Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1764871 Постинги: 3823 Коментари: 0
Постинги в блога от Декември, 2016 г.
<<  <  1 2 3  >  >>
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 30 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Чудесни промени, се случват в съдбата на хората всекидневно и днес, както и  някога; унижените заради Божията правда се въздигат на големи висоти, и хулителите на Божията вяра стават служители на същата вяра. Цар Тиридат хвърлил св. Григорий в дълбока яма. 14 години светецът прекарал в ямата забравен от целия свят, ала не забравен от Бога. Кой е могъл от хората даже и да помисли, че най-голямото светило на арменския народ се намира в една мрачна яма?  И как[1] е могъл силният насилник цар Тиридат да помисли, че един ден, този същия Григорий, когото той е осъдил на смърт, ще спаси живота му и ще му помогне много повече отколкото можел да му помогне целия свят? След 14 години Бог открил [на хората], че Григорий е жив. Григорий чудесно изцелил полуделия цар. Цар Тиридат, необузданият гонител на Христа, се кръстил и станал най-голям ревнител за Христовата вяра. Може да се каже, че с Божията помощ и Григорий, и Тиридат, били извадени от мрачната яма; Григорий телом, а Тиридат душевно. О, [каква] безкрайна Божия мъдрост в управлението на човешките съдби! Злия и страшен някога Тиридат, толкова омекнал от покаянието и се облагородил от Христовата вяра, та по характер заприличал повече на св. Григорий, отколкото на самия себе си преди кръщението.

 

БЕСЕДА за Царството, което не е от този свят

 

Моето царство не е от тоя свят ( Иоан 18,36 )
 

Онзи, които има голямо богатство, има и малко. Нека никой, значи, не мисли, че Христос Господ няма царска власт и над този свят за това, че Той казал на Пилат: Моето царство не е от тоя свят. Онзи, който владее над непреходното, владее и преходното. Господ споменава за Своето вечно Царство независещо то времето, независещо от тлението, независещо от неправдата, измамата и смъртта. Както някой би рекъл: богатството ми не е в хартия, а в злато. Ама нима, който има злато, няма и хартия? Нима златото не е над хартията? Господ, значи, не казва на Пилат, че не е Цар, а напротив, Той иска да каже, че е Цар по-велик от всички царе, и Неговото царство е по-голямо, по-силно и владее над всички земни царства. Той посочва Своето главно Царство, от което зависят всички царства във времето и пространството. Моето царство не е от тоя свят – тези думи не означават, че Той няма сила [власт] над този свят, напротив, те потвърждават Неговата страшна сила над този свят. Не показват ли всичките Му дела [извършени] на земята Неговата господарска мощ, над този свят. Пред кой друг цар, кажете ми, вятърът е утихнал и морето се е укротило? И нима сте забравили думите Му в Гетсимания, че само да би поискал Той, дванадесет легиона ангели биха Му се притекли на помощ (Мт.26, 53)? А един единствен ангел има по-голяма сила от [цялата] вселена! Господарят на душите е Господар и на телата. Господарят на вечността е Господар и на времето. Господарят на великите блага е Господар и на малките. Нищо, братя, не може да се скрие[2] от силата на всемогъщия Иисус Христос, нашия Господ, пострадал за нас по Своята воля, и възкръснал от гроба чрез Своята сила.

О, Господи Иисусе Христе, Спасителю всемощни, помогни ни да търсим  Твоето небесно Царство, и вечно да бъдем с Теб, там където няма ни грях, ни смърт, но живот, радост и мир. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – от къде

[2] В ориг. – измъкне, избяга

 

Категория: Други
Прочетен: 301 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 29 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

          Много хора поради неразбиране се трудят много да облекчат теготите[1] на старостта и предсмъртните болести, вместо [да се потрудят ] как да се избавят след старостта и смъртта от адските мъки в задгробния живот. Имало един неженен човек, голям сребролюбец, който от година на година, с все по – голяма страст, събирал непотребни богатства. Като го питали за какво  се труди толкова и събира имане, което е премного за неговия живот, той отговарял: „Събирам за старини. Това имане ще ме лекува и храни в старост и болести“. И наистина – предчувствието му се сбъднало. На старост го налегнала тежка и продължителна болест. Той раздал събраните  пари[2] на лекарите да го лекуват и на слугите да го гледат и хранят. Но имането се свършило, а болестта продължила. Лекарите и слугите го зарязали, а той паднал в отчаяние. До смъртта му съседите му подавали по малко хляб, а като умрял го погребали на общински разноски. За каквото събирал своето богатство, за това го е раздал. Бог изпълнил по волята му и му пратил болест за която той говорил, и за която събирал голямо богатство. Всичкото му богатство, все пак не могло да облекчи страданията му на този свят, а как ли ще ги облекчи на онзи?  С какво, след като не взел със себе си ни вяра, ни надежда, ни дела на милосърдие, ни молитва, нито покаяние? Някой си видял един починал човек в голяма райска слава и го попитал, как се е удостоил с тази слава? Човекът отговорил: В земния си живот бях наемник на един злосторник, който никога не ми плащаше надницата; но аз търпях всичко и служих до край, с надежда на Бога“. Видял и друг в още по-голяма слава, и като го попитал онзи отговорил: „Аз бях прокажен и до края [на живота] принасях благодарност на Бога за това“. А оногова, който трупаше пари за  болест и старост, никой, никога не го е видял на онзи свят в райска слава.

 

БЕСЕДА за познаването на Отца и Сина
 

Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах (Иоан 17, 25)

 

Еднаквият най-добре познава еднаквия. По-малкият не познава по- големия, нито смъртният безсмъртния. Старозаветните пророци и някои мъдреци от старозаветно време знаели [познавали] за Бога като Сътворител и Промислител, но никак не знаели за Него като за Родител. Онези, които Го познавали в древност, са Го познавали чрез творението, а не чрез рождението. Чрез творението са познавали нещо от праведноста, мъдростта и силата Божия, но не са познавали Неговата любов, защото любовта се познава чрез рождението. Родителят познава тайната на родения, и роденият познава любовта на родителя. Светът Те не позназащото светът гледаше на Тебе като на Господар, а на себе си като на роб; Но Аз Те познах, защото те виждам като Родител и чувствам Твоята неизказна любов. Светът те вижда през завесата на Твоите дела, а Аз Те виждам лице в лице, във вечната красота на Твоята любов. Този пламък на вечната родителска и синовна любов е донесен от Господ между хората. Та да видят човеците Бога в този [чрез] пламък, в тази нова, и дотогава непозната светлина. Това ново богопознание, Господ чрез любовта е предал на Своите апостоли. И то е достигнало до нас. О, да би се разгорял и в нас, този пламък на непреходната божествена любов! Та да познаем Бога като Родител, а себе си като Негови деца, осиновени чрез жертвата на Единородният Син Божи.
О трипламенни Боже, Отче, Сине и Душе Свети, осветли и нас помрачените от греха, с вечното сияние на Твоята любов. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] В ориг. - мъките

[2] В ориг. – спестените богатства

Категория: Други
Прочетен: 250 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 28 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Ръководейки домостроителството на този свят и особено на Своята Църква, Светият Бог често прави изненадващи действия и променя злата съдба на Своите слуги на добра. В живота на св. Харитон това се случвало нееднократно. След жестоки мъки, Харитон бил хвърлен в тъмница и обречен на сигурна смърт. Но ненадейно загинал цар Аврелиан и новият цар освободил затворените християни. Така Харитон избегнал смъртта. Когато пък пътувал за Иерусалим, хванали го разбойници и го отвели в своята пещера; оставили го тук, а те тръгнали за плячка с намерение, като се върнат да убият Харитон. В пещерата имало един съд с вино, в който влязла една отровна змия, пила от виното и след това го повърнала отново в съда. Разбойниците, като се върнали ожаднели от пътя и жегата, се напили с вино и един след друг изпопадали мъртви. Така и този път Харитон ненадейно се избавил от смърт. Господ допуснал беди за Своя служител, та чрез бедите, като злато в огън да го закали, очисти и привърже по – силно към Себе Си, а го избавил от смърт, защото Харитон трябвало да основе няколко манастира и със своите лични подвизи да упъти много човешки души по пътя на спасението.

