Разсъждение

Светиите на Църквата колкото били милосърдни и снизходителни към човешките немощи, толкова строго били неотстъпчиви и непреклонни относно изповядването на истинските догмати на вярата. Така св. Николай Мирликийски, на първия вселенски събор, с ръка ударил Арий. Св. Антоний оставил своята пустиня и отишъл в Александрия открито да изобличи Арий. Св. Евтимий, бидейки много притесняван от царица Евдокия и лъжепатриах Теодосий, не можейки повече да им въздейства със слово, напуснал манастира и се отдалечил в пустинята; по неговия пример постъпили всички известни монаси. Евтимий останал в пустинята, докато лъжепатриархът бил свален и Православието било утвърдено. А когато в Иерусалим, от името на царя, вървяла много силна агитация против IV-ия [вселенски] събор, състоял се в Халкидон, и когато целият народ бил уплашен от еретиците, тогава св. Теодосий Велики, вече обременен от старостта, като безстрашен Христов войник отишъл в Иерусалим, влязъл във Великата Църква, застанал на амвона[1], направил знак с ръка към народа и казал: „Ако някой не почита четирите вселенски събора, [като] както и четиримата евангелисти – да бъде проклет!“. (До това време били свикани само четирите вселенски събора.) Всички богомолци[2] били ужасени от тези думи; никой от еретиците не посмял да възрази против словата му.

БЕСЕДА за единствената Светлина в тъмнината

Аз съм светлината на света (Иоан 8: 12).

Откакто свят светува, никой не се е осмелил да изкаже тези думи. Имало е и има хора, които казват: „Аз нося светлина!“, ала никой никога не е се е осмелил да каже: Аз съм светлината! Единствено Господ е могъл да изрече тези думи смело и уверено. Неговият кратък живот на земята и Неговата дълга история от почти 2000 години напълно са оправдали тези думи. Той е истинска Светлина, Правда и Живот. Той е истинската Светлина, защото чрез Себе Си разкрил истината, истинското естество на Бога и истинското естество на човека, както и отношението на човека към човека, отношението на човека към Бога и отношението на Бога към човека. Небе и земя ще преминат, но Неговите думи няма да преминат, защото небето и земята са сътворени по Неговото Слово, а Неговото Слово е от Него и с Него вовеки, и не ще да премине. Той е Светлина на Правдата, защото е показал силата на Правдата и безсилието на неправдата. Той показал в ярка светлина онова, което е казал, онова, що е сторил, и онова, което преживял и претърпял между грешниците. Той разкрил това и чрез Своята Църква през изминалите 20 столетия, и чрез безбройните светии на правдата и мъченици за правдата. Правдата е от Бога и през дългата и историческа линия [не била и] не може да бъде победена; неправдата е от безсилни същества; тя, с триумфалното си знаме стремглаво се покачва на крепостната стена, но също тъй бързо се свлича в гроба.

Той е Светлина на живота; Неговите думи осветяват живота; Неговите дела осветяват живота; Неговата победа осветява живота; особено Неговото Възкресение, като най-ясно слънце, с ярка светлина осветява живота и прогонва смъртта като немощна сянка.

О, Господи Иисусе, най-светла Светлина, Слънце на истината, Слънце на правдата и Слънце на живота, огрей нас грешните и недостойните. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св, Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – на стълбичката (бел. прев.).

[2] В ориг. – слушатели, слушащи (бел. прев.).