Разсъждение

Защо хората изоставят едно място и се заселват на друго? Главно затова, защото се надяват на другото да бъдат по-щастливи. И наистина, от светска гледна точка, местата могат да бъдат различни – добри и лоши. Който не се надява на по-добрия живот след смъртта, той търси „тучна[1] паша“ в този живот. Но ако надникнеш[2] в сърцата на онези хора, които са могли и умеели да живеят на такива най-добри места на земното кълбо, ще видиш незадоволеност, скръб и отчаяние. Те не намерили, каквото са търсели. На всяко място яли до насита и накрая гладни гледали в очите на смъртта. А виж християнските светци! Те търсели места с най-оскъдна „мирска паша“, места сухи, непроходими и безводни, места самотни и страшни, места, които най-малко заслужават внимание и които никой не иска. Всички места по земята те смятали за еднакви, без особена ценност, но избирали тези места, за да могат по-лесно да се приближат с дух и ум към своето безсмъртно отечество. И ако някой надникне в тяхното сърце, ще види радост и задоволство.

БЕСЕДА за противоположните ценности в Царството Божие [и в света]

А мнозина първи ще бъдат последни и последните – първи (Мaт. 19: 30; Лк. 13: 30).

Колко премъдър е Онзи, Който е изрекъл тези слова! Той не е казал, че всички първи ще са последни, и че всички последни – първи, а мнозина. В Евангелието няма нито една грешка и нищо преувеличено. Защо Господ поставил ограничение и не казал „всички“, а мнозина? Опитът ни учи, че някои от онези, които били първи по чест на земята, са останали първи по чест и при Бога. Имало е царе, които от своя престол са угодили на Бога, а имало е и хора, без каквато и да е власт, които до смъртта си са прогневявали Бога. Имало е богаташи, които с добротворство и вяра се спасили, а имало е и сиромаси, които заради злобата си и безверието си са осъдени. Имало е и прочути хора, които отхвърляли и вярата,  и добротворството. И тъй, има някои, които са били първи тук, останали първи и там, а някои, които са били последни тук, останали последни и там.                                                                                                                           Ала уви, мнозина първи тук са станали последни там. И о, радост! О, правда Божия – мнозина последни тук са станали първи там! Господ не предпочел, нито похвалил, което и да е съсловие, и който и да е занаят пред всички останали, а е събирал (и до ден днешен събира) войска на светлината от всички съсловия, от всички занаяти и занимания. За Него мерило за човека не е нито короната, нито просешката торба, а вярата – вярата и добродетелта.

Господи помени ни в Твоето Царство. На тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – чувствена (бел. прев.).

[2] В ориг. – се вслушаш (бел. прев.).