Разказ за един свещеник, който бил наклеветен пред епископа, хвърлен в тъмница и избавен от ангел

       Много хора, заради клеветниците, без вина търпят страдания. Лишават се от доброто си име или губят свободата си, или понасят някакво друго наказание само заради злобата на нечестивия. Какво по-ужасно от това? И откъде да се вземе сила, та наклеветяването да се преживее с твърдост?

       Оклеветени братя! Без волята Божия и косъм от главата ви няма да загине (Лк. 21: 18). Вярвайте, че рано или късно Господ ще покаже вашата невинност, а за претърпяното ще получите голямо прославяне.

       Един свещеник бил наклеветен от лоши хора пред епископа. Той, без да проучи нещата, хвърлил свещеника в тъмница. Колко останал в нея свещеникът е неизвестно. Но веднъж, в навечерието на Пасха, му се явил един благообразен юноша, който казал, че е пратен от архииерея, и му заповядал да излезе и да отиде да служи. „Как да изляза – възразил свещеникът, – когато вратата е заключена?“ „Ще я отворя“ – казал явилият се юноша; след това действително я отворил и го извел от тъмницата. Сутринта тъмничният стражар видял, че затворника го няма и доложил на епископа. После помислил, че свещеникът се е скрил някъде и изпратил един от своите слуги да узнае дали си е вкъщи или не. Слугата заварил свещеника да служи света литургия и докладвал на владиката. Мнимото своеволие на свещеника възмутило светителя. „Щом е направил това, сега вече с безчестие ще го върна в тъмницата“ – казал епископът.

       Като минал първият ден на Пасха, онзи, който го извел от тъмницата, отново се явил на свещника и му заповядал да се върне в нея. Свещеникът изпълнил заповяданото и явилият се юноша, тайно от стражата, отново го заключил в нея. През деня, за свое удивление, пазачът отново видял свещеника затворен и веднага съобщил за това на владиката. Той се ужасил от чутото и веднага извикал при себе си презвитера. „Кажи, как успя да излезеш и отново да влезеш?“ „Владико, през нощта преди Пасха дойде твоят пратеник и ме изведе, а на другата нощ отново ме заключи.“ Владиката изправил пред него всичките си слуги, за да узнае кой е освободителят на свещеника, но свещеникът не познал никого измежду тях. Епископът разбрал, че не човек, а ангел Божий е сторил това, за да се открие невинността на свещеника и всички да прославят Бога, Който прославя Своите раби. И като получил духовна полза, освободил свещеника, а клеветниците наказал.

       Господ, братя, ще накаже строго клеветниците. Апостол Павел казва: Които вършат такива дела, са достойни за смърт (Рим. 1: 32).

       Вие, които страдате невинно, бъдете сигурни, че Бог ще яви вашата невинност, и вашите клеветници ще бъдат разкрити. В това ви уверява не само разказаното, а и други забележителни случаи. Спомнете си за Иосиф, оклеветен от жената на Потифар, хвърлен в тъмница, но после издигнат до властелин на цялата египетска земя. Спомнете си за Мардохей, за когото клеветника Амон направил бесилка, но сам той увиснал на нея. Най-после не забравяйте, че и Сам Господ Иисус Христос, Който също бил оклеветен и заради това страдал, но Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име (Филп. 2: 9). Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/31-12-2024/  

Поучение за покаянието от св. Иоан Златоуст

       Макар всеки да знае, че не бива на изповед да крие греховете си, макар че свещеникът го предупреждава: „Ако нещо утаиш от мене, двоен грях ще имаш…“, все пак у мнозина от изповядващите се, това лукавство се среща. Някои, въпреки всичко, без угризение на съвестта, укриват греховете си. А други, на въпроса на свещеника дали нямат тайни грехове, отговарят уклончиво: „Във всичко съм грешен!“. А това от страна на каещите се показва, че има нещо неразбрано – или фалшив срам, или неосъзнаване на същността на това, за което са дошли на изповед, или пък какво трябва да изповядат в светото тайнство покаяние.

       Такива изповядващи се искам да ги запитам: „С каква цел, братя, отивате на изповед? Ще кажете: „Да получим опрощение на греховете“. Но въпросът ми е – получавате ли го? По наше мнение – съвсем не. Покаянието е лечебница на душевните болести, а свещеникът е лекар на каещия се. Сега направете сравнение между душевните и телесните болести. Ако вие сте били болни и сте отишли при лекаря да търсите изцеление, но не сте промълвили и дума за болестта си, той ще може ли да ви помогне? Разбира се – не. Затова знайте, че и духовният лекар не може да ви излекува от греховните рани, когато ги криете от него. Това ще го потвърди и св. Иоан Златоуст: „Скритият струпей не се излекува, когато остава скрит. Но като се покаже, се изцелява. Така и скриваният грях не се прощава“.

       Нека да е ясно, че греховете ви няма да се простят, в случай че ги скривате от свещеника и в това се оказвате лъжци и пред Бога. Какъв е свещеникът по време на изповед? Не повече от свидетел на вашите грехове, за да свидетелства пред Бога. „Аз съм само свидетел – казва той, – за да свидетелствам пред Него всичко, каквото ми кажете.“ От това е ясно, че вие изповядвате своите грехове пред Бога и когато ги укривате, пак от Бога ги укривате. А знаете, че Бог вижда и знае всичко. Заради вашите лъжи не само няма да ви прости, но и ще ви накаже, защото е казано:  Ти ще погубиш ония, които говорят лъжа (Псл. 5: 7). Ще кажете: „Ама много е срамно! Ами ако свещеникът каже на някого за тайния ми грях? Или ми наложи тежка епитимия? Тогава какво ще правя?“. Нито едното, нито другото са основателни [страхове]. Кой свещеник ще поиска да бъде като Иуда предателя?! Даже и да поиска, нима не знае какво го чака за това? Чуйте какво му заповядва едно от правилата, които той е длъжен да спазва: „Внимавай да не откриеш пред никого изповядания грях. Нито с думи, нито по друг начин. Но точно, като нещо запечатано, го пази в себе си. Предай го на вечно мълчание. Иначе ще предадеш себе си на жесток съд“.

       Какъв е този съд? Духовният регламент за този, който разкрива изповяданите грехове, е да се лиши от свещенство и да се предаде на граждански съд (За длъжностите на презвитера 1796 г., с. 164, 165).

       Като е известно снизходителното отношение на Църквата към каещия се грешник, какво да кажем за неоснователния страх от епитимия? Ясно е, че този страх е измамен. Даже и да бъде наложена строга епитимия, какво от това? Трябва ли да се скърби за това? Не – по-скоро човек трябва да се радва. Св. Иоан Златоуст казва: „Ако не искаш да бъдеш свързан от човек, то ще бъдеш окован в неразкъсваеми вериги и хвърлен във вечни мъки, където няма покаяние“.

       Затова, братя, зарежете лъжливия срам и на изповед бъдете откровени, „Защото сте дошли в лечебницата, та да си не отидете неизцелени“ (Чин на изповед). Защото, в противен случай, помнете, че хиляди пъти ще се срамувате на Божия Съд, когато греховете ви ще бъдат открити пред безброй ангели и човеци. А че това непременно ще се случи, отново Златоуст потвърждава: „Ако се срамуваме да открием греховете си пред човек, когато настъпи онзи ден, не пред един или двама, а ще бъдем изобличени пред цялата вселена и пред очите на всички човеци“. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

Поучително слово за милостинята – който дава на бедните, я дава на Христос, и му се възвръща стократно

       Има хора, които каквато и чудесна помощ да получат от Бога, винаги се стараят да отрекат, че помощта е от Бога, а отдават това на някаква случайност. „Нямаше вече накъде – казват такива, – бедата беше надвиснала над мен. Но по някаква необикновена случайност се спасих.“ Какво да кажем за подобни хора? Мисля, че словото Божие е точно за тях: С дохождане на нечестивеца дохожда и презрение[1] (Притчи 18: 3). Именно – презрение! Защото то е резултат от неверие, защото в него има неблагодарност към Бога, охладняване и ожесточаване [на сърцето].

       Така ли трябва да се отнасят към делата на Божията милост християните? Не ! Не само трябва да вярваме твърдо, че всяка помощ ни се дава от Господа – Твореца на небето и земята, но сме длъжни да внушаваме и на другите, че Бог е постоянен Помощник и Закрилник на вярващите, та така да вразумяваме и невярващите.

       Една жена християнка, имала мъж – езичник. И двамата били бедни. Цялото им състояние било петдесет сребърника. Мъжът веднъж казал: „Да дадем парите някому с лихва. Иначе няма и да разберем как ще ги изхарчим“. Жената отговорила: „Съгласна съм. Само че ги дай на християнския Бог“. „А Той къде е?“ – запитал мъжът. „След време ще Го узнаеш – казала жената. – А за парите, които ще Му дадеш, не се безпокой. Той ще ти ги върне с лихвата.“ Мъжът се съгласил и жена му го завела в църквата. Показала му бедните и казала: „Ето чрез кого предай парите на християнския Бог. Тези хора са пратени от Него и Той ще ги получи чрез тях“. Мъжът раздал сребърниците и вярвайки на обещанието на жена си, с радост се върнал вкъщи. Но след три месеца му потрябвали пари. Откъде да вземе? Попитал жена си: „Не е ли време да поискам дълга от християнския Бог?“. Тя му казала: „Защо не? Където си ги раздал, там ще си ги и получиш. Отивай в църквата“. Мъжът отишъл. Видял в храма само един бедняк. Изпаднал в недоумение. От кого да иска парите? Вървейки в размисъл из храма, той видял на пода един сребърник. Взел го, занесъл го в дома си и тъжно казал на жена си: „Никакъв християнски Бог не видях в църквата, дълга не получих, само на мястото, където раздадох парите, намерих този сребърник“. Жената отговорила: „Този сребърник ти го е дал християнският Бог. А ти не си Го видял, защото Той е невидим и с невидима сила управлява света. Сега иди, купи ни храна за днес, а утре Господ отново ще ти даде пари“. Мъжът изпълнил желанието ѝ. Купил хляб, вино и риба. Като чистила рибата, жената намерила в нея един необикновен камък. Показала го на мъжа си. Той го занесъл на един бижутер и му предложил да го купи. Бижутерът му предложил пет сребърника. Като не знаел цената на камъка, и мислейки, че купувачът му се подиграва, давайки му,  според него, такава висока цена, мъжът казал: „Нима ще ми дадеш толкова?“. Купувачът, като виждал, че камъкът е скъпоценен, също приел думите на мъжа за насмешка. Мъжът мълчал, а купувачът все вдигал и вдигал цената. Стигнал до петдесет сребърника. Тогава мъжът си помислил: „Щом дава толкова пари, значи камъкът е скъпоценен“ и започнал да вдига цената. След дълги пазарлъци и двамата се съгласили на цена триста сребърника. Продавачът взел парите и радостно се върнал при жена си. Когато ѝ показал голямата сума, тя му рекла: „Виждаш ли колко е благ християнският Бог?! Да знаеш, че няма друг бог нито на небето, нито на земята. А само Той е. Един-единствен“. След това мъжът ѝ станал християнин.

       Трогнете се, ожесточени сърца, дръзващи Божиите благодеяния и всичко ставащо в света да приписвате на слепия случай! Излезте от ужасното състояние на неверието!

О, колко непростима е вашата неблагодарност към Бога! И колко е дълбока вашата духовна слепота, когато слушате, а не чувате за Божия Промисъл. И когато гледате, а не Го виждате. Щом като не вярвате, научете се да вярвате от езичниците, подобно на този, за когото досега говорихме. Ако не повярвате и на тях, попитайте за Божия Промисъл дори животните. И те ще ви свидетелстват за Него; попитай добитъка и той ще те научи; попитай небесната птица и тя ще ти яви; или поговори със земята и тя ще те поучи; ще ти кажат и морските риби (Иов 12: 7–8). Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

[1] В оригинала е записано: грешник, егда приидет во глубину зол, нерадит. Тук използвам синодалния български превод (бел. прев.).

https://blagovestnik.bg/29-12-2024/  

Светите Божии угодници най-много помагат с молитвите си на тези, които с особена любов почитат тяхната памет

Чудото на св. Николай за човека, паднал в морето, и чудото му с Василий, сина на Агрик

       Без съмнение е, че светите Божии угодници молят и измолват благодат и милост от Господа за всички нас. Но те са преди всичко молитвеници и ходатаи за тези християни, които хранят към тях гореща любов и имат особена почит към паметта им. Това ясно може да се види от следващите две чудеса, извършени от светител Николай, след като вече бил отишъл в небесния свят.

       Един благочестив мъж, който живеел във Византия и обичал св. Николай, дал обет за особено почитание на паметта му в деня на празника му. Наложило се този човек да отплава в далечна страна. Преди това отишъл в храма на Божия угодник, помолил се усърдно и отплавал. Но плаването не минало безопасно. Скоро корабът бил застигнат от буря. Когато споменатият човек заедно с моряците започнал да сваля платната, за нещастие, в суматохата, се спънал в нещо и паднал в морето. Озовал се морската бездна, той добре разбирал, че в тъмната нощ и ужасния вятър помощта от хората е немислима. Отправил гореща молитва към св. Николай: „Свети Николае, помогни ми!“. „И о, чудо – отбелязва разказвачът на случилото се, – неизказани са Твоите дела, Господи.“ След молитвата падналият човек във водата се озовал в своя дом. На въпросите за причините на неговото странно завръщане, зададени от роднините и съседите му, които с недоумение гледали изкривеното му от ужас лице и подгизналите му от морската вода дрехи, той разказал за своето падане в морето. За молитвата си към св. Николай и за спасението си. Всички прославили Бога и Неговия велик чудотворец.

       И друго, не по-малко убедително, чудо. Един мъж, на име Агрик, хранел велика любов към св. Николай. Затова той всяка година особено тържествено празнувал празника на св. угодник и слагал трапеза за бедните. Веднъж на този празник трябвало да остане вкъщи, за да приготви всичко необходимо за посрещането на бедняците, затова пратил в църквата единствения си син – Василий. Заръчал му да остане на цялата служба и усърдно да се моли на светителя. Момчето изпълнило с радост заръката на своя баща. Отишло в храма, но не му било съдено да се върне при родителите си. По време на службата храмът бил нападнат от сарацини и Василий, заедно с други богомолци, бил взет в плен. Варварите го отвели на остров Крит и го продали на един княз, който заради красотата на момчето го оставил да прислужва на трапезата. Като узнали за участта на сина си, Агрик и съпругата му потънали в дълбока скръб. „О, колко по-добре щеше да бъде да те погребем, отколкото да знаем, че си в плен на неверниците“ – казвали те. Скръбта им била толкова силна, че забравили за Божия угодник, когото преди толкова много обичали, и в продължение на две години не празнували, както преди, неговия празник. Но най-после, някои от съседите ги вразумили. „Защо – казали те – сте нетърпеливи? Нима не знаете колко чудеса е направил и на сушата, и в морето св. Николай?  Колко е избавил от меч и плен и колко невинни е спасил от смърт?“ И още много неща им казали, за да разсеят скръбта им. Като ги слушал, Агрик дошъл на себе си и казал на жена си: „Каква е ползата от това, че плачем? От скръб даже и за свети Николай забравихме. Вече е трета година, откак не почитаме празника му. Чуй ме, вземи свещи, масло и тамян, па да идем при светията и да му се помолим с вяра, та той да ни утеши от нашата печал за сина ни. Божият угодник може да направи всичко. Той или ще върне сина ни, или ще ни открие дали е жив или мъртъв“. Като чула тези думи, жената на Агрик отговорила: „Добре го рече, господарю мой. Както желаеш, така ще постъпя. Всъщност празникът на Светителя настъпва“.