 

БЕСЕДА за последната Христова молитва за верните

 

Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене ( Иоан 17, 24)

 

Ето въздаянието за Божиите труженици! Ето славната награда за Христовите последователи. Това, което желае Синът Божий и Отец го желае, желае го и Дух Свети. А онова, което Света Троица желае се осъществява. А какво желае Господ, Божия Син? Той желае  Неговите ученици, да бъдат заедно с Него в Царството небесно; и не само Неговите 12 ученика, а всички,  И за ония, които по тяхното слово повярват в Мене (17, 20)казва Господ. В тяхното число сме и ние, братя мой, които сме се кръстили, приели сме апостолската вяра и живеем в нея[1]; но само при условие, че сами не се отречем от това велико богатство чрез лошите си дела, с отстъпление от вярата, с нечистотата на греха, с богохулни думи и помисли. Отче! желая… казва по-нататък Господ…да гледат Моята слава, що си Ми дал. Нека никой, от тези думи, да не прави заключение, че Синът е по - малък от Отец. Защото преди това сам Господ казал: Аз Те прославих (Иоан 17,4). Виждате ли какво е равенство на Отца и Сина, и каква безгранична е Тяхната взаимна любов! Аз Те прославих…И сега прослави Ме Ти, Отче. А, че славата Христова не започва на земята и във времето, показват думите на Христа - Славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Това, значи, не е земна слава, нито временна, нито слава светска и човешка, а слава небесна, вечна, неувяхваща[2], неизказна. Как именно Син Божий иска Отец да го прослави? По такъв начин, че да покаже небесната и вечна слава, на всички онези, които са послушали Неговия Син, тръгнали са след Него и са изпълнили Неговите заповеди. В тази слава човеколюбивият Господ желае и ние да вземем участие – не само Неговите апостолите, а всички, които се наричаме с Неговото Име. О, милост и човеколюбие! Догматът на нашето безсмъртие, на вечния живот и вечната слава не е от човеци, братя, той е от самия наш Господ и Спасител. Да не би само грижите за плътта, леността към молитвата и взаимната ни омраза, да ни отделят от тази слава Христова и от вечния живот!?

О, Господи благий и милостиви, опрости  нашите греховете и ни дарувай Твоето вечно Царство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. - одържаме

[2] В ориг. - неприменаваща

Категория: Други
Прочетен: 243 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Цялото ни богатство, слава и чест са като едно пиршество[1], което свършва със смъртта. От това пиршество никой не отнася на онзи свят нито трохичка. Блажен е  онзи, който е разбрал, че душата му е единственото му притежание, което нищо, даже и смъртта, не унищожава[2]. Такъв [човек] мисли само за три неща[3]: за смъртта, за душата, и за Божия съд[4]. Авва Евагрий учи: „ Постоянно помни предстоящия ти край и съда и ще запазиш душата си от грях“. Всички наши телесни грижи са грижи за храната, но всичко това скоро ще свърши. „ Ежедневно имайте смъртта пред очите си, казва св. Исаия Отшелник, непрестанно се грижете за това по какъв начин ще се разлъчите от тялото, по какъв начин ще може да преминете през властта на тъмнината, какво ще ви срещне във въздуха, по какъв начин благополучно да застанете пред Бога. Подгответе се за страшния ден, за отговор на Божия Съд, като че вече го виждате“. Един ден, при свети Саватий Соловецки, дошъл някой си богат търговец Иоан и му донесъл много милостиня. Саватий не приел нищо, а казал на дарителя да раздаде всичко на бедните хора. Твърде много се натъжил Иоан, а светецът за да го утеши и обясни му рекъл: „Чедо Иоане, остани тук и си почини до утре, а утре ще видиш благодатта Божия“. Иоан го послушал.  Сутринта влязал в килията на Саватий, намерил старица мъртъв, ала усетил дивно благоухание в килията. Който мисли за[5] края на своя живот, той не мисли за земното богатство.

 

БЕСЕДА за последната Христова молитва за верните

 

Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе  (Иоан 17,21)

 

Голяма е Божията милост, братя; праведникът като я почувства плаче, а като я почувства грешникът, се срамува. По милост Божия ние се очистваме, осветяваме се, спасяваме се, съединяваме се осиновяваме се [от], със Самия Бог. Но никой да не мисли[6], че с това съединение , ние ставаме еднакви с Бога и равни на Бога. Никога не ще имаме едно битие с Бога, нито пък [ще бъдем] равни на Бога, в онзи смисъл, в който Отец, Син и Духът Божий са единосъщни и равни по битие. Да бъдат всички едно, казва Спасителят на Своя Отец за Своите ученици, Както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, мислейки [подразбирайки] за единството на любовта, а не за единство на естеството. От любовта се ражда взаимно послушание, взаимопомощ, взаимна милост, кротост, смирение, добра воля и пожертвователност. И когато Господ заповядва: Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец (Мт.5, 48), Той не мисли да изравнява [по съвършенство] хората с Бога, а да им покаже върховен пример за съвършенство във всяко добро. Защото много „учители на хората“ посочвали и посочват примери на съвършенство в нещо и в някой друг, а не в Бога; даже много „учители“ често са учели хората на зло, и изтъквали злото като пример на съвършенство. Затова Господ учи хората да вземат небесният Отец като пример на всяко съвършенство, да се трудят и стремят към това истинско съвършенство, а не към някое друго. Ние сме осиновени по Божията благодат и всички сме едно в Христа Иисуса (Гал. 3, 28). Но не сме Богове; не сме равни с ипостасите на Света Троица. Не забравяйте, че е казано в Писанието: И  небесата са нечисти в Неговите очи (Иов 15, 15), т. е. величествените небесни сили, а камо ли човекът. Но с благодатта Божия и заради страданията на Господа Иисуса, вярващите се въздигат до единство с Бога по любов и дух. Да се трудим да изпълняваме волята Божия, та наистина да се извисим на такава голяма височина.

О, Господи Иисусе, Боже наш, Боже на всяка милост и доброта, подкрепяй ни до край с Твоята милост, не ни се прогневявай и ни прости.

 На Тебе слава и хвала вовеки. Амин

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. - ядене

[2] В ориг. – не прекратява.

[3] В ориг. - факта

[4] В ориг. – Бога Съдията.

[5] В ориг. - предвижда

[6] В ориг. - разбира

Категория: Други
Прочетен: 302 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 26 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Който е обърнал грешник от лъжливия му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове. Така пише апостол Иаков ( 5, 20 ). Христовите апостоли не само са казали това, а са го потвърдили с дела. Св. Климент Александрийски разказва, че св. апостол Иоан на едно място в Мала Азия бил кръстил един  младеж, дотогава езичник, и го поверил на грижите на местния епископ, а той отишъл по-нататък да проповядва Евангелието. В отсъствието на св. Иоан този младеж се покварил, започнал да се напива и да краде, а накрая влязъл в една разбойническа шайка, която от гората нападала хората и ги ограбвала. След известно време св. Иоан се върнал на това място и чул от епископа какво се е случило с онзи младеж. Тогава, св. Иоан, на часа поискал кон и водач, и се понесъл към онази гора, където се намирала разбойническата шайка. Търсейки из гората, светецът намерил разбойниците и застанал пред разбойническия главатар. А онзи момък, като го видял и го познал, хукнал да бяга. Старецът Иоан се втурнал след него, и въпреки старостта си го настигнал. Като видял, че е настигнат, момъкът паднал в нозете на апостола, и от срам не смеел да го погледне в очите. Иоан го прегърнал и започнал да го целува, като пастир, когато намери изгубена овца. После го върнал в града и повторно го утвърдил във вярата и добродетелния живот. След като угодил на Бога този младеж се упокоил когато му дошло времето.

 

БЕСЕДА за молитвата вдъхновена от любов

Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина ( Иоан 17,17)

Когато поведат майката на смърт, тя повече се безпокои за своите деца, които оставя след себе си, отколкото за себе си. Такава е връзката на голямата любов. Още по-голяма любов има Христос към Своите ученици, отколкото майката към своите деца. Тръгвайки на смърт, Господ, се молил на Своят небесен Отец за Своите ученици. Той не се молил затова, че не може да направи всичко [потребно] за тях, а за да покаже единството на битието и любовта със Своя Отец. Но защо сега подчертава, че Отец е истината, като преди това нарекъл Духа Дух на истината и казал на учениците Си: Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина За да покаже равенството на Отец  с Дух Свети. Нима Господ първо не казал за Себе си: Аз съм… истината? Не е ли нарекъл след това Дух Свети Утешителят – Дух на истината? А виж, сега подчертава истината като притежание на Отца: Освети ги чрез Твоята истина!  Който би видял в това противоречие, той не би разбрал Бога като единство и троичност, единство по битие и троичност по ипостаси. Точно с подчертаването на истината на всяко едно от лицата на божествената Троица, като нещо същностно и неразделно, Господ изявява равенството на Отец, Син и Дух Свети. Защото ако едно от лицата на божествената Троица би имало истината в по-малка степен, То би било по-малко и по същност от другите две лица. А с недостига на истина е свързан недостигът на сила, любов и мъдрост. Затова Господ назовава истина и Себе Си, и Отец, и Дух Свети, та да знаят хората и да вярват в Тяхната пълна единосъщност. Никой, значи, от верните да не се съблазнява от еретическите учения за битийното различие на лицата на света Троица. Но нека всеки да се постарае да изчисти сърцето си от греха, така както огледало се избърсва от праха и тогава ще види истината на великия догмат за равенството на Отец, Син и Дух Свети.

О, триединна божествена Истино, просвети ни със Себе Си и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

Категория: Други
Прочетен: 253 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЯ

 

Светецът не блести външно. Неговото богатство е вътре, в душата. Някой си селянин дошъл отдалече в манастира, за да види св. Сергий. Като попитал монасите за игумена, те му казали, че работи в градината. Селянинът отишъл в градината и там видял човек облечен в бедни и изкърпени дрехи, който копаел като всеки друг аргатин. Селянинът недоволен се върнал в манастира, мислейки в себе си, че монасите му се подиграват, и повторно обяснил, че желае да види прославения отец свети Сергий. Тогава и Сергий пристигнал в манастира, нагостил селянина, като сам му прислугвал на трапезата. Светецът виждал в сърцето на селянина, че той мисли за него съвсем ниско. Даже го утешавал, че ако почака още малко, ще види Сергия. През това време в манастира пристигнал някой си княз с болярите си. И князът и болярите дълбоко се поклонили на св. Сергий и попросили неговото благословение. Тогава монасите извели онзи селянин от стаята, та да има място за новите гости. И селянинът отдалеч, с учудване гледал и надзъртал, та да види отдалеч, онзи, когото не искал да види отблизо. Укорявал сам себе си и много се срамувал от своето незнание. Когато князът си отишъл, селянинът бързо пристъпил към светеца, паднал в неговите нозе, и започнал да моли за прошка. А великият светия го погалил и рекъл: „Не тъгувай, сине, единствено ти правилно си помислил за мене, смятайки ме за нищо, докато всички други се мамят, имайки ме за нещо велико.

 

БЕСЕДА за общото богатство на Отца и Сина

 

Всичко, що има Отец, е Мое ( Иоан 16,15)                           

 

Това са едни от последните Христови думи, преди самото Му страдание. Изключително важни думи, защото разкриват пред света Божеството на Христос Спасителя, а във връзка със следващите думи: Защото от Моето ще вземе и ще ви възвести – показват и равенството на Дух Свети с Отца и Сина. Това, което Духът ще вземе, не може да бъде друго, нито противно , на това що е на Отца, защото Всичко, що има Отец, е Мое. Защо Господ не казал: ще вземе Моето, а от Моето? Защото Дух Свети няма да донесе всичко на хората, а само толкова, колкото могат да приемат, и колкото им е необходимо. Една част ще се даде на вярващите на земята, а една част пък ще им се даде в Царството небесно. Тази небесна част е онази, която прозорливият апостол описва: Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат. Всичко това, и несравнимо повече е Христово богатство. Неговото богатство не е само на този свят, то е и на онзи, и е несравнимо по-голямо и повече от двата свята. Негова е вечността, Негово е безсмъртието, Негова е съвършената сила, Негова е съвършената мъдрост, Негова е съвършената любов, Негова е съвършената доброта, и милостта, правдата и истината, и всичко що може на ум да ни дойде и езикът ни да изрече. Негово е всяко съвършенство, което надминава всичко, което хората могат да проумеят. Всичко, което има Отец, има [в пълнота] и Синът, има и [в пълнота] и Дух Свети. Всичко, що има Отец, е Мое. С тези думи неописуемият Богаташ, недостижимият Царски Син, в онази тъмна нощ, когато босоног трябвало да излезе пред еврейските първенци за да бъде бичуван и оплют, обявил пред учениците си Своето богатство, което за тях било неясно и немислимо.

О, Господи Боже наш, Троице Пресвята и Пребогата, помилуй нас грешните и ни спаси. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 352 Коментари: 0 Гласове: 1
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“- 24 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

     Всеки светец е близо до онова  място, където се призовава на помощ или се празнува и прославя неговата святост. Които са прозорливи, са ги видели [тези светии]; които не са – нека вярват и ще ги видят когато му дойде времето. Св. Козма Зографски още като млад монах, бил прозорлив. Веднъж за празника Благовещение той дошъл с още няколко монаха в манастира  Ватопед. По време на службата в църквата, както и по време на обяда в трапезарията, Козма видял една Жена в царствена красота и величие, която се разпореждала самовластно, упътвала, а и сама прислужвала. И я видял не само за миг, а дълго време я виждал както в църквата, така и в трапезарията. От това видение Козма бил смутен и зачуден, защото му се струвало невероятно, че видял жена в Светогорски манастир. Когато разказал на братята от Зограф, негодувайки за присъствието на жена на Света Гора, удивените монаси му обяснили, че това е Царицата на Света Гора – Пресвета Богородица. И смутеното сърце на Козма се изпълнило с голяма радост.

      Св. Козма бил толкова прозорлив, че по-късно вече като старец и отшелник видял как душата на Хилендарския игумен се издига към небето и се мъчи да премине през митарствата, изтезавана от демоните. Козма изпратил някого да каже на братята от Хилендар да се молят за душата на техния умрял игумен. Това се случило веднага след утренята, тъкмо когато монасите и игуменът били излезли от църквата. Като чули поръката на Козма, монасите се подсмихнали, като казали, че техният игумен току-що си отишъл в килията да се подготви за литургията. Но като отишли в неговата килия, намерили го мъртъв.

 

Беседа за Бог Дух Свети Просветителят

 

Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести

 ( Иоан 16,14)

 

     Дух Свети е равносилен на Отца и Сина - всичко, което може Отец, го може и Синът, може го и Дух Свети. И всичко, което го знае Отец, знае го и Дух Свети. Но по безкрайната си любов един към друг и по безкрайната премъдрост с оглед домостроителството за спасение на човеците, Те последователно се явяват на хората от гледна точка на времето. Както Отец е прославил Сина, тъй и Синът – Отца, така и Дух Свети – Сина. А нима Синът не е прославил Себе си ? Да, ала не толкова, колкото е можел, а само толкова, колкото хората по  това време са могли да приемат и понесат. А с времето Дух Свети ще открие още повече славата на Божия Син, когато Той, Всеблагият, ще обдари[1] верните със Своите благодатни дарове.  

     Той Мене ще прослави. Тези думи  ги казва за наша поука, братя, та и ние ако извършим някое добро дело, да оставим другите да ни прославят, а не сами себе си да прославяме. Защото от Моето ще вземе и ще ви възвести. С тези думи Господ [ни] обявява единосъщието на Духа Божий с Него, а не подчинеността на Духа. Преди това рекъл: ще ви упъти на всяка истина. Но за да не помислят учениците, че  Духът знае по-голяма истина  от Сина, Той казал, че Духът от Моето ще вземе и ще ви възвести. И Христос можел да упъти учениците Си на всяка истина, ала учениците по това време още не били способни да приемат всяка истина. Затова Дух Свети в свое време ще ги упъти на всяка истина.  Но разкривайки им всяка истина, Духът няма да разкрие нищо, което е непознато на Сина или още по-малко нещо, което е противно на знанието и  волята на Сина. Затова  Господ  казва: От Моето ще вземе и ще ви възвести.

    О, чудесно единна  Света Троице, о, трипламенна Сило, Светлина и Любов [на]от един и същи огън! О, света и пресвета Троице, възпламени божествената любов в нашите сърца! На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

[1] В ориг. - изпълни

 

Категория: Други
Прочетен: 240 Коментари: 0 Гласове: 0


ПРОПОВЕД ЗА  РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

 

ЕВАНГЕЛИЕ ЗА ПЪРВЕНЕЦА

 

Мт. 1, 18 -25

 

Който с послушание и смирение пристъпи към Господа Иисуса Христа, той няма да пожелае никога вече да се отдалечи от Него. Началното обучение на новобранците във войската започва с упражнения в послушание и смирение. С послушание и смирение започва новият свят, новото творение, новото човечество. Старият свят е потъпкал послушанието към Бога и смирението пред Бога, и с това е изгорил[1] моста между земята и небето. Духовният материал за възстановяването на този мост, преди всичко, е послушанието и смирението. Докато Адам бил богат с послушание и смирение, едва можел да направи разлика между своя дух и Божия Дух, между своята воля и волята Божия, между своите мисли и Божиите мисли. Той не можел да чувствува, нито да желае, нито да мисли, нещо, което да не е в Бога и от Бога. Както ангелите Божии, тъй и Адам стоял в непосредствена близост до Бога и от непосредствена близост гледал Праизвора на светлината, мъдростта, и любовта. Живеейки в самото слънце, не му било необходимо да пали никаква своя свещ. В слънцето неговата свещ нито щяла да гори, нито пък да свети. Но когато Адам нарушил послушанието и изгубил смирението - а те и двете се губят или добиват едновремнно – тогава неговото непосредствено общение с Бога се прекратило, мостът бил разрушен и той паднал в страшна и влажна тъмнина, в която трябвало да си свети със своята свещ, която, все пак, Божията милост му дала, когато Божията правда го изгонила от рая. Тогава той започнал да прави разлика не само между себе си и Бога, между своята воля и волята Божия, между своите чувства и чувствата Божии, и своите мисли и Божиите мисли – не само започнал да прави и вижда разликата, но едва-едва, в часовете на просветление, могъл да почувствува Божия образ в себе си. Уви, в такава пропаст бил хвърлен поради непослушание и гордост онзи, който първоначално бил сътворен по образ[2] и подобие на самата Свята и Божествена Троица! Уви, всички сме Адамови потомци, всички ниски издънки от отсечен кедър, който някога величествено се издигал и разклонявал над всички Божии творения в рая, ниски издънки, заглушени от бурените на суровата природа, която като завеса се спуснала между нас и Праизвора на безсмъртната любов. Вижте само как, като от замахване с магическа пръчка, от непослушанието и гордостта на праотеца на човечеството изведнъж се изменили всички творения около него и той бил обкръжен от цяла войска от непослушни и възгордели се! Докато Адам бил послушен и смирен пред своя Творец, дотогава цялото негово обкръжение е било послушно и смирено[3]. Но каква промяна на сцената само за миг! В мига на Адамовото падение Адам бил обкръжен отвсякъде само с непослушание. Тук, до него е непослушната Ева. Тук е главният носител на непослушанието и гордостта – сатаната. Тук е и цялата непослушна природа, разбунтувана и безумна. Плодовете, дотогава разтапящи се от сладост в човешките уста, започнали да горчат. Тревата, която като коприна се разстилала под краката на човека, започнала да боде като стъкло. Цветето, което се радвало, когато неговият цар го помирисвал, започнало да се огражда с тръни, за да го отблъсне от себе си. Зверовете, които като агнета се галели около него, започнали да налитат върху него с острите си зъби, с очи пламтящи от гняв. Всичко станало враждебно и подозрително към Адам. И най-богатият от цялата сътворена природа, се почувствувал най-беден. Преди това облечен в ангелска слава, се почувствувал, унизен, самотен, и – гол; тъй гол, че трябвало да заеме от природата облекло за своята голота – и плътска, и духовна. За тялото си почнал да взема кожа от животните и листа от дърветата, а за своя дух, започнал да взаимства от тварите – знания и умения. Онзи, който дотогава пиел от препълнения извор на живота, сега бил принуден да ходи след добитъка, да се навежда в калта и да пие от следите на животните, както при телесната, така и при духовната жажда. Погледнете сега към Господ Христос и неговото обкръжение. Всичко е самото послушание и смирение. Архангел Гавриил – представител на ангелското послушание; Дева Мария - послушание и смирение; пастирите - послушание и смирение; източните мъдреци - послушание и смирение; небесните звезди - послушание и смирение. Послушни бури, послушни ветрове, послушни земя и слънце, послушни човеци, послушен добитък, послушен е и самият гроб. Всичко е послушно пред Божия Син, Новия Адам и всичко се смирява пред Него, защото и Той е безкрайно послушен пред Своя Отец и смирен пред Него. Известно е, че покрай многото земеделски семена, които човекът сее и отглежда, покарват и растат не малко и други плевели, несеяни и неотглеждани. Така е и с добродетелите, ако ги сееш с послушание и смирение в твоята душа, ще видиш как до тях бързо ще поникне цял букет от останалите добродетели. Една от първите е простотата – вътрешна и външна. Послушната и смирена Дева Мария се украсява същевременно и от целомъдрието. Това се отнася също и за праведния Иосиф и евангелистите. Вижте само с каква безпримерна простота евангелистът описва най-великите събития в историята на човешкото спасение и в историята на вселената! Можете ли да си представите колко обширно и театрално един светски писател би описал, да кажем, възкресението на Лазар, ако случайно е можел да бъде очевидец на това събитие? Или каква многословна и напудрена драма ще напише за всичко онова, което се случило в душата на послушния, смиреният и прост човек Иосиф, в онзи миг, в който разбрал, че неговата подзащитна и обручница, е непразна? Всичко това в днешното евангелие евангелистът го описва с няколко обикновени думи:
А раждането на Иисус Христос стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за
Иосиф, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Светия Дух. Преди това евангелистът е изредил родословието на Господ Иисус или по-добре казано, родословието на праведния Иосиф от Иудиното племе от Давидовото коляно. В това родословие евангелистът говорил за хора, родени от хора, по естествен начин, както се раждат по света всички смъртни хора. Но изведнъж започва да описва раждането на Господа и казва: А раждането на Иисус Христос… за да покаже с това необикновено и свръхестествено Негово раждане, което съвсем ясно се вижда от начина на раждането на всички изброени Иосифови предци. Мария, Неговата майка, била сгодена за Иосиф. В очите на света, този годеж, можел да се смята за преддверие на брачен живот; но в очите на Мария и Иосиф, то не могло да се смята за такова. Измолена[4] от Бога, Дева Мария, по родителския обет, била посветена завинаги на Бога. От своя страна, Тя драговолно приела този родителски обет, което се вижда от нейното дългогодишно служение в иерусалимския храм. Ако зависело от нейната воля, Тя, без съмнение би останала в храма, както и Ана, дъщерята Фануилова ( Лк. 2, 36 - 37 ). Но законът предписвал друго и то трябвало да се изпълни. Тя се сгодила за Иосиф, не за да заживее в брак с него, а за да избегне брака. Всички подробности на този годеж и неговото значение са описани в Църковното Предание. И ако хората ценяха Преданието свързано с Богородица, с праведния Иосиф и с всички личности споменати в Евангелието, поне толкова, колкото ценят преданията, често и най-безумните, свързани със светските царе, пълководци и мъдреци, на всекиго ще е ясен смисълът на годежа между Пресветата Дева и Иосиф[5]. Преди още да бяха се те събрали – тези думи не означават, че след това те са се събрали като мъж и жена – евангелистът даже и не мисли за това, в този случай евангелистът се интересува само от раждането на Господ Иисус и от нищо друго, той написал горните слова, за да покаже, че Неговото Рождество е било без съединение на мъж и жена. Затова разбирай думите на евангелиста тъй, както са написани: без да се събират оказа се, че тя е непразна от Светия Дух. Само от Светия Дух можел да бъде заченат Онзи, Комуто предстояло посред царството на духа на мрака и злобата да основе царството на Духа, светлината и любовта. Как би могъл Той да изпълни Своята Божествена мисия в света, ако би дошъл по естествения път, засипан от грехове и смърдящ от смъртно тление? В такъв случай, новото вино ще мирише на стари мяхове и Онзи, който дошъл да спаси света, Сам би се нуждаел от спасение. Само с чудо светът можел да бъде спасен, с чудо Божие; така вярвал целия човешки род на земята. А когато чудото Божие е факт, не трябва да се съмняваме в него, а трябва да му се поклоним и в това чудо да потърсим лек и спасение за себе си. Какво направил Иосиф като разбрал, че Дева Мария е непразна?
«А Иосиф, мъж и́ , понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да
я напусне». Той постъпва, следователно, по послушание към Божия закон. Той е послушен пред волята Божия, такава, каквато тогава била известена на израилския народ. Така постъпва и по смирение пред Бога. «Не бивай много строг» ( Еклис. 7, 16 ), напомня премъдрия Соломон. Т.е. не бъди твърде взискателен към онзи, който е съгрешил, а си спомни за своите слабости и грехове и се постарай с милост да смекчиш правдата спрямо грешниците. Изпълнен с такъв Дух, Иосиф и не помислил да предаде Дева Мария на съд за подозирания грях: «и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я
напусне». Такъв план [ на поведение ] ни показва Иосиф като човек разсъдителен[6], пример за правда и милост, такъв, какъвто въобще могъл да го възпита духът на стария закон. За него всичко е просто и ясно, както могло то да бъде в сърцето на един богобоязлив човек. Но тъкмо праведният Иосиф намислил един деликатен изход от неудобното положение, изведнъж в неговия план се намесило небето с една неочаквана заповед: «Но когато
намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, сине Давидов,
не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Светия Дух». Божия ангел, който преди това благовестил на Пречистата Дева за идването на Богочовека в света, сега идва и приготвя пътя на Господа и изправя пътеките пред Неговите нозе. Иосифовото съмнение е една пречка на Неговия път и то твърде голяма и опасна пречка. Тази пречка трябвало да се отстрани. За да се види как за небесните сили е лесно да сторят това, което за хората е твърде трудно, ангелът се явил на Иосиф на сън, а не на яве. Назовавайки Иосиф син Давидов, ангелът желае едновременно да го почете и предупреди. Като потомък на цар Давид, ти трябва да се радваш на тази тайна повече, отколкото другите хора, но трябва да я разбереш и повече от другите хора. Но как ангелът нарича Девата, негова жена: «Не бой се да приемеш Мария, жена си.» Също тъй, както Господ от Кръста казал на Майка Си: «Жено, ето син ти!» а след това на Своя ученик: «Ето майка ти!» ( Иоан 19, 26 – 27 ). Наистина, небето е пестеливо на думи и не казва нищо излишно. Ако това не било необходимо, нима ангелът щял да го каже? Макар това название на Мария - жена Иосифова, да е камък за препъване на някои невярващи човеци, всъщност то е защита на чистотата от нечистите сили. Защото не само хората слушат Божиите слова, а всички светове [ сили ], и добри, и зли. Онзи, който би поискал да проникне във всички Божии тайни, той би трябвало да има Божие знание за всички създания – видими и невидими.
«
Защото заченалото се в нея е от Светия Дух”. Това е Божие дело, а не човешко. Не гледай на естеството и не се страхувай от закона. Тук действува По-Големият от естеството, и По-Силният от закона, без когото нито естеството би имало живот, нито законът - сила. От това, което ангелът известява на Иосиф е ясно, че Дева Мария нищо не е разказала за по-раншната си среща с великия архангел, както е и ясно, че Тя, сега, когато Иосиф се кани да я напусне, няма и най-малкото намерение да се оправдава. Казаното и от ангела, както и небесните тайни, които постепенно и́ се откривали, Тя «спазвала всички
тия думи, като ги слагала в сърцето си» ( Лк. 2, 19 ; 2, 51 ). В Своята вяра в Бога, и послушание към Бога, Тя не се страхувала от каквото и да е унижение от света. „Ако моите страдания са Богу угодни, защо да ги не понеса?“, казвали по-късно някои християнски мъченици. Пребивавайки в постоянна молитва и Богомислие и Пречистата е могла да каже: „Ако моето унижение е Богу угодно, защо да го не понеса? Само да съм праведна пред Бога, Който гледа на сърце, а светът да прави с мене, каквото иска“. Но тя знаела, че целият свят нищо не може да
и́ стори, защото Бог не би допуснал. Какво благодушно смирение пред живия Господ и каква предивна преданост на Неговата воля! И освен това - какво геройство на духа на една нежна Девица! «Тайната Господня е за ония, които Му се боят»  ( Пс. 25, 14 ). Докато грешниците в наше време, както и по всяко време, посочват и лъжесвидетели за себе си, Дева Мария, която нямала за свидетел човек, а Всевишния Бог, не се оправдава, не се възмущава, а мълчи - мълчи и чака Бог в благовремие да Я оправдае. И Бог не се забавил да оправдае Своята Избраница. Онзи, същия ангел, който и́ открил великата тайна на Нейното зачатие, побързал сега да говори вместо мълчаливата Девица. [Ангелът] Обяснил, следователно, на Иосиф всичко, което вече се е случило, отива сега по-нататък и му обяснява, онова, което има да стане: «Тя ще роди Син и ще Му
наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му». „Не казва: - „ще ти роди син“, а просто казва: „ще роди“; защото ще го роди не нему, но за целия свят“ ( Златоуст ). Ангелът посъветвал Иосиф да се отнася към Новороденото като истински баща, заради което и казва: «И ще Му наречеш името Иисус». Иисус значи Спасител, затова втората част на изречението започва със „защото“, т.е. наречи го Спасител, «защото Той ще спаси народа Си от греховете му». Архангелът е истински Божи вестител. Той говори, онова, което узнава от Бога; той вижда истината в Бога. Природата със своите закони за него все едно не съществува. Той познава само всемогъществото на живия Бог, както някога го познавал Адам. Като казал: «Той ще спаси народа Си от греховете му», архангелът предсказал основното Христово дело. Христос ще дойде, за да спаси хората не от някакво, какво да е зло, а от главното зло, от греха, който е извор на всички злини по света. Той ще спаси дървото на човечеството не от един облак гъсеници, които случайно са го опустошили една година, а от червея в корена, от който изсъхва цялото дърво. Той ще дойде да спаси не човека от човека, не народ от народа, но всички хора и всички народи от сатаната, сеяча и властелина на греха. Той ще дойде не като братята Макавеи или Варава, или Бар – Кохба да вдигне бунт против римляните, които като облак гъсеници, завладели израилския народ та да го опустошат, а като безсмъртен Лекар на всички, пред Когото и израилтяните, и римляните, и гърците, и египтяните, и всички народи по земята са болни и преболни, вехнещи от един и същи микроб, от греха. Христос по-късно съвършено изпълнил предсказанието на архангела. «Прощават ти се греховете!» – това било Неговото победоносно слово през цялата Негова земна дейност между хората. В това слово се съдържа и диагнозата на болестите, и лекарството. Грехът – ето я диагнозата на болестите; опрощаването на греха – това е лекарството. И Иосиф пръв от смъртните човеци на новото творение бил удостоен да разбере истинската цел на Пришествието на Месията и истинското естество на Неговата дейност. Всичко, което до сега архангелът бил казал на Иосиф, било достатъчно, та той от послушание към новата, непосредствена Божия заповед, да се откаже от своите мисли и от плана за напускане на Мария. Небето заповяда – Иосиф се подчинява. Но обикновеният метод на небето не е да издава заповеди към хората, без да апелира за тяхното разбиране и самоопределение. За Бога, още в началото било важно човек да действува като свободно същество. Защото в свободата и в свободното самоопределение се състои и цялата красота[7] на човека. Без свобода човек би бил само една механична майсторска Божия направа, която Бог би поддържал и движил изключително по Своята воля и със Своята сила. Такива творения Бог има в природата доста, но на човека Той отредил особено положение, като му дал свобода да се определи за Бога, или против Бога, да избере живот или смърт, положение изпълнено с чест, но в същото време и пълно с опасности. Затова Бог не дава на Адам просто заповед: «От всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него» - но веднага Бог добавя – «защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш» ( Бит. 2, 16 – 17 ). С тези, последните думи, Бог посочва на неговия разум една причина, а на неговата воля - една мотивация. Да не яде от забранения плод, «защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш». Подобно на това постъпва сега и архангел Михаил с Иосиф. След като издал заповед да приеме Мария и да не я оставя и след като обяснил, че плодът в нейната девическа утроба е «от Светия Дух», архангелът напомня на Иосиф за ясното пророчество на великия пророк: «Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син и ще Му нарекат името Емануил ( Исаиа, 7, 14 ), което ще рече: с нас е Бог.» Казаното преди: «И ще Му наречеш името Иисус», не е в противоречие с това, което сега се казва: «и ще Му нарекат името Емануил, което ще рече: с нас е Бог.» В първия случай се заповядва на Иосиф, той да му нарече името Иисус, т.