Думите на Спасителя, за които ти питаш, гласят: “Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят цар­ството Божие, дошло в сила”.Според някои лъжливи тълкуватели на Евангелието Сам Господ е мислел, че краят на света ще настъпи още по времето на онова поколение, така че някои от присъствалите там ще го доживеят и видят. Така говорят онези, които винаги виждат своята глава  на Христовите рамене.

Но Христос казва: „няма да вкусят смърт, докато не видят Царството...”, което означава, че те все пак трябва да умрат телесно. Следователно ясно е, че горните думи не се отнасят до края на света и до всеобщото виждане на Царството Божие в онзи ангелски свят. Тук Спасителят говори за Небесно­то Царство, дошло като сила на Светия Дух, което прониква от онзи свят в душите на праведниците още тук, на земята, преди да вкусят смърт. Когато чрез покаянието човек се очисти от всяка скверност, тогава в неговата душа слиза свише силата на Божия Дух и той усеща Царството Божие в себе си, Ще попиташ: как го чувства? „Като правда и мир и радост в Светаго Духа” (Рим. 14:17). Чувства го още като вътрешна, духовна сила по думите на съ­щия апостол: „Царството Божие е не в думи, а в сила” (1 Кор. 4:20). И още - като необикновена небесна светлина, защото Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, „Той Същият озари сърцата ни” (2 Кор. 4:6). А когато човешката душа се изпълни с правда и мир, и радост, и сила, и свет­лина, тогава човек, възхитен, вика като някой, който е намерил съкровище на нивата си: Авва Отче! Синът Божи е понизил Себе Си и е слязъл между хората, за да ги направи синове Божии. А понеже „Вие сте синове - пише Божият благовестител - Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче!” (Гал. 4:6). Това значи, че тези, които приемат в себе си същия Дух, Който е бил в Иисус, Сина Божи, стават по милостта и  благодатта на Всевишния Божии сродници, чеда Божии.

Но как така, ще попиташ, Царството Божие влиза в нас и пак ние ще влезнем в Царството Божие? Това е съвсем просто. И въздухът влиза в нас, и ние в него. И светлината влиза в нас, и ние в светлината. И далечният аромат на полски цветя влиза в нас, и ние в него. Така е и с Царството Божие. То идва при нас и влиза в нас още по време на нашия земен живот. А когато се разлъчим с този свят, ние влизаме в Царството Божие. Когато четем „Отче наш", ние казваме: „Да дойде Твоето Царство!", т.е. Ти заедно с Твоя Дух да  се вселиш в нас и да се възцариш в душите ни като в Свое Царство.

Казаното дотук се отнася за всички християни, които се потрудят и из­молят от Бога да се всели в тях Царството Божие, понеже Господ е казал тези думи и пред апостолите, и пред стеклия се народ. Но конкретно на апос­толите тези Христови думи пророчески сочат за Неговото Преображение, което по думите на Теофилакт Български е било „образ на бъдещата небес­на слава, т.е. на онази слава, в която ще пребивават праведниците... и как­то Христос при Преображението чудно е заблестял като мълния, по същия начин ще заблестят и праведниците". Апостолите Петър, Иаков и Иоан са били тези „някои", които са видели и почувствали Христовото Преображе­ние на Тавор. Това са също и всички апостоли, които на Петдесетница са видели и почувствали как Царството Божие чрез Светия Дух слиза върху тях от небето във вид на огнени езици.

Христос нека те благослови и нека ти даде да почувстваш Царството Божие в сила още в този живот и в твоето смъртно тяло. Да почувстваш и да възвестяваш на своите братя радостната вест за Царството Божие, за цар­ството на живота, светлината и вечната радост.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

 Бог да благослови всички, които препратят това четиво и до други човеци !

Разсъждение

Заблуждават сами себе си онези, които самоуверено казват, че познават хората и не ще позволят на никого да ги измами. Кой може да знае какъв дух има в човека, освен един Бог, Който знае тайните на сърцето? Даже и великите светии са се лъгали в хората. Тъй например св. Василий Велики гледал като на доверен човек един лицемерен еретик и го защитавал от многото обвинители, докато накрая сам се уверил в неговата лъжливост и горчиво се разочаровал. Св. Григорий Богослов бил покръстил един философ на име Максим и толкова го обикнал, та го приел в дома си и на трапезата си. А този Максим бил зъл и лукав и след известно време, чрез интриги и подкупи, издействал от някои цариградчани вместо св. Григорий да бъде признат той за Цариградски патриарх. Когато това голямо изкушение преминало, след голям смут, някои укорили св. Григорий как тъй могъл да държи при себе си най-големия си враг? „Не сме виновни ние – отговорил светителят, – ако не виждаме нечие зло. Единствено Бог знае скритите тайни на човека. А нам със закон е заповядано да откриваме с отеческа любов сърцето си всекиму, който идва при нас.“ Добрият човек не може с лекота да види лошотията в лошия.

БЕСЕДА за това Кой е Христос

За кого Ме мислят човеците? (Марк 8:  27).

Ето, братя, скоро ще станат 2000 години, откакто Господ Иисус поставил този въпрос на Своите ученици. Оттогава до днес този въпрос е поставен пред всяко човешко поколение, всеки бял ден и тъмна нощ; и всяко поколение човешко, и всеки бял ден, и тъмна нощ е трябвало да дадат някакъв отговор на този въпрос. Този въпрос е въпрос на живот и смърт и неговият отговор е живоносен или смъртоносен. Ти си Христос, Синът на Живия Бог – отговорил апостол Петър. И този отговор бил одобрен, и похвален от Господ Иисус. За кого днес хората мислят Христос. Едни, като евреите, говорят, че Той е нарушител на закона и самозван Месия. Втори, заедно с Пилат, казват, че не могат да видят[1] истината в този Човек. Трети казват, заедно с апостолите, че Той е Христос, Синът на Живия Бог, Спасителят и Изкупителят на човешкия род от греха и смъртта. Възкръсналият и Възкресяващият, Живият и Животодавецът. И ние, всички кръстени в името на Света Троица, изповядваме заедно с апостолите и светата апостолска Църква, Която със Своя съборен глас така изповядва Христа Господа.

О, Господи, единородний Сине Божий, помогни ни, та през всички дни на живота си да вярваме с нашето сърце и с устата си да Те изповядваме като Бог и наш Спасител, като Сила Божия и Божия Премъдрост. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – да стигнат до (бел. прев.).