да блестят като огледало. Пътищата към съдилищата трябва да са буренясали. Праговете на Божиите храмове – протрити.

Категория: Други
Прочетен: 721 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 11 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Господ пази всички, които Го обичат (Псл. 144: 20). Житията на светиите потвърждават това ясно като бял ден[1]. Едни завистливи свещеници обвинили пред патриарх Анатолий св. Даниил, че той е влъхвa. Всъщност, те завиждали на съвсем младия подвижник, който ги превъзхождал във всички добродетели и със своя живот привличал много народ към себе си. Патриархът повикал Даниил при себе си и го разпитал – първо как вярва, после и как живее. И когато Даниил му казал всичко, патриархът станал, прегърнал го, похвалил го и го отпуснал с мир. След няколко дена патриарх Анатолий се разболял, повикал Даниил при себе си и го замолил да се помоли  Богу за него, та да оздравее. Даниил се помолил на Бога и патриархът веднага оздравял. Когато патриархът пожелал с нещо да възнагради Даниил, младият светец го помоли вместо награда да прости на неговите клеветници. На това патриархът отговорил: „Как да не им простя, като са виновници за толкова блага, а именно, и с тебе да се запозная, и чрез тебе да получа изцеление!“. Господ пази всички, които Го обичат, и злото, което хората замислят обръща за тяхно добро.  По времето, когато св. Никон Сухи бил роб на един татарин, татаринът се разболял смъртно, и виждайки, че скоро ще умре, наредил на своите синове след неговата смърт над неговия гроб да разпънат на кръст роба Никон. Но св. Никон бил прозорлив и узнал, че неговият жесток господар ще се кръсти, та се помолил за неговото оздравяване. И противно на всяко очакване, татаринът оздравял. Така Никон спасил и себе си от телесна смърт, и своя господар от духовна.

 

БЕСЕДА за Лот

 

 И рече (им Лот): братя мои, не правете зло (Бит. 19: 7).

 

Лот живял с жена си и двете си дъщери в Содом. Праведник между грешници. Нима ще погубиш праведника с нечестивеца? – верният Авраам попитал Бога (Бит. 18: 23). А Бог отговорил на верния Авраам, че не само няма да погуби праведника, но ако се намерят десет праведници в този град, ще пощади целия град заради тези десет. Ала в Содом се намерил само един праведник – Лот, и той бил пришълец. Както преди всемирния потоп в света имало един праведник – Ной, тъй и преди гибелта на Содом имало един праведник – Лот. Този Лот бил подобен във всичко, във всяка добродетел, на своя чичо, особено послушен на Бога и твърде гостоприемен. А содомци го мразели, защото бил пришълец и още повече, защото бил праведник. Братя мои, не правете зло – молил ги Лот. Негодниците наричал братя, та белким ги укроти и вразуми да не вършат зло, и да ги спаси. Но неговата братска реч разпалвала в тях още по-голяма ярост. И Лот се удостоил да го посетят ангели Божии и да го изведат от този покварен град, чиито грехове викали към Бога. А негодниците навалили върху Лотовия дом, та да осквернят светото гостоприемство. Братя мои, не правете зло – молел ги Лот. Но нима ще послушат човек изроди, които не се боят и от Бога? И затова ангелите ги наказали със слепота, те всички ослепели, от май-малкия, до най-големия. След това ангелите извели Лот от града на грешниците, а върху града изсипали дъжд от огън и жупел. Тъй злият град загинал и тъй се спасил единственият праведник от този град. По-добре един праведник, нежели хиляда грешници (Сирах. 16: 3).

О, праведни Боже, който никога не оставяш праведника, изглади нашите неправди и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – ясно като слънце (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 331 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

По безброй начини живият Господ знае да милва и да наказва, да избавя верните от напасти, да прави невярващите вярващи и да наказва непоправимите гонители на вярата. Когато злият мъчител Максимин убил чудните Христови мъченици – Мина, Ермоген и Евграф, качил се на една ладия и отпътувал заедно със своята свита за Цариград. Но изведнъж очите му ослепели; бидейки и преди това сляп по душа и ум, той започнал да се оплаква на придружаващите, че като че ли някаква невидима ръка страшно го удря. Скоро след това погинал в зло, както и в зло живял. По времето на св. Амвросий имало и такъв случай: царица Иустина, еретичка, била убедила някой си Евтимий, началник някакъв в Милано, по някакъв начин да хване омразния ѝ епископ и да го закара някъде далеч на заточение. Този Евтимий приготвил една кола и се настанил в къща близо до църквата, та да може по-лесно да издебне [светителя], когато е сам, и да го откара с колата. Но точно в деня, в който бил уредил и подготвил всичко, за да хване Амвросий, дошло царско нареждане: заради някакво провинение Евтимий веднага да бъде прогонен в изгнание. Същия ден дошли войници, вързали зложелателя и го откарали на заточение със същата онази кола, която бил подготвил за Амвросиевото изгнание. Друг път един арианин влязъл в храма, в който служел св. Амвросий, с намерение да чуе нещо от неговите уста, та да може да го обвини. Погледнал този еретик как Божият светител поучава народа и видял до него светъл ангел, който му шепнел на ухото. Уплашил се от това твърде много, засрамил се от самия себе си, отхвърлил ереста и се върнал в Православието.

 

БЕСЕДА за Авраам

 

Аз, който съм прах и пепел (Бит.1: 27).

