Свт. Тихон Задонски

Ето че настъпи денят на най-голямото престъпление, извършено някога под слънцето. Ден на страх и срам за човешката съвест до края на време­то. На този ден вярващите имат обичай да извървяват мислено или с нозете си пътя на страданието - пътя, по който Господ, носейки кръста Си, е вървял към Голгота.

Тръгнахме от Гетсимания, изкачвайки се нагоре. Отбихме се в дома на Иоаким и Ана, родителите на Родителката. Мислехме за нея, за майка­та на великото страдание. Дали е вървяла в онова страшно шествие? Не. Ще видим това по-късно.

Дворецът на Пилат. Вървим сякаш по пепелта на угаснал вулкан, но огънят на страстите и смрадта на неправдата още се усещат. Тук Учителят на Правдата е съден и осъден. Тук Човекът на Невинността е бичуван от беззаконниците. Не останало върху тялото Му и едно местенце здрава кожа. Евреите се погрижили за това през изминалата нощ. А римските войници с бичовете си задълбочавали Неговите рани. Онези, които учат римско право и римско законодателство, трябва да посетят това място, та да се погнусят навеки от безчовечността и неправдата.

Мястото, където Господ паднал под товара на Кръста. Как да не падне? Тежко Му било да понесе в мълчание тази нощ, пълна с лъжливи обвине­ния, клевети и лъжесвидетели, с гаври и множество рани - според многото Му добри дела. О, Господи, де да бяхме и ние в този момент с Теб! Щяхме да понесем и Теб, и Кръста Ти на ръце! Тъй си мислехме, ронейки сълзи върху този път на болката, който би се превърнал в река на болката, ако всички християнски сълзи потекат по него. Блажен е Симон Киринеецът, който поел Христовия Кръст и облекчил мъките на Оня, Който пострада за всички хора!

Пред къщата на света Вероника. От прозореца видяла тя страшното шествие. Обезобразеното лице на Христос, приличащо на парче платно, пропито с кръв, слюнка, прах и пот, предизвикало жалост в нейното мо­минско сърце. Съжалила Го девойката, изтичала при Осъдения и изтрила с чиста кърпа лицето Му. Безмълвният Мъченик не можал да изговори дума на благодарност, но я възнаградил за милостта и́ по друг начин - върху кър­пата останал отпечатан Неговият образ.

Ето ни на мястото, където Богородица срещнала Своя Син. Търсейки Го тук и там, Тя излязла от една странична улица и извъднъж се намерила очи в очи с Него. Едва Го познала. Това ли е Нейната Рожба? Тази страшна рана с големината на човек? Но с тази рана се изцери отровеният от греха човешки род. Нищо не и́ казал Той. Нищо не Му рекла Тя. Но душите Им се разбрали без думи. „Чедо Мое - ридаела душата на Майката - пролет Моя ясна, къде изчезна Твоята хубост?"

Най-после сме тук. Пред кървавата скала. Пред Голгота. Пладне е. Той е разпънат точно по това време. Чуковете отекват в душите ни. Стоим до три часа следобед, душите ни са в подножието на Кръста. Нека ги умие Христо­вата Кръв! В три часа Той предава Богу дух. В този миг природата се нади­га срещу човешкото беззаконие: земята се разтърсва и скалите се разпукват, черно було покрива слънчевия лик.

Само възкресението може да бъде награда за една толкова безкрайна мъка. Само Христовото Възкресение може да даде мир на природата и на нашата съвест.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Разсъждение

Предсмъртна молитва на свети Трифон: „Господи Боже на боговете и Царю на царете, Най-Свят от всички светии, благодаря ти, задето си ме удостоил да завърша подвига без колебание. И сега Ти се моля да ме не докосне ръката на невидимия демон, за да не ме свлече в бездната на погибелта. Но нека светите твои ангели да ме въведат в Твоите прекрасни селения и ме направят наследник на желаното Твое Царство. Приеми душата ми и чуй молитвата на всички онези, които ще Ти принесат жертва за мой спомен; от Твоя свят чертог погледни на тях – дарувай им обилни и нетленни дарове. Защото ти Единствен Си благ и милостив Дародавец вовеки. Амин“. След като св. Трифон пострадал в Никея и над мъртвото му тяло станали много чудеса на изцеление, никейските граждани искали да го погребат в своите гробища. Но светецът се явил във видение някому и изказал своето желание да го пренесат в неговото село Кампсада, където някога пасял гъски, и там да го погребат.

БЕСЕДА за Словото Божие, което очиства като огън

Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал (Иоан 15: 3).

Чрез Словото Господ е сътворил света, чрез Словото е обновил света, чрез Словото опрощава греховете, цери болестите, прогонва злите духове, укротява бурите и ветровете. Със Своето свето Слово и сега очиства хората, та като са чисти, да принесат плод. Като лозе, което се реже и чисти. Словото на Господа е мощно, защото излиза от Всесилния. Чрез Словото на Господа са сътворени небесата (32: 6). Словото Господне е светло като слънце, но когато трябва, и изгарящо като слънце, и изгаря всичко онова, що е против Господа. Словото Господне е сладко като мед, но когато е потребно, и горчиво като лекарство. Словото Господне е добре дошло като приятел, който чука на вратата точно когато е най-необходим, но когато трябва, Словото Господне е като съдия, който ни заварва в греха и съди без да търпи оправдания. Словото Господне е истинно, праведно, мъдро, милостиво – затова е тъй всесилно. Никой и нищо не може да му противостои – нито на небето, нито на земята. И човешкото слово е силно, когато е истинно, праведно, мъдро и милостиво. Но както една лоша болест може да изнури и отслаби [даже] исполин, та да стане по-безсилен и от дете, тъй лъжата, неправдата, безумието и немилосърдието обезсилват човешкото слово и то замязва на безсмисленото лаене на лисицата срещу луната. Който си пести думите, кове от тях чисто сребро. А който безмилостно ги разпилява, той смесва среброто с пръст.

Твоето Слово, Господи, е живот и истина. Очисти ни с Твоето всесилно Слово, тъй както си очистил апостолите. Та да принесем много плод и да се удостоим с Твоето Царство. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски