Разсъждение

Послушанието и смирението са основа на духовния живот, основа на спасението, основа на цялото устройство на Божията Църква. Великият Иоан Дамаскин, велик във всяка добродетел, като монах е оставил дълбока следа в историята на Църквата със своя пример на послушание и смирение. Неговият старец – духовният му отец, изпитвайки го, един ден му дал изплетени кошници и му наредил да ги занесе чак в Дамаск и там да ги продаде. Старецът определил твърде висока цена за кошниците, като мислел, че Иоан няма да може да ги продаде на тази цена и ще трябва да ги върне обратно. Иоан, следователно, трябвало да измине дълъг път, второ – трябвало да иде като беден монах в града, където някога бил най-влиятелният човек след царя, трето – да иска за кошниците смешно висока цена и четвърто – ако не продадял кошниците, щял напразно да бие натам-насам толкова път. По този начин старецът искал да изпита послушанието и смирението на своя славен ученик. Иоан мълчаливо се поклонил на стареца и без да каже и дума[1], взел кошниците и се отправил на път. Стигнал в Дамаск, застанал на площада и зачакал купувачи. Като споменавал цената на интересуващите се минувачи, те му се присмивали и го ругаели като безумен. Цял ден стоял и цял ден бил подложен на присмех и подигравки. Но Бог, Който всичко вижда, не оставил Своя търпелив слуга. Един гражданин, минавайки, се загледал в Иоан. И макар Иоан да бил в бедно монашеско расо, с изсъхнало и побледняло от пост лице, гражданинът познал в него някогашния велможа и пръв министър на царя, при когото той бил на служба. Познал го и Иоан, но и единият, и другият започнали да се договарят като непознати. Макар Иоан да обявил превисоката цена на кошниците, гражданинът, спомняйки си за добрината, която някога Иоан му сторил, ги купил, без да се пазари. Като ликуващ победител се върнал св. Иоан  в манастира и донесъл радост на своя старец.

Беседа за това, че всяко добро е от Бога

И видя Бог, че това е добро (Бит. 1: 7).

От добър Творец, братя, могат да произлизат само добри дела. Нека замлъкнат устата на онези, които казват, че от Бога произлизат и доброто, и злото. След всяко Свое дело сам Бог потвърждава, че е добро. Шест пъти Той посочва, че онова, що е Той създал, па накрая и седми път, разглеждайки всичко в целостта му, го оценява като твърде добро (31 ст.). Общо, значи, седем пъти Той повтаря, че всичко станало по Неговата свята воля, е добро. Не е ли много чудно как някои хора могат да заявяват безбожното твърдение, че от Бога произлизат и доброто, и злото!? Бог, като знаел, че върху Него ще се хвърлят, или по-добре да се каже, че през всички векове ще се хвърлят такива клевети, предварително, за всички времена и за всички поколения, е представил Своята защита и я е повторил седем пъти. Злото е от греха, а в Бога грях няма. Бог, следователно, не може да върши зло. Той се нарича Всемогъщ, защото е силен да извърши всякакво добро. Превратно говорят за Бога онези, които твърдят, че Бог се нарича Всемогъщ, защото може да върши добро и зло. Бог е извор на доброто, от нищо неразмътен, и от Него не може да произлиза нищо, което е противно на доброто. А за всеки разумен човек е ясно, че злото е противно на доброто. Знайте, братя, за двойственост в Бога – вечния извор на доброто, говорят онези, в които има двойственост на добро и зло. А всички онези, които обичат доброто, и вървят по пътя на доброто, и се стремят към доброто, вътре в себе си, имат ясно откровение, че Бог е добро и само добро.

О, Боже наш, Сътворителю наш, Ти Си Творец на всяко добро, и всички Твои дела са твърде добри. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – без забележка (бел. прев.).

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Бог чува молитвите на праведника и ги изпълнява, понякога веднага, а понякога по- късно, в благовремие, с оглед ползата на Църквата. С други думи, изпълнявайки молитвите на праведника, Бог има за цел спасяването на един човек или доброто на цялата Църква. Св. Иоан Мълчаливец, се молил Бог да му открие, как душата се разлъчва от тялото. И още по време на молитвата, сякаш излязъл вън от себе си и имал следното видение: пред църквата във Витлеем умрял един добър човек, и ангелите взели неговата душа от тялото му и със сладкогласно песнопение я занесли на небето. Като дошъл на себе си от този екстаз, Иоан веднага се отправил на път от манастира на св. Сава Освещени за Витлиеем. Като дошъл във Витлиеем, видял пред църквата мъртво човешко тяло, също както го видял във видението. Когато умрял великия светец Сава Освещени, Иоан скърбял и плакал много. Явил му се Сава във видение и му казал: „Не тъгувай отче Иоане, защото и да се разлъчих от тебе с тяло – духом съм пак с тебе“. Тогава Иоан го замолил: „Отче, помоли Господ, да вземе и мене при теб“. На това Сава му отговорил: „Това сега не може да стане, защото има да дойде върху манастира голямо изкушение; та Бог иска да останеш в тяло за утеха и утвърждаване на православните против еретиците“. Иоан не разбрал веднага за какви еретици му говорил светият отец, но по-късно, когато Оригеновата ерес почнала да тресе Божията църква, разбрал.

БЕСЕДА за двата свята

В начало Бог сътвори небето и земята (Бит.1, 1)

Което Бог желае открива на хората, а онова, което Той не желае, остава неоткрито. Боговидецът Мойсей не могъл да каже , нищо повече за небето освен това, че В начало Бог сътвори небето; и като казал това, той продължава подробно да описва сътворението на земята. Защо той не говорил подробно и за сътворението на небето? Защото Бог не пожелал да му открие повече. А Бог не пожелал да открие повече, защото хората по негово време още не били дорасли, нито били способни да проумеят възвишените[1] небесни предмети. След като минали много векове, и когато Бог сключил Новият Завет с хората, Бог открил на вярващите и на Своите избрани угодници, много повече за небесния свят. Християните започнали да виждат небето отворено. Св. Иоан Богослов свидетелствува: Погледнах, и ето, врата отворени на небето ( Откр. 4,1). И първомъченик Стефан свидетелствува: Виждам небесата отворени (Деан. 7, 56). Апостол Павел, който бил отнесен до третото небе и чул неизказани думи (2 Коринт. 2 гл.) говори за ангелските хорове, за престолите, за господствата, началствата, властите и казва: всичко чрез Него и за Него е създадено ( Колос.1, 16). Неговият ученик, св. Диониосий, описва небесната иерархия толкова подробно, както Мойсей описва земния свят при сътворението му. Така е пожелала безкрайната Божия Мъдрост; това, което Бог не пожелал да открие на Мойсей, открил на апостолите и техните последователи. Онова, което не се казва на децата се казва на зрелите хора. Според духовното израстване – и духовните тайни. Ето прекрасна поука за всички нас. Да сме усърдни в търсенето на истината, и още по-усърдни в очистването на своето сърце, търпеливи в очакването и непоколебими във вярата, и Бог, във свое време ще ни даде онова що е необходимо и колкото е необходимо за нашето спасение.

О, премъдри и човеколюбиви Господи, Който, без прибързване и без отлагане, ни учиш и ни водиш към спасението, на Тебе преблагѝя, слава и хвала. На Тебе, слава и хвала вовеки. Амин.

Автор -Св. Николай, еп.Жички и Охридски

[1] В риг. – надчусвтвени , надсетивни