е. Спасител, а във втория случай се твърди, че Младенецът ще бъде наречен от хората и от народа Емануил, т.е. с нас е Бог. И първото, и второто Име, всяко, по свой начин изразява най-добре смисъла на Христовото пришествие и Неговите дела в света. А именно, Той ще дойде да прости греховете, да помилва и спаси хората от греха, затова ще се нарече Спасител – Иисус. Но «Кой може да прощава грехове, освен един Бог?» ( Марк. 2, 7 ). Никой в света. Нито на небето, нито на земята няма право, нито сили да прощава греховете и да спасява от греховете, освен един Бог. Защото грехът е главният червей на световните болести. И никой не познава бездънния ужас на греха, като Бог, Който е безгрешен, нито пък някой може да изтръгне червея-грях из корен, освен Бог. А това, че Иисус прощавал греховете и с това правил хората здрави, проличава, че Той Е и Бог между хората. Ако трябва имената да се поставят в причинна връзка, тогава името Емануил би се поставило пред Иисус. Защото, за да може Новороденият да извърши делото на Спасителя, Той трябвало да бъде Емануил, трябвало да дойде като Бог. Но и така, както е, смисълът [ на Името ] е същият. Дали ще кажем Емануил - защото е Спасител, или ще кажем Спасител – защото е Емануил, е все едно и също, защото смисълът е същият[8]. Но при всяко положение, едно е ясно на целия свят, а то е, че спасение за този свят няма, ако в него не дойде Бог и за нас човеците няма ни лек, ни спасение, ако Бог не е с нас. Ако Бог не е с нас, и то не само като идея или приятен сън, а като нас - с душа, както и ние, в Тяло - като нас, в скърби и страдания - както и ние, и най - накрая, в онова, което най-много ни различава от Бога – в смъртта, като нас. Затова всяка вяра, която учи, че Бог не дошъл в плът и че не може да дойде в плът, е лъжовна, защото учи за Бог като за безсилен и немилосърден; представя Го като мащеха, а не като майка. Представя Го като безсилен и страхливо се стреми да го отстрани от най-голямата битка - битката със сатаната, греха и смъртта. Трябва да се окове сатаната, трябва да се изскубне корена на греха от човешките души в зародиш, трябва да се унищожи жилото на смъртта – ах, трябва да се извърши най-трудното нещо, по-тежкото от най-тежкото, което светът носи на плещите си. Нашият Бог спечели тази битка блестящо. Хората от другите вероизповедания се страхуват дори и в мислите си да позволят на техните „богове“ да встъпят в такава борба, в която техните противници могат и да ги победят. Коя ще е тази майка, която не би се превела до земята от любов към своето чедо, да го утеши, да го люлее, да му говори[9]? Ами ако детето е в огън или между зверове? О, Господи, прости ни, че задаваме такива въпроси! Как ще да Си Ти милосърден Творец на света, ако не бе дошъл по Твоята милост между нас, ако от мъглявата и безпечална далечина виждаш нашето нещастие и никак не помръдваш пръста Си към огъня [за да ни помогнеш] и не правиш дори и крачка към ямата, в която зверовете ни разкъсват? Наистина, Ти Си слязъл при нас още по-ниско, отколкото която и да е земна любов; родил си се с Тяло, та в плът да оживиш и спасиш плътта; причастил си се с Чашата на страданията на всички Твои творения; не Си споделил с никого тази Чаша с горчиво причастие, а си я изпил до дъно - Сам! Ти затова си наш Спасител, защото Си бил Бог между нас; бил си Бог между нас, затова си могъл да бъдеш и наш Спасител. Слава на Тебе Иисусе Емануиле! Що се отнася до Иосиф, той със страх и трепет, все по-ясно виждал, че до него се тъче платно, по дълго от слънчевите лъчи[10] и по-широко от въздуха; платно, чиято основа е сам Всевишният, а ангелите и всички творения – вътък. На него се паднала участта да е в центъра на самото платно на Новото творение и да послужи като оръдие Божие. Докато човек не почувствува, че чрез него Бог осъществява Своето дело, дотогава той е слаб и немощен, неопределен и самопрезиращ се, но когато човек почувствува, че Бог го е взел в Своята десница, както ковача желязото за коване, той почва да се чувствува силен и смирен, определящ своите постъпки, и горд със своя Бог. «Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син[11]; и той Му нарече името Иисус».
Когато четем светото Евангелие, трябва да приемем за себе си евангелския ум, а не да пренасяме нашия ум в Евангелието. Сам евангелистът, чудейки се, разказва за чудото на Рождеството на Спасителя. За него е важно да разкрие, че Раждането е станало по чудесен начин. Това е четвъртото доказателство, посочено от евангелист Матей в днешното евангелско четиво. Първо - казал, че Дева Мария била само сгодена за Иосиф; второ - че заченалото се в нея е от Светия Дух; трето - че ангелът на сън разкрил, че нейната бременност е чудна и свръхестествена; и четвърто, ето, сега повтаря същата мисъл с думите: «Докле тя роди своя първороден Син». Като слънце е ясно, значи, че евангелистът даже и не помисля да каже, че след това раждане, Иосиф е влязъл във връзка с Мария. Това, което не е било преди Тя да роди своя първороден Син, не е било и след това, когато родила Сина. Когато кажем за някого, че докато трае богослужението в църквата, той не внимава в думите на свещеника, ние никак не мислим да кажем за него, че той след края на богослужението внимава върху думите на свещеника. Или ако кажем за някой овчар, че докато овцете пасат, той пее, ни не мислим, че овчаря не пее, когато овцете престанат да пасат. Словата за Първенеца се отнасят изключително за Господ Иисус Христос ( Пс. 88, 28; сравни 2 Цар. 7, 12 – 16; Евр. 1, 5 – 6 ; Рим 8, 29 ), Който е Първенец между всички царе и Първенец, между многото братя ( Рим. 8, 29 ), т.е. между спасените и осиновени човеци. Като се напише Първенец с главна първа буква, като особено наименование, няма да се получи никакво разномислие. Или ако пред думата Първенец се постави запетайка, пак не би възникнало разномислие и никакъв смут. Впрочем, думата Първенец следва да се чете като собствено име и пред което се поставя запетайка: Тя роди своя първороден Син. Господ Иисус, като Творец на новото Царство и като нов Адам, е Първенец. За свети Амон[12] се разказва, че 18 години бил в законен брак без да имат с жена си никаква плътска връзка. Света мъченица Анастасия[13], също тъй живяла в брак с римския сенатор Помплий, без да има с него плътска връзка. Привеждаме само два примера, от хилядите други. Със Своето пречисто девство, преди раждането, по време на раждането, и след раждането, Дева Мария, през цялата история на Църквата, е насърчила [и насърчава] за девствен живот хиляди и хиляди девойки и младежи. Подражавайки на Нейното девство, много венчани жени, преустановили брака си и се посветили на девствена чистота. Подражавайки на Нея и много развратници, скъсали с развратния живот, измивайки душата си със сълзи и молитви. Затова е възможно даже [неправилно] да се помисли, че Пречистата Дева, Която е опора и вдъхновение на християнската чистота и девство през вековете, би могла да е по ниско в девството от сетите Анастасия, Текла, Варвара, Екатерина, Параскева, и многочислените [ неспоменати тук девици и девственици]. Или може да се помисли, че Онази, Която е носела в Себе си безсмъртния Господ, все пак е могла да има в себе си сянка на плътска страст. Онази, Която носела Бога и родила Бога „била Дева, не само по тялото, а и по дух“, казва св. Амвросий. А Златоуст отново сравнява Девата с пчела и казва: „ Както пчелата не иска да влезе в смърдящ съд, така и Светия Дух не иска да се всели в нечиста душа“. Но да преустановим този разговор за онова, за което трябва да се посветят по-малко думи, а повече удивление. Там, където има послушание и смирение към живия Бог, там е и чистотата. Послушните и смирени Свои слуги Господ изцелява от всички земни страсти и похоти. Затова, тогава да се посветим на очистването на своята съвест, на своята душа и на своето сърце, и на своя ум, та и ние да се удостоим с благодатната сила на Светия Дух; та в края на краищата земната суета да спре да сее своето семе във вътрешния наш човек, та от Дух Свети да зачене вътре, в нас, новия живот и новия човек, подобно на Господа и нашия Спасител Иисус Христос. На Него, слава и хвала заедно с Отец и Дух Свети - единосъщна и Неразделна Троица, сега и винаги и вовеки веков. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 



[1] В ориг - разрушил

 

[2] Непорочния образ Божий в човека е бил извор на блаженство, а в падналия човек той е ( само)
надежда за блаженство“. Филарет Московски. Слово на Въведение. – Белж. е от Св. Николай.

 

[3] В ориг. - негово обкръжение дишало послушност и смирение

 

[4] В ориг. – изплакана

[5] Свети Игнатий казва, че Дева била сгодена, „за да се скрие от дявола Неговото Рождество, та дявола да мислел за Него като за Роден от венчана жена, а не от Девица“. Също и Иероним, Тълкувание на Матея.
Също и Григорий Неокесарийски, 2 Слово на Благовещение. - Белж. е от Св.
Николай.

[6] В ориг. – примерен, образцов                                            

 

[7] В ориг. – чар

 

[8] Но кой ще Го нарече Емануил? Ето, тук се говори безлично. По отделно, никой не го е нарекъл Емануил,
но всъщност всички. Онези, които са повярвали, са се съгласили, че С нами Бог, че Той живее между нас
като човек. ( Монах Е. Зигабен. Тълкувание на Матей ). Белж. е от Св.
Николай.

[9] В ориг. - гугука

 

[10] В ориг. - слънчевата светлина

 

[11] Словореда в сръбския текст е различен, а именно: и роди сина свога, Првенца.

 

[12] Жития на Светиите – 4 октомври

 

[13] 22 декември

 
Категория: Други
Прочетен: 395 Коментари: 0 Гласове: 0

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 23 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

     Който дава[1] на сиромах, дава на Христа. Това е смисълът на евангелското учение, което се е потвърдило от опита на светиите. След покаянието си Петър Милостиви започнал да дава милостиня на сиромасите, където и когато му се удавал случай. Веднъж го срещнал някой си корабокрушенец, който едва спасил голото си тяло и му поискал някаква дреха. Петър съблякъл от себе си скъпоценното си палто и облякъл голия. Но не след много време, Петър видял своето палто в дюкяна на някой си търговец, който бил го изложил за продан. Той много се наскърбил, задето онзи корабокрушенец продал неговото палто, наместо той сам да го употребява. „Не съм достоен, – говорел сaм на себе си Петър – Господ не приема моята милостиня“. Но насън му се явил Господ във вид на благообразен човек с кръст на Своята глава и с Петровото палто върху себе си. „Защо тъжиш, Петре?“, попитал Господ. „Как да не тъжа, Господи мой, като видях  онова, което дадох на бедния, да се продава на пазара?“ Тогава Господ го попитал: „Познаваш ли тази дреха върху мене?“. Тогава Петър му отговорил: „Познавам я Господи, това е моята дреха с която облякох голия“. Тогава Господ пак му рекъл: „ Не тъжи - ти си я дал на сиромаха, а Съм я приел Аз и похвалям твоето дело.

 

Беседа за Бог Дух Свети, който от Отца изхожда.

 

А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене  (Иоан15,26)

 

     Недостижими са дълбочините на Божието битие, братя. Но Бог нито се Е скрил съвсем от нас, нито пък ни е открил всичко. Колкото може нашата немощ да понесе, толкова ни е открито; колкото ни е потребно за спасение, толкова ни е открито. За Дух Светий ни е открито, че Той от Отца изхожда и се изпраща от Сина. Нека никой не изследва[2] повече, за да не би да падне в заблуда. Щом от Отца изхожда, значи има едно битие с Отца; щом от Сина се изпраща да продължи служението на Сина, значи е равен на Сина. Отец…свидетелствува за Мене, казал първо Господ Иисус; а сега казва за Духа на истината: Той ще свидетелствува за Мене. Двамата свидетели са еднакви [единосъщни], затова Господ се позовава, ту на единия, ту на другия. И Онзи, Който е свидетелствувал, и Онзи, Който ще свидетелствува, са еднакви по битие [единосъщни], защото Господ не би приел[3] Свидетелят за бъдещето да е по-малък от Свидетеля от миналото. Това говорим по човешки, относно времето, а всъщност, Трима свидетелствуват на небето, според думите на евангелиста: Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Свети Дух; и Тия Тримата са Едно.

       Има хора, които твърдят, че Дух Свети изхожда от Отца и от Сина. Кой и кога им е открил това? Ние знаем, че Дух Свети изхожда от Отца, защото това ни е открито от Сина Божий, Господ наш Иисус Христос. Затова отхвърляме тези добавка към нашата православна вяра, защото не се съгласува със словата на Самия Господ. Но за да се приемат тези думи на пречистият Господ е  необходима голяма сърдечна чистота. Затова да се трудим повече да очистим нашето сърце от страстите, отколкото с нечисто сърце любопитно да насочваме ума си в безкрайните дълбини на Божието битие, защото, който е вършил това е падал в ерес и е погубвал своята душа.

     О, Господи Боже, велики и силни, благодарим Ти, че ни Си се явил чрез нашия Спасител Господ Иисус Христос, та да знаем, че не сме деца на тъмнината, а синове на светлината! На Тебе слава и хвала вовеки! Амин.

 

Автор – Св. Николай Велимирович, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. - отделя

[2] В ориг. -  търси

[3] В ориг. - оставил

 

Категория: Други
Прочетен: 220 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ "ОХРИДСКИ ПРОЛОГ" - 22 СЕПТЕМВРИ

 

Разсъждение

 

Когато човек усети върху себе си Божията милост, сякаш се събужда от глупав и безчувствен сън, и се срамува от дълговременната си слепота за непрестанното Божие милосърдие. По времето на цар Иустиниан главен царски събирач на данъците за Африка бил някой си Петър, човек много богат, но крайно коравосърдечен и твърде немилостив. Веднъж просяците се оплаквали помежду си, че никой от тях нито веднъж не е получил милостиня от Петър. Тогава един от просяците се обзаложил, че той ще успее да изпроси някаква милостиня от Петър. Отишъл при скъперника и непрестанно го молил за милостиня, докато онзи така се ядосал, че го ударил  с един хляб, понеже нямал нищо друго под ръка. Радостен, просякът взел хляба и побягнал. Веднага след това Петър ненадейно се разболял тежко и имал такова видение: видял себе си в другия свят, изтезаван от демоните. На едната страна на везните демоните натрупали Петровите грехове, така че везната съвсем натежала. От другата страна стояли ангелите, натъжени, че нямат нито едно добро дело от живота на Петър, та да го сложат от  празната страна на везните. Един от ангелите казал „Наистина нямаме какво да поставим, освен един хляб, с който [Петър] удари просяка”. Тогава ангелите бързо поставили хляба върху празната страна на везните и този един хляб натежал повече от всички Петрови грехове, поставени от другата страна на везните. Когато видението свършило, Петър рекъл сам на себе си: „Действително, не бе привидение   това, а живата истина, защото видях всичките си грехове още от младини. А щом толкова ми помогна един хляб, който хвърлих по просяка, колко ли могат да помогнат многобройните  дела на милостиня, направени от сърце и с кротост?”. Оттогава Петър станал най-милостивият човек в своя град. Целият си имот раздал на сиромасите; като приключил  с имота, продал за 30 жълтици самия себе си в робство, па и тази сума раздал като милостиня на бедните в името Христово. Затова бил наречен Петър Милостиви.

 

БЕСЕДА за Бог Дух Утешител

 

И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки(Иоан 14, 16)

 

     Там, където има любов, братя, няма заповед,  а молбата заменя заповедта. При тези, които се обичат, молбата има по-голяма сила отколкото  заповедта при тези които не се обичат. Светата Троица представлява върховно царство и величие на любовта. Исаия нарича Светата Троица велик съвет (Ис.9,6), а въплътеният Син Божий,  Чуден Съветник, Ангел, т.е. Пратеник[1]. Как се съгласува съветът в Божието единство? И ти си един, но се съветваш сам със себе си. Твоят ум пита твоята воля: можеш ли и пита сърцето: искаш ли? А волята и сърцето питат твоя ум: можеш ли? Но въпреки това съветване вътре в тебе, ти си един човек, една личност. Разбира се, това е само бледа прилика и сянка на Света Троица и Нейния съвършен съвет. Защото в Света Троица има пълна равнопоставеност и хармония между Нейните ипостаси. Онова, което Отец желае, веднага го пожелава и Синът, и Дух Светий. И ще ви даде друг Утешител. Виждате как Синът Божий е сигурен, че за каквото Той и да замоли и посъветва, веднага ще бъде възприето от Великия Божествен Съвет. И Отец ще се съгласи да изпрати Духът, и Духът ще се съгласи да отиде. Син Божий не казва: Аз ще помоля Отца да ви даде и вярвам, че Той ще ви даде; не това!; [а казва] И Аз ще помоля … и ще ви даде. Той предварително знае, че Отец ще даде онова, което би поискал - Той знае това, ако може така да се каже, от предвечния си опит. Защото през цялата вечност между Отца, и Сина, и Духа Светаго владее хармония. Ще ви даде друг Утешител. С тези думи се разкрива пълното равенство на Сина и Светия Дух. Отец ще ви прати друг Утешител, равносилен с Мене, единосъщен с Мене, равночестен с Мене. Той може напълно да Ме замени по Свой начин, съгласно Своята дивна ипостас, по която единствено се различна от Сина.                                                                                                                                                                                            О братя мои, виждате ли как цялата Света Троица взима участие в нашето спасение? Виждате ли чии сме? Виждате ли какво достойнство е дадено на нас, смъртните и грешните?  О, пресвета и преславна Троице, Боже наш, помилуй и спаси нас! На тебе слава и хвала вовеки. Амин

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] [1] Според славянския превод, в съгласие с превода на 70-те тълковници – там Господ е наречен „Ангел на Великия Съвет” (гръц. Μεγάλης βουλῆς ἄγγελος). В синодалния превод на български това определение на Бог Син не се открива, а в стих 6, глава 9 от Книгата на пророк Исаия следва направо: „Чуден, Съветник, Бог Крепък…” – коментар на Г.

 

 

 

Категория: Други
Прочетен: 242 Коментари: 0 Гласове: 0
 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ‘ – 21 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Ако твърдо сме решили да живеем според Божия закон, не трябва да се боим  от никакво насилие от неразумни хора, защото на онзи, който истински е започнал да живее по Божия закон, всичко, което му се случва от хората, се случва за негова полза и за слава Божия. Особено не бива да се боим от принудително преселване от място, което обичаме, на място, което не искаме. Вместо напразен страх и плиткоумно вайкане, по-добре да изпитваме промисъла  Божий за нас. С какво е навредила на Иосиф злобата на неговите братя? Нима насилственото му отвеждане в Египет не го прославило, нима не спасил братята си от глад и не станал първопричина[1]  за чудните Божии дела чрез Мойсей впоследствие в Египет и в пустинята? Езичниците и еретиците често прогонвали православните християни във варварските земи[2]. И какво са постигнали с това? Дали са унищожили Православието? Не, утвърдили го още по-силно в душите на прогонените и го разпространили между варварските народи. Злобният еретик Луций, прогонил от Египет двамата славни Макариевци[3] заедно с неколцина тавенски отшелници на един варварски остров, където всички жители били идолопоклонници. Но тези свети мъже, с поученията и живота си, скоро успели да покръстят жителите на целия остров. По- късно този остров бил наречен „ Остров на Покаянието“.

 

 

БЕСЕДА за Божеството на Сина и единосъщието с Отца

 

Който е видял Мене, видял е Отца ( Иоан 14,9)

 

Господи, покажи ни Отца, и стига ни, казал Филип. На тези думи Господ Иисус му отговорил: Толкова време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца. Така отговорил Господ на Своя ученик. Филип пожелал да види Бога с телесните си очи. Три години гледал той  Христос и не го познал като Бог. Защо? Защото преди слизането на Дух Свети Филип гледал  с тялото в тяло, т.е. с телесните си очи гледал Господа Христа като човек. Той още не виждал Божеството във Въплътения Син Божий, а искал да види Отца!

Който е видял Мене, видял е Отца. С това Господ не казва, че Той е Бог Отец, не!, а че Той и Отец имат едно битие. Доколкото е било възможно Бог да се покаже на хората, Той се показал чрез Бог Син, Който се явил на хората като човек. Бог Отец не се е въплътил; само Бог Син се е въплътил. Как, иначе да покаже Той Своя Отец пред телесните очи на смъртния човек? Затова първо Синът се въплътил, та чрез  Себе Си да покаже на хората и Себе Си, и Отца, и Светия Дух - единосъщно Божество, троично по Ипостас.

Който е видял Мене, видял е Отца. Тук Господ подразбира Своето Божествено естество. В него Той е напълно еднакъв и единосъщен с Отец. Ако Филип е могъл да види в това време Божественото естество Христово, не би поставил това искане: покажи ни Отца.Естествено той не можел да види Божественото естество, което е духовно и невидимо, ала е могъл да види, и то да види ясно, великите Христови дела като проява на Неговото Божествено естество. И днес, братя, някои хора казват: покажете ни Бога , па щем да повярваме! Кажете им: Ето, показваме ви Господ Христос – вярвайте! Деветнадесет века Съм с вас хора, нима още не сте Ме познали? Деветнадесет века са изпълнени с Неговата слава, с чудеса, сила, благодат, милост, светии и мъченици! А малоумните още питат; къде е Бог!?

    О, Христе Господи, Боже наш, отвори духовните очи на онези, които още не виждат величието на Твоята слава! На Тебе слава и хвала вовеки! Амин.

 

Автор- Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. -  създал условия

2 В ориг. - предели

3 Св. Макарий Велики и св. Макарий Александрийски ( Гражданинът)

Категория: Други
Прочетен: 244 Коментари: 0 Гласове: 0


 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 20 СЕПТЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

    

 Самоубийството е смъртен грях и хула[1] против Светия  Дух, който дарява живота. Самоубийството е по-страшен грях от убийството, защото за греха убийство човек може и да се покае, докато за греха самоубийство няма покаяние. Ето два случая на преголеми изпитания, при които  малодушните биха извършили самоубийство и в които светите Божий люде се проявили като юнаци. Св. Евстатий един ден попаднал в следното положение: на брега на една река оставил единия си син, пренесъл другия на отсрещния бряг и връщайки се да пренесе и другия си син,  видял как лъв хванал  момчето и го отнесъл. Погледнал към другия бряг и видял как вълк грабнал другия му син и го отнесъл. Малодушният в такъв случай би  се удавил и сложил край на живота си. Евстатий, изпълнен с тъга, не извършил самоубийство, а с надежда в Бога, проживял 15 години като наемник. И дочакал този търпелив човек пак да види двамата свои синове. Така Бог наградил неговите вяра и търпение. Св. Иларион, като младеж бил принуден да се потурчи. Но съвестта му започнала да го мъчи и той никъде нямал (душевен) мир. Върнал се в християнската вяра, замонашил се, предал тялото си на голям пост и всякакви тежки подвизи. Но душевният му мир не се върнал. Малодушният и маловерният би извършил самоубийство. Но Иларион избрал несравнимо по-добър път. Със своя духовен отец, Висарион отишъл в Цариград, и не само че явно изповядал Християнската вяра в султанския дворец, ами посъветвал и Баш- агата да иде в Русия и да се кръсти. След поругаване и мъчения, този храбър младеж бил посечен. И Бог го прославил и на небето, и на земята. Неговите свети мощи и до ден – днешен източват чудеса. А къде е славата на самоубийците? Къде са техните мощи?

 

БЕСЕДА
за единственият Път, Истина и Живот

 

Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. (Иоан. 14, 6)

      Тези думи, братя, не само са казани, а са залети с кръв и потвърдени с възкресението, от Светия  Дух са насадени в сърцата на вярващите и Църквата от век във век ги е доказвала и доказва.
      От всички блага на земята, хората най-много обичат живота. Хората обичат живота, даже повече от истината, макар, че без истината няма живот. Ако върховно благо е животът,  истината е темел на живота. Който обича живота, трябва да обича и истината. Но къде [кой] е пътят към истината? Аз съм пътят, казва Господ. Той не казва; и Аз Съм път, та да не би някой да помисли, че има и друг път към истината, извън Господа Иисуса. Но Той не е само път, а и истина, и живот – да не помисли някой, че има някоя друга истина и някой друг живот извън Господа Иисуса. Той се родил като човек, за да покаже пътя на хората; затова се и разпнал, та със Своята Кръв да отбележи пътя.  „Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Това трябва да разберат онези, които се залъгват, мислейки, че могат да познаят Бога и да влязат[2] в Царството Божие и без Господ Иисус Христос. Това е лъжлива надежда, това е отчаяна самоизмама, отсечена от Господ с горните слова. И апостолът, който чул тези думи и ги записал в Евангелието, ги изрича в своето послание така: Който отрича Сина, няма и Отца ( I Иоан 2, 23).  

О, Господи Иисусе, благословени  и извор на благословение, наистина Ти си нашия Единствен Път, Единствена Светлина, Единствена Истина, Единствен Живот и Животодавец. Тебе изповядаме пред човеците и пред ангелите като Единствен Бог и наш Спасител. Помилуй ни и ни спаси! На Тебе слава и хвала. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] В ориг. – предизвикателство, упорство, противене

[2] В ориг. -  да се сдобият

 

Категория: Други
Прочетен: 283 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1764871
Постинги: 3823
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Декември, 2016  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031