Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1013389 Постинги: 2668 Коментари: 0
Постинги в блога от 04.02.2017 г.

 ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“- 10 НОЕМВРИ

 

РАЗСЪЖДЕНИЕ

 

Пречудни са пътищата на Божия Промисъл, проявил  се и при един изключителен случай в манастира Дохиар, по времето на блажени Неофит, племенник на св. Евтимий. След Евтимиевата смърт, Неофит започнал да гради нова и по-голяма църква на св. Николай Чудотворец, но средствата не му достигнали, и той почнал да моли Бога за помощ. И Бог му помогнал по чуден начин. Срещу Дохиарския манастир се намирал остров Лонгос, или Сика. На този остров Неофит имал един малък метох, до който наблизо имало една каменна статуя на човек. На тази статуя било написано: „Който ме удари по главата ще намери много злато“. Много са удряли статуята по главата, но нищо не са намирали. Неофит пратил [на острова ] с някакво поръчение манастирския послушник Василий. Този Всилий, един ден стоял пред статуята и се чудил на онзи тайнствен надпис. Тъкмо тогава изгряло слънцето, и статуята хвърлила сянката си на запад. Василий взел камък и ударил главата на сянката, започнал да копае и намерил котел пълен със златни монети. Веднага отърчал и известил игумена Неофит. Игуменът наредил на трима честни[1] монаси да отидат с манастирската ладия и Василий и да донесат златото. Отишли, значи монасите, натоварили златото на ладията и веднага потеглели назад. Но като били в морето, дяволът вкарал в главите им мисълта да присвоят това злато за себе си. И тази троица честни монаси, прелъстени от дявола, завързали Василий с въже, на врата му повесели камък и го хвърлили в морето. Когато Василий потънал на дъното, изведнъж му се явили като двама светли юноши архангелите Михаил и Гавриил, взели го и го пренесли в Дохиарската църква, и го оставили в заключената църква пред царските двери. На другия ден, монасите като отишли в църквата намерили Василий вързан да лежи пред олтара. Игуменът го разпитал и узнал за чудесния случай с него. В това време пристигнали и онези трима монаси, които като видели Василий жив, останали като от гръм ударени. Техният игумен заслужено ги наказал, а златото взел и довършил църквата, но не я посветил на св. Николай, а на св. архангели Михаил и Гавраиил. Ето защо, старата Евтимиева църква се нарича църквата на св. Николай, пък новата  „Св. архангели Михаил и Гавриил“.

 

 

БЕСЕДА за единственият мир и Помирителят

 

Защото Той е нашият мир. Който направи от двата народа един  (Еф. 2, 14)

 

Между израилтяните и езичниците е зеела бездна, която никой от смъртните не можел да запълни и изравни. Единствено Господ Христос е могъл да го стори и го сторил. Онова, що било отдалечено, Той го приближил и съединил. С какво? Със Своята Кръв. Именно със Своята [само]жертва, Той заменил всички останали жертви. С това Той изкупил и заменил със Себе си цялата природа, от която хората взимали и принасяли жертва на Бога ( или на богове)[2]. Една жертва е достатъчна и за израилтяните и за езичниците – това е Христовата жертва. По – нататък, животинската кръв е разделяла израилтяните и езичниците, и по място където е била пренасяна, и на божеството на което била пренасяна, и по вида на животните от които е пренасяна, и по начина по който е пренасяна. Сега Христовата пречиста кръв е пролята[3] вместо всички тези кърви, и тази кръв Христова обединява и побратимява израилтяните с езичниците. И едните, и другите, стават кръвни братя, така, както и ние всички вярващи сме кръвни братя чрез кръвта Христова, с която сме изкупени от проклятието, и с която сега се храним[4]. Той разрушил стените и оградите които разделяли израилтяните и езичниците, и съчетал в едно ръцете и сърцата им. С какво? Със Своето Тяло. Т.е. с живата истина – с въплътената в Себе Си истина. Истината заменила сянката на закона при израилтяните и басните при езичниците. Той отдалечил и двете[5], и показал живата Истина в Тяло. Светът я видял и се зарадвал.

О, Господи Иисусе Христе, преблаги Изкупителю наш, съедини сърцата на нас, верните Твои [ раби]. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

 

[1] Свт. Николай не е поставил кавички около определението, но то по-скоро е иронично, което ще проличи от следващите редове.

[2] Т. е на идолите

[3] В ориг. - дошла

[4] Т.е. св. Причастие

[5] Т.е. сянката на закона и езическите басни

 

Категория: Други
Прочетен: 186 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1013389
Постинги: 2668
Коментари: 0
Гласове: 800
Календар
«  Февруари, 2017  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728