Разсъждение

Св. Варсануфий, който петдесет години живеел затворен в килията си и не допуснал да се види с нито един жив човек, е достигнал чрез богомислие и молитва необикновена чистота и прозорливост. Ето няколко негови мисли от книгата „Отговори“ : „Всеки помисъл, който не е предхождан от тишина и смирение, не произлиза от Бога. Всичко, което е от дявола, е със смущение и метеж“. „Когато се молиш, и Бог забавя да изпълни молитвата ти, Той прави това за твоя полза – да те научи на дълготърпение.“ „Видимите разбойници са слуги на невидимите – мисловните.“ „Господ Иисус Христос претърпял всичко и накрая се възнесъл на светия Кръст, което означава умъртвяване на тялото и страстите, и свето,  и съвършено упокоение.“ „ Господ иска да почиташ всеки човек повече от самия себе си.“ Когато запитали стареца дали да вземат и да платят на застъпник в един спор на манастира с някои хора, той отговорил: „Ако купите човешко застъпничество, то Бог няма да се застъпи“.

БЕСЕДА за взаимното познаване на Отец и Син

Аз пък Го зная, защото съм от Него и Той ме е пратил (Иоан 7: 29).

Никой никога не се е осмелил да каже, че познава Бога. Мнозина само са казвали, че вярват в Бога. Само Господ е изрекъл думите: Аз пък Го зная. И веднага се обосновал откъде Той Го познава, казвайки: ...и Той ме е пратил. Първото основание – Защото съм от Него – свидетелства за вечното битие на Сина; а второто основание – и Той ме е пратил – свидетелства за появата на Сина във времето, в материалния свят като посланик на Светата Троица. На нас, вярващите християни, не е дадено да познаваме Отца, тъй както Го познава Неговият Единороден Син, но ни е дадено и заповядано да вярваме. Нашата заслуга е във вярването, а не в знанието. Ако познавахме Бога чрез виждане, никой не би имал заслуга. Защото каква заслуга е да видиш и да познаеш? Всъщност, не виждането, а вярването – в това е заслугата, в това e добродетелта, в това е нашето спасение. Ние не сме достойни да видим Бога и с виждане да Го познаем, защото сме немощни от грехове и отдалечени от Бога. Но Божията милост ни е дала в този живот вярата, която може да ни приближи до Бога и да ни въведе в Царството на вечното съзерцание и знание в другия живот.                              

О, братя мои, да вярваме на Христа Господа, защото Той знае. Той не говори от вяра, а от знание.

Господи милостиви, утвърди вярата в нас. Подай ни края на одеждата Си, та да се държим за него до края на живота ни. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски