ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ - 26 НОЕМВРИ
РАЗСЪЖДЕНИЕ
Много образовани езичници са дошли в Христовата Църква и са се кръстели, само за това, защото Христовата Църква проповядва безсмъртния живот, като един доказан факт, а не като някакво предчувствие на човешкия разум. Свети Климент Римски бил изучил цялата елинска философия, но душата му останала незаситена и празна. 24 годишния младеж, от цялата си душа пожелал да узнае има ли друг живот освен този, и по-добър ли е от този? Философията му предлагала само размишленията на различни хора, но никакво реално доказателство. Той тъгувал за своите починали[1] родители и братя, и постоянно се измъчвал с въпроса, дали ще се види с тях в някой друг живот. Всевиждащият Бог насочил стъпките му така, че той срещнал един човек, който му разказал за християните и тяхната вяра в задгробния живот. Това подбудило младия Климент веднага да замине от Рим в Иудея, та там, в самата люлка на християнската вяра, да получи достоверно знание относно задгробния живот. Когато чул проповедта на апостол Петър, цялата основана върху възкръсналият от мъртвите Христос, Климент презрял всички философски догадки и с цялото си сърце приел вярата в Христа, кръстил се и всецяло се отдал в служба на Божията Църква. Така било, така е и днес - който има силна вяра във възкръсналия Христос и ясно разбиране за задгробния живот и съда, той с лекота се решава да заплати цената за влизане в този живот, т.е. да изпълни всички Божи заповеди.
БЕСЕДА за целта на разделяне даровете, служението и званието
За усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово (Еф. 4, 12)
Дух Свети е разделил даровете, и е поставил едни за апостоли, други за пророци, други пък благовестници, пастири и учители, за усъвършенствуване на светиите - т.е. вярващите християни. Както в един дом честа и задълженията са разделени, както една е честа и задълженията на родителя, друга е честа и задълженията на отрасналите синове и дъщери, и друга е честа и задълженията на малолетните деца и слугите, но всички заедно служат за взаимна полза, така е и в Божия дом, в светата Църква; всяка чест е обвързана в съответствие със задълженията, а служението на всички е полезно за всички. Така постепенно се съзижда Тялото Христово - светата Божия Църква. Всеки вярващ, подпомаган от другите, расте и се развива като член на това Тяло, в святост и чистота според мярата и съразмерно спрямо цялото голямо Тяло. А цялото Тяло, от началото до края на времената, особено пък след въплъщението на Бог Слово на земята та чак до Страшния Съд, е Божията света Църква. Тяло - достойно за безсмъртие, Здание - достойно за Бога! Човешкото око не може да го види цялото, нито човешкия ум да го обхване. Здание от избран материал, от живи камъни, от очи и сърца. Без грубост и грозотия, нетленно и без недостатъци. Всичко е на своето място, всичко е прекрасно, като цяло и като отделни части. Ето, братя, целта на нашето пътуване! Ето смисъла на нашето изпитание в горнилото на страданията![2] Ето нашия живот, по-добър от всички наши планове и по-прекрасен от всички наши желания.
О, Господи Иисусе, човеколюбиви наш Господи, не ни отхвърляй като негодни[3], но ни изглади и вгради в Твоето безсмъртно Тяло. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор - Св. Николай, еп. Жички и Охридски
[1] В ориг. - изгубени
[2] В ориг. - горене
[3] В ориг. - лош материал