 

Това са думи, които праведният Авраам изрекъл за себе си. Смешни са онези хора, които се гордеят със своето приятелство със земните князе и велможи – те започват да мислят високомерно за себе си. Авраам се е удостоил да разговаря с вечния и всемогъщ Цар, но останал непоколебим в своето смирение, наричайки себе си прах и пепел. Кой бил този Авраам, че се удостоил с такова Божие благоволение през живота си, и похвала след смъртта си от апостола (Гал. 3; Евр. 11), та чак и от Господа Христа (Лк. 16: 22; Иоан. 8: 39)? Труженик, който имал всички добродетели, и живеел в света по Божия закон. Човек с твърда вяра в Бога, правдолюбив, гостоприемен, милосърден, смел, послушен, чист и смирен. Особено се прославил Авраам с вярата, със силната си вяра. Авраам бил на сто години, когато Бог му казал, че жена му, дотогава бездетна, ще му роди син, и той повярвал. И още преди Сарра да роди Исаака, Бог казал на Авраам: Ще направя потомството ти като земния пясък (Бит.13: 16). А когато Аврааму се родил единственият му син, Бог, изпитвайки го, му наредил да принесе единствения си син в жертва, което Авраам бил готов да стори, ако Бог не го възпрял в последния миг. Толкова верен и послушен към Бога бил този мъж. Затова Бог го благословил и прославил на земята и на небето. Блазе на онези, братя, които без да умуват, вярват в Бога и изпълняват светите Негови заповеди. Божие благословение ще им се прати и в двата свята.

О, благословени Сътворителю наш, благослови нас грешните и ни причисли към Твоите избрани, чиито дял е с Авраама в Твоето Царство. На Тебе слава и похвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

Категория: Други
Прочетен: 289 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 9 ДЕКЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Страхът от Бога пропъжда всеки страх от хората. При всички велики иерарси на православната Църква ние виждаме чудесно съчетание на кротост и безстрашие. Св. Николай хванал ръката на палача и изтръгнал от нея меча, за да не посече невинни хора. Св. Златоуст изобличавал лошите дела на Евдоксия, без да гледа на всички неприятности и опасности, на които заради това излагал живота си. По този начин постъпвали и много други. Цар Валентиниан Старши, като изслушал строгите Амвросиеви изобличения, му казал: „Знам твоето безстрашие, затова и помогнах да бъдеш избран за епископ; поправяй нашите грешки, както учи божественият закон, и лекувай нашите неправди“. Когато Валентиниан Младши, подучен от своята майка, Иустина, арианка, наредил съборния храм в Милано да се отстъпи на еретиците, Амвросий се затворил в църквата с вярващия народ и три дена не искал да излезе, и известил на царя и царицата, че ако искат неговата смърт, той е готов всеки час „тук, в църквата, с меч или копие, да бъда прободен“. Като чули това, царят и царицата отменили своето нареждане. Когато станал един бунт в Солун, в който, по нареждане на цар Теодосий Велики, били посечени 7 000 души, Амвросий се разгневил на царя, и когато той посетил Милано и искал да влезе в църквата, светителят му забранил да влезе. Царят казал на Амвросий: „И Давид съгреши, но не се лиши от Божието милосърдие“, на което епископът му отговорил: „ Ако си подражавал на Давид в греха, подражавай му и в покаянието“. Царят се засрамил, върнал се и горчиво се покаял за греха си.

 

БЕСЕДА за Ной

 

Ной беше човек праведен и непорочен в своя род; Ной ходеше по Бога (Бит. 6: 9).

 

Да си праведник между праведниците е нещо велико и похвално. Но къде-къде повече похвално нещо е да си праведник между грешниците. А Ной, живял петстотин години между хора, изпълнени с неправда и злоба, останал праведен пред Бога. А Ной намери благодат пред очите на Господа (Бога) (Бит. 6: 8). Най-висшият Съдия, който вижда всички човешки дела, и ги оценява без пристрастие и безпогрешно, е оценил труда Ноев, дето се запазил в правдата Божия между един покварен и опърничав род, и го наградил със Своята благодат. Без съмнение, Ной е претърпял много мъчнотии и огорчения от своите злобни съседи. Без съмнение, Ной не можел да има приятел между тях. Най-голямото удоволствие на грешника е да въвлече праведника в своята кална локва и с него да сподели своя грях. Но Ной не допуснал да бъде въвлечен, нито прелъстен. Той желаел повече да има Бога за приятел, нежели неправедните хора. За него по-скъпо било общуването с Бога без хората, нежели с хората без Бога. Страхът от Бога, Твореца и Съдията, го запазил от общата поквара. И не само, че бил праведен, а бил и съвършен в своя род. Т.е. той ни най-малко не допуснал да се зарази от общото зло, а стоял в Божията правда. Примамването към грях и насмешките все повече го отдалечавали от тях. И когато настанал общият потоп за целия човешки род, Бог не оставил верния Ной да загине с останалите, спасил го и го прославил, като го направил родоначалник на новия човешки род. Светлият Ноев пример, братя, ни учи, че всеки от нас, само ако желае, може да угоди на Бога и сред най-големите грешници около себе си.

О, Боже праведни и дълготърпеливи, подкрепяй ни по пътя на Твоята правда. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор –  Св. Николай, еп. Жички и Охридски 

 

Категория: Други
Прочетен: 310 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3 4  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1756223
Постинги: 3812
Коментари: 0
Гласове: 961
Календар
«  Декември, 2018  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31