Разсъждение

С каква слава се е удостоил на небето св. Симеон Богоприемец, който е държал в ръцете си Спасителя на света, показва ясно случаят, разказан в житието на св. Петър Атонски (12 юни). Още като воевода в едно сражение Петър бил пленен, окован и хвърлен в тъмница, в един град  Самара, на брега на река Ефрат. Затворникът дълго, със сълзи молил Св. Николай да умоли Бога за него, та да се освободи от тъмницата, обещавайки да посвети себе си изцяло на Бога. Св. Николай му се явил насън и му казал, че се моли Богу за него, но Бог отлага освобождаването му, затова, че той, Петър, и по-рано е давал подобно обещание, но не го е изпълнил. Освен това, св. Николай го посъветвал да се моли на Св. Симеон Богоприемец, „който е много силен пред Бога и стои заедно с Пресветата Дева и със св. Иоан Предтеча близо до Божия Престол“. Петър послушал съвета на свети Николай и започнал да се моли на св. Симеон. Тогава отново му се явил св. Николай заедно със св. Симеон и то не насън, а наяве. Петър видял Симеона – чуден по вид, със светло лице, облечен с одежди на старозаветен свещеник, със златен жезъл в ръце. Св. Симеон рекъл на Петър: „Щеш ли изпълни обещаното и да станеш монах?“. На което Петър отговорил: „Да, господарю, с Божията помощ“. Тогава Симеон докоснал с жезъла си Петровите окови и веригите се разтопили като восъчни. Тъмничната врата се отворила и светиите извели Петър из тъмницата.

БЕСЕДА за Духа Божий, Който говори чрез духоносците

Не се грижете, как, или що да говорите..., а Духът на Отца ви е, Който говори във вас (Мт. 10: 19 – 20).

Това са думи на Оногова, Който знае всичко, и Който е дал на света знанието, което никой от хората преди Неговото посещение не знаел. Ако някой е изпълнен с Дух Божий, той вече не говори от човешкия дух, а Духът Божий говори из него и чрез него. Тогава той е само оръдие или лира на Божия Дух, чрез която говори Бог Дух. И такъв човек, когато говори, говори непогрешимо и никой не може да открие лъжа в думите му, освен онези, които поради развратения си ум считат истината за лъжа. Как говорят хора, изпълнени с Духа Божий, ясно се вижда от примера на пророците и още по ясно от примера на апостолите. Толкова чудати и невероятно изглеждали думите на апостолите [за очите] на чужденците, т.е. на онези, които нямали Дух Божий в себе си, и които знаели да мъдруват само плътски; че смятали апостолите за пияни. Впрочем, пияни и смешни изглеждали за невежите и всички онези хора, които първи започнали да говорят за загадките на физическия свят, за силата на парата, за магнетизма, за електричеството, за безжичната телеграфия, разказите за далечни земи… Как да не изглеждат пияни и смешни духовните люде, на които Духът Божий разкрива скритите тайни на духовното Царство! Който се смири пред Бога, Бог го прави силен. В съкрушеното сърце се вселява Божият Дух и оттам говори с човешките уста. Това е потвърдено не само от пророците и апостолите, а и от многобройните Божии синове и дъщери.

Господи благий, не отнимай от нас Твоя Свети Дух. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Свт. Игнатий Брянчанинов

Разсъждение

Говорейки за постепенното разпространяване и празнуване на празника Рождество Христово, св. Иоан Златоуст казва: „Както прекрасните и благородни фиданки, като се посадят в земята, скоро достигат голяма височина и се отрупват от плод, така [става] и с този ден“. Такъв е и денят Сретение Господне. Той още отначало се споменава между християните, но тържественото му празнуване започнало по времето на великия император Иустиниан. По времето на този император, в Цариград и околностите му, настъпила голяма епидемия, така че всеки ден умирали над пет хиляди души. В същото време се случило голямо земетресение в Антиохия. Виждайки безсилието на човешките средства да отклонят бедствието, императорът заедно с патриарха наредил в цялата империя да се започне пост и молитва, а на самия ден Сретение започнали големи литии по градовете и селата. Та дано Господ да се смили над Своя народ. И Господ наистина се смилил – епидемията и земетресението внезапно престанали. Това се случило през 554 година. По този повод и оттогава Сретение започнало да се празнува като велик Господски празник[1]. Дървото с времето си пораснало и започнало да принася обилни плодове.

БЕСЕДА за ръководството на Божия Дух

Иисус, изпълнен с Духа Светаго, върна се от Йордан и поведен беше от Духа в пустинята (Лк. 4: 1).

Виждате, братя, какво значи да бъдеш изпълнен със Светия Дух Божи. Без Духа Божи човек е изпълнен с грижи – къде и какво да стори. А с Божия Дух човек е без тези грижи. Защото тогава Сам Духът упътва човека къде да отиде и какво да направи, и човек става непогрешим в своите решения[2] и дела, защото Духът, Който го води и ръководи е непогрешим. Не може човек нито правилно да решава, нито правилно да постъпва, ако всевиждащият и всесилен Дух Божий не го упъти. Който не приема ръководството на Светия Божи Дух, се ръководи или от собствения си дух, или от духа на злите демони, от което става безсилен, жалък, гневлив и отчаян. Ние не можем да вместим [в себе си] Духа Божи в пълнота, както  Христос Господ, но можем да го приемем в себе си толкова, колкото ни е необходимо, за да знаем кога как да постъпваме. Според чистотата на сърцето Духът се вселява в сърцето и от сърцето ръководи човека. Затова Църквата тъй често повтаря молитвата към Светия Дух: „Царю Небесный, Утешителю, Душе истины..., прииди и вселися в ны“.

Боже, Душе Светий, на Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] За по-голяма точност – Сретение Господне е Господско-Богородичен празник (бел. прев.).

[2] В ориг. – движения (бел. прев.).