ВЪПРОС:  Защо Господ Иисус Христос трябвало да има две естества – божествено и човешко?

 

ОТГОВОР:

Господ нямало да може да покаже съвършена милост към хората ако се не бил родил в плът като човек; нито пък като човек щял да може откри на хората съвършената истина ако не бил Бог.

 

Свт. Николай, еп. Жички и Охридски

 ДО ИЗГОНЕНИТЕ ОТ РАЯ:  ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ

 

Нима не сте чули? Нима още не сте чули, че раят отново е отворен? Но не раят на земята, а на Небесата. И не във времето, а във вечността. И че в  този вечен рай вече са въведени престъпникът, разбойникът и бедният; престъпникът Адам, разбойникът от кръста и бедният Лазар. Христос възкръсна  и със Своето възкресение отвори вратите на небесния рай за децата Адамови.  И мнозина вече се влезли в този рай, който повече няма да бъде изгубен и от  който повече няма да има изгонване. Ако сте чули това и все пак изпитвате  страх от смъртта, то все едно, че не сте чули. А ако сте чули тази радостна вест и сте я приели в сърцето си, то тогава вашето възкресение е на прага, т.е. във вас е започнало възкръсването, което ще завърши с възкресение. Ако тази ра­достна вест е станала живот на вашия живот, то тогава за вас смъртта е просто  играчка, както вързаният роб - за победителя във войната.

Нима не сте чули? Нима още не сте чули, че Възкресителят е изпълнил Божието обещание, дадено на първия изгнаник, Адам? Обещанието, че от семето на жената ще се яви Някой, Който ще смаже главата на онази лука­ва лъжа, на онази змия от преизподнята. Яви се Богочовекът - Бог, снизходил до човека, и човек, въздигнат до Бога, - яви се в долината на плача и риданието, между изгонените от рая. И донесе освобождение на робите, живот на мъртвите, здраве на болните, радост на скръбните, любов на оз-лобените - всички най-скъпоценни дарове, всички най-сладки плодове от Дървото на живота. С убруса на милостта избърса сълзите на плачещите. С Божествената си сила възкреси дъщерята на Иаир, сина на вдовицата, Ла­зар, душите на грешниците и умовете на апостолите. Цялата природа Му отдаде поклонение, а робите на природата се зарадваха. Ако сте чули това, защо още сте печални? Защо ходите с наведени глави и стъпвате по сълзите си? Ако сте приели в сърцето си тази радостна вест, трябва да е дошъл краят на вашето ридание.

Нима не сте чули? Нима още не сте чули, че грехът на първия изгна­ник от рая, праотеца на всички изгонени, вече е изкупен - изкупен и умит с кръвта на кръстната Любов? Този грях означавал отпадане на чедата от Отца, на брат от брата, раздор и ненавист от век във век и от хилядолетие в хилядолетие. Любовта на децата към Отца угаснала и на брат към брата помръкнала. Нима не сте чули, че Христос е спрял вятъра на греха и ус­мирил бурята на лудостта, които векове наред са гасили огъня на първата любов? Нима не сте чули, че в угасналото огнище на любовта Той е запа­лил нов огън? А ако сте чули, защо още ви измъчва бремето на изгнаничеството; бремето на съмнението в Отца и бремето на омразата към брата? Защо не изхвърлите тези две торби с пепел от душата си, от огнището на душата си? Ако сте чули тази радостна вест и сте я приели в сърцето си, то тогава на падналата ви душа отново са израснали две крила, подобни на орлови: боголюбието и братолюбието. Вашето същество е станало крилато и с двете си чудесни крила ще може да се издигне в небесата, в небесния рай, в царството на крилатите херувими, в безсмъртното отечество на Гос­пода Възкресителя!

 

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

 

 

Не изпитвай ненавист, при това и без причина, към своя брат, за когото Христос е умрял, и бидейки Бог и Владика, станал твой брат.

Свт. Григорий Богослов

 
ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 25 ЯНУАРИ

 

Разсъждение

 

Заблуждават сами себе си онези, които самоуверено казват, че познават хората и не ще позволят на никого да ги измами. Кой може да знае какъв дух има в човека, освен един Бог, Който знае тайните на сърцето? Даже и великите светии са се лъгали в хората. Тъй например св. Василий Велики гледал като на доверен човек един лицемерен еретик и го защитавал от многото обвинители, докато накрая сам се уверил в неговата лъжливост и горчиво се разочаровал. Св. Григорий Богослов бил покръстил един философ на име Максим и толкова го обикнал, та го приел в дома си и на трапезата си. А този Максим бил зъл и лукав и след известно време, чрез интриги и подкупи, издействал от някои цариградчани вместо св. Григорий да бъде признат той за Цариградски патриарх. Когато това голямо изкушение преминало, след голям смут, някои укорили св. Григорий как тъй могъл да държи при себе си най-големия си враг? „Не сме виновни ние – отговорил светителят, – ако не виждаме нечие зло. Единствено Бог знае скритите тайни на човека. А нам със закон е заповядано да откриваме с отеческа любов сърцето си всекиму, който идва при нас.“ Добрият човек не може с лекота да види лошотията в лошия.

 

БЕСЕДА за това Кой е Христос

 

За кого Ме мислят човеците? (Марк. 8:  27).

 

Ето, братя, скоро ще станат 2000 години, откакто Господ Иисус поставил този въпрос на Своите ученици. Оттогава до днес този въпрос е поставен пред всяко човешко поколение, всеки бял ден и тъмна нощ; и всяко поколение човешко, и всеки бял ден, и тъмна нощ е трябвало да дадат някакъв отговор на този въпрос. Този въпрос е въпрос на живот и смърт и неговият отговор е живоносен или смъртоносен. Ти си Христос, Синът на Живия Бог – отговорил апостол Петър. И този отговор бил одобрен, и похвален от Господ Иисус. За кого днес хората мислят Христос. Едни, като евреите, говорят, че Той е нарушител на закона и самозван Месия. Втори, заедно с Пилат, казват, че не могат да видят[1] истината в този Човек. Трети казват, заедно с апостолите, че Той е Христос, Синът на Живия Бог, Спасителят и Изкупителят на човешкия род от греха и смъртта. Възкръсналият и Възкресяващият, Живият и Животодавецът. И ние, всички кръстени в името на Света Троица, изповядваме заедно с апостолите и светата апостолска Църква, Която със Своя съборен глас така изповядва Христа Господа.

О, Господи, единородний Сине Божий, помогни ни, та през всички дни на живота си да вярваме с нашето сърце и с устата си да Те изповядваме като Бог и наш Спасител, като Сила Божия и Божия Премъдрост. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

 

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 

 

[1] В ориг. – да стигнат до (бел. прев.).