Радвам се, че Бог е дал толкова много ревнители за вярата в Подунавието. В събота следобед те оставят своята работа и се отправят в далечни мана­стири и църкви на молитва. А в понеделник отново се заемат със своя тежък селски труд, благоразположени и спокойни, сякаш са прекарали цялото това време у дома. Това е действие на Божията благодат. Две горещи жела­ния стоплят сърцата им: първо, да укрепят вярата в своите души и второ, да я посеят като небесно семе в душите на ближните си. Слава на Бога за това! Слава на Бога! Никакъв съвет не бих могъл да дам на такива ревнители, ос­вен онзи, който апостолът дава на галатяни, казвайки: “Като правим добро, да не се обезсърчаваме, защото ще пожънем в свое време, без да се уморяваме. И тъй, докле имаме време (до смъртта си), нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра” (Гал. 6:9-10). Да не ни дотегне да се трудим за доброто!

Разказвали са ми за един монах, който ходел из народа, просейки ми­лостиня за сираците. Веднъж той се намерил пред един господин и попросил и от него „за Христовите сираци". Зле настроеният господин му ударил плесница. Без да се смути ни най-малко, монахът казал: „Това беше за мен, а сега дайте нещо за сираците". Господинът се засрамил и дал своята лепта. И за св. Серапион се разказва, че изобщо не жалел себе си, когато трябвало да утвърди някого в православната вяра. Така веднъж той се продал като роб на някакъв еретик манихеец, само и само да го излекува от ереста. А друг път станал роб на един езичник, за да го кръсти в християнската вяра.

И така, знай, че Църквата никога не е оставала без горещи ревнители. Трябва да благодарим на Бога, че ги има и днес в нашата земя. И макар вя­рата ни да е по-слаба от тяхната, трябва да се молим на Бога за тях, както и те се молят за нас.

Нека Бог ги поживи и умножи!

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Разсъждение

Човек може да е много вещ в делата си, да е велик държавник или военачалник, но никой между хората не е по-велик от човека, велик във вярата, надеждата и любовта. Колко велик във вярата и надеждата в Бога бил св. Сава Освещени, най-добре показва следният случай. Един ден манастирският иконом казал на св. Сава, че идващата събота и неделя не ще може да удари клепалото и по обичая да призове [братята] на общата служба и трапеза, защото в манастира нямало и прашинка брашно, нито нещо друго за ядене и пиене. Даже и служба не можело да има поради тази причина. Без да се замисля, светията му отговорил: „Аз няма да изоставя божествената служба заради недостатъка на брашно. Верен е Онзи, Който ни е заповядал да се грижим за телесното, и е силен да ни изхрани по време на глад“. И св. Сава възложил цялата си надежда на Бога. В краен случай, той бил готов да прати в града нещо от църковните съсъди или одеяния и да ги продаде, само и само да не изоставя никак Божията служба и обичайната братска трапеза. Но преди да настъпи събота, хора, подбудени от Божия Промисъл, докарали в манастира 30 мулета, натоварени с пшеница, вино и елей. „Какво ще кажеш сега, брате? – казал Сава на иконома. – Дали да не ударим клепалото и да повикаме отците?“. Икономът се засрамил от своето маловерие и помолил игумена за прошка. Житиеписецът на св. Сава нарича този светец „суров спрямо демоните, а благ спрямо хората“. Веднъж, някои монаси се разбунтували против св. Сава и заради това, по нареждане на патриарх Илия, били изгонени от манастира. Те си направили колиби до Текутския поток, но във всичко търпели оскъдица. Чувайки, че гладуват, св. Сава натоварил едно магаре с брашно и лично им го закарал. Като видял, че нямат църква, съградил им и църква. Първоначално монасите го посрещнали с ненавист, но после на неговата любов отговорили с любов и се покаяли за предишни простъпки към него.

БЕСЕДА за отсъствие на зло в Божиите дела

И видя Бог, че това е добро (Бит. 1).

Първото откровение [дадено ни] на този свят, братя, което ни известява Свещеното Писание, е това, че светът произхожда от доброто, а не от злото; от Бога, а не от някаква сила, противоположна на Бога и не от някакво въображаемо смесване на доброто и злото. Второто откровение, братя, [дадено ни] на този свят е, че всяко добро е сътворено от добрия Бог. Добра е светлината, добър е небесният свод, добра е сушата, добро е морето, добри са тревата, растенията и плодните дръвчета, добри са небесните светила: слънцето, луната и звездите; добри са водните животни и птиците небесни, добри са всички живи твари според рода им, добра е стоката и дребните животни, и земните зверове; най-накрая добър е и човекът, господар над всички създания под Божието господство. И видя Бог, че това е добро. Не е [оценил], и не може да оцени достойнствата на този свят никой, който повърхностно и частично вижда света, [а това е възможно] само [за] Онзи, Който вижда всичко сътворено в неговата цялост и всичко поотделно, Който знае броя [на творенията], имената им, свойствата им, несравнимо по-добре от всички хора на земята. Той вижда, че всичко е твърде добро. И въпреки това, е имало хора, които клеветели Божието дело, казвайки, че този свят в същността си е зло, че са зло отделните творения и че материята, в която са облечени земните същества, е зло. Всъщност зло е грехът, а грехът е от злия дух; злото, значи, е в злия дух, а не в материята. Отпадналият от Бога дух е сеяч на злото в света. Оттук  са и плевелите в Божията пшеница. Злият дух се труди да използва като зъл орач човешкия дух и материалните неща въобще. Той е онзи, който навява в човешките умове мисълта, че целият сътворен свят е зло и че материята, в която са облечени творенията, е главното зло. Той клевети Божиите дела, та да наложи своите; обвинява Бога, за да не бъде обвинен той. О, братя мои, особено да се пазим от злите помисли, които той сее в нашия ум.

О, Господи Иисусе Христе, истински Просветителю и Спасителю наш, В Твоите ръце предаваме нашия ум и нашите сърца. Просвети ни с Твоята истинска светлина. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски