Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
ПРАВОСЛАВНИ ЧЕТИВА
Автор: savaarhimandrit Категория: Други
Прочетен: 1766039 Постинги: 3824 Коментари: 0
Постинги в блога от 25.02.2018 г.
25.02.2018 12:02 - !!!
 

Единственото, за което си заслужава да се живее е това, което не изчезва след смъртта.

 

Блаж. Августин

Категория: Други
Прочетен: 377 Коментари: 0 Гласове: 1
  


НЕДЕЛЯ ПЪРВА НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ - ПРАВОСЛАВНА

В тоя ден св. Църква празнува тържеството на Православната вяра над иконоборческата ерес и другите преди нея ереси. Този празник е установен в 842 г. при византийския император Михаил III, майка му благочестивата царица св. Теодора и при св. Методий, патриарх Цариградски. Историята на празника накратко е следната:

Византийският император Лъв Исавър, който по Божие допущение от свинар се домогнал до императорски скиптър, по политически и по лични съображения, бил против иконопочитанието. Той повикал патриарх Герман и му казал: "Владико, мисля, че няма разлика между почитането на икони и на идоли, затова заповядай колкото е възможно по-скоро да бъдат изхвърлени иконите от църквите и да не им се отдава поклонение. Ако ли обаче те са истински свети изображения, то поне да се поставят по-високо, та да не бъдат осквернявани от вярващите при целуването." Патриархът обаче твърдо се противопоставил на царя и не изпълнил предложението му. Тогава Лъв го свалил от патриаршеския престол и поставил на негово място своя съмишленик - някой си Атанасий. Издадена била строга заповед против иконопочитанието. Започнало жестоко гонение против иконопочитателите, което било прекратено при царуването на царица Ирина и цар Константин. Патриарх Тарасий свикал вселенски събор, седми по ред, който възстановил иконопочитанието. При император Лъв Армянин обаче иконоборчеството започнало с нова сила. Император Теофил подложил на преследване мнозина отци - иконопочитатели. Едни изпратил на заточение. За всичко това обаче той бил наказан от Бога с тежка болест. Подбуден от своята благочестива съпруга царица Теодора, която била тайна иконопочитателка, той преди смъртта си се разкаял. След смъртта му царица Теодора заповядала да спрат преследванията срещу иконопочитателите, да бъдат пуснати на свобода затворените и да бъдат върнати заточените. Сваленият преди това патриарх Методий - доблестен поборник против иконоборческата ерес, бил отново възведен на патриаршеския престол. Царицата сама дала личен пример на иконопочитание, като поставила на шията си образа на Божията Майка и пред всички радостно и с любов го целувала.

В неделята след Първата великопостна седмица в Цариград била извършена тържествена служба. В памет на това събитие било установено ежегодно на тоя ден да се чествува по подобаващ начин победата на Православието не само над иконоборческата ерес, но и над всички други дотогавашни ереси. Впоследствие било прието след светата литургия тоя ден в катедралните храмове да се изпълнява специален чин, който съдържа молебно пение за обръщане към православната вяра на всички отстъпници и заблудени, моление за утвърждаване в православната вяра на всички верни чеда на светата Църква, възглася се "анатема" (проклятие) за всички упорствуващи лъжеучители и отстъпници, пее се "Вечная памят" за всчики починали поборници, изповедници и мъченици за истинската права вяра и се възглася многолетие за всички живи ревнители и защитници на св. Православие и за предстоятелите на поместните православни църкви.

Днешният празник дава добър повод да се кажат няколко думи за почитането на св. икони и за св. Православие.

Почитането на свещени изображения (икони) има своите психологически и исторически основания. Един от изразите на обич и почит към наши скъпи близки или към високопоставени и достойни за уважение хора е - да изобразяваме техния лик и да го поставяме на лично място. Ето например майка е загубила едничкия си син. Останала е обаче снимка от неговия лик. Тя се вглежда с майчина любов в това скъпо за нея изображение, целува го, прегръща го и го облива със сълзи. Тя добре знае, че пред нея е само едно изображение, а не самият неин син и въпреки това тя мисли, че целувайки изображението, целува самия него. Това отношение на майката към портрета на нейния покоен син е за нея една насъщна духовна потребност, една утеха, една напълно естествена и оправдана проява. Почти същото е и с почитането на свещените изображения и предмети. Когато гледаме на тях или пък ги целуваме, ние не отдаваме почитта на платното или дървото, върху които са нарисувани, а отправяме мисълта си към самия първообраз - него като че целуваме, него почитаме и нему се покланяме.

Господ Иисус е въплътено Слово Божие. Той е бил човек, историческа личност. Имал е определен външен телесен образ като всички човеци. Следователно Той е могъл и може да бъде изобразяван. Според древни сведения, запазени в църковното предание, Неговият божествен Лик е бил изобразен върху обрус (плат, кърпа), известен под името "Неръкотворен образ". За Неговия външен вид е запазено също едно древно описание. Запазени са и някои Негови пластични изображения върху камък, датиращи от първите векове на християнската ера. Пак по древно църковно предание св. евангелист Лука е бил художник. Той нарисувал образа на Божията Майка. И ако ние почитаме образите на наши скъпи близки и на всички благодетели на човечеството, то как да не почитаме  образите на нашия Спасител Господ Иисус, на пречистата Му Майка, на св. Апостоли и Божиите угодници - светиите - които са наши благодетели и небесни ходатаи за нас пред Бога? И тъй, почитането на св. икони съвсем не е идолопоклоничество, както погрешно някога са мислили иконоборците, (а и днес все още има хора, които мислят като тях), но е заслужена и оправдана почит към ония, чиито образи са нарисувани върху самите икони. За нас иконите обаче са нещо повече от едно обикновено изображение, нещо повече от един обикновен портрет. Бидейки именно свето изображение, ние вярваме, че те са проводници на Божия благодатна освещаваща сила. Затова и ги почитаме като светини (res sacrae).

Що  се пък отнася до православието, то е право изповядване на вярата в Господ Иисус, предадена ни от светите Апостоли и запазена неповредена от св. Източна Христова църква, която единствено е истинската Църква, стълб и твърдина на истината (1 Тим. 3:15). Един е Господ, една е вярата (Еф. 4:5); Христос не се е разделил (1 Кор. 1:3). Той не е основал много Църкви, а само една (Мат. 16:18). Тая именно Църква единствено обладава всичката пълнота на Божествената истина. Тя е неразделната, една света съборна и апостолска Църква, на която и ние сме честити да бъдем членове. А Православието е истинската и неповредена вяра, която и ние изповядваме. Затова трябва да пазим като зеницата на очите си тая наша праотеческа вяра, защото от това зависи и нашето спасение. "Тази вяра е апостолската, тази вяра е на св. Отци, тази вяра е православната, тази вяра утвърди вселената!"

 

 

Категория: Други
Прочетен: 397 Коментари: 0 Гласове: 0
25.02.2018 10:48 - СИНАКСАР
  

СЪБОТА НА ПЪРВА ВЕЛИКОПОСТНА СЕДМИЦА – ТОДОРОВДЕН

 

В тоя ден – събота на Първа великопостна седмица, празнуваме чудото  с коливото, свързано с името и паметта на свети великомъченик  Теодор Тирон. Произходът на този празник е следният:

След Констанция, син на Константин Велики, на византийския императорски престол възлязъл Юлиян. Той отстъпил от християнската вяра и се обърнал към старото езичество. Юлиян устройвал тържествени езически жертвоприношения. Отначало, боейки се от народа, който в по-голямото си мнозинство бил вече християнски, той не смеел открито да предприеме гонения срещу християните, но по различни начини се стараел да ги уязви. Като знаел, прочее, че първата великопостна седмица християните пазят строг пост, за да ги подиграе, оскверни и вкара в съблазън, заповядал на цариградския управител да бъдат поръсени с кръв от езически жертвени животни всички хранителни стоки на пазара. Св. великомъченик Теодор обаче се явил на сън на цариградския архиепископ Евдоксий и му казал: „Забрани на християните да купуват каквото и да било от пазара, понеже храните, които се продават там са поръсени с кръв от идолски жертви. Поръчай на ония, които нямат храна у себе си, да направят коливо, т.е. да сварят пшеница с мед!” Архиепископът изпълнил поръчението на Христовия мъченик и цялата тая седмица християните в Цариград се хранили само с варено жито и мед. В спомен на тоя случай светата Църква е въвела обичая – в събота на Първа великопостна седмица да се вари коливо и да се чествува паметта на св. Теодор. Този благочестив обичай се е запазил и до днес.

А кой е бил св. великомъченик Теодор Тирон? – Млад войник в малоазийския град Амасия по времето на римския император Максимиан. Тогава християните били жестоко гонени и измъчвани заради вярата им в Господ Иисус. Когато началникът на полка, в който служил Теодор, узнал, че той е христянин, накарал го да принесе жертва на идолите, но Теодор решително отказал, заявявайки открито, че той изповядва вярата в Христа. Изпълнен от свещена ревност една нощ Теодор запалил един езически храм. Бил обаче забелязан от един езичник, който донесъл за случая на местния градоначалник. Теодор бил хванат и изправен на съд. Без страх той признал вината си. Бил хвърлен в тъмница и подложен на глад и най-различни мъчения. Господ Иисус му се явил нощем и му казал: „Дерзай, Теодоре, Аз съм с тебе! Не приемай земна храна и питие. За тебе ще има друг живот – безкраен, вечен, заедно с Мене на небесата!” Укрепен от това небесно видение и изпълнен от неизказана блажена радост, Христовият мъченик започнал да пее и да прославя Господа. Като чули пението, стражарите надзърнали през малкото прозорче и за голямо свое учудване видели, че Теодор не е сам, а бил заобиколен от много други юноши в бели дрехи,  които заедно с него пеели. Обадили на управителя за това. Той веднага дошъл и като чул дружното пение, помислил, че при Теодор са дошли християните. Какво било обаче учудването му, когато видял, че печатът на вратата, която по нареждане на самия управител била заключена и запечатана, стои неповреден! Ужас обхванал всички. На другия ден отново изправили Теодор пред съда. Отново го принуждавали да принесе жертва на езическите божества. Доблестният Христов мъченик обаче с още по-голяма твърдост и дръзновение отхвърлил това предложение, засвидетелствувайки още веднъж и още по-убедено своята вяра в Христа.

Подложили Теодор на нови още по-жестоки изтезания, но той проявил удивителна твърдост и търпение, пеейки: „Ще благославям Господа на всяко време; хвалата за Него е винаги в устата ми!” (Пс. 33:2). Когато управителят му казал, че е нелепо да се уповава на Човек, Който е умрял от позорна кръстна смърт, светият мъченик казал: „Нека този позор бъде и на мене, и на всички, които призовават името Му!”

Управителят видял, че всички мъчения и убеждавания са вече безполезни и затова издал следната присъда: „Теодор, който не се покорява на властта на нашите славни царе и богове, а вярва в Иисуса Христа, разпнат при Понтия Пилат, заповядвам да бъде предаден на смърт чрез изгаряне!” Присъдата била веднага изпълнена. Теодор се прекръстил и мъжествено влязъл в запалената клада и с молитва и славословия на уста предал Богу дух. Благочестива християнка на име Евсевия взела честните останки на св. Мъченик и ги погребала в гр. Евхаит, гдето всяка година в деня на мъченическата му кончина се празнувала неговата памет.

 

С молитвите на св. мъченик Теодор, Господи Иисусе Христе Боже наш, помилуй нас!  А м и н!

 

Категория: Други
Прочетен: 819 Коментари: 0 Гласове: 0
 

ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 12 ФЕВРУАРИ

 

Разсъждение

 

Св. Иоан Златоуст посочва следния пример от живота на св. Мелетий, който показва голямото благородство на този велик иерарх. „Ще е несправедливо да не се спомене за онова, което се случило при изгонването (Мелетиевото от Антиохия). Когато градоначалникът седнал в колата, поставил светителя до себе си и започнал да кара през пазара, от всички страни към главата му се посипал град от камъни, хвърляни от гражданите, защото те не могли с лекота да се разделят със своя архиерей и били готови по-скоро да се разделят с живота си, отколкото с този светител. Но какво сторил този блажен мъж? Виждайки летящите камъни, той покрил главата на началника със своята дреха. Така, със своята преголяма кротост засрамил неприятелите си, а на своите последователи дал поука какво незлобие трябва да показват към онези, които ни вредят; как не само не трябва да им причиняваме никакво зло, ами с все сила да отклоняваме от тях опасността, която ги грози.“ За самия външен вид на Мелетий Златоуст говори по-нататък: „Наистина, най-голяма наслада е да се види неговото свето лице. Не само когато поучавал или говорел, но и когато само хората гледали към него, той бил в състояние да въдвори в душите на гледащите го всяка добродетел“.

 

БЕСЕДА за чудесното посещение на Божия Син

 

Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца (Иоан. 16: 28).

 

Тези думи, братя, са от съдбоносно значение за нас. Защото от всичко на този свят най-важното за нас е да знаем има ли Бог и има ли живот след смъртта? Тези думи са по-скъпи от всички бисери на света и от слънцето, и от звездите, защото тези думи са изречени от Онзи, който е най-надежден и най-истински свидетел. Наистина, тези думи са извор на най-голяма радост за нас, потопените в отчаяние, и смърт след отчаянието. Те свидетелстват, че има Бог и живот след смъртта. Излязох от Отца – преди всичко това означава, че има Бог, от Когото Господ Иисус е излязъл. И отивам при Отца – и това означава, че има Бог Отец, при Когото Синът Божи се връща. И двете изречения едновременно показват, че има вечен живот и смъртта не е наше унищожение. Защото тези думи Господ изговорил пред самата Своя смърт. О, сладка и чудна блага вест! Онова, което сърцата на всички хора и племена смътно предусещали, Господ засвидетелствал като факт, като истина. Освен това, тези думи потвърждават единосъщието на Отца и Сина и божеството на нашия Господ и Спасител. Бог ни е посетил, братя мои, сам Всевишният Бог – светият, силният и безсмъртен Бог. Това е триумфът[1] на нашата утеха и нашата радост.

О, Господи Иисусе, Сине Божи, истински Свидетелю за всяко благо, за което сърцата ни денонощно жадуват, освети ни, укрепи ни и ни обезсмърти. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 


[1] В ориг. – върхът (бел. прев.).

Категория: Други
Прочетен: 317 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: savaarhimandrit
Категория: Други
Прочетен: 1766039
Постинги: 3824
Коментари: 0
Гласове: 964
Календар
«  Февруари, 2018  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728