       Двамата отишли в църквата. След молитва, като се върнали вкъщи, поканили на трапезата роднините и съседите, седнали около масата и прославяйки Бога, разговаряли за чудесата на св. Николай. По време на обяда се чул необичаен лай на кучето. Агрик казал: „Идете да видите кой е там“. Слугите отишли, но не видели никого. А кучето продължавало все по-силно да лае. Тогава Агрик взел свещи и заедно с гостите излязъл на двора. С изумление видял насред него човек, облечен със сарацински дрехи, и се изплашил. Откъде се е взел този? Приближил се към непознатия и видял, че това е юноша, който държи в ръцете си чаша с вино. И, о, чудо! Това бил неговият син. „Василий, това ти ли си, ти ли си, или твоята сянка?“

Юношата отговорил: „Да, татко. Аз съм този, когото безбожните сарацини плениха и отведоха на остров Крит“. „Как успя да избягаш от плен?“ –продължил да пита Агрик. „И аз не знам, отче –отговорил Василий. – Зная само, че тази вечер прислужвах на сарацинския княз и държах пред него тази чаша с вино, която сега виждаш. И изведнъж някой ме грабна със сила заедно с чашата, понесе ме като вятър и ме остави тук. И щом се озовах тук, видях пред себе си св. Николай.“

       Като чул това, Агрик се изпълнил с радост за великото чудо на свети Николай и предал сина на майка му. За радостта ѝ, разбира се, не е необходимо да се разказва. Достатъчно е да се спомене, че скоро благодарните родители организирали велик празник в чест на чудотвореца и прославили Бога.

       Затова, който от вас има особена любов към когото и да е от светите Божии угодници, той ще му отговори с любов за любовта. И който от любов жертва нещо, каквото и да било, за светията, да не забравя, че тази жертва е забелязана, и той ще получи награда от него. Светите Божии угодници ни виждат и знаят какви чувства имаме към тях, и какво желаем от тях, и като близки на Бога измолват от Него благодат и милост към обичащите и почитащите ги.

       Затова, както казва св. Иоан Дамаскин „Да почитаме светиите…, да им принасяме дарове…, да се стараем да им угаждаме. Да въздаваме с псалми, с песнословия, със съкрушени сърца и милостиви към бедните почит на светиите, защото такова служение е най-богоугодно“ (Точно изложение на православната вяра). Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/28-12-2024/  

https://blagovestnik.bg/27-12-2024/  

Към тези, които роптаят, че техните трудове не се ценят

За хиротонията на св. Николай

       Гордите и нетърпеливи хора постоянно се оплакват, че техните трудове не се ценят, че те не получават за тях достойна награда, че въобще са унизени и т.н. Какво, братя, да кажем за такива човеци? Мисля, че и напред ги очакват унижения. Защо? Защото Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат (Иаков 4: 6). Нека да не мислят за себе си високо, да не ценят твърде много трудовете си, да вършат всичко със смирение за слава Божия, с увереност, че Бог знае всичко за тях и никога няма да ги изостави. Тогава нещата ще са други.

       Кротките, трудолюбивите, вършещите всичко единствено за слава Божия Господ винаги въздига, даже, нерядко, по чудесен начин.

       От житието на светител Николай е известно, че колкото повече той се стараел да крие своя богоугоден живот от очите на хората, колкото повече се смирявал, толкова повече Бог го въздигал и хората го прославяли. Ето от неговото житие ясно потвърждение на това:

Когато в ликийския град Мир починал епископът, епископите се събрали да изберат достоен приемник на починалия. За да бъде избран достоен човек, един от избирателите предложил на събралите се, преди да пристъпят към избора, усърдно да се помолят, та Сам Господ да покаже Своя избраник. Предложението било прието. Оказало се правилно. Глас свише заповядал на председателя на събора през нощта да застане при вратите на храма и да наблюдава кой от иереите пръв ще влезе в него. Той е посоченият от Свети Дух. Него да приемат и ръкоположат за епископ. Посочил и името му – Николай.

       Получилият откровение епископ го разкрил пред събратята си и след това, през нощта, застанал пред вратите на храма и зачакал. По внушение на Божия Дух сутринта рано Николай се отправил за молитва, но тъкмо да влезе в храма, епископът го спрял и го попитал: „Сине мой, как ти е името?“. Божият угодник кротко и тихо отговорил: „Николай ми е името, твой раб, владико свети“. Зарадваният светител веднага завел Николай в събранието на епископите. Поставил го в средата на църквата и се обърнал към вече събралия се народ: „Братя, приемете своя пастир, когото Дух Свети ви постави, и комуто повери грижата за вашите души. Не човешко събрание, а Божият Съд го избра“. Народът радостно изразил своето съгласие с този избор. Николай, въпреки своето смирение и нежелание, трябвало да приеме тъй високия сан.

       Като чухме това, братя, нека престанем да се оплакваме от своето унижение, да не се измъчваме напразно и да оскърбяваме другите. А за да се успокоим действително, нека често да си представяме правосъдието, всеприсъствието и всезнанието Божие. Да не забравяме, че Господ обича и въздига само смирените и всичко правещите за слава на Неговото Име. Накрая нека запомним, че хората никога не са тъй силни да унизят този, когото Бог иска да възвиси. Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

Трябва да правим добрини на ближния, по възможност, тайно

Предание за трите девици

       Господ Иисус Христос ни учи да вършим добрини на ближните тайно. Той казва: Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец (Мт. 6: 1). Против тези думи застават хората, които благотворят с нечисти подбуди, с цел, да ги похвалят и величаят, та даже и да ги наградят. Който е чужд на тези нечисти подбуди, може да благотвори и явно, без да се страхува, че ще се лиши от благоволението и наградата от небесния Отец. Но горко на лицемерите, подобно на фарисеите тщеславно раздаващи милостиня! Като получават награда от хората, те губят правото си да я получат от Бога. За тяхно вразумление, мислим, че няма да е безполезно да чуят как изпълнявали гореспоменатата заповед на Спасителя истинските Негови последователи.

       По времето на светител Николай, когато той бил още презвитер, в същия град живял един човек, който преди време бил богат, но после изпаднал в пълна нищета. Човекът имал три дъщери. Като нямал средства не само да ги омъжи, но даже да им осигури храна и облекло, той стигнал до отчаяние. Спохождала го мисълта да продаде, така да се каже, честта на дъщерите си и по този срамен начин да изкара пари за своята и тяхната прехрана. Св. Николай научил за бедствената участ на това семейство, решил да му помогне и скоро сторил това.

       Станал в полунощ, взел със себе си кесия със злато и, незабелязан от никого, отишъл при дома на нещастния човек, през един отворен прозорец хвърлил златото вътре и бързо се отдалечил. Сутринта, като се събудил, стопанинът видял златото и помислил, че сънува. Но като се убедил, че това не е сън, със сълзи на очи благодарил Богу за проявената милост и скоро омъжил най-голямата си дъщеря.

       Като видял, че парите са употребени за добро дело, светителят решил да помогне по същия начин на бедния баща да задоми и втората си дъщеря. Отново през нощта отишъл до дома му и тайно подхвърлил нова кесия със злато. Бащата,  като видял за втори път парите, възкликнал: „Господи, по Твоята милост ми покажи ангела или човека, който избави мене, бедния от нищета и лоши мисли! По неговата милост мога да задомя и втората си дъщеря, да я избавя от дяволските примки и зла участ“. Така скоро задомил и втората си дъщеря. Като я видял омъжена, той престанал да скърби и твърдо вярвал, че Господ ще му помогне и за третото му чедо, и ще му покаже непознатия благодетел.

       И вече, почти напълно щастлив, прекарвал нощите без сън, надявайки се да види така щедрия дарител. Надеждата му не останала неосъществена. Св. Николай за трети път, пак през нощта, подхвърлил през прозореца злато и побързал да се отдалечи. Безкрайно зарадваният баща догонил Божия угодник, хвърлил се в нозете му и ги облял със сълзи, и започнал да му благодари за тези велики милости. Какво направил светителят? Под клетва взел обещание, докато е жив, да мълчи за оказаната помощ. Казал му душепоучение и го изпратил с мир.

       Ето каква трябва да е боголюбезната милостиня! Затова, християнино, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерните… А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве (Мт. 6: 2–4). Амин.

Автор – Виктор Гурев

Превел – Епископ Сава (Тинков)

(Моля читателите ако забележат грешки – да ми съобщят. Благодаря !

https://blagovestnik.bg/26-12-2024/