ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 27 ЯНУАРИ

Разсъждение

Велико дело е постът, но любовта е по-велика. Ако с поста се прогонват демоните, укротяват се страстите, смирява се тялото, духът се изправя, чрез любовта Бог се вселява в човека. Сам Господ е установил поста като необходим, но любовта е посочил като главна заповед. През първата половина на миналото столетие в Охрид управлявал Джеладин бей, отделил се от султана и станал самостоятелен господар, а Църквата по това време управлявал митрополит Калиник. Джеладин бей и Калиник, макар и с различни вери, били твърде добри приятели, и често си ходели един другимо на гости. Случило се Джеладин бей да осъди 25 християни на обесване. Трябвало да бъдат обесени на Велики Петък. Митрополитът, много разтревожен от това, отишъл при Джеладин бей и го замолил да смекчи наказанието. Докато разговаряли, станало време за обяд и беят поканил митрополита на трапезата да обядва. За храна било поднесено агнешко месо. Митрополитът се извинил, че заради поста не може да остане да обядва и се наканил да излезе. Беят се натъжил и рекъл на митрополита: „Избирай, или да ядеш с мене и 25 човека да не бъдат обесени, или, ако не ядеш, да бъдат качени на бесилката“. Митрополитът се прекръстил и седнал да обядва, а Джеладин отменил смъртното наказание на осъдените.

БЕСЕДА за недоуменията на маловерните

Какъв[1] е Тоя, та и ветровете, и морето Му се покоряват? (Мт. 8: 27).

Така се питали апостолите, още не познавайки Господа Иисуса, а виждайки как укротява бурното море и ветровете. Какъв е Тоя, та и ветровете , и морето Му се покоряват? Това е Онзи, Който е сътворил ветровете и морето. Какво чудно има, значи, че Неговите собствени творения го слушат? Брадвата не е ли послушно оръдие в ръцете на онези, които са я направили? Господ всичко е сътворил със Слово, затова и всичко се покорява на Неговото Слово. Кой е Този, братя? Това е Онзи, същият, Който преди това е повдигал ветровете и ги е укротявал, и Който е карал морето да бушува и го е обуздавал. Това е Онзи, същият, Който и днес постъпва така. Като Човек Той стои пред хората и запрещава на бурния вятър и бушуващото море, за да премахне хорската заблуда, че ветровете и морето се движат и смиряват от слепия случай или някаква зла сила, завинаги да им открие истината, че разумната и добра Сила на Сътворителя по Своя Промисъл управлява и заповядва на всички стихии. „Кой е Този?“ – се питали апостолите. Този е безгрешният Син Божий, о, свети апостоли, Чието Име вие ще понесете по целия свят, и за Което Име ще бъдете мъчени и заклани като агнета от вълци. Кой са вълците? Онези, дето мислят, че вятърът сам от себе си се движи и морето от само от себе си се вълнува и утихва. О, свети апостоли, които питахте и получихте истински отговор, и истината възвестихте на целия свят, молете се за нас, та ние и всички да се просветим с тази истина.

О, Господи всеумни и всесилни, умири ветровете на греха и утеши бурята на нечистите и недостойни наши страсти. На Тебе слава и хвала. Амин.

Автор – Св. Николай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг.  – Кой е? (бел. прев.).