ВЪПРОС: Какво представлява самолюбието?
ОТГОВОР:
Самолюбието е плод на привързаността към временното и суетното – плод на самоизмама, заслепление и духовна смърт. Самолюбието е извратена любов към себе си.
Свт. Игнатий Брянчанинов
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 22 ЯНУАРИ
Разсъждение
Православната Църква притежава неизчерпаемо богатство от доказателства за живот след смъртта. Да посочим тук един от безбройните примери, който едновременно показва, че човешките души живеят и след телесната смърт, и че доброволното послушание води към блажено безсмъртие. Когато св. Теодосий Велики основал манастира, в началото имало в него само седем монаси. За да ги утвърди добре в помненето на смъртта, наредил да се изкопае един гроб. Когато гробът бил готов, Теодосий, заобиколен от седемте монаси, застанал над гроба и казал: „Ето деца, гробът е готов! Има ли между вас някой, готов за смъртта, та бъде погребан в този гроб?“. Един от тях, Василий по име и свещеник по чин, паднал на колене и поискал от Теодосий благословение да умре. Теодосий наредил за Василий да се извършат помени и панихиди; третини, деветини и четиридесетница, както е обичаят за мъртвите. Когато се свършило четиридесетдневното поменаване, Василий, напълно здрав, легнал и умрял. На четиридесетият ден след неговото погребение Василий се явил една сутрин между братята в църквата и пеел заедно с тях. Най-напред го видял само Теодосий и се помолил Богу, Бог да отвори очите и на останалите. Всички братя погледнали и видели Василий между себе си. Един брат, Летий, от радост разтворил ръце и искал да прегърне Василия, но той изчезнал. Чул се само Василиевият глас: „Спасявайте се отци и братя, спасявайте се!“.
БЕСЕДА за Божието всезнание и промисъл
А вам и космите на главата са всички преброени (Мaт. 10: 30 ).
И космите на главите ви, братя, са преброени, а какво остава за дните на живота! Не бойте се, значи, че ще умрете преди отреденото време, нито пък се надявайте, че ще можете да продължите живота си и с един ден без волята на Онзи, който брои и мери. Това съзнание да ви научи на кротост и страх Божий. И космите на главата ви са преброени, камо ли вашите страдания на земята! Не бойте се, че страдате извънмерно, още по-малко се притеснявайте, че страданията ви ще бъдат забравени и незачетени от Онзи, който всичко вижда. Това съзнание ще ви научи на търпение и доверие към вашия Творец и Промислител. И космите на главата ви са преброени, а какво остава за вашите приятели и врагове на земята! Не бойте се, че ще имате повече приятели и повече врагове; нито пък се страхувайте, че вашите неприятели ще ви завладеят, нито се надявайте, че вашите приятели ще ви защитят. Само се старайте да имате Бога за приятел и не се страхувайте от нищо. Вижте, Той е единственият ваш Приятел, Който винаги ви обича.
О, благи Господи, мъдри Промислителю, Който на всичко знаеш броя, мярката и времето, прогони от нас всеки страх, освен страха от Тебе. Та чрез този страх от Тебе да добием чиста и свята любов към Тебе, Творче и Добротворче наш. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.
Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски