НЕДЕЛЯ НА МИТАРЯ И ФАРИСЕЯ
Днес с Божия помощ започваме Триода. Триодът е богослужебна книга, която съдържа песнопения от ежедневното вечерно и утринно богослужение за периода от Неделя на Митаря и Фарисея до Великата събота включително (Постен триод) и от Възкресение Христово до Неделята на Всички светии включително (Цветен триод или наречен още Пентикостар). Думата „триод" е гръцка и означава „трипеснец", защото съдържа канони* на утрената, съставени обикновено от три песни.
Триодът е съставен в течение на много години от богопросветени люде. Начало на триодното творчество е поставил св. Козма Маюмски (+743). Той написал канони за дните на Страстната седмица, съставени от три песни в чест на Св. Живоначална Троица и в прослава на спасителните Христови страдания, като е съчинил и кратко краегранесие (акростих) съответно за всеки ден от седмицата. По негов образец по-късно и други започнали да пишат подобни трипеснеци за останалите дни на Великия пост. Най-известни от тях са двамата песнописци преподобни Теодор (+826) и Йосиф (+830) С т у д и т и.
Трипеснеците са дадени обикновено на утрената. В понеделник трипеснецът се състои от първа, осма и девета песни, във вторник— втора, осма и девета, в сряда — трета, осма и девета, в четвъртък — четвърта, осма и девета, в петък — пета, осма и девета. В събота е даден четирипеснец — шеста, седма, осма и девета, а в неделя е даден обикновен канон (без втора песен).
Постният триод, който започва днес, съдържа следните по главни идеи: Божия промисъл за света и човека — създаване на света и човека, грехопадението и неговите гибелни последици, изгонването на нашите прародители от рая, извършеното от Господа Иисуса изкупление на човешкия род от греха и проклятието, усвояване плодовете на спасението чрез вяра и покаяние, пост, молитва и добродетелен живот. Посочват се и съответни примери за подражание на дълбоко и искрено покаяние.
В Постния триод са излени покайните сълзи и отразени въздишките и сърдечните съкрушения на вдъхновени от Св. Дух боголюбци и богопросветени песнотворци Това е истинска антология на православното песнено творчество, явило се през течение на миналите векове, богата съкровищница на вяра и покаяние, извор на благодатни сили за богоугодни подвизи и спасение.
Великият пост, наречен още Четиридесетница*,е благодатно време за покаяние. Тогава св. Църква пее: „Ето (сега) благоприятно време, ето време за покаяние!" (Из първата стихира на стиховните на вечернята в неделя Сиропустна). Св. Четиридесетница е спасително поприще, което постепенно ни възвежда от земята към небето.
Великият пост се предхожда от три подготвителни седмици: на Митаря и Фарисея, на Блудния син и неделя Месопустиа (на Страшния съд).
В първата от тия седмици, която празнуваме днес, св. Църква ни предлага за поука и душеспасителни размишления евангелската притча за Митаря и Фарисея (Лук. 18:10—14), която се чете на св. Литургия.
А защо ли тъкмо тоя ден ни се предлага именно тая притча? Ето защо:
Грехопадението на нашите прародители бе подбудено от
гордост, проявена от желанието им да станат равни на Бога. Така гордостта стана начало и причина за всички беди и злини в света. Затова пък изправлението на човека чрез покаянието трябва да започне с противоположната на гордостта проява — смирението. Колко гибелна е гордостта и колко спасително е смирението, ясно и убедително е показано в притчата за Митаря и Фарисея.
В лицето на гордия фарисей виждаме човек, който самодоволно изтъква пред Бога своята законническа праведност и който осъжда другите, считайки ги по-долу от себе си. Бог обаче не приема такава надменна молитва, защото Той се противи на гордите (Иак. 4:6) и благосклонно гледа на смирените и съкрушените духом (Ис. 66:2). В лицето на митаря пък виждаме един искрено каеш, се грешник. Митарят дори не смеел и да погледне към небето, а само се биел в гърди и казвал: „Боже, бъди милостив към мене грешния!"" И колкото повече се биел в гърди, толкова по-силно хлопал на вратите на Божието милосърдие. Бог се откликнал на покайната молитва на митаря и затова той излязъл от храма повече оправдан отколкото фарисея. „Понеже, заключава Христос, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смиряеа.ще бъде въздигнат" (Лук. 18:14).
Пример на голямо смирение ни даде Сам Господ Иисус, Който, бидейки Бог, прие образ на раб, роди се в пещера, бе положен в ясли, израсна и живя в дома на скромен дърводелец, често нямаше дори где глава да подслони, оми нозете на учениците Си и най-сетне заради нас и заради нашето спасение драговолно се предаде на смърт и то смърт кръстна (Фил. 2:8). Той следователно можеше да каже: „Пример ви дадох" (Йоана 13:15); „поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце" (Мат. 11:29).
Триодът започва с увещателната песен: „Не по фарисейски да се молим, братя! Защото, който превъзнася себе си, ще бъде смирен. Нека се смирим пред Бога и, постейки, подобно на Митаря да викаме: „Боже, очисти нас грешните!" (Първа стихира на „Господи, воззвах" в неделята на Митаря и Фарисея). А в неделните дни на утрената през Великия пост, почвайки от днес, се пеят дивните и затрогващи покайни песнопения: „Отвори ми вратите на покаянието, Подателю на живота. . !", „Богородице, насочи ме по пътеките на, спасението. .!" и „Като си спомня множеството мои тежки грехове, които аз — окаяният, извърших, треперя от страшния ден на съда".
И така, днес ние сме изправени пред вратите на покаянието. Да започнем, прочее, предстоящото нам спасително великопостно поприще със смирението на митаря, за да получим и ние като него оправдание и да се удостоим да влезем в божествения чертог на небесния Жених Господа Иисуса, Комуто да бъде чест и слава во веки! А м и н!
Забележки:
* Думата „канон" с също гръцка. На български значи „правило". Богослужебният канон с особен род песнено творчество. В него се излага историята на празника или животът на празнувания светец, или се прославя Бог и Майката Божия. Канонът обикновено се състои от девет песни, а всяка песен — от по няколко стиха. Началните букви на всеки стих често образуват някакъв акростих, изразяващ известна мисъл или славословие. Всяка песен започва с т. нар. ирмос — стих, в който е дадена основната тема на песента. Темите и мотивите са взети от известни библейски песни. Обикновено втората песен, носеща покаен характер, се изпуша; изпълнява се само през време на Великия пост и то само в канони с покаен характер.
* Нарича се така, защото обхваща 40 дни. В това число не се смятат дните на Великата (Страстна) седмица.
http://blagovestnik.bg/%d0%bd%d0%b5%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d1%82%d0%b0%d1%80%d1%8f-%d0%b8-%d1%84%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%b5%d1%8f-%d0%b5%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b3%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%b5-%d0%b7/
http://blagovestnik.bg/21-02-2021/